40 931 резултата
Аз съм тази, коята прави деня ти хубав, аз съм тази, без коята не можеш да дишаш, тази, която осмисля живота ти. В хубави и лоши моменти аз държа ръката ти и преживявам всичко с теб. Когато си мислиш, че надежда няма, аз ти я дарявам, за да видя онази искра в очите ти. Леглото ти не остава празно, з ...
  977 
Ръсти седеше на една от първите банки в очакване да започне поредната скучна лекция по философия. Беше рано сутринта и толкова му се спеше, че беше положил глава върху ръката си, притворил очи. Толкова му се спеше, че чуваше само откъслечни звуци около себе си. Като цяло му харесваше това, което учи ...
  1030 
---
Отвън се чуваше скърцнето на старата ръждясала люлка. Вятърът нахлуваше през зейналата паст на широко отворения прозорец и шепнеше настойчиво в ухото ѝ. Бледата лунна светлина, прокрадваща се плахо сред облаците, нежно галеше кожата ѝ и правеше мрака наоколо още по-осезаем. Студът впиваше зъбите ...
  774 
Студентски дом на културата – свърталище на върли почитатели на театъра.
Инкубатор на индивиди, които се обричат завинаги на Мелпомена!
Тук всички безумно обичаме театъра и търсим изява на всяка цена...
От тук поемат десетки бъдещи театрали по дебрите на изкуството!...
Този сезон ще реализира спекта ...
  746 
...
Знаеш ли, че ме нараняваш, но аз те обичам... Боли ме, плача всяка нощ заради думите, които ми казваш, и заради твоето държание, но нищо... после забравям за всичко и отново се залъгвам, че съм щастлива. Не разбираш ли? Твоето държание ме убива... с всеки изминал ден аз се превръщам в някаква матери ...
  723 
Доктор Хавиер и Инна
Доктор Хавиер Раес беше в трескава подготовка за откриване на собствена клиника по очни болести. Дясната му ръка беше Инна. Той не предполагаше, че едно излизане от Мадрид ще начертае пътя на съдбата му. Инна се премести при него и по настояване на родителите му фиктивното събир ...
  1392 
Ах, тази златна есен. Не, не говоря за бисквитите от Бай Тошово време, а за тъжната и потискаща жълта ноемврийска есен. Тротоарите са покрити с нападали листа, а дърветата започват да се "оголват" и малко по малко да губят скъпоценните си листа. Денят малко по малко се смалява и времето става все по ...
  1491 
Във всяко цвете се ражда по една фея. Феите на цветята. Тези феи са покровители на всеки човек, който носи име на цвете. Същата трябваше да бъде и съдбата на феята Ара, родена от красива бяла роза. Трябваше. Проблемът беше, че каквото и да правеше Ара, на нея не ù се отдаваше да бъде фея. Отначало, ...
  1051 
За вас не знам, обаче ние с колежките сме много близки. Имаме и един колега за цвят, голям сладур е, обаче понеже е по-малък, дотолкова сме си свикнали с него като с какиното момче, че и новото си бельо показваме пред него без особени притеснения.
Приказваме си за какво ли не – знаете как е в женска ...
  989 
Минаха три години от последните военни действия на Марс. Планетата се превърна отново в червения мъртъв свят, който беше, преди да бъде населена от хората. Земята гледаше безучастно. На нея нямаше войни от десетилетия и никое правителство не искаше да нарушава настъпилия мир. Нямаше никаква намеса, ...
  551 
Трима бяхме на масата. Трима пресушихме касата. Двама останахме накрая. Единият потегли за Рая.
  723 
Селцето се беше опнало в низината, точно под заоблените родопски върхове. От долния му край като змия се точеше реката. Стар майстор, още от времето на заселването на хората тук през 19 век, беше построил як каменен мост за чудо и приказ. Широк шест стъпки, висок шест-седем метра, дълъг към дванайсе ...
  1480 
Киното също заемаше важно място в живота ми по онова време. В Т . имаше едно кино и даваха по два филма на седмица. С интерес гледах подходящи за възрастта ми филми. Родителите ми следяха какво гледам, защото и те ходеха на кино. Например не ме пуснаха на " Кралят се забавлява". Много по- късно разб ...
  2328 
Погледни го отстрани. Виж се, преоткрий се! Как изглеждаш? Седим един срещу друг и се гледаме със злоба. Злоба, породила се от несбъднати мечти. Пространството между нас се е уголемило, единствено любовта може да го запълни, ала тя е незнайно къде в пространството на грозния свят. Не е вече в сърцат ...
  866 
ДА ОСЪЗНАЕ ИСТИНСКАТА СИЛА НА ЛЮБОВТА
"Дали ще продължава това до край!" - мислено се питаше Мария. Толкова много го обичаше, а той изчезна в дън земя. Нямаше ни вест, ни кост от него. Изглежда, че парите за него бяха цялата му същност, макар че твърдеше обратното. Когато разбра, че тя не може да му ...
  844 
След края на упражнението доц. Кръстев подхвърли, че закъсва с дисертацията!
- Вземи да помогнеш!...
- Разкъсвам се - времето не ми стига...
- Не мога да смогна, сроковете се стопиха…
- Каква е темата? ...
  760 
По тъмна доба…
Посред нощ…
Кога всичко притихне…
Заспивам и аз!
И ставам! ...
  655 
Помниш ли първата си глътка въздух? Помниш ли, когато беше толкова безпомощен, че можеше единствено да плачеш? Помниш ли онази прегръдка, която накара всичко останало да изчезне? Помниш ли първите си крачки, първите си думи, моментът, в който се почувства сякаш можеш да покориш света? Помниш ли оназ ...
  676 
Ако някой ден си тръгнеш от мен… без причина, просто така. Остави ми спомените за това, което е било някога между нас. Потърси ме в миналото, спомни си. Обърни се назад и аз ще ти простя. Ако не можеш, то тогава поне ми остави част от сърцето си. Ще бъде на сигурно място при мен, ще я пазя. И ще се ...
  1156 
Уминаре отвори очи и направи кисела физиономия при вида на ръждясалите тръби на тавана. Тя се изправи до седнало положение. Хоукай седеше в единия ъгъл на малката, воняща килия. На ръката му имаше странно устройство, което покриваше всичко от лакътя, до върха на пръстите. От устройството излизаха ду ...
  659 
Забележка на автора: След година прекъсване пак съм на линия. Ще се старая да качвам по една глава на няколко дена... Освен ако редакторите на сайта не решат да се заяждат за пунктуация/правопис/прекомерно използване на главни букви/или-някоя-друга-простотия-която-си-е-мое-право-като-автор, каквато ...
  660 
Да си спомним за Петър Иванов Берковски /1852-1892 г./, родом от Лом, революционер,
обществен деец, участник във Втората Българска Легия на Раковски, съратник на Левски
Страдаше Голямата река. Вцепенила се бе снагата й, а речеше ли да я поразкърши на вятъра, ставите й започваха да пращят като на рев ...
  2057 
Здравей, мила мамо.
Ще започна с това да ти кажа колко много ти благодаря за всичките години подкрепа и любов, която ми окaзваше. Искам също и да ти се извиня за грубото държание, когато си се опитвала да ми обясниш нещата, а аз съм се инатила. Искам да мога да ти се реванширам по някакъв начин за в ...
  8906 
В района сме три подразделения: разведки, химици, свързочници.
Плацът е огромен: 300-400 метра – мерил съм го посред нощ с кибритени клечки…
От четирите страни е обграден с жилищни и помощни постройки.
Запад: портал, комендантство, арест.
Килията на ареста е толкова малка, че когато легна, не могат ...
  808 
Запролети се. Стръковете запробиваха земята с челца. А небето се свиваше в яката на облаците. Събираше неизплаканата от зимата тъга. Неломими като необработени диаманти, сълзите му тупаха в сивкавата пръст. Градоносно. Късовете лед, големи като мъжка шепа, поваляха неизкласилите.
А чичо Кръстьо току ...
  1614  21 
Спуснати щори,
огледалото липсва.
Една-едничка идея
сърцето с мъст ми пронизва.
А нейде наблизо, далече... ...
  1290 
Вървя зад теб. Не те изпускам от поглед, а ти не спираш да вървиш. Дъждът се лее над нас. Към свечеряване е. Кехлибарените лъчи на залязващото слънце се пречупват в капките, придавайки красив отенък на картината. Зад теб съм, а ти продължаваш да вървиш. Раните ми кървят. От доста време все така зад ...
  972 
Понеже съм нова тука, не съм много запозната с това какво точно трябва да правя. Реших да пусна един разказ, фентъзи... - нещо средно. И понеже не знам дали ще ви хареса, ще пусна само една част и ако има интерес, ще пусна и следващите. Само да кажа, че не се занимавам с литература професионално и н ...
  564 
Човекът е себично същество. Мисли само за себе си. Живее само за себе си. Загриженост - това е непозната дума. Всеки ден минава покрай бедняка в подлеза, но замислен в собствените си проблеми, заслепен от собствените си тревоги, дори не го забелязва. Погледът му минава покрай гладните голи дечица на ...
  1355 
Мечта. Или някъде в дебрите на съзнанието ми. Място, което съм запазила само за мен. Частичка рай в левия горен ъгъл на сърцето ми.
Отивам там, когато остана празна, без душа, когато всичко рухва и няма къде да се скрия.
То бе гора. Винаги е било най-прекрасната гора на света. Пълна с най-зелените д ...
  523 
Беше хубав и слънчев ден. Слънцето огряваше наскоро поникналите растения. Птиците пееха ведрите си песни и тоновете им огласяваха кабинета на доктор Болчев. Лъчите светлина, които нахлуваха през отворения прозорец, озаряваха боядисаните в синьо стени, а по тях прилежно и естетически закачените карти ...
  977 
Понякога мислите нямат значение. Те са просто мисли. Не действат, не говорят, не се движат. Безмълвни, празни, тихи. Не ги чувам, не ги усещам, те са просто там. Някъде дълбоко. Понякога ги премълчавам, понякога ги пускам на свобода в съзнанието, моето или нечие друго. Понякога сами нахлуват (така и ...
  739 
Мелани беше сладко четиригодишно момиченце, толкова сладко, че мама, татко, чичо, леля и братовчедките ù казваха „бонбонче” и много обичаха да я щипят по бузките. Ей така, както си караше кукленската количка с бебчето по тротоара пред къщи и някой хващаше с пръсти бузката ù, сякаш искаше да я откъсн ...
  1842 
Е М И Г Р А Н Т
р а з к а з
Мартин Ралчевски
Мили сине,
Слънчице мое, скъпо, единствено и обично. Моля те, не се сърди, че се обръщам по този начин към теб. Знам, че вече си голямо момче и това сигурно не ти допада, но един ден, когато и ти станеш родител, ще ме разбереш. ...
  660 
- Ти защо си съгласна с това? – бързо, сякаш се страхуваше да не би да не ù стигне смелостта, попита русата жена.
- С кое точно? – учуди се Ана.
Днешният ден започваше твърде странно.
- С това, да им бъдеш параван?
- На кои? – продължаваше да се учудва. ...
  1258 
„Ключовата част във всяка една история е тази, в която положението се прецаква.”
„Гадости от старо време”
Дълго време не бях се захващал с никаква работа. Като млад човек, чувствах, че пропилявам времето си в лентяйство и гниене, а това беше доста близо до реалността. По цял ден зяпах документални ф ...
  986 
Спомням си каква бях преди... Толкова дива, че никой не можеше да ме спре. Не можеха да ме задържат на едно място. Граници нямах. А хората се опитваха да ме свалят на земята, опитваха се да ме смачкат. И не успяваха. Защото тогава бях силна. Бях независима, бях свежа и сякаш чисто нова. Липсва ми пр ...
  678 
Хей, здравей!
Пак е онова досадно момиче, изпълнено с мечти. Моля те, не затваряй страницата, а прочети поне това, което искам да ти кажа. Знам, че многократно ти си отказвал да ме изслушаш, но поне го прочети, не си длъжен да ми отговориш.
И така... както знаеш, аз те обичам. Нищо ново, нали? Днес ...
  2210 
Най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в страхливци, лицемери и двуличници… Смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят – душевното осакатяване е с дълги последици.”
Стефан Цанев - Български хроники – т. IV
*
Годин ...
  647 
Nother round, fill 'er up , hammer down, grab a cup, bottoms up!
Текилата свърши. Никелбак кънтят по панелите на стария девет етажен блок, зловещо потънал в забвение накрая на малка мрачна квартална уличка. Мазилката на стълбището се люпи и пада на парцали като сняг под ударите на баса. Някъде на де ...
  1292 
Предложения
: ??:??