40 930 резултата
Убеждават ме, че съм свободна. Нима се съмнявам? Да, такава съм. Само съм впримчена в ярем от лицемерна паяжина, с фино капсулирана отрова - опиат. Чак да ти е кеф да я поглъщаш вместо бонбони! Уж впрегната, но усмихната, смело тегля по браздата и дори си подсвирквам. Мисля си, че не съм говедо. За ...
  1089 
Никога няма да забравя какво почувствах, когато я видях. Не беше голяма картина, нито особено ярка – напротив, цветовете бяха пастелни, светлината – приглушена, с атмосферата на нещо призрачно и приказно.
И въпреки това, а може би именно заради него, двете фигури на преден план изглеждаха така реалн ...
  763 
Днес отново с душата си на двубой излизам, а стаята ми, тази самотна приятелка, търси очите и пламъка ти вечен. Всичко е все така пусто и псевдокрасиво след заминаването ти, Клара.
Декоративните слънчогледи вехнат, свели поглед към пода и килима прашен. А аз - беден и самотен, но всъщност с мечти бо ...
  813 
Това е стара история. За някои вероятно нещо скучно, тривиално, което се случва на всички... Нещо обикновено от живота... История за любов и приятелство, история за НЕЯ и НЕГО.
Тя – беше в онази крехка възраст, в която любовта бе силна и драматична, чувствата - изпепеляващи, а животът - така непозна ...
  2028 
Температурите в Нигерия пак бяха надвишили 49 градуса, когато на бял свят се появи Якубо. Той беше един от рода Тхандиве. Хората ги наричаха '' обичащите'', а и Тхандиве значеше точно това. Но Якубо не отговаряше на името си, той беше различен. Още от малък се отнасяше зле с децата - дразнеше ги, об ...
  838 
Като необяснимо и всеобхващащо понятие любовта може да се изразява и отразява във взаимната топлота между двама.
Може да се крие в душата на партньора и да е трудно изказуема,
но прозираща в действията му.
Може да се крепи на вниманието или чувството за загриженост,
които не винаги разпознаваме и се ...
  918 
Тишината в стаята се проряза с едно "Не мога бе, не мога, НЕ МОГА!", а после се чу тъп удар в стената с глава. Дам, Алиса беше застанала със забит в земята поглед и навярно отново водеше дуел с другата Алиса в себе си.
- Пак са се хванали за гушите. - промърмори под носа си пушещата гъсеница Абсолем ...
  828 
– Ако ударим некой с това дЪрво по главата, че умре ли?
– Па че умре.

Това беше диалогът между двамата, който някога дочух от някъде. И после цяла нощ сънувах ужасни кошмари.
Едно дърво се появява зад мен, както съм в тоалетната, и ме прасва по тиквата. И аз умирам, естествено. А после идват извън ...
  1356 
Братът и сестрата гледаха ширещото се пред тях опустошено поле. То беше сиво и мъртво. Някъде там бяха неразличимите от останалия пейзаж останки на доскорошния голям град. Той беше разбит от атаките. Преди беше гигант, препълнен с живот, но сега беше като изсъхнало мъртво цвете, чиито останки бавно ...
  722 
Ето, че дойде време да разкажа за третото важно нещо в живота ми в Т., освен училището и акордеона. Това бяха книгите. Пред мен се разкриваше ден след ден прекрасният им свят. Този прозорец към света, живота, приключенията ми носеше много прекрасни мигове на наслада и вълнение. Най-желан подарък за ...
  595 
Жив хляб
Казваме, че една храна е ЖИВА, когато съдържа максимално количество ПРАНА – слънчева енергия. Що се отнася до хляба, най-жив хляб е самото ЖИТО - или което и да е друго семе от житните растения – ръж, ечемик, просо, царевица. И най-енергетично е СЪСТОЯНИЕТО, когато е СУХО или намокрено (нак ...
  1928  10 
Сякаш всичко беше замряло. Сякаш цялата материя и нейното движение бяха изчезнали. Нямаше нито време, нито пространство. Беше само той и смразяващата гледка, която се разиграваше пред очите му. Болката го пронизваше като шип, забучен в малкото му туптящо сърце. Крещеше и не спираше. Гърлото му беше ...
  1501 
Понякога животът ти поднася изненади, понякога са толкова хубави, а друг път толкова лоши… животът ти отнема и дава хора... понякога хората, които ти дава, са толкова скъпи и безценни за теб, че страхът да не ги изгубиш те превръща в друг човек… Понякога животът ти предоставя шанса да обичаш, но ист ...
  1129 
Армейско занятие - полигон „Корен”!
Взводът за разузнаване трябва да отцепи източната страна, откъм с. Иваново.
Командирът на взвода посочи през теодолита мястото на всеки от нас.
Трябва да отцепим черните пътища от случайно преминаващи животни и хора.
Имало е случай, когато човек си оре с магарето ...
  1039 
Ами да, не е възпитателно. Излязоха хиляда човека на улицата да протестират срещу АСТА и хоп управляващите се изметнаха като крива дъска. Нямало да ратифицират споразумението, вслушали се били в народната воля. Ами ако пенсионерите започнат да искат по-високи пенсии, такива като на гърците? Ами ако ...
  678 
Сушава беше годината след завръщането на Иван и Черньо на родна земя. Зърното едва стигаше да напълни половината от хамбарите Селото гладуваше, а Бог все се усмихваше зад облаците. Сякаш бе разлюбил земята. Сушата накара пръстта да хлътне, да се обърне към себе си, по челото и се образуваха пукнатин ...
  1613  32 
Една съдба имаше ти, но тя не ти донесе златни ценности. Тя остави те без бол пари и накити, цял един половин живот да скитори и да спори,
душата ти не видя доброто в човешките очи. Остана завинаги неразбран със своите възгледи, за мнозина идеали несъществуващи...
Имаше само себе си и вярата в семей ...
  642 
Нека да уточня най-напред: ВСЯКА ПРИЛИКА с действителни лица и събития е случайна. Ако разпознаете себе си сред някой от героите, приемете го с усмивка :)
И така, моментът настъпи. Майкъл се приближи бавно до момичето на мечтите му и със загадъчна усмивка каза: "Приятно ми е да се запознаем, аз съм ...
  1988 
Някога някой ми каза, че не било важно какво сме имали преди и дали ще го имаме след двайсет години. За голямо съжаление нещата се променяли и идвал моментът, в който "трябва да погледнем какво имаме в момента и да се опитаме да го запазим, защото опитвайки се да върнем миналото, губим прекалено мно ...
  1128 
ПЪН
Поостаря!
Навъртя стотака!
И оглуша, и ослепя!
Но си е все така и хубав, и умен, и приятел! ...
  669 
Импресия, февруари
Жена в червена рокля изхвърляше боклука край уличната кофа, отрупана със сняг. Аз спрях и се заслушах сърцето ми как тупа във ритъма с капчука под сивкавия мрак.
“Не Ви ли е студено?” – попитах глуповато, съзнавайки прекрасно, че тя с нарочен жест облякла се е ярко с посланието яс ...
  881 
П И С Т О Л Е Т
След оперативката шефът извика един от инспекторите си.
- Радо, ти ли отговаряш по криминална за седми район – Студентски град?
- Да, началник! - Радон малко се поучуди на въпроса.
Е знаеше, че Пенев него харчеше напоследък. ...
  817 
- Разбра ли за „бомбата”? - измърмори лейтенантът, тичайки нагоре по стълбите.
- Каква бомба!... - изправих се, изцеждайки мръсния парцал в кофата.
- В неделя е сватбата…
(Ще го „забърша” с парцала!...)
- … Ах-ха… ...
  632 
Внимавайте какво и как празнувате
Ох, защо така ме боли главата? Направо ме цепи. Какви са тия листа в косата ми, сигурно съм паднала в храстите пред блока, затова ме боли всичко. Защо съм само с един чорап и какви са тия жартиери? О, помня че пихме брудершрафт с някой и после се целувахме дълго... ...
  2000  17 
Моето сърце е като стая. То е като всички останали стаи - има си прозорец, през който, загледана нагоре, откривам своите звезди и съзерцавам кръговрата на живота или просто, вторачена в хоризонта, си създавам мечти. Има си и ъгъл, в чиито прегръдки съм се сгушвала на кълбо, в моменти, когато страхът ...
  846 
July morning
След като си свърших работата сутринта на трийсти юни, отидох с колата си да взема приятелите си.
По принцип мислехме да сме само по мъжки четиримата, но в крайна сметка решихме да вземем също Алекс и Сандра с нас. Ето как стана това:
Първата ми спирка беше домът на Благо. Той живее с г ...
  781 
Чико Чиков кмет
Чико се почеса енергично под лявата мишница и застана пред камерите и микрофоните на медиите, телевизиите и другите средства за масова информация. Той не правеше разлика между тях, за него важна беше бройката. Още от младини Чико си беше “бройкаджия” и такъв си остана.
Изборната комп ...
  792 
Здравей, ...,
мина ужасно много време, откакто сложихме край на нашето приятелство. Годините минаваха и ние живяхме живота си. Минавахме през трудностите, спомняйки си за хората, които сме разчитали и разчитаме и сме били верни, ала някак може би сме били по-предпазливи.
Всяка от нас вървеше по своя ...
  1461 
Бях съвсем близо и видях как малкото момиче бърка в чантата на едрия мъж с побеляла коса. Момичето, разбира се, беше с мургав цвят на кожата - дете на улицата, парцаливо, рошаво, но с големи, красиво изразителни очи. Точно тази изразителност на очите го издаде, че се опитва да прави нещо нередно. Вс ...
  654 
Като окъпано дете, босонога, земята бе навлякла изтъкана риза. През тригодишното отсъствие на Черньо, за стопанството се бяха грижили Веселина и храненикът на Йордан Топала - Тони. Между двамата имаше сестринско-братско приятелство, което караше Тони, понякога да подигне ръка към лицето на Весето, з ...
  1354  17 
Сара
Това е история за едно момиче на име Сара. Тя живееше в малко градче край Бостън. Годините, в които учеше в нейното училище, бяха незабравими.
Още в първи клас тя едва не си счупи носа, а в трети ръката. Но това не беше толкова важно за нея след няколко години. Тя имаше на разположение само пет ...
  1679 
Човекът срещнал Човечката и Човечката срещнала Човека;
нещо трепнало в Човечката и нещо трепнало в Човека.
Човекът обикнал Човечката и Човечката обикнала Човека;
и една голяма любов разцъфтяла
в тия човешки сърца. ...
  1109 
Едно откровение за “ОТКРОВЕНИЯ”
В сайта попаднах не случайно. Адреса ми даде млада поетеса, която дълго време публикуваше в него своите нежни и страстни любовни стихове.
Първата ми публикация беше разказ, който бях написал няколко години преди това.
«Зимен сън» стана причина да стана един от 84 488- ...
  1821  18 
ужаси
2
Моето родно градче ме посрещна със странна пустота на улиците. Когато слязох от автобуса, казах "довиждане" на моя събеседник, а той пък от своя страна ми протегна ръка:
- Казвам се Нико, беше ми много приятно да се запознаем.
- Аз съм Зуфар, на мен също ми беше приятно - отвърнах на жеста му. ...
  766 
Автомат
Късна есен. Листата падаха като ранени войници и скоро дърветата останаха без армии – философски поетично се вглъбяваше в природната картина Радон и продължаваше да обобщава приключените случаи. Пишещата машина тракаше, като заводски стан. Шумяха канцеларски листи. Колега от неговата бригада ...
  868 
Здравей.
Първо искам да ти кажа, че не целя нищо с това писмо. Искам просто да ти благодаря. Благодаря ти, че беше с мен в неприятни моменти. Благодаря ти, че създаде и много хубави моменти. Разбирам, че може би вече не ти се говори толкова много с мен и вече не ме чувстваш близка. Да, разбираемо е. ...
  1636 
На 10-я ден от казармата, дежурният ми съобщи да се явя по заповед при командира.
- Искаш ли да заминеш в школа за сержанти в Кърджали?
- Не искам...
- Няма да те питам: защо?
- Благодаря!... Имам съображения... ...
  845 
Филип и Джоузи вървяха по алеята към парка, който извеждаше на езерото. Държаха в ръцете си картонени чаши с кафе. Времето беше приятно, нямаше много хора в парка, което успокои Филип. Дори Джоузи да усетеше, че това не е Ерик, нямаше накъде да побегне или пък да изкрещи. Беше му изключително забавн ...
  906 
Отидох на купон. Срещнах приятели, но и непознати. Поприказвахме, пийнахме и се повеселихме.
Върнах се на сутринта у дома, умираща за сън... И точно тогава се появи тя. Самотата. Спомних си как около мен любов приятелите ми намериха, а аз пак съм сама. А аз я търсех любовта, но не я намирах.
Самотат ...
  1035 
-Лудият, лудият! Бягайте! – провикна се Ненчо, пръв съзрял как Кискиня направо се изтърколи в прахта и то през джама на готварницата. Сетне чевръсто се изправи, отчупи една пръчка от изпречилата му се черница, тури я между краката си и запрепуска, все едно, че язди кон.
-Дий, дий, кранта! – пенеше с ...
  1094 
Предложения
: ??:??