Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Из „Обречен ум”

С.Л.
''Диагнозите не бяха важни или поне така си мислеше Ралф. Белите стени го притискаха, а бронираното стъкло в килията му гледаше към стола на охраната. Не намираше и нищо притеснително в заобикалящия го пейзаж.
Всички го наблюдаваха със страх ,но избягваха всякакъв очен контакт, а ако трябваше д ...

S.L.

Проза » Повести и романи

2017-11-22T23:46:50+02:00 834

Бяло и черно

„Такъв е животът – мислеше си Иванов – Като роял – черни и бели клавиши, една музика... А накрая хлопват капака...”
Преди малко му бяха съобщили, че бившият му класен е починал. Как, от какво? От каквото всички бивши учители – от пенсията...
Та сега черният клавиш звучеше в душата му.
Обаче, внезапн ...

генек

Проза » Хумористична

2017-11-22T11:09:43+02:00 2.8K 7 32

В очакване

Девойката осъзна колко много време бе прекарала да си представя всякакъв сценарий за развой на ситуацията. В унисон с несигурността ѝ, навън небето беше сиво и се бе спуснала загадъчна и гъста мъгла. Времето въобще не ѝ помагаше да се почувства по-добре. Следобед в последния момент се оказа покане ...

Лина7

Проза » Разкази

2017-11-22T11:03:40+02:00 1.6K

Най-сладката диагноза! Изповед на пристрастения.

Маниак, ненормалник, зажаднял за плът. Повечето ме наричаха така щом зърнеха моите произведения. Голотата не им понасяше. Те бяха свикнали да гледат през призми и маски и не обичаха да поглеждат нещата естетически - очи в очи. Може би ги беше страх, не какво ще открият в творбите, а в самите тях. Мо ...

НиколаСтаниславов

Проза » Разкази, Еротична

2017-11-22T11:02:46+02:00 2.1K 1 1

Познание, което не си се осмелил да имаш

Адема е кралицата в двореца Офинос, недалеч от плодородните градини в покрайнините на Дарсин. Градът празнува. Дарсин е градът на мечтите. Поверието гласи, че всеки, който има неосъществена мечта, може да я направи реалност тук, в Дарсин, но цената, която трябва да плати, е да прекара остатъка от жи ...

gigi08

Проза » Разкази, Други

2017-11-22T02:03:56+02:00 1.2K 1 3

Цъфнало цвеке шарено

Със Стефчо се запознахме през 86-та в завода за електроника, където и двамата работехме в технологичния отдел. Началничка ни беше една дребна и зла хубавица, омъжвана и развеждана незнайно колко пъти. Тогава Стефчо бе един от младите ни технолози, току-що завършил висшето си образование и разпределе ...

merlin

Проза » Разкази

2017-11-21T21:21:48+02:00 1K 1 1

Тя се страхува само от градушките - 7 част

Тя се страхува само от градушките
Всяко събуждане бе тежко, по-тежко и от „заспиването” за нея – в челото си, някак вътре в него, усещаше сякаш някой цепи дърва, бавно и методично, с точно премерен удар и тя е и едната, и другата половина на цепеницата и всяка от тях напира да се повдигне и да се съ ...

ParvaNova

Проза

2017-11-21T15:40:24+02:00 2.3K 10 20

Моята Коледа

Коледа! Някои хора свързват празника със зимата, пламтящата печка, други, особено децата, с подаръците и Дядо Коледа или както бе в миналото Дядо Мраз. Но все по-малко хора свързват Коледа с времето, в което всичко е притихнало, време, в което човек се чувства омиротворен, време, в което семейството ...

ponichka.1

Проза » Разкази

2017-11-21T13:34:10+02:00 2.3K 1 1

Да си поръчаш внимание, а да ти сервират самота

Наричам го Компаньона. Защото винаги има компания. Никога не е сам. Смее се високо. Говори на висок глас. И поръчва. По много.
Той влезе. Поръча за себе си, за шефа, за мен, за останалите гости.
Поръча на всички питиета, но тайно си поръча друго. Поръча питиета, за да му сервираме внимание. Той е са ...

ponichka.1

Проза » Разкази

2017-11-21T13:31:33+02:00 1.7K 2 7

Обърнат многоъгълник

8.
Пушекът от лулата образува малки кръгчета.
– Стана, както предположих. – Болният човек стоеше сам в стаята и разговаряше със себе си. – Може би не съвсем: очаквах да вземе оръжието на стареца. Но защо му е всъщност?
Започна да се смее на глас. Приличаше на луд. Мина му през ума, че бившата му съп ...

exuded

Проза » Разкази

2017-11-21T13:29:40+02:00 1K 4 2

Из „Обречен ум”

Обречен ум
С.Л.
''Парите ли бяха всичко. Секунди на последни терзания раздираха съзнанието му. Определено изкушението бе огромно за бедният му живот, свличащ се към бездната на нищетата. Всичко което обичаше бе на ръбат на масата и очакваше силният замах на неговият избор. Да, парите определено завл ...

S.L.

Проза » Повести и романи

2017-11-21T13:25:46+02:00 871

Нощ в училището /край/

01,30 – 02,00 часа.
И ние също се замисляме. Охраната се възприема от охраняемите като детайл, като елемент от бита. А това са хора – виждащи, мислещи, правещи си изводи хора. И охраняемите твърде често са били смаяни от количеството данни, които имат за тях охранителите...
Съответно – данни, които ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-11-21T08:37:30+02:00 781 1 8

Семейна сага

Семейна сага
/ първа и единствена глава/
Мико Минджурков беше роден в столицата на Царство България, квартал Ючбунар. На 15 години вече носеше бомбе, подарък от един закъсал вехтошар, и в махалата беше известен като Мико Бомбето. Мико не беше завършил до края даже 4-то отделение, когато го изключиха ...

gudman

Проза » Хумористична

2017-11-20T19:00:36+02:00 1.3K 1 6

Хиляди небеса 1

Беше чувство, което нито дивните песни на сирените от Нереус, нито сладкодумната реч на азиерите биха могли да опишат. Понякога се чувствах така сякаш се носех на могъщите криле на Зефира, понякога се чувствах така сякаш пропадах неудържимо в мрачните бездни на Еребос. Понякога в сърцето ми пламтяха ...

Stay-C

Проза » Фантастика и фентъзи

2017-11-19T23:16:31+02:00 2.2K 1 1

Изневярата

Бързам сякаш дяволът ме гони. Сърцето ми думка като лудо, аха да изхвръкне. Още не мога да дойда на себе си. Не е за вярване, че съм на улицата. Що ми трябваше да се захващам с подобна история. Да ме пита човек не мога да отговоря. Пусто женско любопитство. Кирчо - мъжът ми - много ми харесва. От ги ...

slaveja123

Проза » Разкази

2017-11-19T22:02:53+02:00 1.8K 3 7

Обществото на мъртвите хора

Тишина. Размяна на погледи, облечени в целофана на залепени с ефтино лепило усмивки. Копия, разменени наум, а в сърцата властва само мрачното съжаление за поредния неуспешен дуел.
Тишина. Няма мисъл, окрилена с мекия пух на ангелски криле. Не подскачат като топчета за пинг понг старите спомени с мир ...

Анн_Велѝ

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-11-19T17:54:03+02:00 847 1

Този път няма да ти се размине 9

Времето, прекарано в ареста, ме е изтощило както физически, така и психически. Срам ме е не толкова за стореното от мен, колкото за глупашката ми убеденост, че е виновен мъжът й. Хубаво е, че поне ми се размина затворът. Но трябва да плащам обезщетение за нанесена лека телесна повреда. Шефовете ми в ...

Heel

Проза » Разкази

2017-11-19T17:50:15+02:00 1.8K 3

Коледния пътепис, който ти обещах - 5

27 декември
Този ден Г-жа ...сон беше вече на работа. Извини ни се, че малко късно пожелала да си вземе отпуска между Коледата и Новата година и колегите й я изпреварили.
Г-н ...сон, от своя страна, заяви, че имал среща в Клуба по бягане. След една злощастна невропатия, при която цяла година беше на ...

670301

Проза

2017-11-19T17:44:07+02:00 593 2

Нощ в училището - 5.

00,00 – 00,30 часа.
Немлада вече, но със запазен търговски вид, както вика един приятел. Ниска, трътлеста, с развяна широка пола. Върви енергично, чувства се тук като у дома си. Кима ми и сяда в един от столовете край масичката. Аз не мърдам от директорския стол, наблюдавам я…
След малко се сеща защ ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-11-19T17:39:38+02:00 1K 1

Приказка за Чудното дете

Някога, незнайно къде, се родило Чудното дете. То имало вълшебна дарба - умеело да разговаря с цветя, дървета, птици и животни, да се разбира с тях...
Често Чудното дете излизало и се разхождало сред Природата... Веднъж то видяло красиви лалета и ги попитало как са.
- Радваме се на Слънцето! - отгов ...

MarinTachkov

Проза » Приказки и произведения за деца

2017-11-19T17:10:12+02:00 1.3K

Виенско кафе 3/ 6

– Excuse me, can I take pictures of you? I'm a photographer.1
Погледнах изненадано мъжа и в първия момент реших, че е някой навлек, който се прави на интересен, за да ме заговори. Прибирах се от кварталния магазин вкъщи с една кутия натурален сок и той ме беше спрял в една градинка между блоковете. ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-11-19T17:05:49+02:00 1.4K 6 6

Йоан

Процепи бели разцепват прахта. Слава погубена разделя снопа. Надежда погубена някъде в онази низина. Вяра не вярна заровена дълбоко в нечия душа. Народ без водач изгубен в нощта. Свят без свят носи само смъртта. Герой недочакан скрит нейде в маза. Предател слухти и дебне в борова гора.
Къде затихна ...

Buhler

Проза » Други

2017-11-18T09:19:51+02:00 1.2K

Телефонът

Този гаден телефон не звъни. Гледам го през пет минути, не – през четири. И? Нищо. Чакам и пак нищо. За какво ми е този телефон, като не звъни. Тъпо! Звънни. Пише име започващо с твоята буква. „Да, да добре.“ Поредният, който иска нещо. А аз какво искам? Телефонът да звъни и там на гадния много цвет ...

Стас

Проза » Разкази

2017-11-18T09:17:53+02:00 1.2K 1

Нощ в училището - 4.

22,30 – 23,00 часа
- Ей там има празно място – соча на полицая, но и той е забелязал свободната зоничка и паркира...
Слизам, оглеждам се. Обикновен жилищен блок, с обикновената редица автомобили отпред, та дори леха с цветя дели паркинга от плочките пред кооперацията. Вадя от джоба листчето, което м ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-11-18T09:15:21+02:00 1K 1 2

КОЛЕДА Е ПО-МЪДРА ОТ БЪДНИ ВЕЧЕР

Беше вечерта на двадесет и четвърти декември- Бъдни вечер. Ясно съзнаваше, че вече закъснява, но и не бързаше, нямаше желание. Новият, лъскав автомобил плавно се движеше по вече заснежения път и наближаваше крайните квартали на града. От далече се виждаха премигващите светлинки, жълтите, червените, ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2017-11-18T09:00:46+02:00 3.2K 3 14

Фалшификаторката

Тази сутрин Мея със събуди с горчив вкус в устата. Може би прекалих снощи с пиенето - помисли си тя. Напоследък често пиеше сама. Изпитваше върховна необходимост от това. Животът й си изтече някак неусетно, или поне хубавата му част. Тази мисъл я гнетеше и не й даваше покой. Току-що навърши 61. Спом ...

vega666

Проза

2017-11-17T13:53:11+02:00 1.6K 8 14

Нощ в училището - 3

21,00 – 21,30 часа
Григоров се оглежда. Мястото му е заето. А и аз не мърдам от него. Нека от началото да се разбере кой какъв е. И да стигне до съзнанието му, че е не само гост в собствения кабинет, а и разпитван при разследващия. Свидетел, заподозрян – но не е шеф...
Всъщност, заподозрян не е. Пон ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-11-17T13:21:55+02:00 872 2

Дете ли съм?

По асфалта крача непринудено и ведро.
Гледам стъпките си и мълча.
Спокойна съм и тъй сериозна, и лицето ми блеждука в градската мъгла.
Спирам. С привлечен поглед в училищна площадка съзерцавам детски порив - нестихващ огън.
Живот от тука блика непрестанен, и искам да съм част от таз игра. ...

Галя_Георгиева

Проза » Други

2017-11-17T13:16:29+02:00 1K

Виенско кафе 3/ 5

„ти си гад
голяма лоша гад
ама аз съм добричък
и си те обичам
не вдигаш ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-11-16T23:20:51+02:00 1.3K 5 2

Български гени в Централна Европа

Български гени в Централна Европа
На сина ми
Днес е рожденият ден на сина ми и без да се усетя изплуваха в главата ми какви ли не спомени от детството му. И реших да ги споделя с вас.
Аз съм от амбициозните майки и от малки исках да приобщя децата си към културния живот. От моето детство и крехка мл ...

ЛюсиЦ

Проза » Разкази

2017-11-16T19:29:39+02:00 1.7K 5 10

Този път няма да ти се размине 8

Звъня на дворската врата, но мъжът й не се появява. Или не е в къщата, или не иска да ми отвори. Сигурно се крие мръсната гадина! Сигурно е усетил, че лошо му се пише! Забелязвам камера. Може да ме е видял и да не е харесал гневната ми физиономия. Но няма как да знае кой съм, защото не ме е виждал. ...

Heel

Проза » Разкази

2017-11-16T18:53:40+02:00 927 3

Давностно

Във входа имаме един стар ерген, който е още по-стар адвокат по бракоразводни дела. Реших него да попитам:
– Ти си човек с опит и много стаж – рекох, – трябва да знаеш всичко за давността.
Доволен остана от обръщението ми към него. Знаеше, че не мога да го понасям: той можеше да разведе очите, крака ...

exuded

Проза » Хумористична

2017-11-16T13:16:52+02:00 921 2 5

Център за координация на пресичащи се пътища

Център за координация на пресичащи се пътища
– Очакваме гост – оповести Провидението и през светлинното тяло преминаха като вълнá
цветовете на въодушевлението.
Залата стихна. Миг след това, финото жужене на радостта затрептя в неизброимите светлинки и изпълни командния център с оживление.
– На работ ...

zelena

Проза » Фантастика и фентъзи

2017-11-16T13:10:34+02:00 1.9K 2 3

Нощ в училището - 2.

20, 30 – 20,45 часа.
Санитарите изнасят трупа. Докторът тръгва с тях…
- Докторе… - казвам нежно и умолително…
- Знам, знам… Ако може – и вчера щях да съм ти дал протокола от аутопсията… Но се съгласи да изчакаш…
- Колко? – гласът ми е още по-нежен… ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-11-16T12:32:05+02:00 959 1

Лепило и вълни (14)

Отмора
Улицата от лек, бързо премина в стръмен наклон, по който летях с байка в нощта. От време на време се обръщах да видя дали не ме следят полицаите. Не ги виждах, но това не ме успокояваше особено. Оглеждах се и за някое закътано местенце. А скоро и не бях ял. Сега от тревата щях да огладнея още ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романи

2017-11-16T10:47:54+02:00 962

Неуспешен опит за бягство от мрака

На тъмното и изпълнено със звезди небе, луната вече беше изгряла. Всяка една звезда разпръскваше съвсем малко светлина, която беше поглъщана от мрака. Нощта беше спуснала тъмното си крило над големия град. Вятърът внезапно се усили, лампите по пътя започваха да премигват. Усещаше се приближаващо зло ...

Inspirators

Проза » Разкази

2017-11-16T09:48:05+02:00 1.3K 1

Обречен ум

Обречен ум
С.Л.
Звуци кънтяха в главата му, седнал на метален стол, необятна бяла стая изпълнена с нищото. Леки сенки се прокрадваха по пода, от нестихващо треперещите му ръце.
Наведената му глава бе изпулила очи вперени в пода, а безчувственият му поглед не се отделяше от бледо студените плочки. Ст ...

S.L.

Проза » Повести и романи

2017-11-15T20:34:34+02:00 892

Челядта на дядо Коло

Добре че легна болен, та къщата да се изпълни с живот. Дядо Коло отдавна беше прехвърлил осемдесетте и не помнеше дома си толкова жив от десетина, че и повече години. Може би от погребението на Елка. Ех Елка! Добре си живееха с нея, но оная я прибра рано, така им било писано. Имаха двама сина и една ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2017-11-15T20:33:16+02:00 1.7K 3 8

Коледният пътепис, който ти обещах - 6

28 декември
Г-н ...сон е инженер по образование. Това е факт, с който той страхотно се гордее.
Разказвал ми е, че при дипломирането си инженерите в Швеция получавали пръстен. Последната работа на Г-н ...сон е някаква фирма за недвижими имоти. Ако ме питаш какво прави един инженер в такава фирма, сам ...

670301

Проза

2017-11-15T16:34:02+02:00 675 1

Крайпътни мечти - Глава Втора

Глава Втора
Решението
Спомнях си онази семейна вечеря сякаш беше в деня преди заминаването ми, а всъщност вече бяха отминали месеци. С майка ми седяхме на масата, препълнена с всякакви вкусотии. Яденето беше топло и ни изкушаваше със своята чудесна миризма. Слънцето отдавна бе се оттеглило от поста ...

MisterVanko

Проза » Повести и романи

2017-11-15T16:27:07+02:00 988