14 746 резултата
Виждах я... падаше към земята бавно, но сигурно. Самотно отделила се от събратята си капка вода. Един слънчев лъч, незнайно как отделил се от облачното небе, я осветяваше и през създалата се призма виждах пеещите, диво танцуващи цветове на дъгата. Дъга обаче нямаше, имаше го единствено тежкото, лепк ...
973
1
Беше една напълно обикновена късна вечер. Работата в магазина бе изцедила всичките ми сили, но все пак нещо ме накара и тази вечер да се разходя в парка. Грабнах някак машинално палтото и се спуснах по улицата. В главата ми се въртяха толкова много нови идеи за работа, че не усетих кога съм закрачил ...
1452
В светлата болнична стая на родилния дом Ева бе долепила до сърцето си крехкото нежно същество. То сякаш се усмихваше топло на жената, която му бе дала живот...
В очите на родилката горяха два нежни пламъка... По бузите и се стече гореща сълза, но тя я преглътна... Ева усещаше мъничкото биещо сърчиц ...
В очите на родилката горяха два нежни пламъка... По бузите и се стече гореща сълза, но тя я преглътна... Ева усещаше мъничкото биещо сърчиц ...
1350
6
На вратата в Квартирата-В-Която-Никога-Не-Се-Допускаха-Момчета, някъде в Ъгъла на Нищото, но и твърде близо до Нещото, се почука. Дали защото напоследък твърде много четеше Достоевски, или защото учеше за класни по латински, на Дамата с Камилите й се стори, че на вратата се почуква някак отчетливо, ...
1093
3
В главата му още се превърташе лентата на вчерашния ден. По телевизията бе видял част от сутрешния репортаж на КАТ. Тогава в останките от колата му се привидя нещо познато, но не обърна особено внимание. Все пак коли много на този свят. По обяд започнаха да му звънят бившите колеги. Знаеха, че с тоз ...
1027
3
Между тях съществуваше особена връзка. Те ту се обичаха, ту се мразеха, ту се прегръщаха, ту се караха. Те бяха като водата и огъня, като живота и смъртта.
Кои бяха те?
Те бяха две обикновени жени.
За Едната Другата беше като гнойна пъпка на повърхността на кожата, която ужасно силно искаше да разчо ...
Кои бяха те?
Те бяха две обикновени жени.
За Едната Другата беше като гнойна пъпка на повърхността на кожата, която ужасно силно искаше да разчо ...
1497
1
05.30
Часовникът звъни... не, по-скоро дрънчи! Обичам си го този мой стар будилник и затова всяка вечер се занимавам да го навивам.
Ставам още неизлязла от последния сън. Сънувам някакви небивалици - мен друго не ме бива да сънувам. Веднага забравям какво съм сънувала, но и без да помня, ми е някак ...
Часовникът звъни... не, по-скоро дрънчи! Обичам си го този мой стар будилник и затова всяка вечер се занимавам да го навивам.
Ставам още неизлязла от последния сън. Сънувам някакви небивалици - мен друго не ме бива да сънувам. Веднага забравям какво съм сънувала, но и без да помня, ми е някак ...
1152
8
Тя винаги сяда другаде. Не при всички. А когато е с мъжа си, имам чувството, че сяда съвсем на майната си.
Той и мъжът й не й е мъж, а гадже, но тя го нарича мъж. Просто мъж - с глава, ръце и други мъжки работи. Най-вече го възприема като "други мъжки работи". Сигурно разграничава мъжете по размера ...
Той и мъжът й не й е мъж, а гадже, но тя го нарича мъж. Просто мъж - с глава, ръце и други мъжки работи. Най-вече го възприема като "други мъжки работи". Сигурно разграничава мъжете по размера ...
1681
22
Прибирам се аз вторник вечер вкъщи и не мога да си сваля сакото. Бре, да му се не види, то бива да работи човек, но чак да се срасне с костюма, то си е жив фанатизъм. Дърпам го това сако, опъвам го и накрая - „ряс!" - ама отгоре до долу, ви казвам - цепка като слънце! Какво ти слънце, петст'ин лева ...
1802
20
Посвещавам на всички онези, различни в усещанията си, хора. Нека не забравяме, че те също обичат и са част от обществото ни. Нека бъдем толерантни!
Не се харесвам. Цял живот съм все така. Усещам с цялото си съзнание, че не съм аз. Тялото ми и моето „Аз” са съвсем различни неща.
Още от малка все глед ...
Не се харесвам. Цял живот съм все така. Усещам с цялото си съзнание, че не съм аз. Тялото ми и моето „Аз” са съвсем различни неща.
Още от малка все глед ...
2399
43
МЪЖЪТ И ЖЕНАТА ИНТИМНО
Имало едно време... едни времена на мрак и безпросветност. Най-вече на полова. Моя милост, поколението на шестдесетте години го отнесе много „яко", както казват днешните. Родителите ми, да са живи и здрави, дума не обелваха на тема "Що е полова култура, и има ли почва сред тий ...
Имало едно време... едни времена на мрак и безпросветност. Най-вече на полова. Моя милост, поколението на шестдесетте години го отнесе много „яко", както казват днешните. Родителите ми, да са живи и здрави, дума не обелваха на тема "Що е полова култура, и има ли почва сред тий ...
4762
16
Бавно влачеха краката си от Мерсин. И двамата бяха уморени и с наведени глави - семейството на Сибел с крясъци изгони Шахар от дома им. Баща й никога нямаше да даде дъщеря си на един евреин. Биха я - и баща й и брат й я биха за това, че бе дръзнала да го доведе в дома им и да моли за тяхната благосл ...
1606
8
Обичам те! Нима нямам право на това? Фактът, че за теб не знача нищо, не определя моите чувства към теб. На сърцето ми не можеш да заповядяш. То бие единствено за теб, дори да не те интересува. Животът ми без теб е агония. Мъртва тишина, а в нея отекват твоите стъпки. Тогава, когато ти реши, че може ...
1376
1
Водеха го към бесилото.
Усещането беше едно от най-странните, които някога беше изпитвал - знаеше, че ще умре, а не чувстваше нищо. Предната вечер, когато разбра, че е осъден, беше плакал цяла нощ - нямаше да може вече да вижда всички онези до болка познати и банални страни на всекидневния живот, да ...
Усещането беше едно от най-странните, които някога беше изпитвал - знаеше, че ще умре, а не чувстваше нищо. Предната вечер, когато разбра, че е осъден, беше плакал цяла нощ - нямаше да може вече да вижда всички онези до болка познати и банални страни на всекидневния живот, да ...
1347
3
"Веселата Джорджия"
Старият железничар Григорий беше седнал на скалистия хълм и се взираше мълчаливо в железопътната линия, която се бе простряла под него докъдето му стигаше погледа. Прави, криви с малък радиус, релси, стоманобетонни и дървени траверси, изкопи и насипи, прелези - всичко това му бе ...
Старият железничар Григорий беше седнал на скалистия хълм и се взираше мълчаливо в железопътната линия, която се бе простряла под него докъдето му стигаше погледа. Прави, криви с малък радиус, релси, стоманобетонни и дървени траверси, изкопи и насипи, прелези - всичко това му бе ...
1222
1
Градините разцъфтяваха в нежни розови цветове. Памучни облачета се простираха около двата бряга на реката. Весело в дворовете на къщите на тогавашния град жужаха пчели.
Беше началото на XX век, когато в България нахлуваха новите тенденции в модата, в обзавеждането на домовете, в порядките на обществ ...
Беше началото на XX век, когато в България нахлуваха новите тенденции в модата, в обзавеждането на домовете, в порядките на обществ ...
1869
16
Добър вечер, Мануела. Не, не се оглеждай... Аз съм невидим. Един малък и измислен фантом. Не се ядосвай и възпри пиперливия език, който напира да изригне. Не съм дошъл да споря с теб, а да ти разкажа приказка... А може би и да ти попея... Усмихни се, облегни се и не се оглеждай... Приеми, че Сънчо е ...
1905
1
Из "Колажи"
На квартира съм. Тук съм вече от десет години. Живея под наем. Плащам си редовно сметките. Имам и кабелна и нет, и домашен телефон и мобилен, парно, топла вода... Не обичам живота си в квартирата, не го обичам и извън нея. Прекаравам по-голяма част от времето си пред компютъра или по-ско ...
На квартира съм. Тук съм вече от десет години. Живея под наем. Плащам си редовно сметките. Имам и кабелна и нет, и домашен телефон и мобилен, парно, топла вода... Не обичам живота си в квартирата, не го обичам и извън нея. Прекаравам по-голяма част от времето си пред компютъра или по-ско ...
990
2
Бяла стая. Почти няма мебели. Първото усещане е за студ, но...
Не, не е студено... горещо е... Нетърпение... страст... Устните се впиват жадно, дрехите падат, падат, без значение къде. Те не са важни. Важно е безумното желание, важни са ръцете, изгарящи кожата, важни са напуканите от страст устни, м ...
Не, не е студено... горещо е... Нетърпение... страст... Устните се впиват жадно, дрехите падат, падат, без значение къде. Те не са важни. Важно е безумното желание, важни са ръцете, изгарящи кожата, важни са напуканите от страст устни, м ...
1290
11
От една седмица съм болна. Много ми е зле, имам температура и се чудех какво ми е, а то! Абе, гледам си аз произведенията на изкуството и... О, Джизъс!!! Някой ми е писал двойки. Отначало се зарадвах. Викам си - най-после! Но след това ревнах с глас. Е па я в училище бех отличничка, а сега на стари ...
1990
49
САМОДИВСКА ЛЕГЕНДА
Преди години отидохме на летен лагер в Х. След като оставихме багажа си в стаите, решихме да разгледаме околността. Първото нещо, което ни направи впечатление, беше една поляна, на която имаше нещо като езеро. Тъй като вече започваше да се стъмва, през някой от следващите дни реши ...
Преди години отидохме на летен лагер в Х. След като оставихме багажа си в стаите, решихме да разгледаме околността. Първото нещо, което ни направи впечатление, беше една поляна, на която имаше нещо като езеро. Тъй като вече започваше да се стъмва, през някой от следващите дни реши ...
2918
2
- Обичам те, Джон!…
- Наричай ме Червеният Демон.
- Наистина те обичам, не знам как го почувствах, за толкова кратко време, но усетих, че сме един за друг…
- Съжалявам, мила моя, трябва да тръгвам. Бизнес.
- Не, моля те, остани още пет минути… ...
- Наричай ме Червеният Демон.
- Наистина те обичам, не знам как го почувствах, за толкова кратко време, но усетих, че сме един за друг…
- Съжалявам, мила моя, трябва да тръгвам. Бизнес.
- Не, моля те, остани още пет минути… ...
2173
1
16
Момиче в приказка
Живяло някога момиче, преди хиляди лета. Обикновено, румено, засмяно, с усмивка скромна било то. Обичало да се усамотява, да мисли за красивите неща. За балони, облаци, цветя мечтало то. За хубавия принц в каляска и тиквата голяма искало да види то и чакало с години той да спре на ...
Живяло някога момиче, преди хиляди лета. Обикновено, румено, засмяно, с усмивка скромна било то. Обичало да се усамотява, да мисли за красивите неща. За балони, облаци, цветя мечтало то. За хубавия принц в каляска и тиквата голяма искало да види то и чакало с години той да спре на ...
1503
2
Погледна през замъгления прозорец, но не можеше да намери правилния силует, затова се отдръпна и пак седна. В главата му прескачаха празни мрачни карикатури и той се опитваше да се бори с тяхното мъгливо същество. Знаеше, че тази борба ще завърши с неговият край, но той продължаваше устремен да се в ...
1131
1
Първо действие:
Ставам от леглото и се приготвям за училище. Трябва да се облека и то не първата попаднала ми дреха, а нещо хубаво. В противен случай фрапиращата разлика ще провокира твърде много въпроси от страна на околните. Същото важи и за косата и грима. Истината е, че въобще не ме е грижа дали ...
Ставам от леглото и се приготвям за училище. Трябва да се облека и то не първата попаднала ми дреха, а нещо хубаво. В противен случай фрапиращата разлика ще провокира твърде много въпроси от страна на околните. Същото важи и за косата и грима. Истината е, че въобще не ме е грижа дали ...
1019
10
СБОГУВАНЕ С НИКИФОР
Такъв дъжд селото не помнеше. Нямаше нито вятър предния ден, нито облаци, нито пък се затопли – усетиха го през нощта да чука по ламарините. На сутринта старчоците завиха крачоли и нахлузиха ботушите. До обяд по улиците тръгнаха кални реки и всичко живо излезе да ги отбива. Продъ ...
Такъв дъжд селото не помнеше. Нямаше нито вятър предния ден, нито облаци, нито пък се затопли – усетиха го през нощта да чука по ламарините. На сутринта старчоците завиха крачоли и нахлузиха ботушите. До обяд по улиците тръгнаха кални реки и всичко живо излезе да ги отбива. Продъ ...
1620
11
Беше притъмняло. Оловно тежки облаци с грохот сблъскваха чела. Заваля. Гръмотевици разкъсваха на парчета тишината... Валерия пълзеше с колата си бавно по хлъзгавото шосе. Преди половин час бе побягнала от живота си, в който насилствената обич я убиваше...
Внезапно тя угаси двигателя. С безпокойство ...
Внезапно тя угаси двигателя. С безпокойство ...
1213
7
Апатия.
Седя си сгушена на стола и не мисля за нищо друго, освен за собствената си апатия. Вече няколко седмици съм толкова апатична, че не мога да се понасям. Не ми се диша - изисква толкова усилия. Някъде дълбоко в главата ми процесорът ми е гръмнал, знам си го. И толкова гадории се случиха... Сиг ...
Седя си сгушена на стола и не мисля за нищо друго, освен за собствената си апатия. Вече няколко седмици съм толкова апатична, че не мога да се понасям. Не ми се диша - изисква толкова усилия. Някъде дълбоко в главата ми процесорът ми е гръмнал, знам си го. И толкова гадории се случиха... Сиг ...
2056
9
Мъглата беше ужасна. Гъста и лепкава, влажна, създаваше впечатлението, че се придвижваш през гъста пелена. Въпреки че бе включила специалните фарове, Диана виждаше едва на няколко метра пред колата. Караше бавно вече часове, а непрекъснатото взиране в млечната мъгла пред нея я уморяваше невероятно. ...
1797
10
Екипът от журналисти се качиха в голям военен джип и потеглиха кум сърцето на Грозни. Соня се настани до Исмаил - искаше да поговори с него за независимото сепаратистко движение водено от Шамил Басаев.
- Познаваш ли го? - запита го Соня, докато джипът шумно се тътреше към Грозни.
- Виждал съм го няк ...
- Познаваш ли го? - запита го Соня, докато джипът шумно се тътреше към Грозни.
- Виждал съм го няк ...
1943
6
Не мога без твоето рамо
Обожавах дядо си Георги. Имах две баби, но един-единствен дядо, който ме караше да се чувствам най-щастливото дете на света. После татко го замени, когато дядо си отиде. Ако майка се грижеше да съм нахранена и чиста, папа ме възпитаваше. Той ме учеше как да рецитирам Ботев. Н ...
Обожавах дядо си Георги. Имах две баби, но един-единствен дядо, който ме караше да се чувствам най-щастливото дете на света. После татко го замени, когато дядо си отиде. Ако майка се грижеше да съм нахранена и чиста, папа ме възпитаваше. Той ме учеше как да рецитирам Ботев. Н ...
2462
31
Другият живот на Виктория
Два часа след пладне се изви вятър. Неочаквано въздухът стана тежък и мазен, небето зацапа синьото си и легна като капак над града. Вихрушката разнасяше по тротоарите пластмасови чаши, лъскави бонбонени опаковки и ланшни листа. По оглозгания от вятъра площад две кучета душе ...
Два часа след пладне се изви вятър. Неочаквано въздухът стана тежък и мазен, небето зацапа синьото си и легна като капак над града. Вихрушката разнасяше по тротоарите пластмасови чаши, лъскави бонбонени опаковки и ланшни листа. По оглозгания от вятъра площад две кучета душе ...
1728
10
- Ъм... Стив, какво е това?!
- Червило. Червено червило.
- Да, това го виждам. Но защо си... Наистина ли ще си сложиш от него?!
- Не ставай глупава, Сид. Разбира се,че ще си сложа! Виж този цвят и...
И аз излязох от банята. Гаджето ми щеше да използва моето червило. Страхотно. Как се случи?! ...
- Червило. Червено червило.
- Да, това го виждам. Но защо си... Наистина ли ще си сложиш от него?!
- Не ставай глупава, Сид. Разбира се,че ще си сложа! Виж този цвят и...
И аз излязох от банята. Гаджето ми щеше да използва моето червило. Страхотно. Как се случи?! ...
1331
3
КОГАТО ПОЛУДЯВАШ
"Когато си помислиш да скочиш през
прозореца и не се изплашиш...
значи наистина си полудял"
Една леко шантава зъболекарка. ...
"Когато си помислиш да скочиш през
прозореца и не се изплашиш...
значи наистина си полудял"
Една леко шантава зъболекарка. ...
1700
11
Сега ме мразиш. Под душа, в колата, в офиса... мразиш ме навсякъде и по всяко време. Заспиваш и се будиш с една-единствена дума: "Кучка!". Вчера дори и пред приятелите си призна:
- Онази кучка ме заряза!
Първият ти съветник махна с ръка:
- Остави! Стига си опявал. Голяма работа! Да не ти е за първи ...
- Онази кучка ме заряза!
Първият ти съветник махна с ръка:
- Остави! Стига си опявал. Голяма работа! Да не ти е за първи ...
1089
3
Ако видите жена, седнала на пейка в парка, с изправен гръб и прибрани колене, да чете класически роман, можете да бъдете сигурни, че е самотна романтичка, излязла на светло и слънчево, с едничката цел да си намери мъж.
Точно това правеше и Калина, през оня късен съботен следобед в средата на юни, до ...
Точно това правеше и Калина, през оня късен съботен следобед в средата на юни, до ...
1407
9
ПРЪСТЕНЪТ НА КЛОШАРЯ
... Ке се престорам на църна чума,
жена ке уморам, дечиня ке гледам,
вечно твоя ке бида.
Назад, назад, моме Калино... ...
... Ке се престорам на църна чума,
жена ке уморам, дечиня ке гледам,
вечно твоя ке бида.
Назад, назад, моме Калино... ...
1278
10
Соня Крисенко нервно потропваше с крак и отдръпваше силно от запалената си цигара, докато чакаше колегите си на Московското летище. Поглеждаше часовника си на всеки две минути - защо, по дяволите още ги нямаше? Бяха се разбрали всички да са тук час и половина преди полета им за Чечня! Соня загаси ци ...
2364
5
Юлското слънце немилостиво палеше тревата. Горещината танцуваше по морната земя. Душеше до премала малката група археолози. От време на време те вдигаха морни чела, с надеждата, че денят ще свърши... Но краят му не идваше... Само слънцето ги убиваше тогава... но те не спираха, заслепени от някаква н ...
1446
7
Фил и Джина Мей тъкмо привършваха вечерята си, когато на входната врата се позвъни. Фил отвори и вътре заедно със студения въздух влезе колегата му Лио.
- Хайде, стягай се! Тръгваме веднага!
- Чакай, Лио! Къде?
- Обадиха се по телефона. Всички, които са свободни, да тръгват. Циклонът е бил силен. В ...
- Хайде, стягай се! Тръгваме веднага!
- Чакай, Лио! Къде?
- Обадиха се по телефона. Всички, които са свободни, да тръгват. Циклонът е бил силен. В ...
2007
41
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
