2 794 резултата
1. Прибиране към дома
Беше късна вечер, наближаваше полунощ. Бе ясна, изпълнена със звезди нощ. Той се прибираше от почивка, към мръсния и голям град, бе включил радиото и вървяха обичайните новини:
-Днес стачката на зърнопроизводителите продължава;
-Вкараха новия закон за по-късно пенсиониране;
-БД ...
Беше късна вечер, наближаваше полунощ. Бе ясна, изпълнена със звезди нощ. Той се прибираше от почивка, към мръсния и голям град, бе включил радиото и вървяха обичайните новини:
-Днес стачката на зърнопроизводителите продължава;
-Вкараха новия закон за по-късно пенсиониране;
-БД ...
992
Пронизителният звук на алармата изпълни стаята. Протегнах се, без да се обръщам, ударих будилника на нощното шкафче и той заглъхна. Останах загледана в нищото за миг, а после дописах решението.
Шест сутринта в студен зимен ден. Слънцето още не е изгряло, а повечето хора се протягат в завивките си и ...
Шест сутринта в студен зимен ден. Слънцето още не е изгряло, а повечето хора се протягат в завивките си и ...
1162
3
Преследването
Бясно препускайки по пътя, близо до реката се натъкнаха на изгорели трупове. Топлината по тях показваше, че скоро са били изгорени. Приличаше на изгорено от дракон – толкова силно бяха обгорели телата...
Докато се чудеха защо драконът не е изял хората и конете им, видях сянка в облацит ...
Бясно препускайки по пътя, близо до реката се натъкнаха на изгорели трупове. Топлината по тях показваше, че скоро са били изгорени. Приличаше на изгорено от дракон – толкова силно бяха обгорели телата...
Докато се чудеха защо драконът не е изял хората и конете им, видях сянка в облацит ...
840
2
Глава 5
Ангели срещу Демони
Повече за нея!
На сутринта:
Още щом отворих очи, първата ми мисъл бе за Ейприл! ...
Ангели срещу Демони
Повече за нея!
На сутринта:
Още щом отворих очи, първата ми мисъл бе за Ейприл! ...
948
1
Пролог
Преди години, когато магията владееше света, когато злото бе най-силно, оцеляваха само най-подготвените. Нямаше милост, нито любов. Всичко тънеше в мрак и разруха. Всеки се криеше, страхуваше се да излезе. Имаше групи, които убиваха без милост. Но се намериха шестима мъже, решени да променят ...
Преди години, когато магията владееше света, когато злото бе най-силно, оцеляваха само най-подготвените. Нямаше милост, нито любов. Всичко тънеше в мрак и разруха. Всеки се криеше, страхуваше се да излезе. Имаше групи, които убиваха без милост. Но се намериха шестима мъже, решени да променят ...
883
4
Глава 4
Ангели срещу Демони
Битката започна!
В дома на Рай:
- Е... дойдох какво ще правим сега? – Кларк ...
Ангели срещу Демони
Битката започна!
В дома на Рай:
- Е... дойдох какво ще правим сега? – Кларк ...
760
2
Глава 3
Ангели срещу Демони
Какво се случва с мен?
В църквата:
- Какво те тормози сега? – Агуас. ...
Ангели срещу Демони
Какво се случва с мен?
В църквата:
- Какво те тормози сега? – Агуас. ...
869
3
Глава 2
Ангели срещу Демони
Бурята приближава..
На сутринта 08:30:
- Добро Утро – отваряйки вратата, се провика майка ми. ...
Ангели срещу Демони
Бурята приближава..
На сутринта 08:30:
- Добро Утро – отваряйки вратата, се провика майка ми. ...
731
1
1 глава
Ангели срещу Демони
Началото:
В дискотеката в 2 през нощта:
- Какво искаш? – казах нервирано аз. ...
Ангели срещу Демони
Началото:
В дискотеката в 2 през нощта:
- Какво искаш? – казах нервирано аз. ...
1528
2
Завинаги млад
Кой не би искал да е вечно млад?
Никога да не остарява, никога да не го боли?
Винаги да изглежда прекрасен?
Винаги силен, красив, умен, незабравящ? ...
Кой не би искал да е вечно млад?
Никога да не остарява, никога да не го боли?
Винаги да изглежда прекрасен?
Винаги силен, красив, умен, незабравящ? ...
922
Старицата (втора част)
Това, че бе забелязала моето внимание, ме стресна и притесни. Как, по дяволите, ме разкри? Това си бе един малък провал, поредния за деня.
Когато старицата ме погледная се усмихна леко.
- Добре, може би не точни като теб. Може би ти си добро момиче... - явно бе отдала гримасат ...
Това, че бе забелязала моето внимание, ме стресна и притесни. Как, по дяволите, ме разкри? Това си бе един малък провал, поредния за деня.
Когато старицата ме погледная се усмихна леко.
- Добре, може би не точни като теб. Може би ти си добро момиче... - явно бе отдала гримасат ...
1197
3
Това са първите ми стъпки във фантастиката. Надявам се, че ще харесате текста. Остана само да добавя, че критиката е добре дошла.
От тъмнината
Светът потъна в мрак. Вече повече от седмица продължава така и никой не знае кога ще свърши. Свещениците проповядват разпалено, че това е божие наказание, че ...
От тъмнината
Светът потъна в мрак. Вече повече от седмица продължава така и никой не знае кога ще свърши. Свещениците проповядват разпалено, че това е божие наказание, че ...
907
1
Първа глава
Старицата
“Аз не винаги съм била такава, не. Дори и да не ти се вярва, някога аз бях като теб...“
Това бяха първите ù думи, когато се запознахме. Коя е тя ли? Това ще разберете скоро. А коя съм аз? Това няма значение, защото това не е моята история, това е история зя един живот. Но нека ...
Старицата
“Аз не винаги съм била такава, не. Дори и да не ти се вярва, някога аз бях като теб...“
Това бяха първите ù думи, когато се запознахме. Коя е тя ли? Това ще разберете скоро. А коя съм аз? Това няма значение, защото това не е моята история, това е история зя един живот. Но нека ...
1346
5
Беше топла лятна нощ през 1978 година, най-топлият месец юни, който някога съм виждал. Но да се каже честно, аз още не бях видял нещата от живота. Топлината въздействаше на растителността пресушаваше листата на дърветата, но още бяха зелени и пълни с жизненост. Аз бях само едно 16 годишно момче, кое ...
913
и прочие ненадейности.
Професор Томов минаваше за една от най-търсещите и творчески личности по Земната повърхност. Бремето на неспокойния му дух се споделяше от неговия верен асистент Емо. Те двамата някак си винаги успяваха да забъркат всевъзможни каши в името на научните си изследвания.
Точно тов ...
Професор Томов минаваше за една от най-търсещите и творчески личности по Земната повърхност. Бремето на неспокойния му дух се споделяше от неговия верен асистент Емо. Те двамата някак си винаги успяваха да забъркат всевъзможни каши в името на научните си изследвания.
Точно тов ...
931
1
„Куейл се събуди. И веднага пожела да е на Марс. „Какви чудесни долини… да можех да побродя из тях…“ — помисли си той със завистлива тъга.”
Филип К. Дик „Ние можем да си спомним всичко вместо вас”
1.
Всъдехода изкачи каменистото възвишение и се спусна към поддържания път под него. Рей издиша шумно в ...
Филип К. Дик „Ние можем да си спомним всичко вместо вас”
1.
Всъдехода изкачи каменистото възвишение и се спусна към поддържания път под него. Рей издиша шумно в ...
700
Със сигурност всичко беше червено, да, ярко червено, което сякаш ме караше да се чувствам като че ли не бях тук, на земята, на някой друг свят с ярко червено, не видях никого, но като някакъв инстинкт, трябваше да мисля, да мисля и да се изгубя някъде в червената мисъл. Имаше и леко черни петна, кои ...
926
1.
Усещаше вътрешна тежест.
Цареше тишина.
Мрак... и после трясък.
Усети болка, която прониза цялото му съществуване. Премина през всички фибри на състоянието, което обитаваше. Преминаваше през нещо меко, хрущящо и кърваво. ...
Усещаше вътрешна тежест.
Цареше тишина.
Мрак... и после трясък.
Усети болка, която прониза цялото му съществуване. Премина през всички фибри на състоянието, което обитаваше. Преминаваше през нещо меко, хрущящо и кърваво. ...
731
2
1
До десетия знак
Първия път, когато написа тази история, явила се като видение в съня му, се случи нещо необикновено. Без видима причина мониторът на компютъра изгасна и запаметеният текст изчезна. Като по чудо, само няколко останали думи се бяха пръснали по белия екран и мигаха виновно. Плахо ги съб ...
Първия път, когато написа тази история, явила се като видение в съня му, се случи нещо необикновено. Без видима причина мониторът на компютъра изгасна и запаметеният текст изчезна. Като по чудо, само няколко останали думи се бяха пръснали по белия екран и мигаха виновно. Плахо ги съб ...
1694
1
6
Здравейте, глупаци! Аз съм Алистър Кроули. Както вероятно вече се досещате, но ако не се досещате, да ви светна, аз съм демон. Да, да! Вероятно вече си намислихте желание и сте готови да си продадете душата... Аз да не съм ви златната рибка, бе! Наистина, сред моите тъпи събратя има доста, които скл ...
836
3
ТОПЧО
I.
„Виждате ли това топче? Изглежда съвсем обикновено. Но не правете грешката да го удряте в стената с ракетата си за тенис. Топчо не е направен за това. Ако сте собственик на смартфон, той може да стане вашият нов домашен любимец. Ако сте собственик на смартфон, със сигурност сте чували за на ...
I.
„Виждате ли това топче? Изглежда съвсем обикновено. Но не правете грешката да го удряте в стената с ракетата си за тенис. Топчо не е направен за това. Ако сте собственик на смартфон, той може да стане вашият нов домашен любимец. Ако сте собственик на смартфон, със сигурност сте чували за на ...
1669
1
ПОПРЕКАЛИЛИ
(Фентъзи)
Двама приятели, ветерани от виетнамската война, се срещат в един бар и си разказват минали преживелици, след порядъчна доза уиски.
- Служех в тихоокеанския флот – започва единият – на самолетоносач. Един ден се развихри страхотна буря, океанът се разпени като насапунисан, а сам ...
(Фентъзи)
Двама приятели, ветерани от виетнамската война, се срещат в един бар и си разказват минали преживелици, след порядъчна доза уиски.
- Служех в тихоокеанския флот – започва единият – на самолетоносач. Един ден се развихри страхотна буря, океанът се разпени като насапунисан, а сам ...
1409
1
1
Наблюдателят
Моя работа ли бе да се намесвам в развитието на другите светове? Някъде там остана предишният ми живот-приятелите, спомените, радостта, усещането, че всичко е част от теб и ти си във всичко. Тъгата на новия ми живот обича да посреща изгревите на слънцето. Тук, в този свят, то определя р ...
Моя работа ли бе да се намесвам в развитието на другите светове? Някъде там остана предишният ми живот-приятелите, спомените, радостта, усещането, че всичко е част от теб и ти си във всичко. Тъгата на новия ми живот обича да посреща изгревите на слънцето. Тук, в този свят, то определя р ...
780
2
8
Относно проблемите, възникващи при инсталирането на временна станция за добиване на магнезий от мантията на третата планета на Слънчевата система
Поради наличието на хуманоиди, проявяващи любопитство към роботите – монтажници, сме принудени да инсталираме оборудването и вместилищата за добитата суро ...
Поради наличието на хуманоиди, проявяващи любопитство към роботите – монтажници, сме принудени да инсталираме оборудването и вместилищата за добитата суро ...
499
1
Тези глупости за "времето" и "пространството" ги измислихме ние - Вечно-Безсмъртните. Как иначе да направим контакт с такива недоразвити същества, като вас? Бихте ли проумели? "Време" просто не съществува! Същото важи и за т. нар. "пространство"!
Ние сме и сега, и преди винаги ни е имало, и ще продъ ...
Ние сме и сега, и преди винаги ни е имало, и ще продъ ...
524
1
Ето я... По тялото ù се стели воал от вода. Там, където пръстите ù докосват върховете на дърветата, се стичат заледени капки. Косата ù, пламнала от слънцето, обвива мокрото наметало и пара покрива лицето ù. Ето я... босите ù крака заледяват гората, животните мигом се крият в хралупите си. Ето я... о ...
504
Сивият стоманен поглед на Дантас беше станал тежък и безмерно дълбок.
Наместник Ханас глупаво се усмихваше, когато Бранителят му кажеше някоя дързост при редките случаи, в които двамата Небесни Избраници въобще се срещаха. Дантас безцеремонно отказваше и да присъства на всички служби в Храма, което ...
Наместник Ханас глупаво се усмихваше, когато Бранителят му кажеше някоя дързост при редките случаи, в които двамата Небесни Избраници въобще се срещаха. Дантас безцеремонно отказваше и да присъства на всички служби в Храма, което ...
504
Дворецът спеше.
Голото тяло потъна.
Под веждите му нямаше и оттенък на разум - две капки разтопено стъкло лежаха там. Къпеше се безмълвно в късна доба в студената вода, ала не тя, а нещо друго сковаваше жестоко плътта му. Сърцето му биеше равно, плашещо спокойно под тихата прегръдка на водата. Зад о ...
Голото тяло потъна.
Под веждите му нямаше и оттенък на разум - две капки разтопено стъкло лежаха там. Къпеше се безмълвно в късна доба в студената вода, ала не тя, а нещо друго сковаваше жестоко плътта му. Сърцето му биеше равно, плашещо спокойно под тихата прегръдка на водата. Зад о ...
514
С проскърцащ такелаж, военният кораб "Вълноборец", покрит обилно със скреж, си проправяше път на запад.
Брадите на моряците блестяха на топящото се в мъглата слънце. Замръзналата фигура до борда отново насочи поглед напред. Трудно бе за вярване, че вижда каквото и да било, но и никой не знаеше докъд ...
Брадите на моряците блестяха на топящото се в мъглата слънце. Замръзналата фигура до борда отново насочи поглед напред. Трудно бе за вярване, че вижда каквото и да било, но и никой не знаеше докъд ...
631
Глава I
Разпределението (откъс)
Въпреки че приятели и познати се шегуваха с пословичната му разсеяност, Луис помнеше пътя до библиотеката. Имаше достатъчно време, затова предпочете да отиде пеша. Все още не го напускаше смазващото усещане за безпомощност, породено от пътуването му в Тунела. Задължит ...
Разпределението (откъс)
Въпреки че приятели и познати се шегуваха с пословичната му разсеяност, Луис помнеше пътя до библиотеката. Имаше достатъчно време, затова предпочете да отиде пеша. Все още не го напускаше смазващото усещане за безпомощност, породено от пътуването му в Тунела. Задължит ...
959
Преди не беше така - oчакваше завръщането си. Пък може би и таеше нещо повече у себе си, освен скритата радост, че ще успее да се разлъчи малко или много от своя душевен гнетител. Сега морскосините ù очи обхождаха цялата красота на хълмистата местност, която вече толкова години наблюдаваше все от ви ...
626
***
Изискан е достъп до основните банки памет.
Допитването е разгледано. Достъпът е разрешен.
Проект "Далекоглед" е активен.
Изискан е доклад за текущия прогрес. ...
Изискан е достъп до основните банки памет.
Допитването е разгледано. Достъпът е разрешен.
Проект "Далекоглед" е активен.
Изискан е доклад за текущия прогрес. ...
810
1
1
Вечерята мина в дълги разговори и шеги - нещо, дотолкова одобрено от Кунтиг, домакинът на трапезата, че той самият се бе превърнал в най-дейния им привърженик. Мейвин се подсмихваше скромно от стола си напълно еднообразно и си личеше, че духом е другаде. Велклиг размахваше гарафите и пълнеше бокалит ...
693
Моментът, в който тя влезе в стаята, разбрах че имаше нещо нередно. Мислите ù бяха неспокойни, все едно кошмари и ужаси плуваха в спокойните води на съзнанието ù. Сините ù очи бяха въоръжени с най-болезненото оръжие за една жена - сълзи. Въпреки това беше красива. Сълзите ù падаха и се разбиваха по ...
728
1
Проливен дъжд се изливаше над селцето, сгушено в подножието на високия хълм. Проблесна мълния и озари стария замък на върха. В нощи като тази никой не смееше да излезе извън дъсчената ограда, опасваща селото. В нощи като тази мирис на суеверен страх се носеше из въздуха, врати и прозорци се залоства ...
671
1
1.Среща на пътя
„В Легендите разказваха, че Земята на герои се е появила след голямото огнено Дихание. От голямата огнена стихия, преминала като вихър, боговете сътворили тези прекрасни места, в които поникнал живота и се родили всички кланове под небето. Когато първите герои, рицари и обикновени жи ...
„В Легендите разказваха, че Земята на герои се е появила след голямото огнено Дихание. От голямата огнена стихия, преминала като вихър, боговете сътворили тези прекрасни места, в които поникнал живота и се родили всички кланове под небето. Когато първите герои, рицари и обикновени жи ...
679
1
Беше сама. Почти никакъв звук не идеше отникъде, на което бе доволна. Тръгна към полуотворената кристална врата, цедяща великолепята, които можеше да роди светлината през цветната й повърхност и там, на хладовития балкон, намери тъй нужното й в последните дни усамотение. Фигурата й се белееше сред ш ...
589
Когато копитата зачаткаха по стария мост, извиващ позеленялата си снага високо, високо над матовите води на Леден камък, Елин се обърна, за да види Двореца и безкрайните поля и хълми, опасващи Верни град, блестящ в далечината като изгубена монета.
Каретата продължи да потраква по сочещия хоризонта п ...
Каретата продължи да потраква по сочещия хоризонта п ...
581
1
Заля ме една доста сладникава муза, както ще разберете от по-долу написаното...
Малката Сузи Джонсън беше отишла на гости на леля си Попи. Докато мама Джонсън и леля Попи пиеха кафе и бъбреха в кухнята, малкото момиченце излезе на двора. Леля Попи имаше голям двор, ограден с дървена кафява ограда. З ...
Малката Сузи Джонсън беше отишла на гости на леля си Попи. Докато мама Джонсън и леля Попи пиеха кафе и бъбреха в кухнята, малкото момиченце излезе на двора. Леля Попи имаше голям двор, ограден с дървена кафява ограда. З ...
811
2
Звън на чаши. И всред него вървеше замислена тя. Натрапваше й се блясъка на златоткания гоблен със змееборчески мотиви, който някой от предишните Наместници бе заръчал да се изтъче навремето и сега сияеше на стената в огромната трапезария. В чашата й имаше вино. Тя не го бе опитвала и не сещаше нужд ...
675
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
