40 932 резултата
Вече години се каня да опиша едно свое студентско трагико-комично премеждие, което остана в спомените ми от онези хубави години.
Следвах в тогавашния Ленинград (сега Санкт Петербург), випуск 1981-85 година. Онези, които по това време са били студенти в бившия СССР, знаят, че имаше строги закони за п ...
  900 
- Разбира се, но... след като се нахраните. Ще ви разведа първо из по-близките коридори, след това ще се качим на метрото до Атлантида, а после, за накрая ще ви покажа свещения Граал и...
- Още две неща, които не трябва да забравяте никога! - чу се глас зад гърба им.
- Отче! - монахът стана и се пок ...
  882 
Момчето усещаше как сърцето му ще се пръсне от страх. Тичаше така безумно в ужаса си, че не забелязваше нищо по пътя си. Преминаваше толкова бързо, че дори не оставяше следи в пепелта. А нощта сякаш нямаше край. Отдавна свещите бяха изгаснали и наоколо не се виждаше никаква светлина. Народът се беше ...
  1142 
Вярваш ли в любовта от пръв поглед? Да. Колко пъти би могъл да се влюби човек - многократно: в цветята, в природата, в музиката, в допира на слънчевата топлина, в живота... А в човек да се влюбиш истински? Не знам, може би при всеки е различно. Но би ли продължил да обича онзи, когото така силно иск ...
  722 
Всички се хранеха с охота.
- Как се сдобивате с продукти? Всеки ден излизате там - горе и пазарувате ли? - попита Ванката.
- Хе, хе, Ванка, нали си снабдител... професионално изкривяване... - засмяха се другите на шегата.
- Не. Произвеждаме си всичко необходимо. Имаме оранжерии, ферми за животни, ов ...
  963 
Тя беше красива. Беше и млада. Изглеждаше така сякаш имаше всичко. Ходеше с високо вдигната глава. Движеше се наперено. Тя притежаваше света. След като минеше, приковаваше погледите към себе си. Другите жени искаха да приличат на нея. Можеше да притежава всеки мъж, но никой не я привличаше. Когато с ...
  725 
И така... Къде всъщност свършва приказката и къде започва реалността? Това се питах много дълго време. Щастливо време, сляпо време... Сега съм будна повече от всякога. Дали съзнанието ми осъзна, че този сън днес е невъзможен или животът включи алармата си - не знам. Не ми се анализира точно къде и к ...
  890 
Уроци по сценично майсторство
Диалози
.......................................................................
Заспала съм.
- Хайде да сложим тапети в стаята - потупва ме по главата синът ми. ...
  970  18 
А тя изобщо не подозираше, че момчето, което беше срещала няколко пъти в градския транспорт и на улицата, би могло да заеме такава голяма част от сърцето ù... Един ден, докато вървеше към вкъщи, загледана в своя телефон, вдигна главата си и го видя, вървейки в различни посоки обаче, погледите им не ...
  1453 
Кажете, г-н Възрастен господин!
Къде отивате с това Младо Момиче?
Сега не зная... Но съм сигурен, че искам я да отведа някъде... Където е топло и светло. През толкова студ е преминала. През толкова страшни загуби. А е успяла да съхрани чисто и нежно сърцето си. Там може да има и много хора. Може и д ...
  1722  12 
И днес, както всяка сутрин включих компютъра, за да мога докато си пия кафето да проверя съобщенията си в мрежата. Влизам в Мрежата и първото, което чета е -
Музата ми, преди дни поиска отпуска.
Няма как, ще трябва да я пусна.
Като причина изтъкна Великите пости,
била понапълняла, изглеждала отпусната. ...
  1343 
Беше надвечер. Възрастната жена, потропвайки с бастунчето си, се качи внимателно в автобуса. Поогледа се за празна седалка и като не можа да намери, се прилепи към металната колонка и я прегърна за по-голяма сигурност. Никой от седящите не се помръдна. Даже умишлено отклониха глава, за да се направя ...
  928 
Докато върях към вкъщи в един студен ден след училище... видях човек, на около 70-73 години, вървеше бавно, сякаш видял всичко от живота и останал без капка надежда за утрешния ден... Той се оглеждаше, явно търсеше нещо, но не знаеше дали това, което наистина търси, не се крие там някъде в сърцето м ...
  999 
Сезони е всичко около нас.
Сезони дори наричаме сърцето си.
В един миг е пролет,
цветята разцъфват,
всичко се събужда. ...
  583 
През нощта преваля. Прочисти и охлади въздуха и земята. Утрото беше идеално за тренировка. Нана се захвана да прегледа машината. Предстоеше й нещо като представяне. Досмеша я. Знаеше, че ще им даде важен урок - да не подценяват жените Вече по-спокойно мислеше и за състезанието. Всичко в нея беше при ...
  1023 
Поредна цигара. Студ - и отвътре, и отвън. Онова нещо е там. Какво е - не знам. Но е там. И се обажда. Дори като че ли има повече сила от преди. Или може би се лъжа - може би аз съм отслабнала. Умореното ми тяло се поддава под тежестта на това нещо. Душата ми и всичко в мен крещи. Но устата ми мълчи ...
  646 
-Време беше!- усмихна се Тяната и стана от земята.- Това са пазителите. Здравейте, момчета, това са моите приятели! Не ги наранявайте.- пред вратата застанаха монаси с насочено оръжие. Един поглед бе достатъчен, за да разберат, че Стоян бе докоснал жезъла и поради някаква причина , Той ги е пощадил. ...
  854 
И днес закъснях. Докато отлеем втория калъп, пристигна и доставката на новото
количество гипс. Бързах, но закъснях. И когато си тръгнах, слънцето вече беше
слезнало толкова ниско, че приличаше на нещо голямо и узряло. С усещане за теб в сърцето си и букет диви цветя бързам да се прибера у дома. Прес ...
  1975 
Една сутрин Ж. Я. се събуди с дълга следа от машинка за подстригване по средата на скалпа си.
А днес ù предстоеше интервю за работа.
Същата сутрин В. Д. се събуди гол в леглото със стърчащи от задника пера от паун и също така дузина по-къси, залепени почти навсякъде по тялото му. На огледалото в бан ...
  966 
Нана познаваше терена като лицето си. Железопътната линия София – Варна преминаваше двойна през Пролома. В тунелите влизаше единична. В едната посока влакът влизаше в единия тунел. В обратната преминаваше през другия. Момичето знаеше разписанието до минутка. Можеше наизуст да отчете закъсненията и п ...
  1041 
Вече цяла седмица чакаше негово позвъняване... В главата й се преплитаха безброй въпроси, все хипотетични. Нямаше отговор на никой от тях. В такива мигове й идеше да го "зареже", да прекъсне тази трудна връзка, но той точно в този момент се обаждаше, намираше винаги някакво извинение и всичко започв ...
  1314 
- Невероятно!
- Тук има много информация! Ако се прочете всичката, дали ще успеем да я асимилираме? И как ли ще ни въздейства? Сигурно ще преобърне мирогледа ни!
- А какво е това? - попита Ваня, държейки блестящ жълт свитък. - Извадих го от тази ниша. Има хиляди!
- Внимателно! Дай да погледна. - чич ...
  924 
Търси се пожарникар
Нема песимис’, нема оптимис’: секи у нещо си верва! Т’ва е живота.
Я най-напред вервах, че ше съ науча да готва. Мъ к’ви съ тия фокусти, бре! Турна тестото у фурнятъ, а то съ надига, надига, та напълни тъвътъ! После падне, та го ник’во нема. И останът само съдове за миенье.
Сама ...
  1629  17 
Хари се събуди от силен трясък. Стана от Джини и отвори очите си. Остана доста изненадан – на мястото на картината на вечно мърморещия Дъмбълдор зееше дупка.
- Сигурно пак се е откъртило парче от тъпата панелка! – помисли си той.
Но в този момент видя нещо метално, нещо сивкаво до леглото си – това ...
  1752 
Кожа. С хиляди пътища и пътеки, история с белези. Белези с история. Любовни белези по повърхността, парещи отвътре. И по повърхността - нежност и дисхармония. Различни цветове преливащи от планини в долини. Девствена чистота - пулсираща, променлива. Вина - животоподдържаща, себесъздаваща и раждаща. ...
  583 
Знаех, че това ще се случи. Дълбоко в себе си го знаех. То бе толкова надълбоко, че дори не успявах да го разпозная. Но бях убедена, че е там. И не след дълго щеше да се прояви.
---
Светлата утрин на този предречен ден бе изпълнена с аромат на пролетни цветя и песните на сладкопойни птици. Събуждане ...
  859 
Тъмнина, сенки, скелети,
огън, вцепеняваща музика,
вино, главоболие, приятели,
истории, пепел, жар, жега,
птици, още тъмнина, ...
  707 
Беше лето хилядо деветстотин седемдесет и седмо. Демокрациата, която беше натиснала западния свят, хич и не беше сънувала, че някога ще прекрачи тези географски ширини. Пък и у нас тоя строй отдавна беше само една история - ние бяхме на по-горно стъпало. И се развивахме. Всестранно. Където и да ни б ...
  1506 
От навлезлия въздух или от нещо друго, до стените на храма се възпламениха огньове в специални каменни съдове. Стените бяха изписани с йероглифи.
- Това е храм на богинята Бастет! - каза Иларионов. Факлите продължаваха да се палят все по-на вътре и по-на вътре. Помещението добиваше колосални размери ...
  923 
Когато излязох на коридора, бях потресен. Големите вази, които до преди малко окрасяваха помещението, сега бяха на парчета, разпилени навсякъде. Същата съдба беше сполетяла и картините, които сега не бяха нищо повече от купчина трески и разкъсано платно. Може да бяха грозни и евтини, но някой се беш ...
  1321 
Димна завеса
Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади сребриста табакера. Отвори я и с умел жест си взе ръчно свита цигара и я прегърна с устни. Придърпа ръждивия свещник на масата пред себе си и запали цигарата. Дръпна от нея страстно и дълбоко със затворени очи. На отсрещния край на мас ...
  1367 
Шведска приказка
Част шеста
На вечеря Джек не се появи. Моника и Гуди вечеряха в компанията на Стив и Сорина. Тази вечер Стив беше необикновено нервен за разлика от любовницата си, която цяла вечер чуруликаше с елементарния си английски и досаждаше с неумелите си плоски шеги. Явно беше в много добро ...
  1609 
Не знам как и защо, но открай време попадам все на неподходящи партньори. От как се помня от всички възможности (а те никак не са били малко), по неразбираеми за мен причини избирам винаги най-нелепата. Не знам дали в мен има нещо саморазрушително на подсъзнателно ниво, или просто си е лош късмет, н ...
  792 
Глас, пронизващ тишината, прошепна:
- И нищо, и никоя друга дори, няма да завладее сърцето ми, така, както ти... нищо няма значение, щом до мене си ти.
В мига, в който тя чу тези думи, сърцето ù започна да бие по-силно от всякога. Усети едновременно радост и болка... Радост за това, че явно е единст ...
  795 
Стара история е тая, ама ще я помня винаги, като обица на ухото ми ще е. Бяха първите години на прехода, оня, лудият, дето си мислехме, че под вола може да има теле. Ама нейсе.
Трябваше да пътувам с влак, бедни години бяха, та си купих за пътническия през нощта, през деня щях да си свърша работата и ...
  1040 
Тя вървеше по улицата и единственото, което можеше да усети, беше потта, стичаща се по разголеното ù тяло. Беше пладне - най-горещата част на деня. Тя нямаше посока, просто вървеше и търсеше нещо. Какво беше то? Ами щеше да е хубаво, ако и тя знаеше...
Тя беше млада - само на 17. Но беше изживяла до ...
  834 
- Като споменахте... това по средата е знакът "АНГХ"- символът на Бог, на началото...- каза Алекс.
- Умничка си ми ти... - Стоян я прегърна.
- Е, да видим как ще я отворим! - решиха да бутат, но усилията им бяха напразни. Гранитната врата не помръдваше.
- Не, не, не можеш да отвориш такава врата с б ...
  865 
Когато преди година дойдох за пръв път в този селски пансион, все още не знаех, че го наричат така. И постоянните му обитатели, и медицинският персонал. Бях разговарял с управителката, моя позната от доста години.
- Не ти трябва да постъпваш при нас на работа, обстановката е доста потискаща, все пак ...
  1186  11 
Валентин имаше чувство за хумор, колкото десетина зевзеци, сложени на едно място. Колегите му ценяха това негово качество, но още повече го уважаваха заради сериозното му отношение към работата.
Беше израснал в Искърското дефиле. Къщата им беше много близко до железопътната линия и нощем имаше чувст ...
  1190 
Питат ме как е животът в Париж. Отговарям всеки път с простото и очевидно, "Париж", за тези, които знам, че ще си помислят автоматично колко прекрасен е животът в чужбина и какъв късмет е да живея в Париж. Отговорът е "Франция" за другите.
Истината е, че съм по-самотен, по-интровертен, по-сериозен. ...
  792 
Предложения
: ??:??