40 932 резултата
Благодаря на Влади за идеята.
- От какво те е страх най-много?
Въпросът дойде изневиделица и нямах готов отговор. Ако някой ме бе питал същото преди години, с лекота щях да отговоря: Смъртта, разбира се. Но сега…сега е различно. Успял бях да притъпя тази остра, понякога достигаща до мълчаливи (неист ...
  792 
***
За пореден път бягам. За пореден път забравям…
Изстивам с времето, с всеки отиващ си ден.
Избледнявам. Ослепявам. Изчезвам.
Почти се заличавам...
Всичко е ненужно, безсмислено, евтино. ...
  675 
Когато станеш сутрин и се измъкнеш от леглото, аз ще бъда топлината между разбутаната ти завивка. Онази топлина, която те кара да се върнеш и да си легнеш пак. Но вече си станал и отиваш към кухнята. Когато пуснеш кафе-машината, аз ще бъда дразнещият звук, който издава, а когато кафето ти стане гото ...
  1200 
Тя бе идеалът за момиче, красива, с дълги руси коси, сини очи, популярна, можеше да има всеки само с поглед. Изглежда перфектна, нали? През главата ти минават мисли от рода на "Никога няма да съм нея", "Ще умра сама","Защо е по-добра от мен?". Мислиш си, че няма смисъл, че си по-нисша от нея. Но ти ...
  665 
Не успях да ти кажа всичко това.
Затова нека с това писмо да кажа...
”Сбогом, Любов Моя”
Помня всичко...
От първата секунда, когато ме съживи, ...
  3346 
Избягала от училище, така се чувствам.
Има нещо вътре в мен, което негодува и не иска
да се среща с хората.
Запътена наникъде, загубвам смисъла.
Не е в розовите хапчета със захарно покритие. ...
  1078 
Ден като всеки друг. Зима, студ, пак на работа. Как ми се иска нещо хубаво да ми се случи. Ама да е такова, дето да кажеш "Няма начин точно на мене да се случи".
Зареждам си на мобилния любимите парчета и потеглям. Днес ми трябва адреналин. Искам сритване по дупето, нещо да ме разсъни.
Иначе зимата ...
  732 
- Искам да те изкрещя на целия свят!
- Тогава защо не го направиш ?
- Ей, хора обичам го ! Обичам Го! – развика се тя в метрото.
Бебе заплака. Две бабички се спогледаха смутено. Един мъж се усмихна. Една жена се уплаши.
Двама души се обичаха. ...
  697 
Дядо Ставри... Вече на 89 години, а акълът му лапешки. Нямаше ден през последните има-няма четиридесет години, в който той да не ходеше на автогарата, където посрещаше и изпращаше големите автобуси, махаше на пътниците и се опитваше да ги заговаря, да съветва компетентно работещите там и да дава нас ...
  1298  11 
Софийска сага 37
Глава тридесет и пета
Предсказанието на баба Ванга се сбъдна. Човекът с белег на челото се появи и светът се променяше. Отсега нататък нищо нямаше да е както преди. Понятията “хубаво” и “лошо” щяха да придобият нов смисъл. А понякога даже щяха да си разменят местата. Враговете щяха ...
  777 
Ако е възможно, някой да поръси Просветното министерство с проСВЕТЕНА вода...
Вместо да разлаем кучетата, не е ли по-добре да ги разкатаем!
Искам някой да ми подари банкова сметка тип PINокио. Колкото повече лъжа за наличните пари в нея, толкова тяхното количество да нараства.
Хубаво е, че има Ден н ...
  1755  14 
ЕВРОПЕЙСКИ СЪД
Това селище трудно може да се намери дори на карта с малки мащаби, но то съществува. Сутрин слънцето се събужда, подпира русата си глава на скалата над него и то се появява на света, с всичките си красоти и недостатъци, със самочувствието на истински пълноправен член на Европейския съ ...
  767 
Алармата с проглушителен писък нахлува в съня ми. Събуждам се уморен. В главата ми моментално нахлуват мисли без адрес, смисъл и повод. Пъдя ги – отегчават ме. Правя си наум план за деня. Обичам плановете. Дават ми безгранична увереност, че знам какво трябва да правя с живота си. Обичам да вярвам на ...
  1161 
Видях я, още докато паркирах колата. Без да се усетя, краката ми сами тръгнаха след нея. Имаше нещо в походката ù, сякаш танцуваше. Тактуваше с пръсти по бедрото си. Не беше някоя кльощава мацка. Как съблазнително поклащаше дупе, сякаш ме канеше да я следвам.
Опа, смени темпото. Явно друга музика зв ...
  941 
Софийска сага 36
Глава тридесет и трета
Виктор Антонов свали наушниците, прибра двата пистолета в кутията и ги предаде на оръжейника. За днес тренировъчната стрелба беше свършила. Днес беше вкарал 5 в десетката в позиция “с гръб” към мишената. Имаше още какво да се желае, но първият по-сериозен успе ...
  857 
Aз съм от истинските момчета.
Не съм от момчетата, които се отказват, когато животът ги повали. Не съм от момчетата, които бягат, когато съдбата ги изправи пред най-големите трудности. Не съм от момчетата, които падат на колене и чакат да изгрее слънце. Не съм от тези, които се примиряват. Нито от т ...
  1050 
- Дайте си чашите! Пешеходеца черпи, има рожден ден – тържествено обяви Тенчо кръчмарят и наду музиката.
Петимата се спогледаха усмихнати. По още едно питие се пие и без повод, но рожденият ден все пак придава тържественост на всяка чаша.
От няколко месеца знаеха истинското име на Пешеходеца.
Славов ...
  752 
За да продължим по пътя си, ние трябва да сме силни и готови да се изправим пред съдбата, и да превземаме всичко по пътя си, защото само силните сърца съумяват да вървят по пътя си без страх, а тези, които се страхуват от нищото, потъват в мрака и изход от там няма.
  702 
Слушам НИРВАНА, имам да оправям... Толкова е... Знаеш ли как да го опишеш? АЗ НЕ! Пиша грозно... химикалът се счупи... мастилото се разтече по листа... странното е, че е червено точно като... като кръв!
Толкова е безразлично, чувствам се като призрак, сякаш съм невидима за самата себе си... толкова ...
  1354 
Тази сутрин Невена стана още по тъмно. Друг път щеше да се сприпне и да направи закуска за децата си, рано-рано да ошета и с усмивка да дочака събуждането им, а сега къщата беше празна, пуста, страшна… Тя неспокойно обиколи стаите, погали покривките на леглата, прегърна възглавниците, седна на стола ...
  2497  14 
Имах някога прекрасен бистър ум и богата библиотека в главата с много томове по лавиците на стената. Но случи се нещо направо ужасно! Изчезна, изтри се в ден един моето единствено ценно богатство. Превърнах се в крава №1001.
Разсърди се моята машина:
-Закъде ли съм без ум?
И каза Той:
-Стига с този ...
  822 
Последните дни на август се отрониха от календара като презрял плод. Горещият сух вятър измете края на лятото заедно с остатъците от отпуската на Ангелина Воденичарова. Пета поредна година тя се връщаше в България с тайната надежда, че най-после ще се случи нещо хубаво, което да я задържи тук, но ка ...
  1038 
Ти си продължение на дясната ми ръка! Тази, която слагам на сърцето си, когато то говори! Тази, с която рисувам и пиша.
Ти си моята страст и посока, може би книга с истории през пролетта.
Ти си това-онова, което ме кара да искам, да уча, да прегръщам съдбата.
Ти си детето в жената.
Ти си моята сродн ...
  726 
Тишината бе напоила въздуха наоколо. На рафта стояха няколко шишета, потънали в мълчание - всяко от тях със своите мисли. Бутилката с рома погледна любопитно другите и дяволито сръчка тишината, подхвърляйки в нея хрумката си.
- Купооооон!... Да си направим купон! - и при тези думи отвори капачката с ...
  676 
И обичам. Обичам начина, по който се изплъзваш като ситен пясък между пръстите ми, оставяйки ме с нищо и с всичко, с копнеж и с безвремие. Километри? Какво са те, щом си в сърцето ми - на сантиметри от устните ми, а тъй далеч от целувките ми? Какво са те, щом си в главата ми - на сантиметри от очите ...
  609 
Иглика беше дете от семейство на разведени родители. Като малка беше избрала да живее с майка си, заради което в периода около събитията, които следва да бъдат описани, тя се срещаше с баща си само по веднъж на две седмици, в събота. Всеки път те разполагаха с цял ден, в който да прекарват време зае ...
  1441 
===
Ако бръмченето на мухата до ухото ми ме впечатли, какво ще правя аз със болката тогава, когато пчелата ме ужили?
===
И в хиляда Магнаурски школи да се изучиш, по човек от туй, което си сега, няма да се получиш!
===
Това, че си слаба, не е грозно - просто за нас е много удобно.
  788 
Биха ме!
И ме би не кой да е… а жена!
И ме би не с какво да е… а с метла!
И не каква да е… а с дълга дръжка!
Та тогава… ...
  772 
Поздрав далечен от лудите в Наречен
Гледам БТВ и се чудя и мая колко лесно печелят хората пари, а аз превивам гръб с часове да изкарам някой лев. Ето, човекът разсмя Слави Трифонов и той му бутна цяла пачка от 500 лева, а за втория път добави 1500 още и овчарят си отиде от предаването с 2000 лева за ...
  2245  21 
Преди да започне с повествованието си, авторът се чувства задължен да направи някои уточнения. На първо място той иска да спомене за изключителната липса на достоверност на историята си – сигурен е, че подобно село и подобна държава не съществуват. Героите му са напълно измислени образи, отражение н ...
  1324  10 
Беше влюбена както никога преди. Страстно, отчаяно, обсебващо. Не бе и предполагала, че някога ще изпита нещо подобно. От две години имаше приятел - мило, сериозно момче, с което бе свикнала и се чувстваше уютно в компанията му. С него ù беше забавно и спокойно, вече говореха да се съберат да живеят ...
  1177 
Имало едно време една много красива принцеса - най-красивата на света. Тя си имала и още едно качество или недостатък, не знам. Била и много глупава и повърхностна, а може би само повърхностна. Обичала лъскавите и цветни неща. Обичала забавите и празненствата. Изобщо обичала да се забавлява. Животът ...
  2063 
Това е дълга история, но ще ви я разкажа накратко. Досега я пазех в тайна...
Преди години имах любовница - Цветелинка. Всичко вървеше добре, но една вечер, след като се насексихме хубаво, тя ми направи невероятно предложение:
- Мили, искаш ли да станеш милионер? Мултимилионер!... Разполагам с доста ...
  596 
Войните на мира
... защото войните не носят само мир със себе си.
Войните започват като пороя – само с капка. Понякога капката е кръв, но в повечето случаи е глупост. Войните и капките изглеждат чисти, докато не се превърнат в потоп от мръсотия. На нас, хората, и двете ни дават надежди. Надежда за с ...
  1477 
„Търкулнало се гърнето и си намерило похлупака“
Българска поговорка
Търкулнало се гърнето... Търкулнало се гърнето, но не си намерило похлупака. Изподрано и наранено, отново се търкулнало, но пак не го намерило. Помръкнало ядосано, едри сълзи се затъркаляли по бузите му. От както се помнело и в къщи ...
  3532 
Лято е. И няма нищо по-банално от това. Двамата с тебе сме сами. И няма нищо по-сладко от това. Реката размахва пред нас крила от свеж въздух и ни гали с дъхавата си, жива миризма. Дърветата на отсрещния бряг хвърлят дълги сенки върху водата и се опитват да ни достигнат с тъмните си пипала. А ние се ...
  1030 
Глава тридесет и втора
Остър звук на сирена цепеше въздуха в тази “тиха свята нощ”. Линейката летеше по заснежените булеварди на Париж, на път към най-близката болница. Оставаха само няколкостотин метра, но състоянието на ранения беше повече от критично. Беше загубил много кръв. В 11 часа вечерта, н ...
  780 
- Искаш ли да разбереш любовта? – попита го тя през сълзи.
- Обясни ми.
И тя започна да разказва.
Срещнаха се за пръв път на Лъвов мост. На него никой никога не се спираше. Обаче в този ден и двамата се спряха. За да се познаят.
Тя беше от Пловдив, а той от Стара Загора. Можеха никога да не се срещнат. ...
  787 
И тогава сключих сделка с дявола... Прошепнах му сетното си желание в мрака на безсетивността си. Пожелах да я изтръгне от мен, да ми я вземе. Не исках от него нищо в замяна. Не молех да бъда обезщетена по някакъв начин, а просто да я махне завинаги от мен. Душата ми. Моята силна поддръжница в смеха ...
  768 
Глава тридесет и първа
Замъкът Монморанси се намираше на около 50 километра югоизточно от Париж. Построен в средата на седемнадесетия век, замъкът беше един от най-големите и най-забележителните архитектурни паметници, надживяли революции, войни и природни бедствия. Само няколко години по-късно замъ ...
  782 
Предложения
: ??:??