40 908 резултата
Четвърти ден ушите ми пищят и единственото, което чувам, са думите на среднощния ми посетител. Бих се заклел, че е някой велик писател, класик, ако не беше аргото и лошите обноски. Нахълтва призори, когато сънят е най-крехък и чувствителен, и крещи: „Ако буквите са пулс, а думите сърце, дали разказъ ...
  982 
Идваше лято.
Стоях на същия прозорец, пред същата гледка, а голите ми глезени се подаваха от вече окъсялата пижама, търсещи капчица прохлада. И те като мен. Старият стенен часовник показваше 6;05 в сумрака, а денят едва започваше. Любимият ми ден. Ден като всички други, но точно за това любим. Гледк ...
  876 
Не можете да си представите през какви жестоки премеждия преминава битието на една най-обикновена светеща крушка. Ние сме толкова недооценени, толкова пренебрегвани, всички ни мислят за нищожна вещ, която всеки би трябвало да притежава в дома си. Но това, че на един простосмъртен човек не му дреме з ...
  635 
Отровата не горчеше. Нямаше никакъв вкус. Черна отрова за плъхове. Купувана кой знае преди колко години и скрита на тайно място, „Да не я намерят децата“, в мазето между две тухли.
Ухиленият череп сякаш и се присмиваше насреща. А кръстосаните кости под него бяха деформирани и поизтрити от времето. З ...
  2026 
Свободата на Дон Кихот отдавна не беше на върха на копието. Нямаше такова оръжие, а и той не беше вече рицар. Просто времената се промениха и всичко се превърна в една отживелица. Дулсинея пък стана независима – сама бранеше и достойнството си, и живота си от вятърни мелници и вятърничави истории. В ...
  1148  10 
Вечерта се спускаше над града и обвиваше сградите със своята тъмна мантия. Улицата опустя и само от време на време разлялата се тишина биваше прорязвана от стъпките на закъснял минувач. Младото момиче потрепери от вечерния хлад и се сви в одеялото, наметнато върху крехките рамене. Погледът и жадно о ...
  786  11 
Работех като шивач в поделение на границата. Когато бях млад, беше много модерно да разиграваме ситуация „диверсант”. Така пробвахме кое куче надушва следите добре и кое не. Проверявахме и реакцията на обикновените хора в района, как ще се отнасят към чужденци. Често ме пускаха като диверсант да оби ...
  1130 
Събуди се, отвори очи и примижа. Един палав слънчев лъч си играеше с една непокорна, руса къдрица. Сложи ръка на пътя му, отвори широко очи и мигом усети острото главоболие. Леглото се завъртя, което разбунтува корема му. Надигна се на лакти с надежда да спре леглото. Огледа безпорядъка в стаята и т ...
  577 
Могат да се видят само от брега на реката в долния край на селото.
Някога реката правела много бели при силни дъждове и при топенето на снега. После селяните изградили няколко бента, за да намалят силата на водата и издълбали в района на къщите дълбоко и широко корито. Сега реката е рекичка през по- ...
  846 
(категория кратко-странна)
Мъничък красавец, аз съм болно тяло,
мъничък безумец, дали си ме видял...
Да, аз съм сладък сън. Сънувам се сама...
Прощавай, че оплитам мисли в бяло, чувства ...
  589 
Чисто хипотетично вятърът довя бележка изписана с тъга, в нея се молеше за помощ. Ягодите на съседката били обрани. Чисто хипотетично отидох да разследвам кой го е направил. Чисто хипотетично се оказа малко сираче, което освен супа, хляб и боб, никога не бе яло такива интересни неща, които растат от ...
  600 
Южна одисея
Момичето поднесе с елегантно движение поръчаните плодови фрешове през тясното прозорче на магазинчето и с ведра усмивка им пожела приятен ден. Слънцето весело обсипваше главната улица с жълто – оранжевите си лъчи и скривайки се от време на време зад редките облаци сякаш играеше на криени ...
  733 
Някои случки никога не се забравят.
Наглед са простички, човешки.
Една тумба от циганки -
цигански табор.
Изоставено училище, ...
  995 
Здравей, Адам!
Минаха четири месеца, доста тъжни и пусти, ако питаш мен. За първи път намирам смелост да ти пиша след като си тръгнах, всъщност много пъти опитах, но не се получи. Питах се „нужно ли е да му напомням, че съществувам, сигурно отдавна ме е забравил, а и по-добре’. Да хвана онзи влак бе ...
  1009 
СЕЛСКАТА МУЗИКА
Носят го!
Тук всички влизат пребледнели!
И тоя!
Я има, я няма трийсетина години. ...
  638 
ПРИКАЗКА ЗА РОДИТЕЛИ
Моето име е Ани. Родих се преди две години в малко градче. Живея в голяма къща с мама и тати. Сутрин, когато се събудяq татко вече е станал от леглото си и е отишъл на работа. Там е само мама. Винаги чакам с нетърпение тя да отвори очи, защото искам да ми говори, но мама винаги ...
  983 
В един майски ден се скитах по "Пиротска" без един лев в джоба. Мърморех си, че нямам пари дори за една студена бира. Беше над двайсет градуса. Някакъв бездомник, облечен с дебели зимни дрехи, по-скоро парцалища, се наведе пред мен, вдигна един фас (който клошарите наричат "капитански"), изправи се ...
  969 
Беше петък. Късният следобед бе времето, когато градът се изпълваше с оживление. Небето се обличаше в пурпурните си одежди и придаваше магически нюанси на сградите под него. Свеж ветрец се разхождаше по улиците и сякаш подканваше хората да излязат, да се поразходят, да се видят с приятели. Почивните ...
  806 
И след мен
светът ще съществува!
И след мен
ще има светлина,
но аз не ще усещам ...
  780 
вятърът издуха парцалите на зимата
пролетта дари с бели кърпи вишните
вишните са изпрали бялото си пране
просторът ухае на свежест
пчелите са гладни ...
  975 
БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ
Внесоха го!
Кльощав, сбръчкан, пребледнял, има-няма шейсет!
Припаднал на улицата!
Бързат! ...
  557 
Живеех заобиколен от дебели решетки и ръждиви пирони. Дебелите решетки на усещането, че не съм желан никъде и ръждивите пирони на многото ми комплекси.
Цял живот си мислех, че никой не ме приема,защото съм мелез. Именно мелез, не дете от смесен брак, не дете, носещо две култури в себе си, а скапан м ...
  820  10 
Стоя пред теб с черната рокля, която толкова много харесваше. Онази късата и прилепнала, която очертава всяка извивка на тялото ми и скрива всеки ръб на съзнанието ми. Сваляш презрамките една по една, а аз съм тръпнеща едновременно от страх, любопиство и желание..или поне желание да бъда желана, а а ...
  1022 
Повечето си мислят, че са готови за мен и се опитват да ме убедят в това. Истината е, че някои от мъжете в живота ми, са били страхливци, сещам се за още доста лоши, идеално описващи думи, но ще ги спестя! Мислят си, че ме обичат. Казват ми, че ме обичат. И почти ме обичат наистина. Лъжат се. Лъжат ...
  755 
Всички грешим. Няма човек, който да не е допускал да извърши грях в своя живот. Това е част от нашата природа. Дори и ние, свещениците, сме влизали в прегрешения. По-важното е да осъзнаеш това, което си направил, да се покаеш и да поискаш опрощение. Но нашият най-голям грях е този, че пазим всичките ...
  911  12 
От дълго време пътуваше по магистрала. Беше му скучно, заради еднообразните гледки, които предлагаше равнината. Ниви, тук- там някоя и друга селскостопанска постройка, крайпътни заведения с почти еднаква архитектура, гъмжащи от автомобили бензиностанции.
Толкова му бе скучно, че в един момент си пом ...
  914 
Времето, необятната частица прекарана от нас на земята. Забързана в делата си, невиждаща очите на хората, вперила поглед надолу, животът ми протичаше между ежедневието и поставените норми, в които "трябваше" да се вписвам. Мислих много за разбъркания си живот, поглеждах се и се питах накъде съм тръг ...
  811 
Скъпи завършващи, не отдавна и аз самата бях като вас. Е, определено не толкова щастлива и в пълна еуфория, но абитуриентка. От мен да знаете, всеки след бала ще изрече следните думи „Мина толкова бързо...“ и „Толкова подготовка само за няколко часа...“. Искам да ви кажа, че тази вечер най-вероятно ...
  864 
Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк. Тайната.
Част 3 – Предпоследна
Продължение
– Под отрязаната гърда ѝ са били втъкнати две розови рози, всъщност почти разцъфнали пъпки от рози една след друга, някак много странно насочени по периферията на отреза – така ми разказа моят баща, когато навъ ...
  1193  12 
Понякога го срещам този странен мъж и си представям, че си ти. Слаб, висок, на неопределена възраст - косата му е по-скоро черна (гъста е и е рошава). Има онези очила, тип лупи, които и ти имаше на снимката. Зад тях кръглите му очи изглеждат страшно, на фона на измършавялото лице и тридневната бяла ...
  386 
Дъжд. Сълзи. Чувства. Самотата изважда чувствата навън от тялото ми. Усещам тръпки, полазващи цялото ми тяло. Прилив на адреналин навлиза в мен. Мога да го усетя до върха на пръстите си. Липсваш ми, моя любов (съкровена и единствена). Внезапно напира в мен хлад, защото теб те няма. Искам да усещам у ...
  942 
Видяха го да стои там в следобедната мараня, изправен в сянката на дъба, който растеше над гробовете в задния двор на църквата. Целият бе в черно, а дрехите му бяха повече от необичайни – дълго палто падаше до прасците му, а кожените му ботуши стигаха до коленете. Около врата му се точеше тежка брое ...
  921 
Чалнатите слушат чалга, а откачените – откачалга.
Защо казват «халваджията за бозаджията»,
а не казват «рапърът за чалгаджията» ?
Защо казват «от трън, та на глог», а не казват «от чалга, та на рап» ?
Какво значи след като са те ударили по едната буза, да си подложиш втората ? Значи след като са те ...
  577 
Виждате ли онзи голям телевизор? Да онзи, който прилича на щайга. Той е без екран и вътре е празен. Нарочно е такъв, защото аз живея в него. Мъничък съм и лесно се побирам. Там спя, ям и играя. Мама и татко често се карат и повечето време седя вътре.
Понякога правя смешни физиономии, за да ме видят. ...
  1359 
Взаимоотношенията ми с него много малко хора ги разбират. Ако ме попитате "кои" даже няма да се сетя дали има някой такъв. Така че, да пробваме пак..
Взаимоотношенията ми с него си ги разбираме само ние. Едва ли сте чували история, която започва на обратно. Нашата обаче започна точно така. Чували ли ...
  3944 
Всеки ден ужасно много хора се разминават. Не просто буквално. Разминават се душите им, сърцата им си обръщат гръб. Защо? Може би просто има нещо във водата или е от химикалите, с които ни пръскат доматите, обаче е факт, че хората се превръщаме в страхливци.
В ежедневието ни колко често се случва да ...
  1071 
История от гробището
Навярно всеки пази в сърцето си някоя луда, красива и невинна любов от детството си. Едно увлечение по детски чисто, което колкото и времето да хвърля прах върху него, то винаги остава непокътнато в отреденото му кътче в душата.
Е, и Коко също го преживя. Но нещата не се получих ...
  949 
Виждали ли сте розови очи? Пепелнорозови, светли, много светли. Не, не беше отражение от дрехите. И трите пъти, когато видях жената, тя беше облечена в бяло. Очите бяха топли, но за мен бяха необичайни и това ме смущаваше.
Не съм очен лекар, не съм и художник, но човешките очи винаги са ме привличал ...
  911 
Фитнес пироман - обсебен от изгарянето на калории.
Там, където има малко стари кучета, младите магарета са повече.
Ако и у нас имаше полярна нощ, в продължение на половин година никой нямаше да се оплаква, че е имал и един кофти ден.
Нищожността е страшна сила, когато е във властта.
Всичко, което ти ...
  1752  11 
ПЛИК
Тръгнаха на изгрев слънце. Така се казва обичайно, беше съвсем рано, обаче нямаше и следа от слънце. То беше някъде там, зад хълма, но не се виждаше. Беше оставило следа от себе си, облаците отразяваха тази следа и всичко бе мрачно, сиво, оцветено отвътре, като лампион. Само слънцето може да пр ...
  654 
Предложения
: ??:??