40 902 резултата
73. И най-здравата крепост може да бъде превърната в прах.
74. "Любов" е просто дума, подобно на всички останали думи.
75. Нелепо е да си въобразяваш, че животът е розов сън, в който болката не съществува.
76. Божествената мъдрост струи у всички ни. За жалост тия, които се вслушват в съветите ѝ, са ...
74. "Любов" е просто дума, подобно на всички останали думи.
75. Нелепо е да си въобразяваш, че животът е розов сън, в който болката не съществува.
76. Божествената мъдрост струи у всички ни. За жалост тия, които се вслушват в съветите ѝ, са ...
515
2
3
Било пазарен ден и пашата на Търнов седял на рахат в кьошка си, пиел кафе каймаклия и пушел тютюн тумбакия. И тогава се появила тя. Я ли я зачули отдалече, а накрая и провидяла се. И християните захванали да кръстят и четат „Отче наш”, пък турците, като не били вера българска, а поганска и кучешка, ...
1374
Жените мрънкат. Някои повече, други по-малко, но каква жена ще съм по дяволите ако не мрънках?! Та на обичайния въпрос на мъжете "Е, що мрънкаш сега?", винаги отговарям: "Защото съм жена" и това ме изпълва с глупава гордост, а те остават безмълвни пред такава логика.
Това се случва с повод и без пов ...
Това се случва с повод и без пов ...
1268
2
7
61. Лъжите са панацея за нашето его, а истините са ампули с цианид.
62. Светлината е тъмната страна на мрака.
63. Красотата ни заобикаля. Твърде жалко е, че се правим на слепи.
64. Никой не може да избяга от (светлината на) справедливостта.
65. Красотата на тялото увяхва, но възвишеността на душата ...
62. Светлината е тъмната страна на мрака.
63. Красотата ни заобикаля. Твърде жалко е, че се правим на слепи.
64. Никой не може да избяга от (светлината на) справедливостта.
65. Красотата на тялото увяхва, но възвишеността на душата ...
509
1
Веднага щом Дерек ме пусна, краката ми се разтрепериха. Имах голямо желание да бъда в обятията му. Удоволствието с Итън беше голямо, но всеки път, когато се чукахме си омръзвахме все повече и повече.. Според него сексът ни, се беше превърнал в механизъм. Когато ми каза какво мисли за това, той ме от ...
2599
2
Светлината бе ослепителна, толкова чиста, толкова искряща. Аника усещаше полъха на вятъра, който нежно я галеше по лицето и развяваше гарваново черните ь коси. Чувстваше се толкова спокойна и свободна и усещаше, че е гола, но сякаш изпаднала в транс това не й правеше впечатление. Времето сякаш бе сп ...
917
1
6
Имало едно време момиче и момче на име Боби и Лилия. Бяха безкрайно привързани един към друг и се обичаха много, напук на километрите, които ги деляха. Въпреки малкото прекарано време заедно, не спираха да се карат – за дреболии...
Всички знаем, че в една връзка трябва да има разбирателство, търпени ...
Всички знаем, че в една връзка трябва да има разбирателство, търпени ...
1141
3
Щом излязох от третия по ред изпит, в мене изведнъж се породи небивалото желание да посетя града, в който получих средно образование. Разстоянието от университета до някогашната българска столица беше по-малко от тридесет километра, така че аз наистина нямах какво да губя. Имах свободен ден, който з ...
769
След смъртта на Драшев се оказа, че няма кой от семейството да поеме бизнеса му. Сестра му беше въздух под налягане, децата и също, жена му беше бивша манекенка и си нямаше хал хабер от тия работи, а баща му беше остарял. Борил обработи стария Драшев и той убеди снаха си и дъщеря си да дадат на Бори ...
642
2
3
545
1
ЧАСТ ПЕТА
Заключих вратата на стаята си. В ръка държа получен току- що плик. Жена с тъмни очила ми предаде известие от директорката на фирмата, от която бях незаслужено изритан. Госпожа Ивелина Трифонова си е направила труда, написала ми е нещо. Нямам представа какво?! Само мога да гадая, преди да о ...
Заключих вратата на стаята си. В ръка държа получен току- що плик. Жена с тъмни очила ми предаде известие от директорката на фирмата, от която бях незаслужено изритан. Госпожа Ивелина Трифонова си е направила труда, написала ми е нещо. Нямам представа какво?! Само мога да гадая, преди да о ...
1096
Върнах се в училище за петия час, защото четвъртият ни, беше свободен. Толкова беше скучно в този пети час , че и госпожата дори се включи в нашия тинейджърски разговор. След като би звънецът, трябваше да се срещна с Едора и Верина. Едора, разбира се пак беше изчезнала някъде с Алек. Той тайно я хар ...
2412
2
Там, където пътят свършва и въздухът е кристално чист, там, където птичките пеят, а споменът за градския шум е някак далечен, там някъде има едно място, скрито от света и забравено от своите стопани. Бях там, видях го и споменът за него остана в душата ми. Казват, че някога е имало река, а покрай не ...
1555
1
5
11 юни, 2017
До любимия ми народ български
Амщеттен, Австрия
До кога, братя и сестри, ще търпим?!
Не виждате ли, че времето е назряло и време за жътва е вече. Тоя, който има истинско българско сърце, не търпи вече. Ни чорбаджии изедници, ни чужди душмани, които пълзят като змии из цялото ни мило оте ...
До любимия ми народ български
Амщеттен, Австрия
До кога, братя и сестри, ще търпим?!
Не виждате ли, че времето е назряло и време за жътва е вече. Тоя, който има истинско българско сърце, не търпи вече. Ни чорбаджии изедници, ни чужди душмани, които пълзят като змии из цялото ни мило оте ...
1137
1
7
49. Знаеш... Без вярата сме за никъде. С нея е някак иначе.
50. Хората идват и си отиват, но думите, които изричат, остават.
51. Няма смисъл да оплакваш себе си и да плачеш заради наличието на болка. Или я използвай за свое благо, или се отърви от нея!
52. На тоя свят няма нито нищо хубаво, нито нищ ...
50. Хората идват и си отиват, но думите, които изричат, остават.
51. Няма смисъл да оплакваш себе си и да плачеш заради наличието на болка. Или я използвай за свое благо, или се отърви от нея!
52. На тоя свят няма нито нищо хубаво, нито нищ ...
617
3
Освобождаването на Улрих се превърна в новина на седмицата. Всички медии искаха да отразят момента, в който масовият убиец ще излезе на свобода и ще заживее отново в света на нормалните хора. Близките на убитите заплашваха, че ще го линчуват, мнозина призоваваха законите да бъдат променени така, че ...
1514
2
В един момент времето за нас спря и с теб се пренесохме, както знаем, в друг свят. Всичко ново за човешката ни същност е заложено дълбоко вътре в нас. В истинската ни същност започна да издирва и изучава характерните особености на всичко ново и заобикалящо ни, на всичко случващо ни се за пръв път, з ...
896
ДВЕ СЪДБИ
Празник. Шум, гълчава. Площад.
В единия ъгъл, на импровизиран подиум – духов оркестър. Свири валсове, танга, хора, после… И така нататък – целия следобед.
После група певци и певици се наредиха пред оркестъра. Местният хор. И всичко това под диригентството на уважавания от всички господин ...
Празник. Шум, гълчава. Площад.
В единия ъгъл, на импровизиран подиум – духов оркестър. Свири валсове, танга, хора, после… И така нататък – целия следобед.
После група певци и певици се наредиха пред оркестъра. Местният хор. И всичко това под диригентството на уважавания от всички господин ...
1889
1
37. Невежата вижда звезди, а мъдрецът вижда познание.
38. Мъдър е този, който се вслушва в съветите на тишината.
39. Там, където бушува любовта, думите често са излишни.
40. Мъдролюбието (философията) и повестието (историята) са в основата на целия свят.
41. Слабият приема болката със сълзи, а силни ...
38. Мъдър е този, който се вслушва в съветите на тишината.
39. Там, където бушува любовта, думите често са излишни.
40. Мъдролюбието (философията) и повестието (историята) са в основата на целия свят.
41. Слабият приема болката със сълзи, а силни ...
546
1
Откакто се помня самотата е повече в живота ми. Сам израснах. Мама и Тати все на работа.Научих се да не се плаша от сенки. Да си готвя сам, да нося дърва. Да заключвам външната врата.
Едно бързо остаряло дете.
В училище винаги седях на последния чин.
Едно обикновено провинциално училище.
Вече бях в ...
Едно бързо остаряло дете.
В училище винаги седях на последния чин.
Едно обикновено провинциално училище.
Вече бях в ...
2294
4
Седна да изпие една бира в механата. Беше лято, малко след пладне. Не му се стоеше в заведение на открито, тук беше пълно с такива. Жегата беше плъзнала навсякъде и гумите на колите съскаха като змии върху асфалта.
Видя дървената табела с надпис „Механа” и влезе вътре. Помещението беше просторно, би ...
Видя дървената табела с надпис „Механа” и влезе вътре. Помещението беше просторно, би ...
645
3
9
Някога имаше едно огромно село, което кипеше от живот. Хората в него живяха в разбирателство. Те никога не се караха, винаги бяха задружни и винаги полагаха общи усилия, за да се справят с проблемите, които ги настига. Тяхното село беше един малък рай, пред който бледняха и Слънчевата страна , и Уто ...
538
1
Видях на камерата таксито на Криси да спира пред двора и му звъннах:
– Минете през гаража, Криси. Да не се намокрите.
Валеше проливен дъжд и аз слязох да ги посрещна на входа на гаража с бебифона в ръце.
– Здравейте, влизайте, донесохте си и дъжда, а? А това кой е?
С тях имаше 7 годишно момченце и К ...
– Минете през гаража, Криси. Да не се намокрите.
Валеше проливен дъжд и аз слязох да ги посрещна на входа на гаража с бебифона в ръце.
– Здравейте, влизайте, донесохте си и дъжда, а? А това кой е?
С тях имаше 7 годишно момченце и К ...
902
3
6
733
1
5
Част I
Беше студена зимна вечер в къщата на едно забравено от Бога селце. Малката Джеси , дванадесет годишно дребно момиченце с черна коса на букли и блестящи пъстри очи, стоеше навън, седнала на стълбите и гледаше звездите. Свиваше малките си ръчички на юмручета и подухваше в тях, за да ги стопли. ...
Беше студена зимна вечер в къщата на едно забравено от Бога селце. Малката Джеси , дванадесет годишно дребно момиченце с черна коса на букли и блестящи пъстри очи, стоеше навън, седнала на стълбите и гледаше звездите. Свиваше малките си ръчички на юмручета и подухваше в тях, за да ги стопли. ...
2398
2
1
В определени мигове от живота си изглеждам твърде студен. Студен до такава степен, че лесно човек може да си помисли, че аз не притежавам никакви чувства. Неведнъж ми се е случвало да получа етикет като: „мрачен“, „надут“, „безчувствен“, „зубър“ (колко ли души знаят значението на тая дума) и т.н. Ис ...
710
2
2
Възрастната жена гледаше замислено хладилния шкаф, пълен с дълбоко замразена скумрия. Кокалестите й пръсти шаваха нервно върху дръжката на стара платнена чанта.
– Ще желаете ли? – попита продавачът и понечи да си сложи ръкавиците.
– Да, три килограма, само…
Той започна да мята рибите в купата на кан ...
– Ще желаете ли? – попита продавачът и понечи да си сложи ръкавиците.
– Да, три килограма, само…
Той започна да мята рибите в купата на кан ...
938
Най-после кафето ми дойде. Както обикновено, бях пратила Тино да ми го донесе, защото аз не обичах да чакам, а той все се блъскаше в тълпата. Този път не беше нормално, както аз го харесвах, а късо с гореща вода. Момичето зад бара беше ново, за това не знаеше как да ми приготвя „три в едно”. Запалих ...
1856
2
2
Теч
Историята е банална… обаче не съвсем, затова трябва все от някъде да я раздиплим. Седи си пенсионираният учител по рисуване Рафи Джоков на клекалото в кенефа и нищи на глас битието си:
- Сега… Да видим като как ще я караме. За хляб.. а бе 15 лв. ще стигнат. Миналия месец бяха повече, ама като гл ...
Историята е банална… обаче не съвсем, затова трябва все от някъде да я раздиплим. Седи си пенсионираният учител по рисуване Рафи Джоков на клекалото в кенефа и нищи на глас битието си:
- Сега… Да видим като как ще я караме. За хляб.. а бе 15 лв. ще стигнат. Миналия месец бяха повече, ама като гл ...
1804
1
9
Храфн излезе на билото над каменистия бряг. Сред дебелите стволове на дърветата в гората вятърът не можеше да проникне, но още щом стъпи на открито я прониза леденият му дъх. Тя потръпна и придърпа гуглата си по-близо до лицето. Голата ѝ ръка потърси топлината на Снори. Младият варг изръмжа тихичко, ...
1098
1
Tолкова неща искам да ти кажа:
Първият път, когато почувствах любовта, тя беше истинска. Първият път, когато почувствах любовта, ти беше на моето рамо. Липсва ми, образът ти на небето нощем, който нарисувах, макар с баналният почерк от звездите изгаснали когато ти си тръгна. Оттогава те търся всяка ...
Първият път, когато почувствах любовта, тя беше истинска. Първият път, когато почувствах любовта, ти беше на моето рамо. Липсва ми, образът ти на небето нощем, който нарисувах, макар с баналният почерк от звездите изгаснали когато ти си тръгна. Оттогава те търся всяка ...
1973
Думите са пясъчни замъци. Току си ги построил и вече не са твои. Вълните са ги изяли. Ще кажеш: "Трябва да ги построиш по-навътре на брега, за да не може да ги достигне морето". Но колкото повече се отдалечаваш от водната ивица, толкова по-негодни за градеж стават песъчинките. За да постигнеш крайна ...
543
1
Дария се роди три дни преди термина. 18 часа отказваше да излезе и накрая ми направиха секцио, въпреки че много се надявах да родя естествено. Беше 2 и 900, черна, сгърчена, с щръкнала коса и невероятен глас. Борил държеше да присъства на раждането, но аз категорично отказах. Той уж отстъпи, но така ...
721
3
3
25. Хората, които допускат да бъдат съкрушавани от един и същи човек безброй пъти... имат нещастието да бъдат носители на болна и немощна същност...
26. Оправданието е сигурен белег за наличието на нежелание.
27. Уроците, които получаваме след като загубим, са в пъти по-ценните от чуждите хвалебстви ...
26. Оправданието е сигурен белег за наличието на нежелание.
27. Уроците, които получаваме след като загубим, са в пъти по-ценните от чуждите хвалебстви ...
495
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Изгуби съзнание, наложи се да я пренеса на леглото. Напрежението е дошло в повече. Сега просто спеше. Татко и майка също са тук.
- Ивайло. - Баща ми сложи ръка на рамото. - Моли се брат ти да се оправи.
Прегърнах го. Семейството преминава през труден период. Трябва да бъдем задружни.
- ...
Изгуби съзнание, наложи се да я пренеса на леглото. Напрежението е дошло в повече. Сега просто спеше. Татко и майка също са тук.
- Ивайло. - Баща ми сложи ръка на рамото. - Моли се брат ти да се оправи.
Прегърнах го. Семейството преминава през труден период. Трябва да бъдем задружни.
- ...
1147
– Ей, ти, с бялата шапка, от кога си тук, не съм те виждал, нова ли си?
Жена на средна възраст разрови огъня и дори не погледна високия дрипав мъж.
– На теб говоря, не чуваш ли?
Тя запали цигара и впери поглед във виещата се струйка дим.
– Как се казваш? ...
Жена на средна възраст разрови огъня и дори не погледна високия дрипав мъж.
– На теб говоря, не чуваш ли?
Тя запали цигара и впери поглед във виещата се струйка дим.
– Как се казваш? ...
2446
6
10
Колко мрачно беше тази сутрин. Излязла от трети час, бързах да си взема кафе. На вън валеше като изведро. Температурата беше паднала с няколко градуса. Беше мрачно и студено.. Април уж дойде, но вятър духаше като през януари. Беше голямо междучасие. Всички ученици се блъскаха на касата за кафе. В че ...
4443
Носеше калкана в голям черен найлонов чувал. Даде го на сервитьора и му поръча да го изчистят.
– Половината оставете във фризера. – Сервитьорът кимна и завлачи найлона.
– Не влачи торбата – ще я скъсаш!
– Тежка е – оправда се. Сервитьорът бе възрастен. – Този калкан е огромен.
Да, голям беше. ...
– Половината оставете във фризера. – Сервитьорът кимна и завлачи найлона.
– Не влачи торбата – ще я скъсаш!
– Тежка е – оправда се. Сервитьорът бе възрастен. – Този калкан е огромен.
Да, голям беше. ...
701
1
3
Ти си готим пич. Дай да ти разкажа нещо сега. Има една умна мисъл.
„Самотата убивала а усамотяването раждало“.
Брех да му се не види! Много мъдрост, много дълбочина, абе направо голяма работа е този ,как беше, дето го е казал.
Е те това е. Как беше? Казал, пукнал и толкоз. Самотен ли е бил, усамотен ...
„Самотата убивала а усамотяването раждало“.
Брех да му се не види! Много мъдрост, много дълбочина, абе направо голяма работа е този ,как беше, дето го е казал.
Е те това е. Как беше? Казал, пукнал и толкоз. Самотен ли е бил, усамотен ...
1557
1
3
Когато изпрати на Ивайло първото писмо, толкова се изплаши от себе си, че тутакси го изтри от компютъра. То беше с нейните съболезнования. Ивайло не я познаваше, но ѝ отговори мило и учтиво. След срещата им обаче, той ѝ отговори още само веднъж, за да ѝ каже: "Баща ми никога не е говорел за вас, зна ...
563
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
