40 858 резултата
Ти си моята единственна приятелка и за всяка моя болка с мене страдаш ти, разбираш кога съм щастлива и кога съм плакала, познаваш ме по-добре от самата мен дори.
Той ми причини това, приятелко, той разби живота ми и сега погледна ли се в огледалото, виждам колко ми личи!
Не бърши сълзите ми, приятел ...
Той ми причини това, приятелко, той разби живота ми и сега погледна ли се в огледалото, виждам колко ми личи!
Не бърши сълзите ми, приятел ...
925
От живота на хората остават малко неща, от тях самите - нищо!
Любовта носи болка, а болката е кармата, която трупаме през хилядите си безсмислени прераждания. Разумът е това, което убива тялото, опитвайки се да го превърне в идол на собствените му желания. Вуду кукла, прободена от стрелата на любовт ...
Любовта носи болка, а болката е кармата, която трупаме през хилядите си безсмислени прераждания. Разумът е това, което убива тялото, опитвайки се да го превърне в идол на собствените му желания. Вуду кукла, прободена от стрелата на любовт ...
3089
1
11
Обажда ми се Грег по телефона.
- Липсваш ми. Трябва да те видя спешно.
- О, интересно. Тъкмо си мислех и аз и...
- Професионално!
- Трябва да се видим професионално, за да: ...
- Липсваш ми. Трябва да те видя спешно.
- О, интересно. Тъкмо си мислех и аз и...
- Професионално!
- Трябва да се видим професионално, за да: ...
2005
50
1 ден
Още един ден изтича между пръстите на Дявола. Поредната магия на изгубеното. Изгубено какво? Бръщолевене, емоции, кал, злоба, фантазия, крясък на Его, думи ненужни откровения, срам, унижение. Защо е всичко? Какъв е смисъла, потресаващо разбиване на надежди? На кого е нужно?
Всепоглъщащото око ...
Още един ден изтича между пръстите на Дявола. Поредната магия на изгубеното. Изгубено какво? Бръщолевене, емоции, кал, злоба, фантазия, крясък на Его, думи ненужни откровения, срам, унижение. Защо е всичко? Какъв е смисъла, потресаващо разбиване на надежди? На кого е нужно?
Всепоглъщащото око ...
845
Защото ще хванеш ръката ми, когато падам.
Защото ще ме разбереш, когато другите не могат.
Защото ще помълчиш с мен, когато ми е тежко.
Защото ще ме поправиш, когато греша.
Защото ще ми помогнеш, дори когато ти е трудно. ...
Защото ще ме разбереш, когато другите не могат.
Защото ще помълчиш с мен, когато ми е тежко.
Защото ще ме поправиш, когато греша.
Защото ще ми помогнеш, дори когато ти е трудно. ...
1303
3
Легенда за жабалака
Руслан беше прекарал целия си досегашен живот в селото, в което беше роден. В началото всичко вървеше нормално – от безгрижното детство, през осемте години в училище до първите седенки, на които вече заглеждаше някои момичета. Откъде се взе братовчедката на Мара Алтъновата едно л ...
Руслан беше прекарал целия си досегашен живот в селото, в което беше роден. В началото всичко вървеше нормално – от безгрижното детство, през осемте години в училище до първите седенки, на които вече заглеждаше някои момичета. Откъде се взе братовчедката на Мара Алтъновата едно л ...
979
19
Баба Дока наближаваше стоте. До деветдесет и шестата беше учудващо подвижна. Не се спираше на едно място. Почукването на тояжката ù непрекъснато се чуваше отнякъде. С нея не се разделяше, защото тя крепеше кръста ù. Той се беше изкривил на дъга и все повече я притискаше към земята. Когато главата ù ...
686
4
Мър Мяу беше мислил и планирал как точно да действа в ситуация като тази:
- Как можа да направиш такова нещо?! - за пореден път недоумяващо нареждаше Ко Та Рак. - Кажи ми с каква глава мисли, преди да я свършиш тая?!
- С моята глава - напълно спокойно отговори малчуганът, а после почуквайки леко по ...
- Как можа да направиш такова нещо?! - за пореден път недоумяващо нареждаше Ко Та Рак. - Кажи ми с каква глава мисли, преди да я свършиш тая?!
- С моята глава - напълно спокойно отговори малчуганът, а после почуквайки леко по ...
560
2
Тихо и тъмно е. Само един лунен лъч плахо се прокрадва в стаята през спуснатите щори. Този път е приятно. Защо ли? Защото днес не спя сама. Защото съм с Него!
Сгушил се е в мен, с ангелско излъчване, спи като малко дете. Обичам, когато се будя нощем, да го гледам как спокойно лежи до мен. Обичам и д ...
Сгушил се е в мен, с ангелско излъчване, спи като малко дете. Обичам, когато се будя нощем, да го гледам как спокойно лежи до мен. Обичам и д ...
700
2
Чана Пена се изправи. Спомените наново се появиха. Беше неин ред да накладе седенката. Приготви съчки и един дебел кютук. Накладе огъня. Очите ù се изпълниха със сълзи. Димът се дигна нагоре и подкани съседските моми. Магда и Калина хвърляха дърва в огъня и той огря хармана. Момите започнаха да идва ...
857
Шията й дали ще може да го носи? Толкова е нежна, белотата й ще отстъпва на силно червеното и дали няма да се загуби. Сокът от напуканите плодове ще оцвети ръбчето на деколтето и дали ще се изчисти после? Ами тънките клонки няма ли да одраскат кожата й. Как не можа да купи подарък, времето не достиг ...
770
8
Едва ли ще ми повярваш, ако ти кажа, че се срещнах очи в очи с живота, нали? Зная, ти си човек и това е тъй нормално за твоята същност. Съмнението е вплетено във всяко твое движение и дори прозира през погледа ти. Потъвам, щом видя очите ти и там знаеш ли какво виждам? Виждам самота, пълно безразлич ...
782
4
Към девет и десет вечерно време реших, че трябва да хвана калемчето и да напиша нещо, понеже отдавна не съм го правила.
Не е лесно, когато не знаеш какво да кажеш, така че да не се повтаряш.
Не е лесно, когато трябва да пишеш, а всичко размива очертания и потъва в зеленикавото блато на горчивата реа ...
Не е лесно, когато не знаеш какво да кажеш, така че да не се повтаряш.
Не е лесно, когато трябва да пишеш, а всичко размива очертания и потъва в зеленикавото блато на горчивата реа ...
1686
5
И двете зали бяха почти еднакво големи и пълни с хора. Луксът лъхаше отвсякъде. Осветлението напомняше на сцена от филм за времето на Кралят- Слънце. Подът беше постлан с възможно най-скъпите килими от край до край. По стените висяха картини на световно известни художници, естествено - оригинали. Но ...
900
18
Въпросите свършиха, той си тръгна, изгуби се кръгът, поспря дори дъждът. И ето, че отново е обикновено, бездушно и безсмислено. Той се усмихна - това бе една от онези усмивки, които напомняха на слънчеви лъчи, намерили процеп в иначе мрачно черните облаци.
1454
Гледаш ме с пренебрежение в очите, с отвращение. Този пламък, който гори... нима е омраза?
Кълнеш ме, заричаш се, заплашваш. Звукът от шамарите отеква в празната стая. Виковете се удрят в мен като камшици. Свивам се в ъгъла на кълбо. Нямам сили да заплача.
Мразиш в мен нещата, които ненавиждаш в себ ...
Кълнеш ме, заричаш се, заплашваш. Звукът от шамарите отеква в празната стая. Виковете се удрят в мен като камшици. Свивам се в ъгъла на кълбо. Нямам сили да заплача.
Мразиш в мен нещата, които ненавиждаш в себ ...
1029
4
- Да играем на "Мълчанка" - предложи Сянка.
- Скукааа - махна с лапа Ко Та Рак. - Правили сме го!
- Тогава не играехме - уточни Но Щен Вълк. - А провеждахме експеримент.
- Хайде - каза сянката. - Който проговори, шамар ще го събори.
- Едно, две... - започна да брои вълкът, но котакът го прекъсна с д ...
- Скукааа - махна с лапа Ко Та Рак. - Правили сме го!
- Тогава не играехме - уточни Но Щен Вълк. - А провеждахме експеримент.
- Хайде - каза сянката. - Който проговори, шамар ще го събори.
- Едно, две... - започна да брои вълкът, но котакът го прекъсна с д ...
673
Не бях докосвал пияното от години.
Изведнъж, като че ли изгубих онова желание, което ме караше да свиря. Винаги съм избягвал да говоря за това и до днес не мога да разбера защо. Когато бях малък, още в детската градина майка ми казваше, че съм бил музикант по душа. Тогава си спомням как вземах две п ...
Изведнъж, като че ли изгубих онова желание, което ме караше да свиря. Винаги съм избягвал да говоря за това и до днес не мога да разбера защо. Когато бях малък, още в детската градина майка ми казваше, че съм бил музикант по душа. Тогава си спомням как вземах две п ...
950
4
По пиенето ни ще ни познаете
Моля, да не се чете от:
- феминистки и женомразци;
- хора с лесно ранимо его;
- хора без чувство за хумор ...
Моля, да не се чете от:
- феминистки и женомразци;
- хора с лесно ранимо его;
- хора без чувство за хумор ...
1335
21
Момите ходиха по две, три, или по комшийски. Но не сяка можеше да отиде. Ако в къща бяха няколко моми, ходеше най-голямата. Подявката я рачиха, коританката, щото беше най-малетката и под коритото. Не можеше да са задоми преди по-голямата сестра. Не можеше и да седенкува.
Сека година на първата седян ...
Сека година на първата седян ...
1178
1
ПРИМЕРИ ИЗ АНТИЧНОСТТА
(из цикъла "Неочаквано тропически нощи")
- Никос, уморих се!
- Да се прибираме ли, Елени?
- Да, пък и нали знаеш… в стаята те чака тежък труд! ...
(из цикъла "Неочаквано тропически нощи")
- Никос, уморих се!
- Да се прибираме ли, Елени?
- Да, пък и нали знаеш… в стаята те чака тежък труд! ...
895
1
Беше Август. Двамата влюбени току-що се бяха отделили от шумната компания на своите приятели. Те останаха в малката, уютна хижа в подножието на хълма, където пред светлата камина водеха някакъв шумен и общо взето безсмислен спор. Един от онези спорове, които младите хора водят просто така и го съпро ...
1316
1
КОРФУ
МОЯТА ГОЛЯМА МЕЧТА
Гърция ни посрещна с дъжд. Това при мен, явно, е традиция. И в Тасос, преди година и половина, времето беше предимно облачно.
Но тази красота си заслужава да се изстрада. Сега съм на брега на морето – на хотелския плаж. Месонги бийч. Каквото и да значи това, доста добре са г ...
МОЯТА ГОЛЯМА МЕЧТА
Гърция ни посрещна с дъжд. Това при мен, явно, е традиция. И в Тасос, преди година и половина, времето беше предимно облачно.
Но тази красота си заслужава да се изстрада. Сега съм на брега на морето – на хотелския плаж. Месонги бийч. Каквото и да значи това, доста добре са г ...
4557
Времето препускаше и бързо отминаваше разноцветните поляни на годините. Не можеше да спре, нито да се върне назад. Накъде препускаше? Защо бързаше? Нали някъде там на брега на най-шарените мигове го чакаше смъртта... И къде щеше да го отведе?...
Мама и татко се сближиха малко повече след като тя изл ...
Мама и татко се сближиха малко повече след като тя изл ...
926
15
Срещи между непознати
1.
Вики, Ива и Лена си бъбриха по женски в един нощен клуб и пиеха коктейли или вкусни натурални сокове.Твърдият алкохол за тях съществуваше само по празниците! Ива оправяше яката на симпатичния младеж, който явно беше дошъл заедно с дамите. Момичетата бяха млади, около двадесе ...
1.
Вики, Ива и Лена си бъбриха по женски в един нощен клуб и пиеха коктейли или вкусни натурални сокове.Твърдият алкохол за тях съществуваше само по празниците! Ива оправяше яката на симпатичния младеж, който явно беше дошъл заедно с дамите. Момичетата бяха млади, около двадесе ...
1087
4
- феминистки и женомразци;
- хора с лесно ранимо его;
- хора без чувство за хумор
Ние, жените, не сме покорни робини от много време насам. Напротив, на нас дължите думи като "феминизъм”, „суфражизъм”, „еманципация”, “строга господарка” (последното да не се приема с блеснал поглед). Е, ние обичаме да ...
- хора с лесно ранимо его;
- хора без чувство за хумор
Ние, жените, не сме покорни робини от много време насам. Напротив, на нас дължите думи като "феминизъм”, „суфражизъм”, „еманципация”, “строга господарка” (последното да не се приема с блеснал поглед). Е, ние обичаме да ...
1524
25
Беше застанала пред огледалото и наблюдаваше жената, която я гледаше от там. 30-годишна, червенокоса, добре изглеждаща. Лицето ù вече гримирано, изглеждаше перфектно. Но, когато залагаше на естествена визия, пак беше запомнящо се. Но не заради червеното от косата. Очите. Това бяха очи, които не се з ...
952
16
Посветено на Селена - една истинска приятелка!
Лейла беше едно много красиво и добро петнадесетгодишно момиче.
Откакто се помнеше, винаги беше център на внимание, беше обгрижвана от всички и - нещо рядко срещано - уважавана. В училище беше любимка на учителите, отличничка, но никой не я мразеше или ...
Лейла беше едно много красиво и добро петнадесетгодишно момиче.
Откакто се помнеше, винаги беше център на внимание, беше обгрижвана от всички и - нещо рядко срещано - уважавана. В училище беше любимка на учителите, отличничка, но никой не я мразеше или ...
1563
4
Здравковата сватба.
За селото на Здравко мнозина казваха, че е квартал на града. Действително разстоянието беше един хвърлей и старите хора обичаха да се шегуват и спорят, дали са граждани или селяни?
Тази събота в селото настана необичайно оживление. Причина за това беше увеличеният поток от външни ...
За селото на Здравко мнозина казваха, че е квартал на града. Действително разстоянието беше един хвърлей и старите хора обичаха да се шегуват и спорят, дали са граждани или селяни?
Тази събота в селото настана необичайно оживление. Причина за това беше увеличеният поток от външни ...
1556
16
Човешки сезони
(ЛЯТО)
Ездачи сред буря
Деян Апостолов
"I was caught ...
(ЛЯТО)
Ездачи сред буря
Деян Апостолов
"I was caught ...
1288
2
Когато се събуди в неделя, почти към 11, Мелани си помисли, че й се е присънил странен сън – по най-чудноват начин тя се бе озовала на една вечеря, докарана като скъпа... компаньонка, инструктирана да се усмихва чаровно и загадъчно и най-важно от всичко – да бъде зашеметяваща! Е, и ако това не е стр ...
1263
4
Бялото кокиче
Времето беше студено и мразовито, но това е типично за началото на годината. Типични бяха и малките пърхащи снежинки, които леко се разбиваха в черната земя. Светът бе замрял. Хората не излизаха, стреснати от минусовите температури, не се интересуваха от нищо друго, освен от това да са ...
Времето беше студено и мразовито, но това е типично за началото на годината. Типични бяха и малките пърхащи снежинки, които леко се разбиваха в черната земя. Светът бе замрял. Хората не излизаха, стреснати от минусовите температури, не се интересуваха от нищо друго, освен от това да са ...
1412
1
2 част
Погледна я. Беше облечена със синя рокля, впита в тялото ù със страстта на юноша. Подчертаваше всичките ù извивки красноречиво като велик оратор. Сините обици само внасяха нотка екстравагантност, а сините обувки слагаха началото на един дълъг крак, върху който Господ беше поработил дълго и пр ...
Погледна я. Беше облечена със синя рокля, впита в тялото ù със страстта на юноша. Подчертаваше всичките ù извивки красноречиво като велик оратор. Сините обици само внасяха нотка екстравагантност, а сините обувки слагаха началото на един дълъг крак, върху който Господ беше поработил дълго и пр ...
942
15
Вятър развя косите ти и заплете в тях цвете. Ръката ти докосна моята и слънцето дари ни с прелестна усмивка. Отвърна му с песен и синигерът замлъкна, запленен от нежния ти глас. Как хубаво и лесно е да сме един до друг. Думи не ни трябват! Те и без това са слаби, не могат да опишат радостта. Нека ти ...
950
2
Малката странноприемница тънеше в полумрак. Повечето посетители се бяха качили по стаите си, за да си починат, преди да продължат своя път върху конете. Уморените от деня добичета вече преживяха спокойно в конюшнята.
Съдържателят Йонко - нисък, набит човек на около петдесет години, забърсваше изпоте ...
Съдържателят Йонко - нисък, набит човек на около петдесет години, забърсваше изпоте ...
892
11
… Тъмнина обгръщаше стаята, празна и самотна, сякаш в нея никога не бе имало живот, сякаш бе създадена да бъде самотна. Вратата се отвори с леко скърцане, идващо от остарелите панти, някои влезе толкова тихо, че, ако не беше сигналът на остарялата врата, нямаше и да се разбере за присъствието на съз ...
1331
6
"Хубавите ябълки свинете ги ядат" - за пореден път тази мисъл се прокрадваше в съзнанието й. Разсърди се на себе си, беше си обещала повече да не се самонаранява. Поне не и тази вечер. Полупразната чаша я накара да се замисли за празния си живот. А малкото останало вино, сякаш олицетворяваше надежда ...
1131
3
Един непораснал романтик (10)
Само с едно обаждане по телефона успявам да разбера кога Елена е на работа – смяната ù не бе променяна...
В мига, в който ме вижда през прозореца, по лицето ù се изписва досада “Пак ли си ти?” и бързо изскача навън. Стои на платформата и ме гледа въпросително. Не ми се ...
Само с едно обаждане по телефона успявам да разбера кога Елена е на работа – смяната ù не бе променяна...
В мига, в който ме вижда през прозореца, по лицето ù се изписва досада “Пак ли си ти?” и бързо изскача навън. Стои на платформата и ме гледа въпросително. Не ми се ...
782
4
Преди години ми беше напълно достатъчен само един пирон, за да закова гръдния си капак. По-късно, за всеки случай, заковах допълнителен пирон. Да ме пита човек защо ми трябваше! Сякаш се бях уплашила, че капакът ще се разкове и сърцето ми ще литне в безтегловния Космос.
Онзи, вторият пирон, се резор ...
Онзи, вторият пирон, се резор ...
951
6
БЕЛИТЕ РИБИ
Бели риби, точно толкова бели. Сънувах ги миналата есен. Беше дъждовен период, валеше така, сякаш никога преди това не бе започвало. Дърветата оглозгани стърчаха като надгробни плочи. Земята прогизнала повръщаше и навсякъде имаше огромни локви. Бялото бе изчезнало като цвят.
Тогава тези ...
Бели риби, точно толкова бели. Сънувах ги миналата есен. Беше дъждовен период, валеше така, сякаш никога преди това не бе започвало. Дърветата оглозгани стърчаха като надгробни плочи. Земята прогизнала повръщаше и навсякъде имаше огромни локви. Бялото бе изчезнало като цвят.
Тогава тези ...
751
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
