40 932 резултата
Много, много далеч, през девет земи в десета… а може би не бе чак толкова далеч… живеел един цар. Всичко в неговото господарство течало по мед и масло. Икономиката благоденствала, а той по цял ден обикалял страната с черния си лъскав мерцедес.
От всичко на света старият владетел обичал най-много цар ...
  870 
Поредният окъс(н)ял разказ е...
Всяка прилика с действителни лица и събития е чиста случайност!
Б.
Три бели рози върху червеното каре на масата… Я гледай, каква чистота са - до пепелника, в който дими (Вече!) втора цигара и две запотени чаши – водка с две капки бяло - сухо „Мартини” и лед, и една ви ...
  816 
Недовършена работа
Още като влязохме във входа, вече знаех към коя врата да се насоча. Не бях идвала никога преди на купон у Иван, но музиката кънтеше толкова силно, че дори блока нямаше как да объркаме. Мартин и аз бяхме въоръжени с настроение, повдигнато от няколко водки и две бутилки джин във вся ...
  794 
Преразказ по снимка: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=289262
Гадният сън на едно айти
Голата мацка се превъртя в графичната платка на видеосъзнанието му, но невронните му кондензатори бяха тотално бластирали и изпаднали в състоянието burnout. В дъното, откъм страната на капачката, с коя ...
  1119  13 
Цял месец мина, откакто лятото избяга от големия град. Този път го направи бързо и сърдито като жена, хванала мъжа си в изневяра – събра надве-натри в куфара всичката си светлина и топлина, подбра и малкото птички и зеленина от парковете и тръшна вратата под носа на изумените, попарени градски души. ...
  868 
Шегите на "Времето" 7.2
(животоописание)
Първа среща с La Habana.
Изчаквахме в приятно охладената зала на хаванското летище "Хосе Марти". Наречено така на кубинския национален герой, вдъхновител и ръководител на борбата на кубинците за независимост. Сравним с нашия Ботев. Автор на стиха:
"Yo soy un ...
  1116 
Аз ли те намерих, или ти пък мен? Не съм ли вече тръстиковата флейта, скъсаха ли се струните на моята китара? Спрял ли е гласът тревожен на ней в мен да звучи?
И най-красивият роман, написан през нощта, не топли моята душа... Нуждае се тя от светлина...
Как да открием лампата, даваща светлина и носе ...
  821 
Мълчаливо стояха край смъртния му одър – двама сина и една дъщеря. Беше ги повикал, за да се сбогува с тях, защото усещаше, че краят му наближава. Каза им, че няма да преживее нощта, и те знаеха, че ще бъде така. Познаваха го достатъчно добре, за да вярват на всяка изречена от него дума.
В стаята ца ...
  871 
Рядко сънувам, но снощи сънувах, и то не какъв да е сън, а нещо, което изглеждаше почти истинско. Лицето на човека, който ми се присъни, беше замъглено, но думите му, ясни и гръмни, проникваха веднага в съзнанието ми. Той започна така:
– Онзи ден ходи на кръчма с приятели, а?
– Ами ходих, защо да не ...
  1149 
***
Гледайки намръщеното почерняло небе, което всеки момент заплашваше да излее сподавения си гняв върху нашата красива провинция, изведнъж се сетих, че само след около месец трябваше да се върна в града.
Там магическото обаяние на дъжда беше заменено от представата за калните улици и грубите фасади ...
  847 
НЕДЕЛЯ СРЕЩУ ПОНЕДЕЛНИК
= 1 =
Неделя. За повечето хора неделята е символ на край. Край на свободата, край на забавлението и началото на борбата... борбата с идващата седмица, със сивотата и с монотонния начин на живот.
Неделя, денят, който беше излишен, седмият ден беше зареден с меланхолия. За нея ...
  1970 
Както знаете, дами и господа, криза е. Няма пари, хората са безработни и гладуват, бензинът стана 3 лв., "бизнесмените" сменят S-класата с X6-ица и т.н. Колкото и да бягаме от нея, в един момент кризата застига всеки един от нас. Естествено, в един момент тя застигна и нашия небезизвестен познат Миш ...
  1334 
Аз имах надежда. Аз вярвах. Аз мечтаех. Обичах. Обичаха ме. Исках всичко от живота… А ти ми го отне!
Защо?
Аз загубих всичко.
А ти какво спечели?
Имаш мощна кола. Състезаваш се с всички шофьори. Опита се да надвиеш времето. Но колко деца и младежи умират заради това? Колко планове и копнежи загиват ...
  1423 
Понякога времето като че ли забързва своя ход и оборотите, с които започват да се въртят посоките, до такава степен увеличават своята скорост, че всичко започва да минава като на кинолента. Интериорите започват да се сменят, както тебелите по пътищата, изникващи мигновено и бързо оставащи някъде наз ...
  907 
Стоя сама на олющената скамейка до сектор 4, в очакване на маршрутката до близкия окръжен град, до цивилизацията, от който ще си хвана автобус за София. Не плача. Просто навън вали - Ледено студен февруарски дъжд .
Когато за пръв пристигнах тук, средата на юли, една раздрънкана маршрутка без климати ...
  874 
ПОСОКИ
В живота има низ от посоки, по които човек върви, без да е сигурен къде точно ще го отведат, посоки, които са израз на някакво вътрешно търсене, чиято външна форма понякога се изявава в едно обиконвено пътуване…
Обичам пътуванията, но не дългите, а кратките. При дългите винаги има някаква про ...
  1080 
Има хора всякакви. Има чистоплътни, има занемарили се, има занемаряващи се системно, от които чистоплътните се разбягват с писъци, след което отиват да се къпят. Освен това има и различни категории на мускуса, които май са генетично заложени. И обикновено не се понасят от хора с обратен генотип на м ...
  1208 
Импресия
Ние се уморяваме прекомерно не от конфликтите помежду си, не и в борбата за надмощие на една идея над друга, а в самото приготовление за сблъсъка.
Ние не знаем пощада не към падналия вече противник, а към оня, който обръща в паническо бягство скритите ни помисли и ги изправя до стената с пр ...
  2169 
ИЗЧЕЗНАЛИЯТ МЪРТВЕЦ
( документален разказ )
Тази история ми е разказана от преки свидетели под клетва. Бяха четирима човека: обикновени мъже, на възраст между четиридесет и шестдесет години, мой земляци, които познавах и на които можех да вярвам. Щом чух разказа на първия очевидец, за един къс перио ...
  1190 
Петър Стаматов излезе, залитайки, от кръчмата и се отправи с бавна крачка към колата си. Октомврийската нощ беше доста студена, но той не усещаше студ; сетивата му се бяха притъпили от изпития алкохол. Извади ключа, подпря се на покрива на десетгодишното си алфа ромео и се зае с нелеката задача да у ...
  1009 
Напоследък Григор прекарваше по цели дни в тихото си ателие на тавана. Работеше дълго, а атмосферата го успокояваше. На тезгяха край вратата имаше цяла армия от бурканчета и шишенца с бои. Срещу тях беше слънчевата стена с прозорците. А някъде наоколо мъжът поставяше статива си и рисуваше, вглъбен т ...
  599 
Събуди се гол в една изоставена сграда, бивше свърталище на наркомани.
Разходи се нагоре-надолу, за да раздвижи схванатите си крайници и да потърси дрехи.
Лесно откри няколко парцала и след известни усилия успя да ги облече. Обувки нямаше, но и без това беше свикнал да ходи бос.
Реши да разгледа гра ...
  597 
Нямаше нужда дълго да ме убеждават. И без това живеем на толкова бързи обороти, че понякога се чудя как изобщо смогваме. Свикнали сме да планираме всичко в движение, почти винаги се налага да правя минимум две неща едновременно, но има моменти, когато и това не е достатъчно. Истински трудното е, ког ...
  901 
Поредицата "Разказите на различните" е вдъхновена от истински истории.
Лара,
30 години
Аз съм момичето, което винаги стоеше на последния чин в класната стая. Аз съм момичето, което обикновено не бе забелязвано от никого, освен ако някой не искаше да ми се подиграва. Аз съм момичето, което започна вр ...
  1111 
"Всичко е плод на авторска измислица. Всяко съвпадение с действителни лица и събития е случайно и неволно"
Тези подозрения, които я мъчеха, бяха съвсем основателни. Той имаше мотив, а и компютрите му бяха страст.
От друга страна, Моника не беше виждала въпросните мейли. Как не се беше сетила по-рано ...
  816 
Стоях и се молех, проснала се на земята. Не се молех на Господа, за да поправи грешката ми. Не се молех на себе си, да бях мислила повече, да бях била различна... Не. Молех се пред единствения мъж за мен, пред човека, когото обичах с цялото си сърце, пред когото слънцето бледнееше, а луната чезнеше. ...
  1173 
Умрях ли? А къде съм?
- В Ада гинеш ти, за греховете ще си плащаш!
Но защо, нищо лошо не направих..
- Едно сърце зарад теб се къса!
А моето? Моето не питаш как е... ...
  611 
Няма защо да ви лъжа и въвеждам в някакво заблуждение, затова ще ви го кажа направо – аз съм един истински добър писател, но вие така и така ще се убедите в това. Поради моя голям талант съм и често търсен от всякакви медии и издателства, които вечно ме молят да напиша нещо и да ги спася от ужасяващ ...
  4612 
Всичко започва както винаги с мечтата, която се превръща в сън, а сънят в птица, чувстваща съзнанието ти за клетка, клетка, възпираща порива на крилете, които с всеки свой мах заякват повече и повече, дорде не разбият своя затвор, за да понесат личността ти в магични светове. Но за целта тази чудна ...
  1395 
Бездомни думи
Не ми се мисли надълго и нашироко. Така ми се живее.
Зората е кокетка, приластена от деня. Залезът е тъжният
им син.
Нощта е авангардна. В нея има неразгадаемо чувство. ...
  701 
Подзаглавие:
"Маймунките в мен, малки мръсници, весели лудетини!"
(весел, игрив, дори малко еротичен разказ)
Ще спомена само, че сцената на действието се развива в Сл. бряг. Малко кафе лоби в един средно луксозен и не много голям хотел. По-настрани от шумотевицата на карнавалното избесняло шествие н ...
  1620 
Октомври
Беше октомври. По улиците нямаше жива душа. Само няколко самотни врабчета подскачаха омърлушено и търсеха подслон. Едно момиче бавно се изправи, побутна тежката дъбова врата на малкото квартално кафене и усети върху кожата си първите капки на хладния есенен дъжд.
„Когато се срещнахме, нямаш ...
  832 
Поредната топла юлска вечер. Часовникът удари полунощ. Звездите мъждукаха свенливо в небето - тъмно като в черен рог. Кръстосващи облаци хвърляха сянка върху земята. От време на време иззад тях се появяваше пълната месечина, която спускаше сребърните си лъчи, подобно на мънички, тънки нишки, и галеш ...
  1191 
"Всичко е плод на авторска измислица. Всяко съвпадение с действителни лица и събития е случайно и неволно"
Всичко това продължаваше вече два месеца. Сърцето ú беше станало парче лед. Някакво си чувство за самосъхранение все още я караше да става сутрин и да ходи на работа.
В началото я измъчваше сил ...
  855 
Увод:
Носеше се като странна песен, предавана през вековете. Подобно на притча или приказка. Понякога я рецитираха в стихотворна форма. Друг път пък ù придаваха необяснимо значение. Майките я пееха като приспивна песен на децата си, а някои баби я разказваха като приказка на внуците си. Всички я зна ...
  1357 
Наранен е Венецът на мойта Победа, но аз не ще склоня глава и всекиго ще се постарая да победя!
------
От всичките си рози в градината си се лиших, за да посея в нея тръни лечебни за душа и тяло.
  825 
Часът е късен. Около полунощ. По разкаляните от дъжда улици на града нямаше много движение. Колата се плъзгаше спокойно по мокрия асфалт. Моторът работеше равномерно и лекото хъркане на двигателя почти го унасяше. Той отвори прозореца с рязко движение и вътре нахлу хладен нощен въздух, мокър и подги ...
  1343 
Глава тридесета
Кафенето беше полупразно в този ранен час. Въпреки това сервитьорката се бавеше да му донесе еспресото, което си беше поръчал британският гражданин Антъни Шварц. Облеклото му се състоеше от сиви панталони и тъмносин блейзер с някакъв извезан монограм на малкото джобче на сакото. Ярко ...
  776 
Краят на малката тиха уличка с поникналите по тротоара й таратайки, е ей там. В сърцевината на големия булевард, от който идва все по-силен шум и глъчка. Когато влизам в него, спирам за миг да погледна към единия и към другия му край. После поемам сред кипящия поток от стотици човешки фигури.
В друг ...
  642 
Шегите на "Времемето" 7.1
Куба 1972 - 1976
На път за Куба- El territorio libre de america.
30 октомври 1972- 02 ноември 1972
Продължение 7.1 ...
  1048 
Предложения
: ??:??