40 932 резултата
1.
Пол изпращаше както винаги деня от обичайното си място – ъгъла на парка, седнал на малкият каменен блок, под дървото, на което не знаеше вида. Пред него бе статива и бялото платно. Отново не бе използвал боите си да рисува. Тубичките си стояха непокътнати в дървената кутия, също и снопа от четки. ...
Пол изпращаше както винаги деня от обичайното си място – ъгъла на парка, седнал на малкият каменен блок, под дървото, на което не знаеше вида. Пред него бе статива и бялото платно. Отново не бе използвал боите си да рисува. Тубичките си стояха непокътнати в дървената кутия, също и снопа от четки. ...
1784
2
2
На Д.С.У., благодаря за разбирането!
Това, скъпо мое дете, е описание на нещата, които трябваше да ти кажа преди години. Които трябва да ти кажа и сега, но нямам смелост да го направя. Любов моя, веднъж ме попита защо си толкова различна от братята и сестрите си – защото те са ти само наполовина бра ...
Това, скъпо мое дете, е описание на нещата, които трябваше да ти кажа преди години. Които трябва да ти кажа и сега, но нямам смелост да го направя. Любов моя, веднъж ме попита защо си толкова различна от братята и сестрите си – защото те са ти само наполовина бра ...
1537
В четири сутринта телата ни се пропукват и душите ни се показват за малко навън, за да вдишат от този свят. В четири сутринта - тогава най-често се случват инфарктите и инсултите. Старите ни шушулки не могат да издържат на напора на жилавите ни души.
В четири сутринта - тогава се раждат най-много ст ...
В четири сутринта - тогава се раждат най-много ст ...
797
5
Миниатюри
І.
Неволи
Едно сито се оплаква на пералнята:
- Странни са това хората. Непрекъснато ме тъпчат с някакъв бял прах, а след това ме друсат, друсат, докато не излезе всичко от стомаха ми. Заприличах на скелет. ...
І.
Неволи
Едно сито се оплаква на пералнята:
- Странни са това хората. Непрекъснато ме тъпчат с някакъв бял прах, а след това ме друсат, друсат, докато не излезе всичко от стомаха ми. Заприличах на скелет. ...
998
Нямаше нужда да ù разказвам подробно за кого става въпрос. Вече ù бях споменавала за него, в най-общи линии, разбира се. Повече от три месеца редовно аз и той редовно си общувахме по скайпа, но още след първите няколко разговора стана ясно колко общи неща има помежду ни.
- Моля те, умолявам те! – ст ...
- Моля те, умолявам те! – ст ...
997
2
Знам, че ти си някъде там, дядо, горе - при звездите.
Знам, че ти си една от тях и грееш най-силно от всички тях.
Знам, че в този есенен ден ти си до мен, в най-трудните моменти, ах,
как бих искал да зърна за момент, да си припомня твоето весело лице,
да докосна твоите нежни ръце и да бъда отново в ...
Знам, че ти си една от тях и грееш най-силно от всички тях.
Знам, че в този есенен ден ти си до мен, в най-трудните моменти, ах,
как бих искал да зърна за момент, да си припомня твоето весело лице,
да докосна твоите нежни ръце и да бъда отново в ...
774
1
Болката си проправя път през дълбоките недра на съзнанието ми и опожарява всяка мисъл и всеки спомен. Безсилието злорадства над последните измъчени надежди, дишащи на инат, с дробове, лишени от въздух. Умът отказва да приеме фактите и търси най-философското кредо и обяснение за случващото се. Сърцет ...
604
1
Пак дойде рожденият ми ден. Даже не ми се празнува. Мъжът ми дори го забрави. Карай да върви, не е важно. Виж, моята приятелка никога не пропуска. Все едни подаръци, едни изненади, понякога ме плаши. Ето този път масаж, но не какъв да е, а еротичен. Затова да не казвам на моя. Масажистът имал златни ...
5768
5
Математическа дилема:
Ако 1+1=2, то сборът от един добър и един лош човек на какво е равен - на двама лоши, или на двама добри?
Запушете си ушите, искам да Ви кажа две изключително мръсни думи - Черно море...
... И Ева подаде на Адам да опита от ПРЕОЦЕНЕНИЯ плод...
Когато всичко виси на косъм, има л ...
Ако 1+1=2, то сборът от един добър и един лош човек на какво е равен - на двама лоши, или на двама добри?
Запушете си ушите, искам да Ви кажа две изключително мръсни думи - Черно море...
... И Ева подаде на Адам да опита от ПРЕОЦЕНЕНИЯ плод...
Когато всичко виси на косъм, има л ...
1820
7
Видения
В страната Видения на призрачно-чист плаж на Слънчевия остров лежаха Момичето и Момчето, слети в безкрайна Любов. Наслада, пърхащи цветове. Небесно-синьото и пясъчното, ярко-зеленото и слънчевото искряха в бягащи фотони. Някъде там играеха бели делфини и птича песен, акомпанираше на вълните. ...
В страната Видения на призрачно-чист плаж на Слънчевия остров лежаха Момичето и Момчето, слети в безкрайна Любов. Наслада, пърхащи цветове. Небесно-синьото и пясъчното, ярко-зеленото и слънчевото искряха в бягащи фотони. Някъде там играеха бели делфини и птича песен, акомпанираше на вълните. ...
973
Щурият хлапак Слънце се препъна в търкулнато от Време камъче, стрелна го парещо и се изправи повдигнат от непоправимия бохем Ден. Провесиха платното за Залез, връчиха му по една четка, намигнаха окуражително и бодро закрачиха на запад. Приглушен и топъл, Здрач им помаха, придърпа завесата на вечерта ...
1882
1
42
7.50$ на час
***
Тишината не го притесняваше, напротив, напомняше Му за безкрайния мрак на космоса, където се бе родил. Вселената бе свободна от илюзорни божества и всичко бе възможно. Една единствена негова мисъл проектираше нови светове, изменяше посоката на времето, създаваше нови закони, но сега ...
***
Тишината не го притесняваше, напротив, напомняше Му за безкрайния мрак на космоса, където се бе родил. Вселената бе свободна от илюзорни божества и всичко бе възможно. Една единствена негова мисъл проектираше нови светове, изменяше посоката на времето, създаваше нови закони, но сега ...
861
Докато си бъбреше с кмета, Тертер внимателно крепеше под мишница ценните книги, които по чудо бяха оцелели след мародерската разсипия на родния му дом. Но английската реч подейства твърде странно на младия учен - той изведнъж се оживи, с ловко движение постави съкровищата си между две дъски от стобо ...
963
11
Държах в ръцете си малък катинар-сърце, завързан за верижка. Изглеждаше стар и ненужен. Ръждата отдавна бе покрила по-голямата част от него. Кой ли щеше да го носи вече такъв грозен? Той пазеше много тайни, много съкровени спомени и блянове и въпреки това сякаш времето му изтичаше като пясък през пя ...
1086
И се възцари тишина... Не просто липса на звуци, а самота, празнота, липса на живот, на чувства, на емоции... Тъжна емо песен насища въздуха с отчаяние.
Отчаяние? Това си е емоция... Дали?
Шибаната ù липса...
"Болка, болка без любов, болка, защото предпочитам болката пред нищото..."
Клоните на близк ...
Отчаяние? Това си е емоция... Дали?
Шибаната ù липса...
"Болка, болка без любов, болка, защото предпочитам болката пред нищото..."
Клоните на близк ...
857
В близкия парк на една пейка седеше една девойка, сгушила се просто, си седеше, докато не го видя - момчето на мечтите ù, за първи път тя усети нещо, усети толкова силно привличане към него. Той беше с приятелите си смееше се, забавляваше се, а тя го наблюдаваше отстрани. Момичето бе запленено от ус ...
721
Колко са наивни онези чувства в мен, които така сляпо вярват, че могат да се доверят на очите на онези лъжливи хора, които живеят и общуват само с маски. Ала как бих могла да ги различа? Те са толкова истински, казват ми това, което искам да чуя и започвам да живея в техния свят... на очите ми сякаш ...
861
3
СОФИСКА САГА 30
Глава двадесет и седма
Графиня Мари-Клeр де Монморанси роди първородния си син
Марк-Филип през първата седмица след Великденските пости. Дойка нормандка и гувернантка веднага поеха детето и го заобиколиха с грижи, достойни за наследник на кралски престол. Беше гледан почти в стерилна ...
Глава двадесет и седма
Графиня Мари-Клeр де Монморанси роди първородния си син
Марк-Филип през първата седмица след Великденските пости. Дойка нормандка и гувернантка веднага поеха детето и го заобиколиха с грижи, достойни за наследник на кралски престол. Беше гледан почти в стерилна ...
776
1
Помните ли така наречените „спагети уестърн”, филми от шестдесетте години? С Терансе Хил, Бъд Спенсър, музика на Еньо Мориконе, много стрелба и кютеци по баровете. Или например любимият ми уестърн „Добрия, лошия и злия” с Клинт Ийстуд. Винаги съм имал чувството, че природният фон в тези филми не е и ...
909
2
По идея на Димитър Георгиев
... Живели някога край брега на морето мъж и жена. Един ден им се родила чудно хубава дъщеричка. Малкото момиченце било толкова обаятелно, че зла орисница му завидяла и го омагьосала. Проклятието гласяло, че когато порасне, целуне ли някого по устните, той на мига ще се п ...
... Живели някога край брега на морето мъж и жена. Един ден им се родила чудно хубава дъщеричка. Малкото момиченце било толкова обаятелно, че зла орисница му завидяла и го омагьосала. Проклятието гласяло, че когато порасне, целуне ли някого по устните, той на мига ще се п ...
1085
4
Забранихте им да пушат... да тровят чужди дробове.
Забранихте им да пият и пияни да шофират те.
Забранихте им да стрелят... с пистолети... със патрони.
Забранихте им да се дрогират... губели разсъдък.
Забранихте им да мамят... всякакви финансови тарикатлъци. ...
Забранихте им да пият и пияни да шофират те.
Забранихте им да стрелят... с пистолети... със патрони.
Забранихте им да се дрогират... губели разсъдък.
Забранихте им да мамят... всякакви финансови тарикатлъци. ...
1359
4
И дяволът свири блус
Първа Прелюдия
Нежен китарен риф изпълваше претъпканата с книги и плочи стая с неподозирано присъствие. Освобождаваше материалните ми придобивки от тяхната плътност и някой би казал колекционерска стойност. Житейските ми главоблъсканици се изгубваха в солото на Гари Муур[1]. Да, ...
Първа Прелюдия
Нежен китарен риф изпълваше претъпканата с книги и плочи стая с неподозирано присъствие. Освобождаваше материалните ми придобивки от тяхната плътност и някой би казал колекционерска стойност. Житейските ми главоблъсканици се изгубваха в солото на Гари Муур[1]. Да, ...
1617
1
Ъгълът мълчеше, потънал в тъмнина. Той беше специален, защото събираше в себе си всичко онова, което се свършваше със стените и пода. Ъгълът беше техният център, допирна точка и комуникация. По принцип той живееше на границата между песимизма и оптимизма – винаги беше малко затъмнен, но и винаги уст ...
807
Пред кръчмата…
Под стрехата…
На масичка…
Пред чашка …
Маркиза! ...
Под стрехата…
На масичка…
Пред чашка …
Маркиза! ...
747
2
***
На другия ден слънцето се появи от другата страна на реката с цялото си великолепие. Реката се беше поразхладила от нежната нощна хладина и сега с нетърпение очакваше ранните лъчи на нейното прекрасно слънце. По цялото си течение то я следваше всеки ден. За нея това слънце бе целият ѝ живот, бе ...
На другия ден слънцето се появи от другата страна на реката с цялото си великолепие. Реката се беше поразхладила от нежната нощна хладина и сега с нетърпение очакваше ранните лъчи на нейното прекрасно слънце. По цялото си течение то я следваше всеки ден. За нея това слънце бе целият ѝ живот, бе ...
833
Помниш ли? Помниш ли, когато за първи път се видяхме... стоях като улична лампа. Без думи, но светеща ярко в мрака. Гледаше ме странно и се усмихваше по онзи приятно-страшен начин, каращ ме да настръхна. Още не се бяхме разделили, а аз вече исках да те видя отново. Знаеш ли, има какво ли не навсякъд ...
828
1
Ма шер Анет
Ани
Казваше се Ана и беше електроинженер. Работеше в завода за осветителна техника, колегите ù я наричаха „ма шер Анет”. Тогава беше сравнително млада – „когато се наливаха основите” и всички репетирахме оптимистичната трагедия на строящия се социализъм. Имаше стройно и тънко тяло, също ...
Ани
Казваше се Ана и беше електроинженер. Работеше в завода за осветителна техника, колегите ù я наричаха „ма шер Анет”. Тогава беше сравнително млада – „когато се наливаха основите” и всички репетирахме оптимистичната трагедия на строящия се социализъм. Имаше стройно и тънко тяло, също ...
698
2
Неграмотният
На вратата беше написано "БУТНИ".
Бутнах. Нищо. Отново бутнах. Пак нищо. Вратата не мръдна.
Заключена е - си помислих - и се огледах за звънец. Такъв нямаше.
Докато зяпах да търся копчето на звънеца, нещо скръцна и една глава се показа от отвор, приличен на чекмедже, изрязан в самата вр ...
На вратата беше написано "БУТНИ".
Бутнах. Нищо. Отново бутнах. Пак нищо. Вратата не мръдна.
Заключена е - си помислих - и се огледах за звънец. Такъв нямаше.
Докато зяпах да търся копчето на звънеца, нещо скръцна и една глава се показа от отвор, приличен на чекмедже, изрязан в самата вр ...
664
1
Кой съм аз ли? Ами просто едно човешко същество като теб. Понякога бунтарят, противопоставящ се на целия свят чрез думите си. Понякога романтикът, мечтаещ да намери половинката си. Понякога космонавтът, издигнал се сред звездите чрез мечтите си. Понякога фотографът, запечатващ всеки уникален момент ...
541
Днес Царството на мръсните пръсти имаше национален празник – 20 години, откакто пресъхна и последното езеро. Еуфорията беше обзела всички – от кутрета до палци. Празнуваха дори средните пръсти, иначе известни с трудния си, затворен характер, както и безименните, които по принцип никой не забелязваше ...
787
Има моменти, в които искам да плача. Да плача толкова силно и да се смея така, че целият свят да ме чуе! Не. Не, защото нещо ме е наранило. Тъкмо обратното. Защото съм се огледала и съм разбрала колко хубав е животът! Колко много имам да видя, да чуя, да усетя. Колко много имам да преживея и колко х ...
872
4
Още си мисля как възникна любовта ми към медицината и по-късното ми влюбване в хирургията. Още като дете майка ми казваше, че станеш ли доктор, няма да сгрешиш, но аз отказвах ли, отказвах. Бягах от идеята за медицинско образование. Макар да знаех, че и да искам... няма как да избягам от това. На ня ...
1064
1
на Ani J с любов
Застанала съм на ръба на пропастта. Загубих духа си. Някъде там се рее. Тази бездна така ме примамва. Лесно е, само едно залитане и...
- Не тъгувай, мила! Понякога се случват чудеса.
Оглеждам със замъглените си от сълзи очи. Никого не виждам. Гласът непознат, но някак си се доверява ...
Застанала съм на ръба на пропастта. Загубих духа си. Някъде там се рее. Тази бездна така ме примамва. Лесно е, само едно залитане и...
- Не тъгувай, мила! Понякога се случват чудеса.
Оглеждам със замъглените си от сълзи очи. Никого не виждам. Гласът непознат, но някак си се доверява ...
868
1
2
Кой си ти ? Аз... аз познавам ли те?
Ти... ти си моят тъмничар. Ти...
Ти слагаш окови на моите ръце... Ти подрязваш крилата ми и ме затваряш в ръждясал кафез.
Ти си пазачът на моята тъмница.
Ти заставаш пред малкия прозорец и скриваш светлината от мен... Ти настъпваш безмилостно пръстите ми, докато ...
Ти... ти си моят тъмничар. Ти...
Ти слагаш окови на моите ръце... Ти подрязваш крилата ми и ме затваряш в ръждясал кафез.
Ти си пазачът на моята тъмница.
Ти заставаш пред малкия прозорец и скриваш светлината от мен... Ти настъпваш безмилостно пръстите ми, докато ...
626
В едно бедно село накрай света живял някога стар магьосник. Славата му се носела надлъж и нашир, и била съвсем оправдана – той можел да лекува всички болести. Графикът му така бил запълнен, че за съжаление последните в списъка често не успявали да доживеят изцелението си.
Веднъж пред скромната му ко ...
Веднъж пред скромната му ко ...
607
Поредицата "Разказите на различните" е вдъхновена от истински истории.
Алекс,
28 години
В света съществуват много различния. Всички хора са различни сами по себе си. Всеки е специален, притежава нещо, което го отличава от останалите. Но съществува и безмилостната човешка жестокост. Тя кара мнозинств ...
Алекс,
28 години
В света съществуват много различния. Всички хора са различни сами по себе си. Всеки е специален, притежава нещо, което го отличава от останалите. Но съществува и безмилостната човешка жестокост. Тя кара мнозинств ...
1139
1
4
Страхувам се, Мамо, от живота ме е страх.
Искам много, но е адски трудно в кръговрата му да оцелея.
Боя се и от слънцето, и то препича силно, не се срамува да ме освети.
Къде отивам, Мамо?
Там хубаво ли е? ...
Искам много, но е адски трудно в кръговрата му да оцелея.
Боя се и от слънцето, и то препича силно, не се срамува да ме освети.
Къде отивам, Мамо?
Там хубаво ли е? ...
1057
1
2
Пуканки
"Каква само жена, еййй! – и като клекне да пикае, има осанка!"
Този вик на неподправено възхищение се изтръгна от устата на тежката мотриса, по-точно от устата на Мишо Машиниста, и се сля със свистенето на парата, която в този миг изпусна влакът, за да облекчи напрежението.
Силуетът на женат ...
"Каква само жена, еййй! – и като клекне да пикае, има осанка!"
Този вик на неподправено възхищение се изтръгна от устата на тежката мотриса, по-точно от устата на Мишо Машиниста, и се сля със свистенето на парата, която в този миг изпусна влакът, за да облекчи напрежението.
Силуетът на женат ...
1712
13
Беше месец май. Топъл ден, покрит с облаци, оцветени във всички нюанси на сивото. Събудих се както всеки друг делник в седем сутринта, но тази сутрин беше коренно различна от останалите делнични утрини. Теб вече те нямаше.
Теб вече те нямаше, застанал на прозореца на отсрещния блок с чаша сутрешно с ...
Теб вече те нямаше, застанал на прозореца на отсрещния блок с чаша сутрешно с ...
1084
1
Срещнах те, не те погледнах отвъд, само погалих като вятър сърцето ти и ти казах:
- Нямам време, бързам за следващата любов.
- Но защо ти е следваща любов, когато имаш тази?! Нашата. Бурната. Стихийната. С боровинкови нощи и топли сутрини. С дъх на диво и далечно през нощта. С аромат на кафе и прегр ...
- Нямам време, бързам за следващата любов.
- Но защо ти е следваща любов, когато имаш тази?! Нашата. Бурната. Стихийната. С боровинкови нощи и топли сутрини. С дъх на диво и далечно през нощта. С аромат на кафе и прегр ...
789
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
