40 931 резултата
Имахме една любов необяснима, недоизказана и неоспорима.Филмови сцени бяха срещите ни и цели
пиеси обясненията ми, а очите ти - синьо-зелени, присвити и доволни, щом ме погледнеха, губих
всяка моя мисъл. Всеки жест ми се виждаше малко и звездите дори не бяха достатъчни за теб. То
бяха прегръдки, дъл ...
  648 
За теб, за мен, за нас… ЗАВИНАГИ!
На всички, които вярват във вечната любов -
за да я открият и ценят.
На онези, които обичат и са обичани –
за да бъде вечно. ...
  1731 
Добро утро, свят. Днес се чувствам малко позакъсняла, но за къде – не знам. Как така закъснявам, когато всичко върша точно като по часовник. Моят часовник обаче е различен - стрелките му да се местят достатъчно бавно, за да ги стигна. Времето тук тече бързо, а моето се влачи по корем. Дали ще мога н ...
  503 
Свърши житейският път на господин Мъ и се въздигна той на небесата. Пребиваването му на Земята беше преминало достатъчно спокойно, без някакви особени премеждия, уредено от материална гледна точка. Уредено, защото Мъ беше чиновник, изучил през кариерата си всички тънкости на професията и дори си има ...
  742 
Навън беше адска жега. Слънчевите лъчи бавно изгаряха налягалите на плажа. Наблизо, в хотела, беше отседнала млада жена. Тъкмо по това време тя си почиваше в стаята.
Беше тъмно. Плътни пердета покриваха прозорците. Беше задушно. Единственото спасение в това време беше климатикът. За съжаление, в тоз ...
  820 
Ако не беше 68-ма, сигурно нямаше да се състои 89-та!
*
Чета за полицейски изстъпления по време на футболен мач…
И настръхвам при мисълта за конна полиция срещу хора!
* ...
  1373 
Не предполагах, че мога да се влюбя така.
Не и когато имам зад гърба си два развода и поредица неуспешни връзки. Не и когато смятах, че съм достатъчно разумна, за да допусна някой така да ме обсеби. Не и когато бях сигурна, че съм заключила здраво вратата към сърцето си и съм изхвърлила ключа.
Защо ...
  1016 
> Това е един разказ за несправедливостта, за насилието над жените и последиците от това, за вярата като такава и за същността на църквата като институция.
Малкото момиченце ходеше по пътя босо и облечено в дрипи. Беше на не повече от седем години. Вървеше бавно, сякаш без посока, а в дясната си ръч ...
  1428 
-Триста двадесет и пет, триста двадесет и шест, триста двадесет и... Къде е? Някой виждал ли е овцата? Ехо?! Изгубих една овца, помогнете...
-Четеристотин осемдесет и девет, четеристотин и деветдесет...
- Откъде се взе? Обърках сметките заради теб!
- Кой си ти?
- Не ти влиза в работата. Аз съм този, ...
  862 
Сузане заедно с майка си летеше за България. Току-що бе отпразнувала осемнадесетия си рожден ден. Завърши един от престижните столични колежи готвеше за кандидат-студентски изпити, когато получи Поканата. Беше от Българската национална телевизия. Учтиво я молеха да участва в едно от най-популярните ...
  923 
Актуа(на)лно
МЛАДе НИКОЛАЙчо, оплю набързо Трайчо.
Трайчо си не трая и го изгониха от Рая.
Умки - остроумки
Казаха му, че е боклук, и той се нареди на опашката за сливи. ...
  3968  11 
4.5.4.5.4.5.4
“Поздрави, Алар Хаволан.”
АРеСкенът със собствено име Абел Вазитрон поздрави с първите процеси, протекли по мисловните му вериги, и стартира собствената си диагностична програма за запознаване със средата.
“Времето днес е хубаво.”
Демийо се усмихна на констатацията и се придвижи по хор ...
  1071 
Цяла седмица от тъмно до тъмно съм на работа. Минусови температури, вятър, киша... После, докато напазарувам и сготвя... Това мойто живот ли е? През вечер простирам или събирам прането в тоя студ, а моят ми крещи:
- Затвори балкона, че умрех от студ!
- Айде да се сменим, аз ще държа дистанционното, ...
  2573  30 
Всеки ден минават…
Той!
Дрипав! Окъсан!
С каручка, теглена от кон, по-кльощав от него.
И Тя! ...
  684 
Децата се подхилваха, че Андрейчо не сваляше и в клас каскетчето с черна обточваща лента над козирката. У село се заговори, че Григор Кръстев - Гришата, е убит от граната, попаднала в теснините на окопа. Жалееше баща си. Не му бе до смях, но децата в ранна възраст са жестоки, сякаш лешоядчета. Болка ...
  1942  35 
Тя стоеше на моста с ръце, вкопчени в парапета, и гледаше залязващото слънце. От мястото, на което стоеше, изглеждаше сякаш слънцето потъва в реката. Вятърът беше толкова силен, че бучеше грубо в ушите ù, правейки невъзможно да чуе каквото и да е било друго. Дългата ù черна коса се вееше пред очите ...
  678 
Денят преваляше. Зимният вятър сякаш не можеше място да си намери. Сърдит, разфучан, леден, помиташе всичко по пътя си. Небето - свлечено над покривите. Дори бездомните кучета се бяха изпокрили в този студ. Ако не светеха лампите по къщите, човек можеше да си помисли, че се е озовал в някакъв фантас ...
  898 
(Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.)
Почва да ми писва от всичко. Честно ви казвам. Вие знаете, че аз винаги говоря истината пред камерите и абсолютно никога не си сменям мнението за каквото и да е. Защото се уважавам. Но наистина вече ми писна. И от народа, и от медиите, от вси ...
  797 
Лаура и Йоланда
Лаура непрекъснато търсеше агенции, които предлагаха жени, обучени да се грижат за хора с увредено зрение. Имаше проведени вече няколко интервюта, но все си мислеше, че не може ей така, с лека ръка, на предаде дъщеря си на когото и да е. Беше изчела всичко, което успя да намери, за с ...
  1302  11 
„Начало и край
е игра на вечността.
Kрай и начало
движение безплътно -
светлината е пътя.” ...
  791 
Бяха се събрали за годишния си бал.
Повечето се знаеха отдавна и дори успяваха да се позабавляват. Но днес една подхвърлена реплика предизвика разгорещена дискусия.
- Погледни ги само! - намусено каза Недоволството на Съмнението, сочейки трите сестри Вяра, Надежда и Любов - Омръзна ми да ги гледам в ...
  1064 
***
Беше поредица от силно реалистични картини. Защо ли си бе спомнил родните Сплавни пояси на Латрийва, така наречената Планетарна троица. Двете големи почти колкото самата си планета сателити, свързани с нея с помощта на пластичен пръстен в разностранен триъгълник, променяха непрекъснато посоката ...
  912 
Дезинформацията е характерна за всеки ретрограден режим!
Тя е средство за превръщане на индивида в маша на властта!
Ние не знаем, само „подозираме” какво става в държавата!
*
Година на студентски бунтове в Америка, Европа, Азия… ...
  745 
Вечерта беше прекрасна, топла, първата пролетна вечер. Тежкият градски въздух ставаше сладък и някак олекваше под лятната мелодия, която се носи. Слънцето си отиваше зад западните хълмове и оставяше безброй мърдащи същества под небето, като мравки, излизащи от мравуняците си след тежка зима. И у мен ...
  1203 
Животът ми изтича във времето, години преминават покрай мен като забързани коли по магистрала. Пътувам към своето бъдеще, към един по-добър ден, когато няма да страдам, когато ще съм щастлива. Но времето никога не ми стига, то ми се изплъзва и в огледалото забелязвам как остарявам и посивявам. Безвъ ...
  1261 
"В едно - не твое време - да бъдеш, който си"
Едуард Къмингс
"Близо пет хиляди души се бяха наредили на опашка пред магазина. Те представляваха една щастива тълпа от засмени лица. Те бяха новото поколение, чакащо стари стоки. Магазинът беше хранителен и отваряше врати за първи път в града. Намаления ...
  692 
Стоях неподвижен в центъра на змийското гнездо. Изход никакъв...
Всяко минимално движение би предизвикало вниманието им върху мен.
,,Ще им позволя да ме ухапят. И след това...'' Помислих си.
Виждах очите им в мрака. Следяха ме...
Вероятно присъствието ми тук ги изненадваше. Протегнах бавно ръка към ...
  1132  16 
След като повече от година го писах онзи роман, изпитах неистово желание да го публикувам. И който търси, намира - в случая намерих онзи сайт. Там започнах да пускам романа на части. Явно се е образувало силно застойно огнище в мозъка ми, защото по това време, за ужас на себе си, почнах да пиша и ст ...
  807 
Шведска приказка
Част пета
Слънцето печеше безжалостно. Скрити под огромните пъстроцветни чадъри, летовниците дремеха след безсънните нощи прекарани по дискотеки и лунни бани. Стар швед беше приклекнал до Моника, жадно пиеше с поглед голите ù гърди и разказваше оживено събитието на деня. Четиричленн ...
  1418 
Погледна го с едното, а той му извади и двете.
Толкоз му е акъла, че потече от устата му.
Не ме карай да ти разкажа играта, че ще искаш да се хванеш на хорото.
Всичко сам си го правеше, докато го развали.
Бързаше да постигне нещо и му загуби края. ...
  807 
Долетяла е отнякъде като пролетен вятър, като майска роса е поръсила ливадите, дошла e за да погали сламеноруси детски коси, за да целуне свежи момински устни, за да стопли душите на стари и млади, на всички хора по света.
Тя е навсякъде и във всичко. Във въздуха и във водата, в усмивката на слънцет ...
  772 
Постой още мъничко така. Да го погледам… Да потъна в цвета на бадемовите му очи, да вкуся от красотата им. Да докосна с върха на пръстите си косата му, да я погаля. Да вдишам от аромата му и да го запомня. Да седя така до него и да го гледам непрестанно без да знае. В мислите си да му хващам ръката, ...
  1015 
a(i)mer*
имам проблем с вкусовите рецептори
и не мога да разбера –
сладко ли е
или горчиво ...
  1660  20 
Слънцето се отразяваше по повърхността на малката рикша на Тамир. Беше едва средата на Април, а улиците се бяха пропили с неприятната миризма на пот и тежко сандалово дърво. На където и да се обърнеше виждаше търговци, които нервно пренареждаха стоката си отново и отново, с надеждата някой да се спр ...
  501 
Уилям Блейк пише: "Има познати неща и непознати неща. И между тях са само вратите. "
Винаги е по-удобно да живеем със познатото. Знаем, че не е опасно, знаем, че няма да ни навреди. А ако сме нерешителни и ни е страх да поемем риск, ще си живеем сред тези еднаквости завинаги.
Ще оставим ли вратите з ...
  731 
Шведска приказка
Част четвърта
Часът беше едва 4 следобед, но масите в сладкарница “Албатрос” бяха почти заети. Освен дежурните “гларуси” и дневните “момичета”, заведението беше пълно с едрогърдести германки, изгорели от слънцето чехкини, любопитни рускини, измъкнали се от опеката на “ръководи-теля” ...
  1417 
Смелост?!
Пропуснати моменти, изгубени дни, минало без спомени.
Аз съм страх, само страх…
Тихо говориш ми. Поглеждам встрани, не вдигам очи. Казваш ми, че останала съм без мечти, че седя и плавам по ленивите дни. Друго очакваш ти??? Не спираш!!!
Устата ти все шепти: ПРОБВАЙ! ОПИТАЙ И ТИ! Поне веднъж ...
  835 
Едно време, когато у нас се развиваше социализмът, нещата не бяха чак пък толкоз зле, както си мислят някои. Хората не бяха толкова невежи и закрепостени. Не липсваше и информация за събитията и живота из страните от "загниващия" капитализъм. Имаше едни супер мощни транзистори, наречени ВЕФ, които б ...
  966 
Отдавна я беше забелязал.
Идваше винаги по това време и винаги сама. Сядаше на бара и кръстосваше безкрайно дългите си крака, а устните ù едва докосваха чашата. Всяко нейно движение носеше толкова ярка еротика, че и гола да беше и да правеше стрийптиз пред всички, едва ли би въздействала повече.
Не ...
  1046 
Шведска приказка
Част трета
Джек се събуди от силна възбуда. Сънуваше необичайно еротичен сън. Нежна женска ръка галеше тестисите му, докато езика на жената се разхоиждаше по цялата дължина на възбудената му до крайност мъжественост. Устните й го възнасяха до небесата. Дишането му се беше зачестило, ...
  4588 
Предложения
: ??:??