14 735 резултата
Бавно влачеха краката си от Мерсин. И двамата бяха уморени и с наведени глави - семейството на Сибел с крясъци изгони Шахар от дома им. Баща й никога нямаше да даде дъщеря си на един евреин. Биха я - и баща й и брат й я биха за това, че бе дръзнала да го доведе в дома им и да моли за тяхната благосл ...
  1603 
Обичам те! Нима нямам право на това? Фактът, че за теб не знача нищо, не определя моите чувства към теб. На сърцето ми не можеш да заповядяш. То бие единствено за теб, дори да не те интересува. Животът ми без теб е агония. Мъртва тишина, а в нея отекват твоите стъпки. Тогава, когато ти реши, че може ...
  1370 
Водеха го към бесилото.
Усещането беше едно от най-странните, които някога беше изпитвал - знаеше, че ще умре, а не чувстваше нищо. Предната вечер, когато разбра, че е осъден, беше плакал цяла нощ - нямаше да може вече да вижда всички онези до болка познати и банални страни на всекидневния живот, да ...
  1344 
"Веселата Джорджия"
Старият железничар Григорий беше седнал на скалистия хълм и се взираше мълчаливо в железопътната линия, която се бе простряла под него докъдето му стигаше погледа. Прави, криви с малък радиус, релси, стоманобетонни и дървени траверси, изкопи и насипи, прелези - всичко това му бе ...
  1211 
Градините разцъфтяваха в нежни розови цветове. Памучни облачета се простираха около двата бряга на реката. Весело в дворовете на къщите на тогавашния град жужаха пчели.
Беше началото на XX век, когато в България нахлуваха новите тенденции в модата, в обзавеждането на домовете, в порядките на обществ ...
  1862  16 
Добър вечер, Мануела. Не, не се оглеждай... Аз съм невидим. Един малък и измислен фантом. Не се ядосвай и възпри пиперливия език, който напира да изригне. Не съм дошъл да споря с теб, а да ти разкажа приказка... А може би и да ти попея... Усмихни се, облегни се и не се оглеждай... Приеми, че Сънчо е ...
  1903 
Из "Колажи"
На квартира съм. Тук съм вече от десет години. Живея под наем. Плащам си редовно сметките. Имам и кабелна и нет, и домашен телефон и мобилен, парно, топла вода... Не обичам живота си в квартирата, не го обичам и извън нея. Прекаравам по-голяма част от времето си пред компютъра или по-ско ...
  990 
Бяла стая. Почти няма мебели. Първото усещане е за студ, но...
Не, не е студено... горещо е... Нетърпение... страст... Устните се впиват жадно, дрехите падат, падат, без значение къде. Те не са важни. Важно е безумното желание, важни са ръцете, изгарящи кожата, важни са напуканите от страст устни, м ...
  1287  11 
От една седмица съм болна. Много ми е зле, имам температура и се чудех какво ми е, а то! Абе, гледам си аз произведенията на изкуството и... О, Джизъс!!! Някой ми е писал двойки. Отначало се зарадвах. Викам си - най-после! Но след това ревнах с глас. Е па я в училище бех отличничка, а сега на стари ...
  1978  49 
САМОДИВСКА ЛЕГЕНДА
Преди години отидохме на летен лагер в Х. След като оставихме багажа си в стаите, решихме да разгледаме околността. Първото нещо, което ни направи впечатление, беше една поляна, на която имаше нещо като езеро. Тъй като вече започваше да се стъмва, през някой от следващите дни реши ...
  2913 
- Обичам те, Джон!…
- Наричай ме Червеният Демон.
- Наистина те обичам, не знам как го почувствах, за толкова кратко време, но усетих, че сме един за друг…
- Съжалявам, мила моя, трябва да тръгвам. Бизнес.
- Не, моля те, остани още пет минути… ...
  2169  16 
Момиче в приказка
Живяло някога момиче, преди хиляди лета. Обикновено, румено, засмяно, с усмивка скромна било то. Обичало да се усамотява, да мисли за красивите неща. За балони, облаци, цветя мечтало то. За хубавия принц в каляска и тиквата голяма искало да види то и чакало с години той да спре на ...
  1486 
Погледна през замъгления прозорец, но не можеше да намери правилния силует, затова се отдръпна и пак седна. В главата му прескачаха празни мрачни карикатури и той се опитваше да се бори с тяхното мъгливо същество. Знаеше, че тази борба ще завърши с неговият край, но той продължаваше устремен да се в ...
  1124 
Първо действие:
Ставам от леглото и се приготвям за училище. Трябва да се облека и то не първата попаднала ми дреха, а нещо хубаво. В противен случай фрапиращата разлика ще провокира твърде много въпроси от страна на околните. Същото важи и за косата и грима. Истината е, че въобще не ме е грижа дали ...
  1010  10 
СБОГУВАНЕ С НИКИФОР
Такъв дъжд селото не помнеше. Нямаше нито вятър предния ден, нито облаци, нито пък се затопли – усетиха го през нощта да чука по ламарините. На сутринта старчоците завиха крачоли и нахлузиха ботушите. До обяд по улиците тръгнаха кални реки и всичко живо излезе да ги отбива. Продъ ...
  1613  11 
Беше притъмняло. Оловно тежки облаци с грохот сблъскваха чела. Заваля. Гръмотевици разкъсваха на парчета тишината... Валерия пълзеше с колата си бавно по хлъзгавото шосе. Преди половин час бе побягнала от живота си, в който насилствената обич я убиваше...
Внезапно тя угаси двигателя. С безпокойство ...
  1204 
Апатия.
Седя си сгушена на стола и не мисля за нищо друго, освен за собствената си апатия. Вече няколко седмици съм толкова апатична, че не мога да се понасям. Не ми се диша - изисква толкова усилия. Някъде дълбоко в главата ми процесорът ми е гръмнал, знам си го. И толкова гадории се случиха... Сиг ...
  2048 
Мъглата беше ужасна. Гъста и лепкава, влажна, създаваше впечатлението, че се придвижваш през гъста пелена. Въпреки че бе включила специалните фарове, Диана виждаше едва на няколко метра пред колата. Караше бавно вече часове, а непрекъснатото взиране в млечната мъгла пред нея я уморяваше невероятно. ...
  1794  10 
Екипът от журналисти се качиха в голям военен джип и потеглиха кум сърцето на Грозни. Соня се настани до Исмаил - искаше да поговори с него за независимото сепаратистко движение водено от Шамил Басаев.
- Познаваш ли го? - запита го Соня, докато джипът шумно се тътреше към Грозни.
- Виждал съм го няк ...
  1933 
Не мога без твоето рамо
Обожавах дядо си Георги. Имах две баби, но един-единствен дядо, който ме караше да се чувствам най-щастливото дете на света. После татко го замени, когато дядо си отиде. Ако майка се грижеше да съм нахранена и чиста, папа ме възпитаваше. Той ме учеше как да рецитирам Ботев. Н ...
  2444  31 
Другият живот на Виктория
Два часа след пладне се изви вятър. Неочаквано въздухът стана тежък и мазен, небето зацапа синьото си и легна като капак над града. Вихрушката разнасяше по тротоарите пластмасови чаши, лъскави бонбонени опаковки и ланшни листа. По оглозгания от вятъра площад две кучета душе ...
  1722  10 
- Ъм... Стив, какво е това?!
- Червило. Червено червило.
- Да, това го виждам. Но защо си... Наистина ли ще си сложиш от него?!
- Не ставай глупава, Сид. Разбира се,че ще си сложа! Виж този цвят и...
И аз излязох от банята. Гаджето ми щеше да използва моето червило. Страхотно. Как се случи?! ...
  1323 
КОГАТО ПОЛУДЯВАШ
"Когато си помислиш да скочиш през
прозореца и не се изплашиш...
значи наистина си полудял"
Една леко шантава зъболекарка. ...
  1682  11 
...
Сега ме мразиш. Под душа, в колата, в офиса... мразиш ме навсякъде и по всяко време. Заспиваш и се будиш с една-единствена дума: "Кучка!". Вчера дори и пред приятелите си призна:
- Онази кучка ме заряза!
Първият ти съветник махна с ръка:
- Остави! Стига си опявал. Голяма работа! Да не ти е за първи ...
  1083 
Ако видите жена, седнала на пейка в парка, с изправен гръб и прибрани колене, да чете класически роман, можете да бъдете сигурни, че е самотна романтичка, излязла на светло и слънчево, с едничката цел да си намери мъж.
Точно това правеше и Калина, през оня късен съботен следобед в средата на юни, до ...
  1407 
ПРЪСТЕНЪТ НА КЛОШАРЯ
... Ке се престорам на църна чума,
жена ке уморам, дечиня ке гледам,
вечно твоя ке бида.
Назад, назад, моме Калино... ...
  1272  10 
Соня Крисенко нервно потропваше с крак и отдръпваше силно от запалената си цигара, докато чакаше колегите си на Московското летище. Поглеждаше часовника си на всеки две минути - защо, по дяволите още ги нямаше? Бяха се разбрали всички да са тук час и половина преди полета им за Чечня! Соня загаси ци ...
  2350 
Юлското слънце немилостиво палеше тревата. Горещината танцуваше по морната земя. Душеше до премала малката група археолози. От време на време те вдигаха морни чела, с надеждата, че денят ще свърши... Но краят му не идваше... Само слънцето ги убиваше тогава... но те не спираха, заслепени от някаква н ...
  1441 
Фил и Джина Мей тъкмо привършваха вечерята си, когато на входната врата се позвъни. Фил отвори и вътре заедно със студения въздух влезе колегата му Лио.
- Хайде, стягай се! Тръгваме веднага!
- Чакай, Лио! Къде?
- Обадиха се по телефона. Всички, които са свободни, да тръгват. Циклонът е бил силен. В ...
  1999  41 
Вече е късно през нощта, а тя все още не ме оставя. Силно стиска ръбовете ми и не осъзнава, че ме мачка. От време на време ме мокри с горещи, солени капки. Какво му става на това момиче?! Как може в продължение на един час да се взира в мен и да слуша все една и съща песен?! Даже и не говори. Въпрек ...
  1080 
Събуди се. Както винаги отново сам. Навън валеше - от тези тъжни мрачни дъждове, които те карат сериозно да се замислиш дали да не съобщиш на шефа, че си болен и че няма да ходиш днес на работа. Все пак той стана с неохота и не след дълго бе на път към офиса.
Хората в рейса бяха по-мрачни и от време ...
  1230 
- Оо, обичам Michael Monroe!
- А аз обичам теб!
- Аз те обичам повече, идиоте!
- Не, аз!
- Не спори с мен бе, аз съм велика! ...
  1407 
Слънцето бавно напичаше над Кабул, оцветявайки града в ярка оранжева светлина, като по този начин предупреждаваше за поредния горещ ден. Лятото в Кабул бе като в Ада - температурата се покачваше, въздухът пареше, а прахта по отъпканите пътища се сливаше с маранята и пареше на очите. Африама се връща ...
  1662 
Беше циганско лято. В неспокойствието на душите дори цветната феерия на есенните дървета не можеше да внесе нежност и мир. Есенните души са напрегнати... тревожни са, вълнуват се за подготовката на своето презимуване, на зимното си втвърдяване и вглъбяване. Душите, също както природата, се стапят на ...
  1122 
- Утре денят ще бъде хубав - така каза снощи танте Елфриде. Клаус вървеше бавно по дългия коридор към трапезарията и разсъждаваше какво ли означаваха нейните думи.
Тук дните винаги бяха еднакви като близнаци. Ставане в шест, закуска в осем. Учебни занятия от десет до дванайсет, обед точно в дванайсе ...
  1417  21 
Натежала сива завеса се спускаше от горе... Толкова гъста бе мъглата, че запречваше пътя на безбройните дребни хорица, които все на някъде бързаха... Не спираха! Шестваха като призрачни силуети по скованите улици, с премръзнали сърца и ръце... Бяха се запътили нанякъде, а някаква дълбока пустота зас ...
  1266  10 
Тя можеше да мисли, но не и да чувства, защото нямаше сърце. Беше го забравила някъде при някого, както се случваше с всичко излишно в живота й - онази стара жилетка в кафенето, чадъра, който никога не отваряше или шарената чанта, останала на счупената пейка.
Та нямаше си тя сърце, но си имаше малко ...
  867 
Излезе от банята. Направи диря от вода след себе си, а Отчаянието беше чело Хензел и Гретел и бързо се ориентира. Опита с тласък да влезе в нея. За малко беше. Седна на пода и реши, че има време, обикновено душът действа тонизиращо, затова трудността да я похити се бе завишила. Като стигне до 'Оле з ...
  1476 
СОБСТВЕН ИЗБОР
Паркът беше слабо осветен, но това не му пречеше да се движи бързо. Знаеше мястото наизуст, а и лунната светлина му помагаше да се ориентира безпогрешно. От десет години насам това беше неговият дом. Той доста се различаваше от предишното му жилище в тихия квартал, предназначен за хор ...
  1088 
Циркът винаги пристигаше в градчето по едно и също време. Това беше онзи вълшебен сезон, когато натежалото лято носеше предесенна сладост и отвсякъде от китните дворчета ухаеше на пъпеши и дюли. Жените приготвяха всевъзможни сладка и конфитюри под увисналите от грозде асми, мъжете вечер се събираха ...
  1488 
Предложения
: ??:??