14 642 резултата
Ехо нарочно вървеше по хребета на дюните - така виждаше морето под тях като една равнина, стигаща чак до далечния хоризонт, сега изсветлял в точката си на сливане между водата и небето.
Ветрецът се закачаше с покачена на дюните, като развяваше краищата на дрехите и игриво разпиляваше косите ѝ, успел ...
  253 
На абитуриентската бяхме само момчета. Отидох със старата Шкода. Нямах гадже.
На сутринта хванах първата кометата за Бургас и се качих на м/к „Елена“ за стажантският ми рейс.
Бях на долният канижел, естествено по двама в кабина, аз и един моторист, който беше в нощната вахта. Филистрина половината в ...
  303 
И ето, дойде денят, в който щяхме да погребем моя баща. За първи път от 30 години се събрахме цялото ми старо семейство -- аз, майка, сестра ми и за последно баща ми, макар и в затворен ковчег. Денят бе слънчев, но ветровит. С нас бяха и жена ми, както и сина ми; и с това се изчерпваше траурната про ...
  253 
Страсти
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
С Мая се запознах случайно – на едно тържество в центъра на града. Тя беше нисичка, но доста добре сложена, с естествено къдрава коса, красиво оформена. Имаше дяволити очи, от които можеш да очакваш всичко.
–Празник като празник! – подхвърл ...
  175 
А времето неотклонно бързаше напред.
Близначките и мама Роза изпратихме на гости при бабите. На Михаил му предстоеше четвърти семестър. Срамежливо ми говореше за приятелката си, оставяше да нощува при нея. Спомена ми, че е чужденка, следва икономика и финански. Попитах го няколко пъти каква е,да ни ...
  341  12 
Четиридесет и седем кървави сърца
На А.
-Какво искаш за вечеря, душичке? За обяд съм ти опържил яйчица. Ама за вечеря какво да ти донеса?, гласът на възрастния мъже беше тих и леко треперлив.
-Не знам, Ангеле. Каквото сколасаш да донесеш. То всичко е толкова скъпо вече… Само черешки ми се ядат. И да ...
  389  22 
А ние с Роза за пръв път останахме сами. Пийнахме по чаша вино, приказки за едно време, помниш ли това, помниш ли онова. Поглеждахме се скришом.
- Петър, страх ме е да спя сама горе...Може ли да спя при теб - тихичко промълви тя - Знаеш ли, не е някаква отплата за благодарност, за това че се ангажир ...
  328 
Беше един от онези дни, в които , ако се вярва на метеоролозите,имаше магнитни бури.
Или слънчеви изригвания..или не знам още какви природни катаклизми.
С две думи-беше отвратителен ден. Седях на металната пейка в чакалнята на автогарата в Ч.
и убивах времето до тръгване на автобуса ми със зяпане по ...
  177 
След малко Михаил паркира колата и излезе сам, съкрушен като военопленик.
- Какво стана, Мишка - запита Роза
- Снощи се съгласи, но майка й взе да разпитва с кого, къде ще ходите, кои са другите... Какво да крия, казах им. А леля Ленче ''Аха, параван да сте с Насето на майка си и новият й любовник, ...
  528 
Баба Неделя Карабелчева от Сполуково наблюдаваше със задоволство как солидната на широчина, но не и на височина Христофаниела Костуркова, съседка от отсрещния апартамент, с пъшкане и усилие се повдига на пръсти, протяга пухкавата си ръка и непохватно върти стрелките на часовника в хола ѝ, затрупан с ...
  420 
Вдигнахме наздравици за Михаил, за нас, за живота като цяло...
- Извинявай, че любопитствам, ти спомена че си тук за рожденния ден на майка си, сам ли си, имаш ли жена, деца, семейство - несигурно попита Роза.
- Да, сам съм, не успях да се оженя. Все срещам, може би неподходящия човек. Имах сериозна ...
  456 
Маймуните попаднаха на малка горичка с банани и се заеха с работата си. Късаха, лапаха – понякога дори белеха бананите, тъпчеха се, защото… Абе, никой не им гарантира, че утре ще намерят подобна горичка. При това необрана.
Което означаваше труд. Трябваше да ровят пръстта с пръчки, да мятат в изровен ...
  263 
„Аз съм само цвят лилав - люляк съм, люляк съм… * – тананикаше си Елена.
Тя хвърли последен поглед към огледалото. Зелените й очи бяха с дискретни сенки, устните с гланц, русата й коса вдигната високо на конска опашка. Само една непокорна къдрица се беше спуснала по скулата й. Намигна си весело. Беш ...
  334  16 
Пеперудата от Рая
(благословията на розата)
- разказ
Всичко около нея бе така розово и някак си на пръв поглед спокойно. Тя вървеше ли , и вървеше в посока на мъгливото и неизвестното , и не знаеше ни най-малко къде се намира. Нямаше и представа защо. През цялото време , в което крачеше колебливо в ...
  204 
Рев на мощни мотори, усмихнати момичета с причудливи рокли и прически, момчетата облечени с костюми,папионки, посрещаха момичетата, които мотористите докарваха, подаряваха им смутено майски рози с неуверено приклякване. Еуфория на абитуриентския бал.
Мотористите бяха печалившата партия, на момиче по ...
  506 
Възнеслата се душа
(Разказ)
„Мъртвите никога не умират истински. Те просто
сменят формата си. " - Сузи Касем
Пролетта бе дошла само преди няколко дена. Цветята бяха отдавна разцъфнали. Прелетните птици се бяха завърнали и започнаха да свиват гнездата си, за да излюпват малките си. А лъчите на слънце ...
  216 
Дефектно време
На А.
-Ама че задръстване!, каза на себе си Георги. - Поне климатикът на колата да работеше.
Жегата беше почти непоносима, а върволицата коли сякаш вдигаше температурата с още няколко градуса. Като се добави и това, че автомобилът почти не помръдваше, всичко правеше въздуха още по-теж ...
  375  15 
Горг чу лекия шум, усети зефира от полъха на ангелските крила и разбра, че пак има височайше посещение.
Стените, вратите, прозорците тук бяха условни. Виждаха ги и използваха само душите, попаднали в Рая. Ангелите просто ги пренебрегваха. Видимо материалното стоеше доста надолу в организацията на се ...
  264 
Разказа е преведен от руски език от самия автор.
Глава 1: Леший
Пролог
Светът се променя. От векове на мрак и легенди към епохата на технологиите и светлината е дошло времето, когато древните същества от приказките и легендите все още съществуват, но са се научили да се крият в сенките на дигиталния ...
  290 
- Режи, мале... Режи, да не ти е жал!- Магдалена хвърли бегъл поглед към земята.
Пролетният вятър поде златните ѝ като пшеница къдрици и ги разпиля почти до плета, де разделяше двора им от китните градини на Христо.
Боже, колко много го обичаше, как топло ухаеха дланите му!...Жадна вече бе да срещне ...
  1057  15  40 
Имало едно време един крал, който се мислел за съвършен. Поданиците му се страхували от него, а той си внушавал, че го уважават. Често налагал жестоки наказания, които считал за справедливи и необходими. С годините дворецът, който обитавал все повече опустявал и накрая не останали приближени, които ...
  305  19 
1.
Ехо гледаше към небето по което нощта бе разсипала звезди с цялата си щедрост.
Излезе на терасата на една от кулите на замъка, промъквайки се покрай дълбоко спящия стражник на стълбището, много внимателно отвори резбованата врата, за да не скръцне предателски, и се озова под трепкащите над нея бе ...
  319 
Човечеството преодоля опасността да стане роб на нечовешкото. На Изкуствения интелект.
Много фантазьори, пророци, анализатори предупреждаваха за риска от попадането под робството на машинното мислене. Обаче, хората сковаха Изкуствения интелект с маса закони /трите за роботите, измислени от древния ф ...
  240 
Нощта беше ясна. Хиляди звезди осветяваха яркото небе. Луната изглеждаше толкова близо, сякаш да протегнеш ръка и ще я докоснеш. Блажена тишина! Дори ароматът на въздуха бе прекрасен, прясно окосена трева премесена с аромат на ягоди.
Идеята на майка й бе много добра, затова Петя не се възпротиви да ...
  336 
В центъра на градана мечтите тече ремонт. Подменят отдавна разбрицаните и разбити плочи. По замисъл зейналите ями трябва да бъдат ликвидирани. И прословутата главна улица да стане що-годе нормална пешеходна артерия.
Очакванията са розови с черни ивици на песимизъм. Познават си хората и управата, и н ...
  314 
Лиза
С Петьо бяхме неразделни приятели от първи клас. Заедно тренирахме футбол, споделяхме сърдечните си тайни. Затова като гръм от ясно небе ме тресна новината, че се местят да живеят в чужбина.
— Ама аз с кого ще ходя на футбол? – запитах като пълен глупак.
Петьо почервеня и захапа долната си устн ...
  274 
Нещата вървят към оправяне. Въздухът, който издишвам е по-чист от въздуха, който вдишвам. Пиесата отново е за Адам и Ева, но актьорите са различни... току-що пришляпа един господин, главно действащо лице с пола, цици, кукуриго и каза „Бонжур“. Жур, жур, но изглежда не му е бон: неизвестен размер на ...
  319 
Чуваш ли? Някой пее, каза той, и се загърна още по нагоре с одеялото, почти до наболата му бяла брада, така както си седеше на инвалидната количка, и наддаде ухо към улицата.
След ненормалното затопляне през последните дни, сега времето беше твърде свежо, даже студено.
Заслушах се. Наистина някой пе ...
  244 
Всички са равни, но някои са по-равни. /Оруел, "Животинска ферма"/
хххх
Ясен, Асен, Асан и Йосиф бяха връстници. По Конституция, закони и в речите на властимащите – равноправни граждани.
Само дето живееха различно.
Ясен от малък си беше романтик. Тоест – живеещ в някакъв измислен свят на идеи, мъгли ...
  266 
Ето, дойде и този ден, отивах на гости на най-добрата си приятелка. Преди три месеца, тя си купи къща в китно Родопско село. Реших, че ще пътувам с влак. Събрах багажа и тръгнах към гарата. Както си вървях по улицата, започна да вали. Небето притъмня, а светът посивя. Някой отне цвета от всичко наок ...
  213 
Най-после, ако не кандардисах, поне сантърдисах новата колежка да ми дойде на гости в къщи.
Тананикаше си някаква песничка '' Налей ми ракия, пусни ми блус,... ракия и блус,ракия и блус...''
- Ей маце, я объркаш ракиите, я объркваш и стъпките... - радостно потривах ръце и премижвах от кеф
- Не бой с ...
  254 
Ехо цяла седмица чакаше този дъжд, защото остана съвсем без никакви цветове, а бе започнала да тъче нова постеля и щом първите капки се откъснаха от пътуващите днес на север меки, светлосиви облаци, нарами цветоуловителя и забърза към реката.
Стигна до големия водопад точно навреме - лъчите на лятно ...
  236 
Дългото звънене на вратата беше безплодно. Никой не отваряше. А уговорката уж беше твърда. Майсторът започваше да се изнервя. Беше довлякъл чантите с инструменти до петия етаж – асансьорът не работеше, – а сега това… Все пак му се струваше невъзможно жената да му е вързала тенекия. Тя звучеше много ...
  527 
Не е невъзможно, а крайно наложително след толкова обилно ядене и пиене при мама и тати, да не посетиш личния лекар...
Изслуша оплакванията ми, понатисна корема ми и подаде мълчаливо рецептата.
- Докторе - обаждам му се по мобилния след няколко часа - Купих онова нещо иригатор, какво да правя нататъ ...
  461  10 
- Ставай, поспаланке! - прониза я гласът му.
Знаеше какво следва - дърпане на завивките й...
- Искам да спя. Обичам да се излежавам. Остави ме. - промърмори сънена.
- Виж се на какво приличаш! - продължи той - Страшна и рошава като...като баба Яга. Моята сладка баба Яга.
- Пропусна определението "гр ...
  482  15 
Християнски роман
(Разказ)
Чернееща се нощ. Някой бягаше от сторен грях.
Стъпки на жена се чуваха да тичат сред гора и плашеща,разпростряла се навсякъде тъма. Заедно с тях... бързаха да ги догонят и вятърът, и студът- призракът и убиецът на вечерта. Все невидими, но сякаш, чупещи костите и замръзващ ...
  346 
Пещерният още не човек Щщд спря и се замисли. Нещо му се правеше, но какво…
Сети се, размота кожите около бутовете си и клекна. Трябваше да се разтовари. Тежък ден беше – гониха косматия носорог през две долини, замеряха го с камъни и дротици, накрая го примамиха към пропастта, а когато оня се стова ...
  243 
Еднообразието вкъщи продължава.
Гледам благоверната съпруга, побутва очилата си, вторачила се в екрана на мобилния си, мърда устни, четейки нещо.
Погледна ме многозначително.
- Слушай до какво заключение са стигнали учените ''От липса на секс не са умрели толкова хора, колкото от липса на любов...'' ...
  442 
И дойде ред на мечтаното сутришно кафе със стара приятелка в опушеното квартално барче.
- Знам, че е банално, но какво друго да те питам...Чукна ли яйцата.
- Чукнахме се с моя,...изплескахме всичко...
- Щастливка, и как беше...
- Как, ужас. В бързината забравила съм да сваря яйцата и ги боядисах так ...
  509 
Той долови шумът, който му напомняше на нещо, не можа да определи точно на какво, но не беше оня постоянен звук в главата му.
Не бяха камбаните.
Това не беше свиренето в ушите, както казваха докторите, а отзвук от камбаните, които той чуваше и знаеше че те се люлееха там някъде на полусрутените си к ...
  268 
Предложения
: ??:??