14 730 резултата
Витан беше властен и горд мъж. Имаше черна и къдрава коса. Дебели черни вежди се събираха над очите му, които имаха цвят на зимно море. Кожата му, изложена вечно на слънчевите лъчи, бе загоряла и приличаше на опушен бакър. Щом си наумеше нещо като куче го преследваше, дорде не го постигне.
Живееше в ...
  905  21 
Беше началото на месец май. Ябълката, крушата и дюлята пред къщата ни напълно се бяха разлистили. По клоните на асмата вече бяха избили чепчици с мънички, зелени топченца. Бях на тринадесет години, ученичка в шести клас. Връщах се от училище и видях, че металната пощенската кутия, закачена на пътнат ...
  683  11 
1.
- Напускам! – изкрещя Стоянчо, почервенял от яд.
Вече една година работеше като момче за всичко в бакалията на бай Щерьо. Младежът изкарваше малко, но беше доволен, защото не беше в тежест на майка си. Освен храна, понякога си позволяваше и лимонада, а веднъж дори заведе сестричката си в сладкарн ...
  703  13 
ЗА ЖЕНА КАМБАНАТА БИЕ ДВА ПЪТИ
Симо си свали каскета и огледа небето във всички посоки. Най-дълго присвива очи към билото на Балкана. После го изтупа два пъти в бедрото си, нахлупи го до вежди и отсече:
– Нѐма да вàли.
Други думи този слабоумен полендак рядко изричаше. „Че вàли. Нѐма да вàли.“
Други ...
  1488 
Да, хайде да тръгваме. Защото ако продължавам така, няма да стане нищо. Спънах се, докато вървях към компютъра. После си забравих запалката. Изпуснах я, докато търсех цигарите. И накрая се наложи да я диря цели две минути, докато си мислех за сюжета на този разказ. Голяма загуба на време. Знаете ли ...
  471 
Реших и тръгнах по стъпките на казармените перипетии,.. този път отзад напред, не по класическия път до едно малко градче, където нямаше ЖП линия, но имаше голямо Военно поделение, което за някои офицери беше трамплин към Военната академия,.. а за други беше своего рода наказание..
Градче на края на ...
  1418  10 
Моя приятелка потърси помощта ми, за да се справи с една екзистенциална криза. Горкичката! Беше преживяла силен емоционален шок, беше вдигнала кръвно, не можеше да се храни, да спи, не искаше да вижда хора …С една дума, беше доста разстроена. Поговорихме си с нея, интелигентна жена е, ще я измъкна о ...
  456 
Дълго спориха попът и клисарят как да бият камбаната за Отписаното. На двадесет и четири години, Бог да го прости, трябваше да бият като за мъж, по три пъти. „Но то си е дете“ – настояваше попът. Клисарят неохотно склони и започна да бие по веднъж, като за дете.
Спас му беше името на Отписаното, но ...
  1185  10  23 
Седя в остъклената стая,... хвърлям разсеян поглед през затъмнените стъкла към залата,... служителите чинно застанали пред мониторите зяпат диаграми, схеми, тракат по клавиатурата..
Поглеждам на бюрото си,... заветния сертификат за ваксинация срещу модерния Ковид 19-21,... пропуск за всичкко, свобод ...
  379 
И тази нощ те срещнах в дълбините на съня ми. Един от онези сънища, в които не очаквам нищо, но пък ми дава шанс да прекараме малко време заедно. И когато погледна към небето, се чувствам щастлива, защото знам, че когато те срещна в прегръдките на съня, моята душа от далеко се е свързала със настрое ...
  496 
или Случки от живота
В метрото: Четири-петгодишен юнак седи до мама, държи я за ръката и окорено гледа в прозореца.
- Следваща станция "Национален дворец на културата"! Връзка с линия 3 - "Хаджи Димитър" - "Овча купел"!
- Мамо, мамо - скача малкият и дърпа майка си и тя да става - аз съм Димитър, ви ...
  690  17 
Замисляли ли сте се защо се водят войни по света от незапомнени времена, та до ден днешен? Едва ли… Рядко мислим напоследък. Мислещите не са особено добре възприети в 21-ви век. Да се върнем към въпроса ми. За колко войни се сещате в момента? Първа, Втора, Студена, Балканска, Руско-Турска… На прима ...
  1076 
Ех, спомени, споменари, всите са най-шантави, щото от главата се правят на голямата работа па после, кумиш се, не кумиш се, стават едно голямо въобразено чудо. Но тъй де, разбира се, че като изкусен Зигфрид Философ длъжен съм да почна тоя разказ с фраза трудно разбирама от мен самия, дума след дума ...
  1277  61 
приказка 30 май 2011 г. в 23:01
Пепеляшка и принцът
И след ден всичко стана ясно, тя знаеше че мечтите са нещо нереално. Желаеше да постигне нещо, но сякаш нещо я спираше да поеме по пътя на своя живот. Мечтите ѝ плаваха посред океан от лава. Навсякъде се чувстваше в затвор и желанието ѝ за живот бе ...
  616 
В купето бе смрадливо и задушно, затова Ясен се изниза в коридора да подиша чист въздух. Няколко човека стояха до отворените прозорци и пушеха. От храстите и ниските дървета край линията се носеше приятно ухание. Пролетта бе прекрасна.
Ясен реши да стои в коридора, докато не го заболят краката.
Влак ...
  706 
.........Юнска иСпитна сесия в един провинциален ВУЗ след пантематичното онлайн Убучение....
* Намахана студентка влиза на изпит, разкопчава 2-3 копченца от блузката и смутено.
- Бих направила всичко, за да взема този изпит...
- Всичко ли,... ама наистина ли всичко..- промърморва професорът
- Да вси ...
  598  14 
Хюстън контролира движението на звездите, земята, настоящето и бъдещето с твърда ръка. Горивото ми е почти на привършване след бурната дискусия на пода, дивана, банята и спалнята, решението за траекторията ни през деня естествено е прието с пълно единодушие, постигнато под кревата. Поради липсата на ...
  611 
Естрея влезе в един малък магазин, на който пишеше с главни букви "Магазин за любов".
- Може ли малко любов? - попита тя.
- От коя искаш? Имаме от тази фалшивата. Тя ще ти струва по-евтино. - откликна продавачката.
- Не. Искам от онази чистата любов, която не е опетнена с обиди и лъжи. - възрази с в ...
  811 
Големите очи на страха.
Връщах се от една сбирка, каквито правехме група колеги почти всяка седмица.Софра, акордеон, китара и всички- певци. Танци, много смях! Беше толкова весело и разтоварващо, просто си зареждахме “батериите”! Като се наситим “до дъно”, се прибирахме само с малкото неудобство… же ...
  871  25 
Дразни ме ... побърква ме ... но и аз не й оставах длъжен. Единственият начин да разбера за прогнозата за времето за деня ... настроението й де, беше традиционната сутрешна процедура – изследвах я цялата, така, още докато спи – понякога изпод завивката се виеше черна опашка и с лекота напипвах малки ...
  955  11 
Гледах го как ми се усмихва нежно и си мислех:
" Знаеш ли, очите ти са с цвят на кафе!? А в ъгълчетата им сякаш има пяна. Мислиш ли, че когато остарея ще ми отиват обувки с токчета? Една жена е секси и очарователна, когато се извиси на тях. Не мислиш ли!? Краката и се превръщат в опорна точка. Дали ...
  746  19 
4.
Паркираха пред дома на доцент Симеонов и след малко се озоваха в просторен двор. Там на една пейка бе седнала жена с руси, леко разчорлени коси.
- Това е съпругата ми Нели – представи я доцентът. – Вие си поговорете, докато аз отида да взема някои документи от стаята си.
Френцов кимна учтиво на ж ...
  622 
Родих се и веднага ме разстреляха. В следващия ми даден живот от начало видях светлина, Протестирах крещейки и видях Съдията Дред с пищов в ръката – пак ме застреля. Последваха опити от моя страна да застана напреко и да не искам да излизам, но – пак Съдията Дред ... И това се повтаряше постоянно. З ...
  1357 
... Отскоро съм действащ член на '' ОТКРОВЕНИЯ ''....
По напред четях написаното, харесвах или не творбите, но не можех да ги коментирам,.. дали имах някакъв синдром, че щом коментираш, трябва и да пишеш,.. а щом искаш и двете ,трябва да се регистрираш....
Така и направих,.. добих самочувствие, не к ...
  1764  45 
1968 ма , спирка ‘Писател’, Варна. Наскучахме се на плажа на БДЖ, та решихме с брат’чеда да разгледаме съседните наследнички на Писателите. Опънахме чаршафа на 12 часа срещу знойна самотна мацка, четяща ‘Паралели’. Беше УАУ. Киризехме яко. Докато по едно време заподозряхме роднинската й връзка с ком ...
  873 
От няколко часа наблюдавах жената на другия край на дискотеката: тънка талия, дълги бедра, дълга тъмна коса на конска опашка, къса, черна рокля. Беше привлякла вниманието на повечето мъже тук, но двамата бабаити, които не я изпускаха от поглед, бързо потушаваха надеждите за по-близко запознанство.
С ...
  1034  19 
Несериозно, онази година беше ужасна. Започна зле, от лошо на по-лошо. Пълна трагедия. Бях решила, че ще се превръщам в онези студени, прагматични млади момичета. Без мечти и копнежи. Само с нужди, но не от топлина, имах си топлина. Голям черен лабрадор се грижеше да не ми е студено в леглото нощем. ...
  861 
/ подслушано от съседна маса /
- Ауу, добре, че ограничиха ограниченията,... та да пийнем като хората кафе - облекчено въздъхна посетителка - Да ти споделя под секрет,... отивам вчера на лекар, да си взема болничен, ей така за всеки случай,...но в бързината съм забравила да се гримирам,.. за малко д ...
  584 
Лятото се изнизваше лениво,дните живееха слънчево, като златни махмудии върху гръдта на Ирина. А нощите, преминали в лунен унес топлеха прегръдките й с Христо...
Какво значение има времето?
Любовта е божия благодат, но и в такива неясни времена,може би носи наказание...
Момичето се разхубави,стъпкит ...
  614  15 
Из Модерни приказки
В един малък, закътан офис на Земята, без прозорци и без слънчеви лъчи, работеше Времето. Стаичката му беше пълна с всякакви часовници – за ръка, за бюро или за стена… на батерии, механични, пясъчни или електронни… със стрелки или без стрелки… с кукувици, с махало или без… Имаше ...
  651 
Не съм от тия, дето...4
Зимата останах вкъщи не зарад обилния сняг, който непрекъснато валеше, а от един грип, който едва не ме “гътна”...Мъчителна беше тя и от несполуката в кандидатстването и от работата до сега, чувствах се като птица със счупено крило.Очаквах пролетта, бях сигурна, че носи по- х ...
  626  33 
Сънувах че сънувам ... ония, отдавна минал период, когато просто размахвах ръце и се понасях над земята ... Беше необикновено, вълнуващо, величествено, невероятно ... беше ... Може би .. хм , просто сега бих му лепнал такива етикети , тогава беше просто – получаваше се всяка нощ, без да го искам, бе ...
  1229 
Той трябваше да изчезне!
Не понасяше гласа му, не понасяше дъха му, не понасяше да е близо до него.
Откакто преди три години майка му се беше омъжила повторно за Стилян, животът на Ради се бе преобърнал. Нямаше го вече баща му да го помилва, нямаше кой да поиграе с него на топка, нямаше кой да го об ...
  668  12 
12.
Комисар Тодоров пристигна в хотела леко задъхан.
- Бързах да не изпусна сбирката! Има ли някакво развитие?
Френцов му сподели за откритията си и заключенията, които беше направил.
- Е, поне категорично отхвърляме първоначалните подозрения, че Игор е извършил някоя глупост. Но е странно! – промър ...
  600  12 
/В памет на родителите ми /
Наплисках лицето си с топла и студена вода,.. посъвзех се...
Какво толкова е станало,всеки търси нещото , което вероятно е загубил или го е нямал...
Закусих, пийвам кафенце в инклузив залата,...погледът ми се рее някъде,.. добре, че мислите ми са подредени...На съседната ...
  829  10 
Мони се погледна в огледалото. Днес навършваше четирдесет години. Съпругът ѝ организираше купон в нейна чест. Червената и тясна рокля очертаваше перфектно все още хубавите и форми. Гримът скриваше появяващите се вече бръчки. Познаваше всяка бръчица по лицето си и бройката им знаеше. Приятелките ѝ бя ...
  746  13 
Диптих
Геройски разказ
Разказ за полицая, който спасил жена от изнасилване, прикривайки я с тялото си...
Продължение на геройския
Разказ за полицая, комуто харесало да спасява така жени и всяка вечер излизал, за да прикрие някоя с тялото си... ...
  514  10 
Събуждам се от спор между майка ми и баща ми, които живеят на долния етаж. Неговия въпрос не го разбирам, но нея я чувам ясно: „Че помна ли я! Га че ли у кухнята бяа последно га ги ползвах за нещо си! – стросва му се сънено тя, след което се почва едно тътрене на тежки стъпки и едно мърморене! Леле ...
  1362 
- Дъщеря Ви ще остане инвалид за цял живот. Съжалявам!
Тези думи на доктор Кацаров още кънтяха в ушите на Васил. Малкото му момиченце! Само заради глупавата грешка на доктор Мазнев.
Васил почука на вратата на кабинета и влезе. Младата лекарка вътре му се усмихна.
- Доктор Мазнева, искам да благодаря ...
  1774  37 
Лудият Димо стоеше на кръстовището, усмихваше се на пешеходците и махаше на шофьорите. Той винаги изглеждаше щастлив. В днешно време щастливци бяха глупаците или лудите. Понякога се приближаваше към някоя кола и питаше:
- За къде си? Аз отивам в Лапландия, при Дядо Коледа! Ти виждал ли си го?
Някои ...
  1312  34 
Предложения
: ??:??