40 932 резултата
четвърти разказ
ТАЙНСТВЕНИЯТ РЪКОПИС
Дълго време си мислех дали да дам гласност на тази история, защото, макар и истинска, тя бе твърде странна.Такива неща не се случват всеки ден.
Както всяко лято, така и тази година реших да прекарам горещите дни на юли и август на вилата си, намираща се в родното ...
  1183 
Понякога се замислям откъде се започна всичко, откъде се взех аз и въобще всичко как се обърка. За бога, кой съм аз! Кой е този, който стои пред огледалото? Ако предположим, че този „човек“ не съм аз, то тогава къде съм! Къде е този толкова блед образ, останал да лежи като предмет на дъното на съзна ...
  655 
Здравейте! Няма да си пиша името, защото в моя град всички ще ме разпознаят. На 29 години съм. Доскоро живеех на ръба, буквално. Обичам бързите коли и бързите жени. Всеки ден с различна. Сами ми се лепят. Не мога да се оженя за местно момиче, носи ми се славата на луда глава. Е... добихте представа. ...
  1491  32 
Съобщението
Ако някой влезе в стаята ù в този момент, би си помислил, че тъкмо е свършил пиянски запой или оргия. Разпилени дрехи, празни бутилки от алкохол се търкалят по земята. Картони от пица за вкъщи, препълнени пепелници. Тежка миризма...
Всъщност никой не бе влизал от къщата и от две седмици, ...
  904 
Плувката потрепна, после рязко се шмугна под водата, което накара Геле да се ухили широко с много зъби, повечето от които обаче развалени. Явно на кукичката този път се бе закачила едра риба. Жената на Геле надигна глава от плетката си и се загледа в изпънатата корда.
- Жено, това парче е поне две к ...
  975 
трети разказ
МЪЖЕ В ЧЕРНО И В БЪЛГАРИЯ
Всъщност, заглавието на тази история трябваше да бъде “Фантоми в черно и в България”, но приех първото, защото, както е известно, преди няколко години по екраните на кината се прожектираше филм със същото заглавие. И тъй като много от зрителите го приеха от към ...
  1886 
Незнайно защо, героите от приказките живеят през девет планини в десета. Явно им харесва да са далеч от нас, което всъщност е разбираемо. Героите на тази приказка обаче нямали нищо против да живеят в София, и то далеч още преди римските императори да идват тук да си лекуват артрита. С две думи – тов ...
  655 
Набрах тези цветя, защото обичам да вървя,
набрах тези цветове, защото познавам полетата,
набрах тези кученца, защото обичам цветята,
набрах този букет, заради обичта си към природата,
откъснах тази красота, защото мислех, че не мога да я намеря на пазара, ...
  1165 
Kато каза приятелка, смъртта се сети за последния си приятелка, която беше имал. Опитваше се да си спомни, но само бледо лице се показваше пред очите му. И то какви очи - кухи очни ябълки, които гледаха в мрака. Той си беше обещал, беше си обещал, но историята се повтаряше отново. Тя, да, жена беше, ...
  669 
Сега, като си помисля, май много спомени ми се натрупаха…
Дечурлигата от моето поколение ходехме на село при бабите. Аз имах късмета да щурея в Студена, Пернишка област. То не е от ония села, в които има стари дървени къщи, натежали от спомени и ревниво пазещи дъха на много поколения, а са на по два ...
  1920 
Шведска история
Финал
Трите седмици бяха минали като миг. Двадесет дни без облаци и дъжд, безгрижни дни край лазурното море. Под палещите лъчи на слънцето, Джак и приятелите му бяха прекарали незабравими дни. Изпълнени с музика, танци и вкусни морски специалитети, тези двадесет дни щяха да останат в ...
  1308 
Седеше срещу мен и изглеждаше така, сякаш е сърдита на целия свят. Във всякакви настроения я бях виждал, понякога ги менеше рязко за минути, но толкова буреносно изражение беше новост и за мене дори. А съм имал нерадостния шанс не веднъж да се сблъскам с гневните ù изблици, защото макар от не отдавн ...
  861 
Това ми беше доверено от близък приятел и ме закле да не споделям точното местоположение. Знаех само, че е много закътан, отдалечен, трудно достъпен, много малък плаж.
Казвам на любимия, че съм му подготвила тайнствена изненада и потеглихме. Първоначално достъпът до там бил само по море, но открили ...
  781 
ТЯ беше усмихнато и жизнерадостно дете, с огнено-руси къдрици и големи черни очи, с които като те погледне, чувстваш, че ще заплаче. Умно дете - ходеше на уроци по английски и на народни танци, с които обиколи цяла България, че и цял свят. ТЯ беше малкa, когато родителите ù се разведоха - тъкмо запо ...
  1148 
Виждам в тъмнината мига на нашата среща.
Чувам в тишината мелодията на твоя глас.
Докосвам във въздуха нежната ти кожа.
Рисувам в мъглата - двама ни хванати за ръце.
Пиша със сълзи върху морските вълни - песен за нашия танц. ...
  1363 
*
Предстои ми учебна практика в рудник „Шаренка” – Мадан.
За първи път слизам под земята – това е подземното ми кръщене!
Майка коментира тревожно с баща ми за наскоро загинал миньор – притесняват се.
Накрая баща ми мъдро приключва разговора с поредния бисер: ...
  842 
Знаеш ли, най-ценното богатство, което крием, е вярата?! Вярвай, за да можеш да полетиш! Вярвай, за да дадеш живот на мечтите си! Вярвай в себе си, защото ти можеш да бъдеш и да го направиш, в силата, която движи света и го кара да се върти, в сърцето си - то никога не би те предало и никога няма да ...
  567 
Дядо Петко вторачи тъжните си очи в термометъра. Температурата в малкото таванско помещение, където живееше той, беше паднала до рекордните за тази зима минус 3 градуса, което не беше изненадващо, като се има предвид, че навън беше минус 15. Двата дрипави пуловера, които бе навлякъл един връз друг, ...
  880 
втори разказ
СЪНИЩАТА – ПРОЗОРЕЦ КЪМ ОТВЪДНОТО
25 ноември 2001 – 23 часа
Нареждане към подсъзнанието
Искам тази нощ да се срещна с представители на други светове, по-точно да сънувам фантастични сънища, но без страховити сцени. (записва се на хартия) ...
  1218 
Една сутрин през 1956-та Пьотър Сергеевич Свабодкин слезе невнимателно от автобуса, стъпи накриво и изкуца веднъж. И реши да не спира да куца до края на живота си. Приятелите му се чудеха и го питаха какво му е, че така се е разкуцал, а той спокойно отвръщаше, че се намира в перфектна форма и нищо н ...
  895 
СОФИЙСКА САГА 32
Глава двадесет и девета
Нощта беше хвърлила виолетовия си воал върху планината. Витоша изглеждаше като забулена монахиня, скрила в пазвата си своите интимни тайни. Току-що падналият здрач омекотяваше формите и притъпяваше контурите на предмети и хора. Въздухът беше напоен с планинск ...
  755 
Чудя се как ли хората не се побъркват, когато си мислят за смъртта. Може би защото и те, точно като мен преди, я възприемат като нещо неизбежно. Нещо, което стои в края на живота им. Колко успокояващо е да се мисли по този начин.
И колко неправилно…
Бях малък, когато осъзнах, че ще умра.
Не че ми се ...
  1397 
Светкавицата на фотоапарата ме събуди. Отворих едното си око и я видях, ухилена до уши като четири годишно хлапе, което е направило беля. Разсмях се при вида ù.
- Мило, съжалявам, че те събудих. - нацупи розовите си перфектни устни, опита се да скрие усмивката си, но не можа.- Ще компенсирам ето так ...
  1640 
Музика
В страната Музика безплътните образи на звукове всеобхват. Нежни и ефирни, натрупвания на всички хармонии на нашия свят, шум, вятър, прибой.
Всички гласове на минали митове, настоящо стълпотворение, бъдещи въздишки. Онези мислени и творени построения човешки, възпроизведени от други магьосниц ...
  960 
Не искам!
Не искам пари от тези думи,
не искам да харесаш тези букви,
не искам да издам тези стихове,
не искам очите ти да попаднат на тези стихотворения, ...
  1159 
ШЕГИТЕ НА "ВРЕМЕТО"
(животоописание)
ПРОДЪЛЖЕНИЕ 1
Юни 1959 год.
Петьо защитава дипломната си работа, оценена с "Отличен". Защитата е оценена с "много добър". Съгласно влязлата в сила нова разпоредба за задължително разпределение на работа, постъпва във "Водпроект" София. С възможност да получи мечт ...
  1117 
Тя дойде. Грациозно кацна. После се усмихна, докато погледите ни се срещаха. Вълшебно нежна. Цветна, слънчева. Не можех да откъсна погледа си от нея, толкова много неща усещах. Потопих се в нея, както в море... Дълбока тъга, умора и същевременно музика в душата и. Цветове, наситени с женственост. Ко ...
  910 
В този късен час, залегнал над тази тетрадка, тишината прозираше в душата ми. Гледах моите приятели как се унасяха и отиваха там, откъдето аз идвах. Часовникът не тиктакаше, но ме убиваше със своята прозрачна тишина. Като че ли преди миг ни беше забавно да сверяваме часовника всеки 5 минути и да уни ...
  524 
Аз съм Колчо Колчев. Българин, семеен, с едно дете. Или с една дума – средностатистическа електорална единица. При това положение как кажете да ми стигне бюджета, ако не са редовните заеми (които изплащам нередовно) и ако не са всевъзможните хазартните и темподобни игри на късмета, посредством които ...
  814 
ШЕГИТЕ НА "ВРЕМЕТО"
(животоописание)
Септември 2012 год.
Грохнал старец с инфарктно сърце и инсултен мозък стои подпрян на бастуна пред витрината на туристическа агенция. Чете десетките реклами за туристически направления... Невероятни възможности на цени от 200-300 до 1000-1500 евро. Неосъществима ...
  1582 
Отдавна не бях се връщал в родното си градче.
Музикант съм, пианист, и от години свиря по чужбина, а от известно време свиря в група и къде ли не сме пътували. Все по-рядко се прибираме, постоянно изникват нови договори и ангажиментите растат. Повечето приятели ни завиждат за този шанс, но понякога ...
  975 
ДОКУМЕНТАЛНИ РАЗКАЗИ ЗА
**********
ОТ АВТОРА
Когато през 2000 година излезе от печат ръкописа “Свръх естествени явления в човека и природата“ мислех, че няма да се наложи да пиша нова книга на подобна тематика. Вярно, продължавах да се интересувам от тези тайнствени феномените и да ги изучавам, но м ...
  2240 
И грозна, и дебела, и кривокрака...
Мелез!
Наподобява на пекенез.
Не само майка ù, а и бабите са прегрешавали…
Иначе е безобидна душа. ...
  913 
Изпразвам главата си върху хвърчащи листи.
Едно съдържание изпълва всички мисли.
Има само една мисъл и ти си в сърцевината...
Не зная чия е вината.
Има само една причина да обичам сутринта, ...
  472 
Аз - "не, не, НЕ и зелената светнинка изгасна. Защо трябваше да поствам, вместо да си чатя с теб, защо изгубих миговете, в които можехме да си чатим, защо проспивам тези мигове."
Аз2 - "Денис, събуди се, събуди се от този сън и протегни ръка към неизвестното, защото там има някой, който те обича и г ...
  947 
Знаете ли как се променя животът, когато свалиш 20 килограма? Коренно, е отговорът. Сега ми оставят бакшиш в магазина, обръщат се след мен, когато вървя с дефилираща походка. Вече ме слушат в захлас, когато говоря. Буквално заваляха предложения за "приятелство" в социалните мрежи. Дори аз си харесва ...
  743 
Беше вторник, тъкмо затварях книжарницата. Срещу мен един мъж ми поиска осемдесет стотинки. Разказа ми набързо как се бил заключил вкъщи, трябвало да си отиде в близкото село за резервните ключове. Гледам го, един оръфан, с мръсни маратонки и бозаво дънково яке. Липсваха му няколко предни зъба.
- На ...
  1174 
СЪВЕСТ
Не човек!
Не!
Машина! Автомат!
Точно, не на минутата, а на секундата… сядаше! ...
  1221 
Отиде към Тео и не спря да пуши цигара след цигара. Разказа на Ники какво се е случило. Те й казаха, че той не я заслужава и няма смисъл да се ядосва за него, обичайните неща, който двамата вече й повтаряха. В очите на Вики той също вече беше паднал ниско и си мислеше, че дори чувствата й вече ги ня ...
  883 
Софийска сага 31
Глава двадесет и осма
Слънцето обливаше цялата градина с топлината на римския май. Край басейна, на зелената морава, беше заредена огромна маса с най-апетитни закуски. Кръглите ù форми бяха покрити с блестяща колосана бяла покривка, която отразяваше слънчевите лъчи и заслепяваше зак ...
  1014 
Предложения
: ??:??