4 247 резултата
04,30 – 05,00 часа.
В Големия бар е пълно с хора. Поне петдесетина са. Клиенти, обслужващ персонал – мъже и жени, полицаи и експерти...
Тъкмо съм огледал протоколите на експертите. И нещата са наясно – колкото и странно да изглеждат...
- Моля за тишина – казвам и гласът ми отеква във внезапно замлък ...
В Големия бар е пълно с хора. Поне петдесетина са. Клиенти, обслужващ персонал – мъже и жени, полицаи и експерти...
Тъкмо съм огледал протоколите на експертите. И нещата са наясно – колкото и странно да изглеждат...
- Моля за тишина – казвам и гласът ми отеква във внезапно замлък ...
878
2
9
Глава 18
Пътувахме към базата, като Виктория преди това се обади за да ги предупреди да събират багажите, след това се возеше мълчаливо, замислена и загледана през прозореца. Слънцето скоро спря да пече, затиснато зад облаците. Виктория държеше прозореца си отворен и оставаше вятърът да я духа по ли ...
Пътувахме към базата, като Виктория преди това се обади за да ги предупреди да събират багажите, след това се возеше мълчаливо, замислена и загледана през прозореца. Слънцето скоро спря да пече, затиснато зад облаците. Виктория държеше прозореца си отворен и оставаше вятърът да я духа по ли ...
801
1
Дали е отишла вече в училище? Не мога да се курдисам на вратата и да чакам. Защо да не мога? Е, не няма да чакам. По добре ще е да я заговоря в междучасието. А не. Няма. Най добре е да я чакам след училище. Така ще я придружа до тях. В края на краищата живеем наблизо все пак.
Момчето беше неспокойно ...
Момчето беше неспокойно ...
731
1
1
03,30 – 04,00 часа.
Като че седях върху нажежен тиган. Скачам и замирам в мимолетно напрежение... Как? Кога? Кой? Защо?
После слизам на земята. Здравчев стои на прага, докторът е застинал полуизправен, Ина гледа неразбиращо...
Зад Здравчев виждам стажанта...
- Къде... – и не мога да продължа. Как да ...
Като че седях върху нажежен тиган. Скачам и замирам в мимолетно напрежение... Как? Кога? Кой? Защо?
После слизам на земята. Здравчев стои на прага, докторът е застинал полуизправен, Ина гледа неразбиращо...
Зад Здравчев виждам стажанта...
- Къде... – и не мога да продължа. Как да ...
692
1
11
Глава трета.Битките на Скорпиона
...И един ден Сияна вече я нямаше...
Стана неузнаваема. Шията й беше обезобразена от пакети лимфни възли, лицето й отслабна, очите й бяха заградени от тъмни кръгове. Дишаше трудно, единият й бял дроб изключи. Имаше течност в корема и подкожни кръвоизливи. Косата й се ...
...И един ден Сияна вече я нямаше...
Стана неузнаваема. Шията й беше обезобразена от пакети лимфни възли, лицето й отслабна, очите й бяха заградени от тъмни кръгове. Дишаше трудно, единият й бял дроб изключи. Имаше течност в корема и подкожни кръвоизливи. Косата й се ...
619
02,30 – 03,00 часа.
- Е? – питам колегите…
- Този път няма да успеем за една нощ – казва Киров. И хич не е в настроение…
- Защо? Всички са тук. И единият е убиец…
Здравчев се подсмихва. ...
- Е? – питам колегите…
- Този път няма да успеем за една нощ – казва Киров. И хич не е в настроение…
- Защо? Всички са тук. И единият е убиец…
Здравчев се подсмихва. ...
646
1
4
откъс от началото на романа
Другата висеше под тавана и усещаше, че всеки момент коридорът ще се отвори, а Душата Нина все още не беше готова за тръгването.
Много пъти беше получавала задача да преведе нова душа от Земята, но този път всичко беше много по различно. Толкова различно, че го нямаше в П ...
Другата висеше под тавана и усещаше, че всеки момент коридорът ще се отвори, а Душата Нина все още не беше готова за тръгването.
Много пъти беше получавала задача да преведе нова душа от Земята, но този път всичко беше много по различно. Толкова различно, че го нямаше в П ...
701
2
3
02,00 – 02,30 часа.
Връща се Киров. Здравчев е тук и започваме съвещанието...
- Ти наистина ли смяташ, че тоя... – започва Здравчев...
- Не, разбира се... Макар че всичко може... Но засега не залагам на това. Просто исках да го прибера някъде... Но, ако излезе, че е претрепал шефа си... Знаеш ли – н ...
Връща се Киров. Здравчев е тук и започваме съвещанието...
- Ти наистина ли смяташ, че тоя... – започва Здравчев...
- Не, разбира се... Макар че всичко може... Но засега не залагам на това. Просто исках да го прибера някъде... Но, ако излезе, че е претрепал шефа си... Знаеш ли – н ...
712
1
7
***
Вечер, когато слънцето погалеше, като за последно върхарите на боровете, приплъзнеше се по чукарите и оставеше след себе си тъмнината да ги обгърне, Родопа планина бавно заспиваше и натежаваха звуците от тишината в изплъзнал се, вековно повтарящ се миг, преди да надвият нощните шепоти. Разнолика ...
Вечер, когато слънцето погалеше, като за последно върхарите на боровете, приплъзнеше се по чукарите и оставеше след себе си тъмнината да ги обгърне, Родопа планина бавно заспиваше и натежаваха звуците от тишината в изплъзнал се, вековно повтарящ се миг, преди да надвият нощните шепоти. Разнолика ...
1035
4
15
Глава 11
Малко по-късно се бяхме излегнали на плажа, отново под чадъра, и Димитър за пореден път си беше взел вестник за четене. Той си купуваше вестник всеки ден, което ми се виждаше същевременно чаровно и мило. Залагаше на тежко политически вестници, и докато аз изобщо не обичах политика, явно тя ...
Малко по-късно се бяхме излегнали на плажа, отново под чадъра, и Димитър за пореден път си беше взел вестник за четене. Той си купуваше вестник всеки ден, което ми се виждаше същевременно чаровно и мило. Залагаше на тежко политически вестници, и докато аз изобщо не обичах политика, явно тя ...
835
2
4
След годежа дойде бала. После сватбата. Картините минаваха пред очите ѝ, но сякаш нямаше спомен за чувствата си от тогава. Кандидатства същата специалност като Ангел - право. Бяха го решили отдавна. Смятаха като завършат да си направят кантора и да работят заедно. Бяха решили до тогава да нямат деца ...
756
2
5
ГОСПОДАРЯТ НА ДОМА
Сутрешното слънце постепенно премина в облак и заръмя дъждец. Но земята бе толкова знойна, че хладина изобщо не се усети. Едва се дишаше от изпаряващата се влага.
Децата, останали сами, се заиграха по моравата пред къщата. Възрастните не им обръщаха внимание, всеки от тях подхвана ...
Сутрешното слънце постепенно премина в облак и заръмя дъждец. Но земята бе толкова знойна, че хладина изобщо не се усети. Едва се дишаше от изпаряващата се влага.
Децата, останали сами, се заиграха по моравата пред къщата. Възрастните не им обръщаха внимание, всеки от тях подхвана ...
640
1
3
01,30 – 02,00 часа.
Илия Мирков…Трънченина…
Убиец, който е на свобода. И се смята за голяма работа. Макар че е достатъчно тъп, та босовете да го използват за мръсни дела. Обаче, са и достатъчно хитри, за да го спасяват от правосъдието – колкото и да пропада морала на битпазарната демокрация, готови ...
Илия Мирков…Трънченина…
Убиец, който е на свобода. И се смята за голяма работа. Макар че е достатъчно тъп, та босовете да го използват за мръсни дела. Обаче, са и достатъчно хитри, за да го спасяват от правосъдието – колкото и да пропада морала на битпазарната демокрация, готови ...
789
1
7
00,30 – 01,30 часа.
Вече час как продължават разпитите. Казано формално – събеседванията. През стаята са минали вече шест човека. Трима веднага отхвърлям. Старият бай Недялков – строителен магнат в провинциални размери. Което не може да се каже за физическите му. Опитен бизнесмен, от старата школа – ...
Вече час как продължават разпитите. Казано формално – събеседванията. През стаята са минали вече шест човека. Трима веднага отхвърлям. Старият бай Недялков – строителен магнат в провинциални размери. Което не може да се каже за физическите му. Опитен бизнесмен, от старата школа – ...
952
1
6
Глава XXVI
Влезе в стаята и седна. Дългият ден я беше поизморил, но беше спокойна. Отвори чекмеджето. И това, което намери вътре я накара да си спомни, че иска да отвори онази мистериозна заключена стая. Имаше вече двете половини, но нещо липсваше, защото както и да ги доближаваше, те никак не си па ...
Влезе в стаята и седна. Дългият ден я беше поизморил, но беше спокойна. Отвори чекмеджето. И това, което намери вътре я накара да си спомни, че иска да отвори онази мистериозна заключена стая. Имаше вече двете половини, но нещо липсваше, защото както и да ги доближаваше, те никак не си па ...
774
1
Наближаваше девет часа вечерта. Тръгнах към магазина, за да се видя с Дерек. Когато стигнах там се бяха събрали няколко коли. Едната от тях беше на Дерек. Приближих към нея, а вътре имаше неочаквана изненада. Натали беше на задната седалка, с Кевин - братът на Дерек. Усетих как стомаха ми се сви. Ка ...
905
Бяхме се уговорили да се чакаме пред старите бани в 17:00 часът. Аз естествено закъснях умишлено с около 10 минути. Когато пристигнах очаквах тя вече да е там. Обаче не я видях. Обиколих сградата няколко пъти за да видя да не би да е от другата страна, но я нямаше. Седнах на една пейка и чаках... Бе ...
1428
1
***
- Отрови ли са я? – с причудлив глас каза Ферхарес.
- Така смятаме. Няма друго обяснение. – отвърна лечителят.
- Свободен сте. И помнете – все едно не сте идвали тук.
- Разбрано. Без повече приказки лекарят напусна покоите на Зофия. Ферхарес стоеше до прозореца и наблюдаваше болната. Беше умисле ...
- Отрови ли са я? – с причудлив глас каза Ферхарес.
- Така смятаме. Няма друго обяснение. – отвърна лечителят.
- Свободен сте. И помнете – все едно не сте идвали тук.
- Разбрано. Без повече приказки лекарят напусна покоите на Зофия. Ферхарес стоеше до прозореца и наблюдаваше болната. Беше умисле ...
652
4
Глава 17
Виктория ме гледаше дълго време мълчаливо, докато аз я умолявах с очи да ми разкаже. Виждах цялата тежест, което това й причиняваше. И трябваше да знам. Изненадващо, Виктория пристъпи към мен и ме прегърна, отпускайки главата си на рамото ми. Аз застинах, не очаквайки това, неспособен да се ...
Виктория ме гледаше дълго време мълчаливо, докато аз я умолявах с очи да ми разкаже. Виждах цялата тежест, което това й причиняваше. И трябваше да знам. Изненадващо, Виктория пристъпи към мен и ме прегърна, отпускайки главата си на рамото ми. Аз застинах, не очаквайки това, неспособен да се ...
712
1
1
Въздействие от ада (2-ра част)
Ужаси
***
По-късно реших да сляза при родителите ми и да им споделя за обажданията. Долу майка готвеше кавърма и стаята ухаеше апетитно, а на дивана татко четеше вестник.
- Добър вечер – майка се усмихна с леко пресилена усмивка. ...
Ужаси
***
По-късно реших да сляза при родителите ми и да им споделя за обажданията. Долу майка готвеше кавърма и стаята ухаеше апетитно, а на дивана татко четеше вестник.
- Добър вечер – майка се усмихна с леко пресилена усмивка. ...
1607
4
8
00, 00 – 00,30 часа.
Мълчим и двамата. Засега въпроси нямам. А той е достатъчно умен и хитър, та да поставя задачи. Важното е, че постави жалони по пътя...
И най-важното – табелка. „Търси сред тоя елит!”...
Ще проверя и тук...
В този момент пристигат Здравчев, Каменов, а почти веднага – след учтиво ...
Мълчим и двамата. Засега въпроси нямам. А той е достатъчно умен и хитър, та да поставя задачи. Важното е, че постави жалони по пътя...
И най-важното – табелка. „Търси сред тоя елит!”...
Ще проверя и тук...
В този момент пристигат Здравчев, Каменов, а почти веднага – след учтиво ...
690
1
3
23,00 – 00,00 часа.
Когато влизам в третия кабинет /така определя стаите управителят/, екипът е вече там. Експертите снимат, оглеждат всичко, вземат отпечатъци от стените, масата, столовете, леглото... Докторът се е навел и разглежда сгърчения труп - между ниския елегантен шкаф и едва различаващата ...
Когато влизам в третия кабинет /така определя стаите управителят/, екипът е вече там. Експертите снимат, оглеждат всичко, вземат отпечатъци от стените, масата, столовете, леглото... Докторът се е навел и разглежда сгърчения труп - между ниския елегантен шкаф и едва различаващата ...
717
1
5
Здравейте. Предполагам, че първо трябва да се представя. Аз съм Иво и всичко се случи когато бях на 15. Това е моята история. Посвещавам тази поредица от произведения на най-красивото момиче на тази планета- Евелина.
Още от първият миг в който я видях, потрепна нещо в мен. Не знам какво беше, но про ...
Още от първият миг в който я видях, потрепна нещо в мен. Не знам какво беше, но про ...
1819
1
2
22,30 – 23,00 часа.
Пътеката свършва до няколко стъпала, зад които се вижда неголяма, дървена, тъмна врата. Отворена е и колоната постепенно изчезва вътре...
Влизаме и ние. Единият полицай остава до входа – изход, с другия се изкачваме по красивата дървена стълба до партерния етаж...
Голямо фоaйе, с ...
Пътеката свършва до няколко стъпала, зад които се вижда неголяма, дървена, тъмна врата. Отворена е и колоната постепенно изчезва вътре...
Влизаме и ние. Единият полицай остава до входа – изход, с другия се изкачваме по красивата дървена стълба до партерния етаж...
Голямо фоaйе, с ...
651
1
7
Глава 10
Дими спа целият следобед и само един път се събуди, за да отиде до тоалетната, и после спа и цялата нощ. Явно беше изтощен, защото успя да размени само една-две думи с мен. Аз спах неспокойно, като сънищата ми бяха обсебени от кошмари, включващи Димитър и болница. Когато се събудих на сутри ...
Дими спа целият следобед и само един път се събуди, за да отиде до тоалетната, и после спа и цялата нощ. Явно беше изтощен, защото успя да размени само една-две думи с мен. Аз спах неспокойно, като сънищата ми бяха обсебени от кошмари, включващи Димитър и болница. Когато се събудих на сутри ...
856
2
3
Дойде и краят на учебната година. Дванадесетокласниците завършваха. На изпитите трябваше да представят различни видове текстил. Толкова беше топло на вън. В тези горещини не беше нито за излизане, нито за изпитване. И най-малко за изпит по текстил от животински произход. Според Едора, вълната от овц ...
1061
ДО ДЕВЕТО КОЛЯНО
Къщата на бай Добри Кованджията се намираше в долния край на селището. Беше спретната и варосана, не много голяма, но крайно функционална. А на калпака на високия комин се бе разпростряло като корона щъркелово гнездо. Всяка пролет двойка бели щъркели се завръщаше от дългия път на Аф ...
Къщата на бай Добри Кованджията се намираше в долния край на селището. Беше спретната и варосана, не много голяма, но крайно функционална. А на калпака на високия комин се бе разпростряло като корона щъркелово гнездо. Всяка пролет двойка бели щъркели се завръщаше от дългия път на Аф ...
731
1
2
21, 30 – 22,30 часа.
Докато шефът ми говори, успявам да нахлузя маратонките, а над дънките метвам една блузка. Черна – удобна хем в нощта, хем не се вижда кога е прана... Така е – голямото бедствие на развода е липсата на жена до пералнята и дъската за гладене...
Грабвам и якето – септември е, обеща ...
Докато шефът ми говори, успявам да нахлузя маратонките, а над дънките метвам една блузка. Черна – удобна хем в нощта, хем не се вижда кога е прана... Така е – голямото бедствие на развода е липсата на жена до пералнята и дъската за гладене...
Грабвам и якето – септември е, обеща ...
650
1
4
21,00 – 21,30 часа.
Додрямва ми се. Почти като на състезателите по бавен тръс с топка, които се разхождат на екрана. Едните – ясно защо. Вкарали два гола, вече са убедени, че мачът е свършил. Другите... Ми що да тичат – нали виждат, че мачът е свършил...
А то второто полувреме едва започва...
И на м ...
Додрямва ми се. Почти като на състезателите по бавен тръс с топка, които се разхождат на екрана. Едните – ясно защо. Вкарали два гола, вече са убедени, че мачът е свършил. Другите... Ми що да тичат – нали виждат, че мачът е свършил...
А то второто полувреме едва започва...
И на м ...
1483
2
8
XV
Заварихме го вътре да седи на стол в средата на стаята и да се взира в пода. Бях изненадана от факта, че се бе предал толкова лесно и затова стоях нащрек. Влади пристъпваше нервно и се опитваше да стои зад мен. Ако това бе опит да се скрие то той беше изключително неумел. Защо ли? Ами нека кажем, ...
Заварихме го вътре да седи на стол в средата на стаята и да се взира в пода. Бях изненадана от факта, че се бе предал толкова лесно и затова стоях нащрек. Влади пристъпваше нервно и се опитваше да стои зад мен. Ако това бе опит да се скрие то той беше изключително неумел. Защо ли? Ами нека кажем, ...
707
1
ЕНЬОВДЕНСКО РАЗКОВНИЧЕ
-Дядо Добри, разкажи ни приказка! – двете деца по пижамки и вече в леглата гледаха възрастният мъж с очакване. Той се изкашля, включи лампата-костенурка на тиха музика и целия таван се осея със звездите излъчвани от нея.
-Добре, палавници, слушайте и заспивайте!
„На края на се ...
-Дядо Добри, разкажи ни приказка! – двете деца по пижамки и вече в леглата гледаха възрастният мъж с очакване. Той се изкашля, включи лампата-костенурка на тиха музика и целия таван се осея със звездите излъчвани от нея.
-Добре, палавници, слушайте и заспивайте!
„На края на се ...
792
1
4
Глава четиридесет и първа
За първоначалното натрупване на капитала
И влязох да пийна една минерална водица в бар-бараката на Иван, комшия по село, далечен по манталитет човек. Какво да правя – Митето се бави, трябва да се свия за малко до някой радиатор. А пък и с Иван имахме малко приказка за наши ...
За първоначалното натрупване на капитала
И влязох да пийна една минерална водица в бар-бараката на Иван, комшия по село, далечен по манталитет човек. Какво да правя – Митето се бави, трябва да се свия за малко до някой радиатор. А пък и с Иван имахме малко приказка за наши ...
803
1
9
Глава 16
Не чаках дълго, преди вратата на стаята да се отвори и Ангел да влезе.
-Време е за речта ви, господин Петров – каза той – готов ли сте?
Изведнъж с ужас осъзнах, че напълно бях забравил да прочета повторно речта. Мислите ми се обсебваха от мисълта за снимката, която сега бе в джоба на сивото ...
Не чаках дълго, преди вратата на стаята да се отвори и Ангел да влезе.
-Време е за речта ви, господин Петров – каза той – готов ли сте?
Изведнъж с ужас осъзнах, че напълно бях забравил да прочета повторно речта. Мислите ми се обсебваха от мисълта за снимката, която сега бе в джоба на сивото ...
812
1
1
Глава тридесет и шеста
За Станчо Карабелстанчев, приятелят на наш Тошко
Таман си мисля за Никито и гледам – минава батко му, Тошко. Дето стяга багажа за Канада, че от там му предложили най-свестни пари за труда му. Щото и от Европата го искат, даже някакви французи идваха лично да го видят, ама той ...
За Станчо Карабелстанчев, приятелят на наш Тошко
Таман си мисля за Никито и гледам – минава батко му, Тошко. Дето стяга багажа за Канада, че от там му предложили най-свестни пари за труда му. Щото и от Европата го искат, даже някакви французи идваха лично да го видят, ама той ...
766
1
3
Из "Това и жабите в блатото го знаят"
/приказка за пораснали деца/
17. ЗАВЕЩАНИЕ
Не ми обещавай неща,
които с пари се купуват! ...
/приказка за пораснали деца/
17. ЗАВЕЩАНИЕ
Не ми обещавай неща,
които с пари се купуват! ...
908
1
XI
Внезапно камионите спряха. Смъкнаха ни от тях и едва тогава забелязах къде се намирахме. Изоставена бензиностанция на пуст междуградски път. Мъже с оръжия заизлизаха от камионите. Започнаха да пълнят туби с гориво и да зареждат резервоарите, а водачът им стоеше на около десетина стъпки и се взира ...
Внезапно камионите спряха. Смъкнаха ни от тях и едва тогава забелязах къде се намирахме. Изоставена бензиностанция на пуст междуградски път. Мъже с оръжия заизлизаха от камионите. Започнаха да пълнят туби с гориво и да зареждат резервоарите, а водачът им стоеше на около десетина стъпки и се взира ...
684
1
("Марги" - 20 част)
– Какво ще правиш, бе?! – Алекс вдига вежди, сякаш ме е видял не с ножичка в ръка, а с моторна резачка.
– Утре имаме апликиране. Морковче за Зайко. Имам да изрежа 28 зайчета, 28 морковчета и 28 кошнички. Нищо работа, нали?
– Ти наред ли си, бе? По никое време вечерта? Сега ли се ...
– Какво ще правиш, бе?! – Алекс вдига вежди, сякаш ме е видял не с ножичка в ръка, а с моторна резачка.
– Утре имаме апликиране. Морковче за Зайко. Имам да изрежа 28 зайчета, 28 морковчета и 28 кошнички. Нищо работа, нали?
– Ти наред ли си, бе? По никое време вечерта? Сега ли се ...
1425
3
2
Глава тридесет и първа
За женското кормуване и мъжката логика
Издържах стоически гостуването и, с леко паниран от женските приказки мозък, се прибрах у дома. Нощта мина като нощ – кошмарни сънища за красавици, зовящи ме нейде си, и аз, сещаш се за нищо си. Плюс постоянните екскурзии до тоалетната. А ...
За женското кормуване и мъжката логика
Издържах стоически гостуването и, с леко паниран от женските приказки мозък, се прибрах у дома. Нощта мина като нощ – кошмарни сънища за красавици, зовящи ме нейде си, и аз, сещаш се за нищо си. Плюс постоянните екскурзии до тоалетната. А ...
882
1
6
VIII
Когато се събудих на следващата сутрин бях сама в стаята. Реших да се поизлежавам и да се възползвам от усамотението, за да помисля. Нужно ми беше малко време, за да осмисля случилото се предишната нощ. Любопитно ми беше, защо точно сега Мартин бе решил да признае грешките и лъжите си и дали въ ...
Когато се събудих на следващата сутрин бях сама в стаята. Реших да се поизлежавам и да се възползвам от усамотението, за да помисля. Нужно ми беше малко време, за да осмисля случилото се предишната нощ. Любопитно ми беше, защо точно сега Мартин бе решил да признае грешките и лъжите си и дали въ ...
639
2
Глава 9
Чувах някакъв шепот до ухото ми, но не можех да осъзная дали сънувам или не. Думи, които не можех първоначално да различа една от друга. Тръпки преминаха по гръбнака ми и най-накрая се осъзнах и отворих очи. Димитър се беше надвесил над мен и шепнеше на ухото ми.
-И се събуждаш, и се събужда ...
Чувах някакъв шепот до ухото ми, но не можех да осъзная дали сънувам или не. Думи, които не можех първоначално да различа една от друга. Тръпки преминаха по гръбнака ми и най-накрая се осъзнах и отворих очи. Димитър се беше надвесил над мен и шепнеше на ухото ми.
-И се събуждаш, и се събужда ...
928
2
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
