40 908 резултата
ГЪБАТА ТРИЕШЕ ПЛОТА
Мама каза, че няма да дойде. Имала някаква работа. Според мен лъже. Иска да останем сами. Като навремето. Тя знае, естествено, че знае... Колко си глупав. Тя знае, че не я харесваш. И тя не те харесва. Това е нормално.
Аз те обичам.
Виж какъв кръговрат! Аз те обичам. Мама ме обич ...
Мама каза, че няма да дойде. Имала някаква работа. Според мен лъже. Иска да останем сами. Като навремето. Тя знае, естествено, че знае... Колко си глупав. Тя знае, че не я харесваш. И тя не те харесва. Това е нормално.
Аз те обичам.
Виж какъв кръговрат! Аз те обичам. Мама ме обич ...
581
1
"Здравей, Любов,
мастилото почти свърши, докато ти писах. Не вярвам, че някога ще го погледнеш. Скъсай го, изгори го след това, но го прочети, Любов.
От толкова време не сме се чували. Съвсем ме забрави. Какво ново при мен ли? Стаите са глухи, пусти. Стените, които допреди време бяха нашарени с бои, ...
мастилото почти свърши, докато ти писах. Не вярвам, че някога ще го погледнеш. Скъсай го, изгори го след това, но го прочети, Любов.
От толкова време не сме се чували. Съвсем ме забрави. Какво ново при мен ли? Стаите са глухи, пусти. Стените, които допреди време бяха нашарени с бои, ...
856
6
1052
3
6.
Костос, пират, който бе и щурманът на кораба се върна на мостика и заповяда на новодошлите, освободени затворници от форта да се строят в редица. Те се затътриха по палубата, като на някои от тях просто не им се вярваше, че ще са пирати.
- Ами да излизаме, генерале! - заповяда пък Джакомо от каби ...
Костос, пират, който бе и щурманът на кораба се върна на мостика и заповяда на новодошлите, освободени затворници от форта да се строят в редица. Те се затътриха по палубата, като на някои от тях просто не им се вярваше, че ще са пирати.
- Ами да излизаме, генерале! - заповяда пък Джакомо от каби ...
831
Събудих се от това, че ми се вие свят. Въртях се в кръг. Трябваха ми няколко секунди, за да осъзная, че съм вентилатор. Стар, пожълтял и наплют от мухи.
Въртях се шумно и хрипах, едва раздвижвах въздуха, напоен от мускус, застояло и похот. Под мен неоправеното легло с посивели от употреба чаршафи на ...
Въртях се шумно и хрипах, едва раздвижвах въздуха, напоен от мускус, застояло и похот. Под мен неоправеното легло с посивели от употреба чаршафи на ...
606
1
7
Жените са коварни създания. Никой не може да даде ясен отговор какво искат, още по-малко защо. Често биват оприличавани на различни животински видове, особено влечуги. Има прилики. Злобата е качество, което е заровено на различни дълбочини. В определени ситуации би могла да бъде приоритет. Нищо не с ...
661
Знаеш ли кое е тъжно и наистина жалко? Когато искаш някого, но не му го кажеш. И после се окаже, че и той те е искал. В крайна сметка обаче никой никого не е поискал и сте се разминали уж случайно, ала съвсем нарочно и извън реда на нещата. Ако ти бях казала, че те искам щеше да е друго. И ти ако ми ...
505
1
- Ти си луда! Как се гледат пет деца в днешно време!? Ще можеш ли да се справиш? То не е само да ги нахраниш и облечеш. Трябва да успееш и да ги възпиташ. Не се захващай с това. Гледай си живота. Те са ви роднини (децата са на брата на съпруга ми), но който е раждал деца да си ги гледа… Имаш хубаво ...
929
4
Издига се, мръсникът. Харесват го. Как няма да го харесаш: добре сложен, дори леко слаб, винаги вчесан, с костюм, който му приляга на мисълта, на обноските и на отличното излъчване. Бше просто перфектен на външен вид, той друг вид нямаше. Хващаше окото, но мен ме хващат лудите, когато го виждам. Вла ...
776
3
Живял доскоро в Люлин 3 един котарак с чизми. Другите котараци ходели под терасите на хората и мячели за Валериан, а нашият тропал по жълтите павета пред и зад Коня и хич не му било. Той, естествено, бързо се превърнал в черната овца на котешкия род, пък и цветът му бил чистак черен, така че скоро д ...
599
Петър Олегович Березенко бил доволен и щастлив човек — работел за най-прекрасният шеф на света — Владимир, негов приятел от гимназията. Оженил се за красавицата на квартала, която ако не друго, то поне го дарила с две чудни дъщери. Поддържал добри отношения, както със своите родители, така и с тези ...
1048
4
Четях си Торо „Живот без принципи” и тъй като животът ми беше без никакви принципи, вътрешният ми диалог с него беше спорен и труден. Дълбаех редовете, когато малко, сладко момченце на видима възраст 6 годинки, ми подаде лист хартия.
Огледах се за майка, която всеки момент може да ме обвини в престъ ...
Огледах се за майка, която всеки момент може да ме обвини в престъ ...
482
1
7
От вчера има толкова много облачета. Бели като овчиците на дядо. Но си нямат овчар. Дали да не отида да ги подкарам?
Ей, ей, ти от къде се взе? Вятърът ме изпревари. Засвири и ги подгони. А те са толкова послушни! Събраха се и полека, лека тръгнаха. Къде ли е кошарата?
Небесните овчици дали дават мл ...
Ей, ей, ти от къде се взе? Вятърът ме изпревари. Засвири и ги подгони. А те са толкова послушни! Събраха се и полека, лека тръгнаха. Къде ли е кошарата?
Небесните овчици дали дават мл ...
456
Врявата в малкото задимено кафене беше доста силна, но Ева ѝ се радваше… Тя правеше дългите паузи на мълчание не чак толкова неловки. Беше се втренчила в чашата си и гледаше как се стопяват кубчета лед. Така се стопи и любовта – помисли си тя и вдигна поглед към мъжа срещу нея. Явор гледаше в телефо ...
751
1
8
Една година по-рано.
Беше началото на май – най-любимият ми период от цялата година. Седях на една пейка, в един парк, а часът беше малко преди осем сутринта. Толкова беше тихо, че бях способна да чуя всяка нота на подсъзнанието ми. Гледах езерото на метър пред мен с апатичния поглед на току-що пенс ...
Беше началото на май – най-любимият ми период от цялата година. Седях на една пейка, в един парк, а часът беше малко преди осем сутринта. Толкова беше тихо, че бях способна да чуя всяка нота на подсъзнанието ми. Гледах езерото на метър пред мен с апатичния поглед на току-що пенс ...
1172
1
2
“Искате ли да притежавате свръхестествени (феноменални) способности?”
Въпросът, макар и в писмен вид ме свари леко неподготвен и аз спрял се на тротоара глуповато се пулех над рекламната диплянка. От нея ме гледаше мъж на средна възраст с благ но пронизващ поглед с вдигната дясна ръка, сякаш ме благ ...
Въпросът, макар и в писмен вид ме свари леко неподготвен и аз спрял се на тротоара глуповато се пулех над рекламната диплянка. От нея ме гледаше мъж на средна възраст с благ но пронизващ поглед с вдигната дясна ръка, сякаш ме благ ...
692
Черният ангел….
Глава 8
Дъхът на Мейсън Ръш оставяше гореща диря по врата ми. Допирът с него ми донесе сладка тръпка, която се разнесе като лава – безпощадно и без жал. Силната му ръка, която бе обхванала гърба ми ме притискаше повече и повече към изваяното му тяло. Главата ми бе до гладките му, офо ...
Глава 8
Дъхът на Мейсън Ръш оставяше гореща диря по врата ми. Допирът с него ми донесе сладка тръпка, която се разнесе като лава – безпощадно и без жал. Силната му ръка, която бе обхванала гърба ми ме притискаше повече и повече към изваяното му тяло. Главата ми бе до гладките му, офо ...
868
4
Толкова е глупава... Глупава, но същевременно затрогваща и вдъхновяваща е емоционалността на хората.
Те нямат представа защо са на този свят, не знаят какво и търсят. Лутат се ли, лутат, правят грешка, после две, три... Падат, нараняват се и ги боли.
Плачат, самообвиняват се и се отказват от живота. ...
Те нямат представа защо са на този свят, не знаят какво и търсят. Лутат се ли, лутат, правят грешка, после две, три... Падат, нараняват се и ги боли.
Плачат, самообвиняват се и се отказват от живота. ...
859
1
Тео бавно отвори прозореца на разтракания автомобил и се опита да изпразни главата си. Не му се получи, мислите се редяха прекалено бързо в черепната кухина и колкото и да му се искаше не можеше да ги пропъди оттам.
На прашния път се открои силует, а с приближаването на превозното средство Тео конст ...
На прашния път се открои силует, а с приближаването на превозното средство Тео конст ...
829
Денят вървеше към своя край. Слънцето клонеше на запад и оцветяваше небето в преливащи се пурпурни нюанси. Павираните тесни улички и разноцветните сгради на Варшава се окъпваха в златисто и придобиваха магически вид. Хората се бяха спуснали към домовете си след дългия работен ден и сякаш не забелязв ...
939
2
Чакането
И то си отиде – моето “чакане” – каза ми сбогом.
– Къде отиваш, как така се сбогуваш, спри, какво хортуваш..?
– Напускам те – завинаги! Не се сърди - от мене ти се умори, виждам - чакането ти вреди и все не ти върви
– Значи… от обич ме напускаш? ...
И то си отиде – моето “чакане” – каза ми сбогом.
– Къде отиваш, как така се сбогуваш, спри, какво хортуваш..?
– Напускам те – завинаги! Не се сърди - от мене ти се умори, виждам - чакането ти вреди и все не ти върви
– Значи… от обич ме напускаш? ...
745
3
Днес реши, че ще афишира сълзите си.
Носни кърпи, салфетки, хавлиени кърпи, пердета, жилетки, блузи, потници, мазни рамена, миришещи, потни ръце, вече нищо нямаше да ги изтрие. Затова ги остави да текат.
Солена вода, стичаща се по бузите, до устата, по брадичката, по врата, мокреща блузата.
С размаз ...
Носни кърпи, салфетки, хавлиени кърпи, пердета, жилетки, блузи, потници, мазни рамена, миришещи, потни ръце, вече нищо нямаше да ги изтрие. Затова ги остави да текат.
Солена вода, стичаща се по бузите, до устата, по брадичката, по врата, мокреща блузата.
С размаз ...
554
1
2
Живял някога беден обущар. Той имал златни ръце, но в джобовете му постоянно се гонели ветрове. Това измъчвало доброто му сърце, но в крайна сметка със всичко се свиква, дори със сиромашията.
Веднъж, докато варял висококачествена туткалена смес за подлепване на кожени стелки, на прозореца на окаянат ...
Веднъж, докато варял висококачествена туткалена смес за подлепване на кожени стелки, на прозореца на окаянат ...
815
5
545
2
Библейска легенда разказва за строителите на Вавилонската кула, които не могли да завършат амбициозното си творение, защото се възгордели прекалено много. Бог ги наказал за самонадеяността им, като разменил езиците, така, че никой да не разбира другия.
Словото, без, което не можем и днес, дори час, ...
Словото, без, което не можем и днес, дори час, ...
773
Веднъж изкукаш ли, по-нататък е без значение, дали ще го правиш на всеки кръгъл час.
Светът е наистина едно уникално място, където с лекота се сбъдват всички... разочарования.
Остава само тримата братя да занесат златната ябълка в заложна къща...
Мечтата на циклопа: да се среща с хората... на четири ...
Светът е наистина едно уникално място, където с лекота се сбъдват всички... разочарования.
Остава само тримата братя да занесат златната ябълка в заложна къща...
Мечтата на циклопа: да се среща с хората... на четири ...
1502
14
Вечерта ме нападна ненадейно, а аз не бях подготвен за нея. Старицата, от която купих опаковани детски сълзи ме увери, че щом ги разопаковам животът ми ще придобие смисъл.
Скътани в левия джоб на палтото, прогаряха вътрешността на джоба ми.
Купих ги несъзнателно, защото исках да ù помогна, а и не вя ...
Скътани в левия джоб на палтото, прогаряха вътрешността на джоба ми.
Купих ги несъзнателно, защото исках да ù помогна, а и не вя ...
546
3
Полицай Тотев слезе от патрулната кола с явно нежелание. Както и очакваше, прониза го студения февруарски вятър, а снежната виелица премрежи погледа му. Колегата му го последва с още по-малък ентусиазъм. Запътиха се към входа на триетажната кооперация. На вратата ги посрещна жена, заела стойка на де ...
1422
9
Реших! Ще отида да изведа Слънцето. Всяка сутрин ме събужда. Качва се над прозореца и ме щипе по носа. Утре аз ще направя това!
Баба казва, че ти подсещаш слънцето кога да става. Ще ме събудиш по рано от него за да отида да го изкарам навън. Сега, като се замислих, може да тръгна с него. То през цел ...
Баба казва, че ти подсещаш слънцето кога да става. Ще ме събудиш по рано от него за да отида да го изкарам навън. Сега, като се замислих, може да тръгна с него. То през цел ...
512
2
– Татко, какво е музиката? – попитата принцесата и с леко нервен жест отметна назад русите къдрави кичури, които бяха паднали върху челото й.
Царят очевидно се стресна от въпроса й. Гъстите му вежди се сключиха и лицето му доби страховито изражение.
– Как ти хрумна да ме питаш такова нещо?
– Ами… вч ...
Царят очевидно се стресна от въпроса й. Гъстите му вежди се сключиха и лицето му доби страховито изражение.
– Как ти хрумна да ме питаш такова нещо?
– Ами… вч ...
660
2
8.
Натоварихме се в джипа и поехме на юг. Пътуването не продължи дълго, като след малко повече от половин час, свихме по един черен път, който се спускаше към морския бряг. След около десетина минути се озовахме в малък залив, северният край на който се затваряше от нещо като нос, а в южния край се ...
Натоварихме се в джипа и поехме на юг. Пътуването не продължи дълго, като след малко повече от половин час, свихме по един черен път, който се спускаше към морския бряг. След около десетина минути се озовахме в малък залив, северният край на който се затваряше от нещо като нос, а в южния край се ...
686
Всеки път, когато завали, си спомням за първия си пациент. Бях студент последен курс психология, клише, живеещо по общоприетите стандарти. Първите курсове -тройкаджия, последните - отличник, ходещ с мацка клише, която първите години беше отличничка, а накрая завърши като тройкаджийка и то, защото ù ...
664
12
Нищо не е грешно, щом те прави щастлив. Аз съм щастлива и донякъде грешна. Самопровъзгласили се за безгрешни ме сочат с мръсните си ръце. Чернее моралът ми. Чувствам се удобно в тази нова кожа. Леко ми беше доскучало да съм изрядна, всеки има право на мъничко сладост. Аз открих моята сладост в греха ...
898
Този свят е толкова шарен. Най-шарени станаха яйцата. Но те не са живи и няма да оживеят. Защо ли боядисват мъртви яйца?
А ти защо снасях само бели яйца? Да, знам. Защото си бяла. Ако си пъстра ще снасяш пъстри яйца. И те ще се люпят, живи, и ще красят двора.
А от шарените яйца не се люпят пиленца. ...
А ти защо снасях само бели яйца? Да, знам. Защото си бяла. Ако си пъстра ще снасяш пъстри яйца. И те ще се люпят, живи, и ще красят двора.
А от шарените яйца не се люпят пиленца. ...
557
2
Докторът не се изненада от въпроса на майката. Всички все това питаха: „Има ли надежда?” Имаше чувството, че познава тази жена, а детето прилича на някого. Кимна леко с глава и тихо, но уверено каза:
- Надеждата винаги умира последна, госпожо! Трябват ни стволови клетки или костен мозък от съвместим ...
- Надеждата винаги умира последна, госпожо! Трябват ни стволови клетки или костен мозък от съвместим ...
1918
12
В четвъртък имах рожден ден. Напредвам. Бавно и упорито. Приятелите ме заведоха на гледачка. Можеха да похарчат същите пари за някоя проститутка, но те са съвестни, а аз ерген.
Срещата с въпросната не продължи повече от пет минути, в които тя предсказа, че ще срещна жена, която не отива никъде, защо ...
Срещата с въпросната не продължи повече от пет минути, в които тя предсказа, че ще срещна жена, която не отива никъде, защо ...
558
3
Погледът на подивелия от скръб баща всред руините на злополучната болница в сирийския град Алепо… Няма да го забравя никога… Изражението на мъжа сред развалините, заобиколен от трупове, така ме сломи, че душата ми замоли за спасение от нашия свят. С цялата си същност закопнях да избягам от всички, з ...
977
8
И усещам, че животът изтича от мен. Живецът си тръгва, излива се като река в дъждовен ден. И аз не мога да го спра. Безсилна съм. Няма какво да направя повече.
Усещам как хапчетата се разтварят в корема ми, смесват се с кръвта ми и се разливат из цялото ми тяло, плискат се наоколо както вълните се у ...
Усещам как хапчетата се разтварят в корема ми, смесват се с кръвта ми и се разливат из цялото ми тяло, плискат се наоколо както вълните се у ...
944
3
КАТАСТРОФА ЛИ?
Бум!
И се свърши. Добре, че бях сам.
Най-после имам възможност да ти пиша. Бързам. Скоро ще ни вземат.
Аз те обичам. Нали, глупаво звучи. Да, знам. Глупаво беше да не ти го кажа. Мислех, че го знаеш. И сега го мисля. ...
Бум!
И се свърши. Добре, че бях сам.
Най-после имам възможност да ти пиша. Бързам. Скоро ще ни вземат.
Аз те обичам. Нали, глупаво звучи. Да, знам. Глупаво беше да не ти го кажа. Мислех, че го знаеш. И сега го мисля. ...
567
2
Тя беше невероятна. Не ме карай да ти я описвам - не мога.. Искам, но не мога. Всъщност, не искам, за да мога да я запазя само моя, поне в съзнанието си. Тя е извън всякакви стандарти. Не, не е като жените по списанията, по-различна е. В това е чарът й - да е различна, но не само.. Различна е с това ...
702
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
