4 247 резултата
VІІІ
... Пътят криволичеше през прекрасна планинска местност. Една самотна кола се бе отправила в посока към върха. Млада жена седеше зад волана и се наслаждаваше на зашеметяващата гледка. Вековни борове се извисяваха от двете страни на пътя. Отляво, далече долу проблясваше сребристата повърхност на ...
... Пътят криволичеше през прекрасна планинска местност. Една самотна кола се бе отправила в посока към върха. Млада жена седеше зад волана и се наслаждаваше на зашеметяващата гледка. Вековни борове се извисяваха от двете страни на пътя. Отляво, далече долу проблясваше сребристата повърхност на ...
641
2
Ето че нещата почваха бавно да си идват на мястото. Това, което трябваше да стане, ставаше. Логиката на Баща му бе несломима и последователна. Никога не бе се усъмнявал в нея, дори когато го изпрати в сферата на грешните.
Не искаше да си спомня за онова мрачно време. Но кошмарът се връщаше неканен в ...
Не искаше да си спомня за онова мрачно време. Но кошмарът се връщаше неканен в ...
566
Ванеса
Глава десета
Беше изминала една година от появата на д-р Ванеса Караколева в клиниката за Белодробна хирургия “ Професор Анна и Борис Симеонови” към Александровската болница. За една година, интересът към нейната личност не само не беше намалял, но тъкмо обратно, беше се увеличил многократно. ...
Глава десета
Беше изминала една година от появата на д-р Ванеса Караколева в клиниката за Белодробна хирургия “ Професор Анна и Борис Симеонови” към Александровската болница. За една година, интересът към нейната личност не само не беше намалял, но тъкмо обратно, беше се увеличил многократно. ...
697
3
Част от романа ми "Осъзнаване"
X
Оставих султанът да си почива в одринския сарай, а аз отново позволих действителността да ме стисне за гушата.
Вече можех да ходя без чужда помощ и парезата на левия ми крак почти не се забелязваше.Рехабилитаторите ме хвалеха и казваха,че не са имали по-волеви пациен ...
X
Оставих султанът да си почива в одринския сарай, а аз отново позволих действителността да ме стисне за гушата.
Вече можех да ходя без чужда помощ и парезата на левия ми крак почти не се забелязваше.Рехабилитаторите ме хвалеха и казваха,че не са имали по-волеви пациен ...
913
7
Пета глава
Мина една седмица, през която си стоях само вкъщи. Вейл ме посещаваше от време на време, но все измислях някаква причина да го отпратя. Не знам защо исках да съм сама, след като така се чувствах по-зле, но просто се затварях в себе си. Накрая той реши, че съм болна, и започна да идва още ...
Мина една седмица, през която си стоях само вкъщи. Вейл ме посещаваше от време на време, но все измислях някаква причина да го отпратя. Не знам защо исках да съм сама, след като така се чувствах по-зле, но просто се затварях в себе си. Накрая той реши, че съм болна, и започна да идва още ...
829
4
VІІ
... Таксито спря пред входа на летището. Докато чакаше носачът да свали багажа Мирела трескаво се оглеждаше на около. Знаеше, че е почти невъзможно, но тайно се надяваше Мики да е намерил бележката ú и да успее да дойде, за да се сбогуват и да ú каже, че Алекс се е обадил и всичко е наред. Но ку ...
... Таксито спря пред входа на летището. Докато чакаше носачът да свали багажа Мирела трескаво се оглеждаше на около. Знаеше, че е почти невъзможно, но тайно се надяваше Мики да е намерил бележката ú и да успее да дойде, за да се сбогуват и да ú каже, че Алекс се е обадил и всичко е наред. Но ку ...
604
... Далечна корабна сирена изтръгна Мирела от спомените ú. Тя потрепери от нощния хлад, обгърна раменете си с ръце и се огледа наоколо. Нещо я погъделичка по бузата и тя се опита да го махне. Когато погледна ръката си видя сълзи. Тя плачеше без глас, душата ú се късаше от болка, а сърцето препускаше ...
553
1
Четвърта глава
Започна една дълга, изморителна седмица. Всяка вечер си лягах изтощена, но така беше по-добре, поне не мислех за нищо, отвличах си вниманието с работата и забравях. Но вечер, макар и изморена, не можех да заспя веднага и всеки път се сещах... След две седмици новото ми жилище бе в изр ...
Започна една дълга, изморителна седмица. Всяка вечер си лягах изтощена, но така беше по-добре, поне не мислех за нищо, отвличах си вниманието с работата и забравях. Но вечер, макар и изморена, не можех да заспя веднага и всеки път се сещах... След две седмици новото ми жилище бе в изр ...
689
4
V
... Алекс погледна през илюминатора. Най-после. Самолетът беше започнал да се снишава. В далечината блещукаше неоновата мозайка на града. София – крайната точка на неговото пътуване.
Приземиха се. С безразличието на човек, когото вече нищо не може да учуди, Алекс премина през досадните процедури. ...
... Алекс погледна през илюминатора. Най-после. Самолетът беше започнал да се снишава. В далечината блещукаше неоновата мозайка на града. София – крайната точка на неговото пътуване.
Приземиха се. С безразличието на човек, когото вече нищо не може да учуди, Алекс премина през досадните процедури. ...
599
2
Тази есен в Едем бе особена. Тази есен бе горещо огнена и залезът на седемте Еола облизваше върховете на Олимп със огнената си жар.
Тази есен бе последна..
Вечните кръжаха тревожно в огнените отблясъци на снижаващите се светила. Демиурзите не намираха поводи за вдъхновения. Дори архангелите се носех ...
Тази есен бе последна..
Вечните кръжаха тревожно в огнените отблясъци на снижаващите се светила. Демиурзите не намираха поводи за вдъхновения. Дори архангелите се носех ...
545
Водицата на Извора е намаляла. Но как, нима ще пресъхне?! Какво е това проклятие, което тегне и върху най-святото, най-чистото и истински непреходното? И тази ли последна Надежда ще изчезне?
Това ще бъде истинска катастрофа. Листята на Рапорта са с цвета на снега Олимпийски, от най-качествена Пергам ...
Това ще бъде истинска катастрофа. Листята на Рапорта са с цвета на снега Олимпийски, от най-качествена Пергам ...
542
Емилия и Борис
Глава девета
Старият часовник отмерваше времето почти от столетие. Навремето дядото на Емилия го беше донесъл от хаджилъка. Сега тя се готвеше да става баба, а часовникът с махалото все така равномерно броеше минутите и часовете. Нито часовникът, нито времето избързваха или изоставаха ...
Глава девета
Старият часовник отмерваше времето почти от столетие. Навремето дядото на Емилия го беше донесъл от хаджилъка. Сега тя се готвеше да става баба, а часовникът с махалото все така равномерно броеше минутите и часовете. Нито часовникът, нито времето избързваха или изоставаха ...
668
6
ІV
... Мики си беше изгризал ноктите от яд и безсилие. Времето течеше, а от яхтата нямаше и следа. В пристанищния офис му бяха казали, че “Qween” - така се казваше яхтата - е отплувала много рано сутринта и тъй като беше наета само за деня би трябвало вече да се върне. Очите го боляха от безкрайното ...
... Мики си беше изгризал ноктите от яд и безсилие. Времето течеше, а от яхтата нямаше и следа. В пристанищния офис му бяха казали, че “Qween” - така се казваше яхтата - е отплувала много рано сутринта и тъй като беше наета само за деня би трябвало вече да се върне. Очите го боляха от безкрайното ...
725
1
Валеше. Над калните улички, криволичещи сред мокрите тухлени стени се нижеха въжета от лепкав, непреставащ дъжд, който се стичаше в мътни нездрави вади и затлачваше вонящите канавки. Средновековния град, такъв какъвто можеше да срещнеш из цяла Европа тънеше в непрекъсвал от дни пролетен дъжд. Мокрит ...
640
ІІІ
... Мирела рязко натисна спирачките. Някакво шесто чувство я изтръгна от унеса. Гумите изсвистяха, колата поднесе леко и спря.
Къде беше?
Очите ù все още бяха премрежени от сълзите и тя не можа да види добре, но някакво проблясване ù подсказа, че точно пред нея е морето. Не беше сигурна, за това ...
... Мирела рязко натисна спирачките. Някакво шесто чувство я изтръгна от унеса. Гумите изсвистяха, колата поднесе леко и спря.
Къде беше?
Очите ù все още бяха премрежени от сълзите и тя не можа да види добре, но някакво проблясване ù подсказа, че точно пред нея е морето. Не беше сигурна, за това ...
606
"Артишок и пресни аспержи. Онзи магьосник обича аспержи. И трюфели, много уханни трюфели за гарнитура на прясното еленско. Добре, че Оргич удари онова малко и крехко еленско яре в горите на Барона. Ама са му точни тетивата на този Оргич, мътните да го вземат. Млад и силен е, добър дявол ще излезе от ...
566
ІІ
... Мирела неистово натискаше педала на газта, без да съзнава накъде кара и с каква скорост се движи. Очите й пареха от сълзите, а главата и щеше да се пръсне от постоянно връхлитащите я спомени, мисли и чувства. Колата буквално летеше по пътя. Светлите петна от крайпътните лампи прелитаха покрай ...
... Мирела неистово натискаше педала на газта, без да съзнава накъде кара и с каква скорост се движи. Очите й пареха от сълзите, а главата и щеше да се пръсне от постоянно връхлитащите я спомени, мисли и чувства. Колата буквално летеше по пътя. Светлите петна от крайпътните лампи прелитаха покрай ...
745
1
Посрешна Го спокойното уединение на Кабинета Му. Рафтовете с безбройни издания, подвързани в най-луксозни подвързии създаваха онова академично чувство от младостта, което Му бе нужно за правилната атмосфера. Всичко бе в главата Му. Всички знания, науки, пътеписи, рецензии, анализи и реферати. Всичко ...
606
"Игри на съдбата"
роман
Част първа
І
„Съдбата е глезла, ...
роман
Част първа
І
„Съдбата е глезла, ...
1149
1
5
Не можах да се задържа на краката си, те се разтрепераха и седнах на земята. Бях ужасена. Рейн не помръдваше.
-Да повикаме някого. – каза Марчела.
-И какво ще обясним, когато дойде някой? – запитах я многозначно.
-Ще кажем, че просто сме го открили...както беше в действителност...
-А какво сме праве ...
-Да повикаме някого. – каза Марчела.
-И какво ще обясним, когато дойде някой? – запитах я многозначно.
-Ще кажем, че просто сме го открили...както беше в действителност...
-А какво сме праве ...
678
2
Стъпката бе направена. Думата бе казана. Делото започна. Святите, или поне тези, които още заслужаваха това име бяха известени. Низшите Го очакваха, тлените нямаха на какво друго вече да се надяват.
Спомняше си първите дни на Адама. Времето, когато го създаде от глина и му вдъхна живот. Беше млад, п ...
Спомняше си първите дни на Адама. Времето, когато го създаде от глина и му вдъхна живот. Беше млад, п ...
566
провокирано от Тома Троев
Кой е той? Какво прави? Къде е? Въпроси. Отговорите са очевидни. Взаимовръзките - последователни.
Сфери, граници между светло и тъмно, напред и назад. Причини и следствия. От младостта си обичаше да пътува между сферите. А беше ли някога млад? Сега още ли е млад? Имал ли е ...
Кой е той? Какво прави? Къде е? Въпроси. Отговорите са очевидни. Взаимовръзките - последователни.
Сфери, граници между светло и тъмно, напред и назад. Причини и следствия. От младостта си обичаше да пътува между сферите. А беше ли някога млад? Сега още ли е млад? Имал ли е ...
497
Самотен зловещ хълм на кървавия изгрев издига самотно снагата си.
И две фигури, всъщност двама братя натоварени като впрегатни животни крачат, по-скоро пръхтят качвайки се по стръмния наклон. И двамата носят плода на своя изнурителен труд. Единия, по-стария е качил на раменете си с кожени ремъци дъл ...
И две фигури, всъщност двама братя натоварени като впрегатни животни крачат, по-скоро пръхтят качвайки се по стръмния наклон. И двамата носят плода на своя изнурителен труд. Единия, по-стария е качил на раменете си с кожени ремъци дъл ...
520
Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 16-та част
Когато пристигнах в Пловдив беше късния следобед или началото на вечерта може би. Емоционално бях смазан. До такава степен, че усещах физическа болка навсякъде по тялото си. Значи така боли душата. Бях празен отвътре, такова ми беше усещането ...
вулгарен роман - 16-та част
Когато пристигнах в Пловдив беше късния следобед или началото на вечерта може би. Емоционално бях смазан. До такава степен, че усещах физическа болка навсякъде по тялото си. Значи така боли душата. Бях празен отвътре, такова ми беше усещането ...
711
5
-Къде се погуби, Гавраиле? – възпря с ръка надигащия се в очите на Архангела страх – тъкмо си помислих, че ще се наложи да се наслаждавам на чудесния ферментат сам. Кой е в твоята компания?
Закачуления седи неподвижно и голямата черна качулка изглежда като празна.
-Вестител е Б... – мълниеносния му ...
Закачуления седи неподвижно и голямата черна качулка изглежда като празна.
-Вестител е Б... – мълниеносния му ...
550
Вътрешността на странноприемницата Го обезоръжи.
Беше си представял опушени стени, възкисела миризма на повърнат ферментат и небесни обитателки с леко поведение да го посрещнат още на прага ù. Но това не се случи. Не е такава, каквато си я представяше.
Сега осъзнава, че това Го възпираше дълги годин ...
Беше си представял опушени стени, възкисела миризма на повърнат ферментат и небесни обитателки с леко поведение да го посрещнат още на прага ù. Но това не се случи. Не е такава, каквато си я представяше.
Сега осъзнава, че това Го възпираше дълги годин ...
466
Оказа се, че просто съм сънувала. Но за първи път сънувах... Звуци.
В началото бяха съвсем тихи и неразбираеми. Първото, което успях да уловя бе приспивната песничка, която мама ми е пяла, като съм била малка. Но едва я чувах, като шепот. Ако не я бях слушала толкова много пъти, едва ли щях да я раз ...
В началото бяха съвсем тихи и неразбираеми. Първото, което успях да уловя бе приспивната песничка, която мама ми е пяла, като съм била малка. Но едва я чувах, като шепот. Ако не я бях слушала толкова много пъти, едва ли щях да я раз ...
893
Анелия и Людмил
Глава осма
Снегът заваля още в началото на ноември. Мокър сняг, който беше превърнал софийските улици в кални локви от киша и разстопен сняг. Часът беше 7 вечерта, а валежът не беше спрял през последните 24 часа. Мръсните прозорци на трамваите не позволяваха на пътниците да видят на ...
Глава осма
Снегът заваля още в началото на ноември. Мокър сняг, който беше превърнал софийските улици в кални локви от киша и разстопен сняг. Часът беше 7 вечерта, а валежът не беше спрял през последните 24 часа. Мръсните прозорци на трамваите не позволяваха на пътниците да видят на ...
1021
2
5
- Ела, Гавраиле. Стига с тези проблеми! Тази вечер ще се повеселим – прикани го нетърпеливо и тръгна по криволичещия калдъръм от прозрачни речни камъни, обкраен със бели мраморни бордюри – важните работи ще ги оставим за друг път. Сега съм решил да изпитам някои земни съблазни. Мога да си го позволя ...
524
Свечерява се. Заникът е пурпурен зад блестящите облаци в Едем. Рояци Крилати бързат да се приберат и тихото шумолене на крилата в ниското слънце прави градината още по-омайна и вълнуваща. Тежките венчелистчета на Гигантската арония се затварят за нощта. Нектарът й попива в дълбоките цветове и закъсн ...
480
Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 15-та част
Шофьорът на автобуса направи поредната маневра, за да паркира на сектор пристигащи на автогарата в Нова Загора. Седях някъде по средата на рейса, седнал на седалката до прозореца и гледах навън. Времето беше прекрасно. Слънчево, приятно, весе ...
вулгарен роман - 15-та част
Шофьорът на автобуса направи поредната маневра, за да паркира на сектор пристигащи на автогарата в Нова Загора. Седях някъде по средата на рейса, седнал на седалката до прозореца и гледах навън. Времето беше прекрасно. Слънчево, приятно, весе ...
731
7
Борис и Анелия
Глава седма
Водите на Рилската река скачаха от камък на камък, спускайки се от снежните върхове на планината към обширните поляни осеяни с Рилска иглика, мащерка, Йорданова незабравка и Давидово винче. Обградените с вековни борове поляни, насищаха въздуха с незабравими аромати, чиято ...
Глава седма
Водите на Рилската река скачаха от камък на камък, спускайки се от снежните върхове на планината към обширните поляни осеяни с Рилска иглика, мащерка, Йорданова незабравка и Давидово винче. Обградените с вековни борове поляни, насищаха въздуха с незабравими аромати, чиято ...
1048
3
Спокойствие. Някъде до лазура мирно прошляпват спокойни крила. Денят в Градината е тих и уравновесен. Белеят одеждите на щастливи Крилати близо до Трона на Върха.
Връх, принадлежал някога на Повелителя, на Безсмъртния сред безсмъртните, на Предводителя на Гръцкия Пантеон. Гръмовержец, Бога от който ...
Връх, принадлежал някога на Повелителя, на Безсмъртния сред безсмъртните, на Предводителя на Гръцкия Пантеон. Гръмовержец, Бога от който ...
466
Втора глава
На сутринта, немигнала цяла нощ, имах отчаяна нужда от една чаша горещо кафе. Въпреки че беше 14 юли, когато погледнах през прозореца, навън валеше като из ведро. Устата ми се изви в широка усмивка – това бяха любимите ми дни... поправка, любимите ни дни. С Марчела обичахме дните, когато ...
На сутринта, немигнала цяла нощ, имах отчаяна нужда от една чаша горещо кафе. Въпреки че беше 14 юли, когато погледнах през прозореца, навън валеше като из ведро. Устата ми се изви в широка усмивка – това бяха любимите ми дни... поправка, любимите ни дни. С Марчела обичахме дните, когато ...
915
3
От днес започвам публикуването на няколкогодишния ми труд, озаглавен "ЕДЕМ"
Въздъхна. Отми няколкоседмичните следи пот по лицето си. Присяда. Сянката на Дървото е рехава, но пак е нещо. А дървото е хилаво, плодовете му са го изпили. Познание. Истини. Кърваво червени късове от мъдрост, били тук и пре ...
Въздъхна. Отми няколкоседмичните следи пот по лицето си. Присяда. Сянката на Дървото е рехава, но пак е нещо. А дървото е хилаво, плодовете му са го изпили. Познание. Истини. Кърваво червени късове от мъдрост, били тук и пре ...
592
Дъжд
Първа глава
- Виждаш ли червената светлина? – попитах я аз.
Със страх в очите Марчела погледна към тъмнината в тунела – Да бягаме! – едва изрече треперещият й глас.
Тя понечи да пусне ръката ми и да хукне към стълбите, но аз не й позволих. Тази малка червена точица, която преди малко се виждаше ...
Първа глава
- Виждаш ли червената светлина? – попитах я аз.
Със страх в очите Марчела погледна към тъмнината в тунела – Да бягаме! – едва изрече треперещият й глас.
Тя понечи да пусне ръката ми и да хукне към стълбите, но аз не й позволих. Тази малка червена точица, която преди малко се виждаше ...
753
2
Анелия и Борис
Глава шеста
Анелия Димитрова Беремлийска, по мъж Тимова, беше родена в София. Родителите й бяха учители и имаха желание единствената им дъщеря да поеме щафетата на трето поколение софийски учители. Един от чичовците на баща й е бил директор на Първа мъжка гимназия. Тогава то е било на ...
Глава шеста
Анелия Димитрова Беремлийска, по мъж Тимова, беше родена в София. Родителите й бяха учители и имаха желание единствената им дъщеря да поеме щафетата на трето поколение софийски учители. Един от чичовците на баща й е бил директор на Първа мъжка гимназия. Тогава то е било на ...
971
2
Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 14-та част
Дълго време стоях така. Легнал и притиснал нощницата до гърдите си. Сълзите отдавна бяха пресъхнали и вече не мислих за нищо. Само гледах нагоре към тавана, а сенките по него играеха, когато лекия августовски вятър, разклащаше нежно клоните н ...
вулгарен роман - 14-та част
Дълго време стоях така. Легнал и притиснал нощницата до гърдите си. Сълзите отдавна бяха пресъхнали и вече не мислих за нищо. Само гледах нагоре към тавана, а сенките по него играеха, когато лекия августовски вятър, разклащаше нежно клоните н ...
741
5
„Любовта на Кал”
1.
В една ветровита местност, където облаците рядко разкривали Слънцето, живеели най-различни птици. На някои от тях вятърът им пречил и в по-буйните сезони забягвали в по-топлите съседни области. Имало и такива обаче, които оставали целогодишно. Лястовичките били от тези птички, ко ...
1.
В една ветровита местност, където облаците рядко разкривали Слънцето, живеели най-различни птици. На някои от тях вятърът им пречил и в по-буйните сезони забягвали в по-топлите съседни области. Имало и такива обаче, които оставали целогодишно. Лястовичките били от тези птички, ко ...
682
- Миличка, моля те поеми един нов ученик! – помоли ме майка ми, докато вечеряхме. Тя беше частен учител по английски на току-що преместили се в Лондон семейства. Понякога ме моли аз да обучавам нейни ученици, ако ù се съберат много.
- Оф, мамо, пак ли? – запротестирах – Разбери, аз съм на 17 и искам ...
- Оф, мамо, пак ли? – запротестирах – Разбери, аз съм на 17 и искам ...
869
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
