40 908 резултата
Чаткането на токчетата на Йоана се чуваше ясно, въпреки уличната глъч и бученето на автомобилния трафик. Звукът привличаше част от погледите на минувачите, особено тези на мъжете. Масивните тротоарни плочи добавяха кънтяща нотка към ритмичното и някак хипнотично чат-чат, чат-чат. От време на време с ...
  670 
Финалните надписи се появиха на огромния LED екран. Ядосан „Кавалер“ захвърли дистанционното, но отклони ръката си в последния момент. Само това оставаше — да счупи чисто новия си телевизор. Дистанционното се удари в стената, до окачения уред, разби се и частите изпопадаха по пода.
Кавалер се намръщ ...
  1365 
Знам как се чувстваш вътре. И аз понякога съм така. Вчера изрисувах двете стени. Взех жълтото на глухарчето и червеното на мака. Теменужката сама дойде. Стените се разтлаха. Станаха слънчеви.
Другите две....не, за тях още не мога да говоря.
Имам и врата. Мога да изляза когато си поискам.
Ти никога л ...
  538 
Черният ангел….
Глава 7
-Така е. – усмихнах се аз. – Това важи и за теб. Трябва да изпера тениската си от лигите, които ми остави за спомен.
Той се разсмя и си върна вниманието на хлапетата. За съжаление се наложи да седна до него, но аромата на бърканите яйца и препечените филийки ми даваха стимул ...
  818 
Няма какво да се лъжем, завърших толкова елитен университет за филмово изкуство, че само при споменаването му монахини са били склонни да напуснат манастирите, а девственици да се продадат за една нощ с мен.
За радост това никога не се случи.
Най-голямото ми щастие е, че работя това което обичам, бе ...
  687 
Ние сме просто приятели. Даже и приятели не сме. Само се мотаем заедно. Искам да кажа… Погледни я! Едва ли ще се загледаш след нея по улицата. И е такава мъжкарана. Все налита на бой и все говори на „пич”. Не е романтична и нежна, каквито жените трябва да бъдат. Ще те удари по рамото и ще ти каже – ...
  1368 
Завистта е признание за липса!
ДТ©
  1005 
- Момче!
„Слава Богу!" – помисли Мира – "Няма да се мъчи като мен”.
Чу силният му плач, надигна глава да го погледне, но видя нещо малко, синкаво-червено, смачкано и се разочарова. „Толкова мъки за това неугледно вързопче, жалко, трябваше да го махна” – прободе я рязко изгубена мисъл, унесе се изтощ ...
  895 
Черният ангел….
Глава 6
Ако ме беше халосал с нещо тежко или ако бях видяла английската кралица по прашки щеше да е по-добре! Да отида доброволно в леглото му?! Не,че идеята беше лоша като се замисля, но единственото доброволно място, където ще отида в момента е там, където не допускаха сексуални ма ...
  947 
Чувствам се зле. Трябваше да поговоря с някой. Единственият човек, който ще ме разбере е една приятелка. Умно момиче. Винаги разбир,а ако ме тревожи нещо и тя е единствената, която ще влезе в положение.
Набрах номера й.
- Ало! – почти веднага отговори с ведър глас.
- Трябва да поговорим спешно е. – ...
  539 
КРЪСТОСЛОВИЦА
Стояха в хола. Навън беше зелено, ама напълно зелено. Този цвят е много интересен – заема пространството, изпълва го, достатъчен е, едва остава място за пчелите, които страхливо жужат, докато опрашват света.
- Как се отнема живот? – попита тя. Четеше някакъв вестник.
Той се размърда. О ...
  636 
Армията настъпваше на изток. Слушахме по радиото новини от фронта. До една обнадеждаващи. Войниците на Лидера бяха непобедими. Идеалите им ги превръщаха в свръхчовеци. Правеха ги способни на немислими геройства. Големият ми брат се записа доброволец, едва навършил осемнадесет. Как му завиждах само! ...
  1494 
Днес ще пиша за любов, отново. Тази не е като другите, много по-различна е! В нея няма място за омраза, гняв, предателство, ругатни и безсмислени спорове. Тя е истинска, взаимна и вечна. Звучи нереално, нали? Всички сте я чувствали, но не сте я оценили, тъй като не сте я загубили. А аз.. аз я загуби ...
  1907 
Буйната, ситно накъдрена коса на Тоня се вееше над седалката на кабриолета, подемана от мощните въздушни струи. Стиснала здраво волана с дясната си ръка, младата жена размахваше лявата си над вратата. Наслаждаваше се на хладните милувки на вятъра. От малка обичаше вятъра. Незнайно защо той пораждаше ...
  557 
Качвала ли съм се на влак? Отдавна.... от сто години.... амиии, от повече... от една вечност. Да, да, цяла вечност премина! Та нали вечността е моя? Нали? Навивам си я пръста. И я отпускам. Капка, по капка.
Какво? Казваш, че вечността не се измерва с капка ли? А ти от къде знаеш? Моята вечност се из ...
  522 
Ще спре да те боли, когато осъзнаеш, че болката е станала еднаква по интензитет с тази, когато си удариш кутрето в ръба на масата. Или с тази, когато си опариш езика с горещо кафе. Все едно си се порязала, но не знаеш кога и къде. Мислила си, че душата ти изтича, а е имало просто малко кръв. Събираш ...
  729 
Някога летели ли сте? Но не така както си помислихте току-що със самолет или надуваем балон! Не така, а истински?
Аз съм Марта! И в моята душа се събира един цял океан от надежда, вяра и любов. Ще ме попитате винаги ли е било така? Отговорът е простичък. Да! Вселената ме е дарила с тази тайна още пр ...
  731 
Изтика страха си някъде назад, много назад, където тия крастави кучета не ще могат да го подушат. Ако усетят слабост ще нападнат, ще го разкъсат, ще го погълнат.
Въздъхна тежко и тръгна напред. В едната си ръка държеше оръжие, другата смело стисна в юмрук. Очаквайки да нападне, тълпата ядно го следе ...
  823 
Много преди "смотаните" старци в почти измрелите села да са почувствали мириса на пролетта, цивилизованият и изискан гражданин в бетонния си апартамент вече е видял пролетта по телевизията, която отдавна е заместила неговите сетива.
Появяването на първият щъркел в Драгалевци, досадното мяукане на ра ...
  1184 
Дъждът вали. Усещам миризмата на тютюна. Всичко е притихнало, мога да почувствам всяка капка, която пада по мокрия асфалт. Не обичам да вали. Сякаш нещо тъмно и черно раздира тялото ми отвътре. Поглеждам небето. Изглежда бяло и празно. Всичко около мен е толкова тъмно и носталгично. Напомня ми на он ...
  1144 
Време за себе си, е подаръкът, който понякога си правя, напоследък все по-рядко. Новият така ми завъртя главата, че ми харесва да прекарвам времето си с него. Страхотен човек е, казва ми, че ме обича и не ми се сърди, че не чувствам същото. Все му казвам, че ми трябва време, да му се доверя и да го ...
  810 
Днес посетих дядо. Не се бяхме виждали от няколко месеца, премести се. Денят беше топъл, слънцето напичаше и пареше по кожата. В тревата наоколо чувах как шават всякакви малки животинки, а по камъните спокойно се припичаха гущери. Личеше си, че е краят на април. За последно бях идвала тук септември, ...
  450 
РОЖДЕН ДЕН
Събираше сили. Поизправи се, наведе торса напред, гърдите изпънати, пое въздух и през устата, и през носа, нямаше как да не успее... Свещичките го гледаха уплашени, леко се люлееше жълтият им пламък, готов всеки момент да хукне под порива, да изчезне. В този момент той се закашля, пръдна ...
  637 
Застанал на върха на един нисък хълм, Андрю Хайнс притисна слушалката на комуникационното устройство плътно към ухото си и трескаво занатиска копчето, чрез което се осъществяваше връзка с настоящето. От сутринта поне десет пъти бе опитвал да се свърже, но не бе успял, може би заради гъстата растител ...
  1312 
Щом парица е царица, реже и главица!
ДТ©
  970 
Пиу-пиу-пиу. В болничната стая уредът равномерно отмерваше оставащите капки живот на възрастната жена. Тя лежеше в болничното легло неподвижна, очите ѝ бяха затворени, дишането- бавно и равномерно, като на спящ човек, само че тя береше душа. Двете ѝ ръце бяха отпуснати покрай тялото- едната гипсиран ...
  847 
- Приятно изкарване. Забавлявай се! - усмихнах се на слушалката.
- Благодаря. Все още имаш възможност да дойдеш...
- Не - сепнах го - благодаря за поканата, но знаеш, че няма да се чувствам добре в компанията на "синята кръв" - визирах високомерните му приятелите за маса, които и той не понасяше, но ...
  734 
Аз съм от ония хора, дето си изкарват прехраната с писане. Написал съм не малко страхотни разкази, повести и дори два романа, които за около година станаха най-продаваните в страната. Всичко прекрасно, открит гений… но ето — дойде и денят, в който ме посети оная коварна болест — Творческият блокаж!
...
  1082 
Лятото е толкова прекрасно,
а аз се чувствам пак ужасно.
... Поглеждам - слънцето пече горещо,
а на душата ми е някак тежко.
И виждам на поляната зелена ...
  1272 
Момичето се бе свило на разхвърляното легло и сълзите му мокреха възглавницата. Крехкото телце се тресеше от безгласните ридания, а тъмните маслинови очи бяха потъмнели от страх и мъка. Знаеше, че един ден това ще стане, но гледаше да не мисли. Вратата на стаята се отвори и лъч светлина проряза мрак ...
  1082 
Красавице моя,
Ето го..., виждам го...как се приближава - най-щастливия момент в живота ми досега. Гледам те в очите ти красиви, блестящи от любов, целувам плътните ти устни, изпълнени със страст, прегръщам твоите качества и недостатъци, които представляват твоята красота, хващам нежната ти ръка, от ...
  1086 
- Е, нима около теб не пърхат достатъчно красиви жени? - шеговито подхвърли Лъки.
- Така е, прав си. Не мога да се оплача. Но те са.. как да се изразя, средностатистически красавици, нищо характерно, с коeто да изпъкнат. Такива, с които се разминаваш всеки ден в метрото. Но виж.. тя е друго нещо. Не ...
  658 
1. Математическо определение:
Жената е сбор от разум и чувства, съдържащ една или повече променливи на характера, които наричаме неизвестни. Неизвестното събираемо от женски чувства се намира, като от сбора извадим известното събираемо от женски разум. Неизвестното умаляемо от женски разум се намира ...
  714 
Зимата не е любимият ми сезон. Красиво е. Вълшебно е. Чисто е.. де да бяха такива и мислите ми.
Винаги съм била голям мечтател. Обикновено си представям неща, които много искам да ми се случат и си вярвам, че е възможно да стане. В реалността, насилвам нещата. От малка мечтая за голямата любов, един ...
  691 
ВИНА
Срещнах я някъде през късната пролет или в началото на лятото. Беше облечена в хубава, проста, стегната бяла рокля с червено коланче на кръста. Нямаше ръкави, нежен загар превръщаше в карамелен сладкиш голите й рамене. Красива беше, стройна. Носеше сандали, а ноктите на краката й бяха като бисе ...
  588 
Изпепеляваше ме! Всеки път, когато ме докосваше, ме изпепеляваше. Превръщах се в пепел. Но както фениксът се преражда от пепелта, така и аз се раждах отново!
Всеки път се опитвах да се предам на всяко докосване, да изживея с теб всеки трепет на тялото ти, да попия всяка гореща целувка. Толкова силно ...
  1561 
Здравей, татко!
Надявам се, че в този момент
седиш до мен и гледаш как пиша тези редове за теб.
Трудно ми е, защото сълзите в мен напират непрестанно,
а и за мен ти все още си тук, при нас. ...
  1800 
- А душата къде е? – пита седемгодишният ми син и ми блокира системата.
А така! Душата. Не помня някой някога да ми е казвал, пък и аз не съм се сещала да питам. Себе си, ако не друг. Тц-тц-тц... Едно от най-важните неща е това, минимум. Би трябвало да се преподава в училище. Че и по-рано. Би трябва ...
  1783 
Маргарита
Осъдена на 30 години затвор
Гледах записа от охранителните камери на един полицейски участък в столицата. Бях се сдобил с него след поредица разговори с инспектора по случая на Маргарита. Бях вперил поглед в екрана на смартфона си и отново преглеждах онзи видео файл. На него се вижда как е ...
  709 
Когато софийските меломани прочетоха афиша за първия самостоятелен концерт на петнайсетгодишния Костадин Комитов, запомниха датата и залата заради надписа :
„Младият цигулар свири с оригинална цигулка "Ландолфи" от 18 век!"
Този прекрасен инструмент на семейство Комитови беше донесен в България от н ...
  829 
Предложения
: ??:??