40 858 резултата
Дворът е запустял. Буренясал.
На поляната пред къщата стърчи един лилиум. Крещящо хубав. Ухаещ... но отровен.
Не може да не погледнеш към тоя двор. Хубост!
Отдавна не съм идвал тук. Идвам само като мине зимата и се стопли. Преди не можех да отмина тоя двор. Не можех да не спра. Залепвах се на ограда ...
На поляната пред къщата стърчи един лилиум. Крещящо хубав. Ухаещ... но отровен.
Не може да не погледнеш към тоя двор. Хубост!
Отдавна не съм идвал тук. Идвам само като мине зимата и се стопли. Преди не можех да отмина тоя двор. Не можех да не спра. Залепвах се на ограда ...
1382
5
Ако знаех, че гласът на залеза ще пресипне в мен – до болезнено червено... и нощните цигулки ще окапят, натежали от влагата в очите... Ако знаех, че тишината в ушите тежи (но е истинска)...
Вълци вият в сънищата. И омагьосват. И вятърът сякаш замира. Сякаш се процежда през вените... И го усещам да с ...
Вълци вият в сънищата. И омагьосват. И вятърът сякаш замира. Сякаш се процежда през вените... И го усещам да с ...
1036
4
Страхотен човек е колегата Ицо – бодър младежки дух за 60-те му години, винаги готов за купон, готино чувство за хумор, ще ти направи услуга и няма да чака да му връщаш... С една дума – готин, та дрънка! Бил и чешит, ама аз това го разбрах едно лято, когато двамата с него се озовахме на служебните б ...
1141
6
Ние сме с цяла програма!?
Част първа… Казармата на Ивет…
Преди да започна да ви разказвам, май трябва да ви обясня откъде идва заглавието… Има ли ли сте дни, в които сте повече от сигурни, че около вас един нормален няма?! Няма начин да сте нямали. И тогава сигурно сте чували и израза: Всеки луд с н ...
Част първа… Казармата на Ивет…
Преди да започна да ви разказвам, май трябва да ви обясня откъде идва заглавието… Има ли ли сте дни, в които сте повече от сигурни, че около вас един нормален няма?! Няма начин да сте нямали. И тогава сигурно сте чували и израза: Всеки луд с н ...
1281
1
Гледачката надникна през прозореца. Опашката беше огромна. Въздъхна и отпи глътка ароматно кафе. Денят се очертаваше тежък. Дано нямаше хора за някаква магия днес. Не я практикуваше, обикновено прехвърляше случаите към ходжата в съседното село. Мъжете пó са на “ти” с тъмните сили.
Застана зад пердет ...
Застана зад пердет ...
2646
23
- Това е човекът – мъжът с металния глас и още по-студените очи сложи на масата пред нея снимка.
Изтръпна. Надяваше се да е успяла да прикрие ужаса си. Това беше той. Нейният мъж, единственият и неповторимият. Този, който успя да разтопи огромната буца лед в тялото ù, замразявана години, докато трае ...
Изтръпна. Надяваше се да е успяла да прикрие ужаса си. Това беше той. Нейният мъж, единственият и неповторимият. Този, който успя да разтопи огромната буца лед в тялото ù, замразявана години, докато трае ...
955
3
Дай ми причина да остана и миналото мрачно да загърбя.
Дай ми причина да те защитя и враговете твой да разгромя.
Дай ми причина да разкрия пред теб сърцето наранено.
Дай ми причина с теб да споделя мислите сломени.
Дай ми причина да се променя. Да избърша сълзите и да те обикна. ...
Дай ми причина да те защитя и враговете твой да разгромя.
Дай ми причина да разкрия пред теб сърцето наранено.
Дай ми причина с теб да споделя мислите сломени.
Дай ми причина да се променя. Да избърша сълзите и да те обикна. ...
920
3
Чана Пена беше привършила. Дъхаше на препечено пресно агнешко. В бохчата турна от него, топъл кравай, не забрави и житото. От майка си беше чула, че на тоя ден са раздава на мъртвите, щото им е осигурено покровителство от живите. Тръгна към гробището. Гробовете бяха почистени. Спря се. Млада върбичк ...
1516
3
Ти лежеше, там. Безжизнен, студен, по-студен от всякога. Не те познавах такъв и не исках. Но беше красив, както винаги. Косата ти небрежно разрошена, две или три копчета от ризата ти бяха закопчани и дънките, които толкова много обичах по теб. Очите ти - затворени, но и такива ги обичах. Разликата б ...
532
Има нещо, което ме тревожи. Изписано е на лицето ми. Излъчването ми има значителен нюанс на тревога. Единственото, до което стигам е усещането за несигурност. Все едно се движа по ръба, някаква нестабилна плоскост, която очаква възхода или падението ми, за да даде нов зов, нов порив.
Търся спокойств ...
Търся спокойств ...
826
1
- На колко години е, всъщност? Не изглежда на повече от 23-24. – Хенри, отново лениво излегнат, любопитно гледаше към Никълъс.
- Не си далеч, наближава 26. Погледнах в досието й. Знаеше ли, че е разведена?
- Не. И все ми е струваше странно като я наричат „госпожа”... Някак си не й подхожда. Сигурен ...
- Не си далеч, наближава 26. Погледнах в досието й. Знаеше ли, че е разведена?
- Не. И все ми е струваше странно като я наричат „госпожа”... Някак си не й подхожда. Сигурен ...
1176
2
Снощи бяхме на ресторант - с най-големите ми приятели и с децата.
През деня бяха оперирали големият им син.
Те - изтощени, ние - гледахме да разсеем напрежението.
Тиха музика, разкошно меню, перфектно обслужване.
Може би, бъдещите ми снаха и зет... ...
През деня бяха оперирали големият им син.
Те - изтощени, ние - гледахме да разсеем напрежението.
Тиха музика, разкошно меню, перфектно обслужване.
Може би, бъдещите ми снаха и зет... ...
1194
17
І. МОЯТА ИСТИНСКА ИСТОРИЯ
Всичко започна като на шега. В разказа „Змеево либе” представих една лична история, като вплетох в нея фолклорния мотив за Змея. Баба ми беше разказала една истинска случка с девойка от моето село. Това беше изключително подходящо, за да се присмея над себе си в един разказ ...
Всичко започна като на шега. В разказа „Змеево либе” представих една лична история, като вплетох в нея фолклорния мотив за Змея. Баба ми беше разказала една истинска случка с девойка от моето село. Това беше изключително подходящо, за да се присмея над себе си в един разказ ...
1382
1
4
Красиво нежно безумие, потапящо крехкия спомен.
Големи искрящи очи. Да, аз виждам самотно отчаяние,
чакащо някой да го спаси. Поредният ден.
Минавам, а до мен самотен бездомен скитник, скитащ из улицата.
Виждам големите му искрящи очи, а душата му сякаш иска да полети. ...
Големи искрящи очи. Да, аз виждам самотно отчаяние,
чакащо някой да го спаси. Поредният ден.
Минавам, а до мен самотен бездомен скитник, скитащ из улицата.
Виждам големите му искрящи очи, а душата му сякаш иска да полети. ...
1082
1
Картинка
Стая с бюро, върху което стои шевна машина; зад него - библиотека с няколко книги и малка кутия с игли, конци, ножички и карфици; до бюрото - стол, върху който е седнал възрастен мъж със сбръчкано лице, което има селско излъчване; с вехта светлосива шапка на тъмносиви райета; с набола бяла ...
Стая с бюро, върху което стои шевна машина; зад него - библиотека с няколко книги и малка кутия с игли, конци, ножички и карфици; до бюрото - стол, върху който е седнал възрастен мъж със сбръчкано лице, което има селско излъчване; с вехта светлосива шапка на тъмносиви райета; с набола бяла ...
1637
4.
Обичаше тишината и тихия шепот на океанските вълни, да усеща нежния допир на пясъка...
Погледът му бавно шареше отвъд хоризонта, а мислите му плуваха още по-надалече...
Тук той забравяше за всичко - за живота отвъд рая на вълните, за болката, за разочарованията , за сивотата.....
Направи опит да ...
Обичаше тишината и тихия шепот на океанските вълни, да усеща нежния допир на пясъка...
Погледът му бавно шареше отвъд хоризонта, а мислите му плуваха още по-надалече...
Тук той забравяше за всичко - за живота отвъд рая на вълните, за болката, за разочарованията , за сивотата.....
Направи опит да ...
1348
2
Професионалистът
Втори опит за сериозен любовен разказ
(всяка прилика с истински лица и събития е случайна)
Nellnokia & Greg
1 част ...
Втори опит за сериозен любовен разказ
(всяка прилика с истински лица и събития е случайна)
Nellnokia & Greg
1 част ...
934
24
Знаеш за всяка моя реакция - всяка усмивка, всяка сълза. Знаеш какви мисли се лутат в главата ми. Знаеш къде съм, с кого съм, каква съм.
Знаеш, сякаш те има. Знаеш, сякаш си тук.
Знаеш, сякаш обичаш. Знаеш, а всъщност не си.
Предвидима ли съм? Опасна ли съм? Ранима ли съм?
Мълчиш, а тишината говори. ...
Знаеш, сякаш те има. Знаеш, сякаш си тук.
Знаеш, сякаш обичаш. Знаеш, а всъщност не си.
Предвидима ли съм? Опасна ли съм? Ранима ли съм?
Мълчиш, а тишината говори. ...
1048
6
Дойде една привечер.
Ръст - среден. Възраст - средна. Физиономия - смачкана. Прегърбен. Ръцете висят до колената. В тях стиска пластмасов плик. И той смачкан.
Стои пред портата и мълчи.
-При мен ли идваш?
Мълчи. ...
Ръст - среден. Възраст - средна. Физиономия - смачкана. Прегърбен. Ръцете висят до колената. В тях стиска пластмасов плик. И той смачкан.
Стои пред портата и мълчи.
-При мен ли идваш?
Мълчи. ...
777
8
Непознат ангел
Нощта красива ме погъделичка нежно по нослето. Погледнах надясно и видях - до мен лежеше очарователно погълната от сънища, невероятно красива госпожица с черна, дълга и миришеща на сладко коса; с изящни, сочни устни; не виждах очите ù, но миглите ù със сигурност бяха гъсти и дълги. Сп ...
Нощта красива ме погъделичка нежно по нослето. Погледнах надясно и видях - до мен лежеше очарователно погълната от сънища, невероятно красива госпожица с черна, дълга и миришеща на сладко коса; с изящни, сочни устни; не виждах очите ù, но миглите ù със сигурност бяха гъсти и дълги. Сп ...
853
1
Беше лято... Някъде към края на юли... Временцето таман се бе поразхладило... Голяма заслуга за последното имаха пухкавите облачета, които лениво се размотаваха в небесната синева... Точно тях зяпаха Ко Та Рак и Но Щен Вълк. Двамата приятели се бяха излегнали на меката зелена трева около Не Чак Толк ...
825
2
Вървя, вървя... боса, в разкъсани дрехи, с отчаяние в очите и свити в юмрук ръце ... а тълпата е около мен, но някак си... защо е толкова безлична? A може би аз съм безличната? Или съм невидимата? Не... аз съм мислещата, страдащата, поучаващата... аз съм тази, която знае какво иска и кое е правилнот ...
579
2
Седя на прозореца и се взирам в Луната... Тази вечер е толкова искряща... тайнствена... заобиколена единствено от мрачните дебри на вечността. Няма нито една звездичка на небето... сякаш онази блестяща планета е запазила небитието само за себе си... сякаш просто търси внимание. Дали заради това е то ...
1670
2
Върху глинения под до пещта, тя беше сложила агнето. Влезе в одаята с дреболиите. Сложи ги в меника на огъня и изчака да поуврат. Когато омекнаха, ги извади от огъня и се запъти към пещта. Наряза ги на ситно и прибави сол, червен пипер и джоджен. Отиде в градината и наскуба от зеления лук. След това ...
647
Кой излъга, когато каза, че парите не купували чувствата? Без малко успя да ме заблуди, че е така. Но мога да докажа, че това е една долна лъжа, която заблуждава много хора, включително мен.
Пари - едни хартийки, нали? Можеш да ги пипнеш, да ги усетиш, помиришеш... а чувствата, не - те се чувстват. ...
Пари - едни хартийки, нали? Можеш да ги пипнеш, да ги усетиш, помиришеш... а чувствата, не - те се чувстват. ...
2589
5
Природа!
Думите... откога има значение какво казваш?
Толкова бе потаен, толкова магнетичен и завладяващ. Живееше в реалността там, при другите! Рядко се докосваше до детското, до първичното, макар че самият той бе първичен понякога. Усмивката му беше рядко срещано явление. Нищо, че пред някои хора с ...
Думите... откога има значение какво казваш?
Толкова бе потаен, толкова магнетичен и завладяващ. Живееше в реалността там, при другите! Рядко се докосваше до детското, до първичното, макар че самият той бе първичен понякога. Усмивката му беше рядко срещано явление. Нищо, че пред някои хора с ...
1278
1
СНАХА
Не хареса Пенка снаха си и това си е. Коя пък ли ù харесваше. Колкото и момичета да бе довел Краси у дома, тя все им намираше недостатъци и ги смяташе за леки жени, само и само да остави сина си за себе си. Досега бе успяла да прогони всяка, но тая, тая се оказа костелив орех. Упорита. Какво л ...
Не хареса Пенка снаха си и това си е. Коя пък ли ù харесваше. Колкото и момичета да бе довел Краси у дома, тя все им намираше недостатъци и ги смяташе за леки жени, само и само да остави сина си за себе си. Досега бе успяла да прогони всяка, но тая, тая се оказа костелив орех. Упорита. Какво л ...
2035
6
Началото на краят
Абортът
Маруся установи, че е бременна. Страшно се изплаши, тя знаеше, че Здравко не е най-подходящият за нея човек. Не, не, че не го обичаше, но разума и подсказваше, че няма да бъде щастлива. Той харесваше жените, компаниите, чашката. Досега това я привличаше, бе предизвикателств ...
Абортът
Маруся установи, че е бременна. Страшно се изплаши, тя знаеше, че Здравко не е най-подходящият за нея човек. Не, не, че не го обичаше, но разума и подсказваше, че няма да бъде щастлива. Той харесваше жените, компаниите, чашката. Досега това я привличаше, бе предизвикателств ...
1207
13
- Скъпа, моля те!
- Не!
- Моля те, прасковке, прости ми.
- Казах не! Това е непростимо!
- Недей, миличко, виж какви цветя ти купих само, но ти си много по-хубава от тях. ...
- Не!
- Моля те, прасковке, прости ми.
- Казах не! Това е непростимо!
- Недей, миличко, виж какви цветя ти купих само, но ти си много по-хубава от тях. ...
1035
4
Полите на роклята ми се развяваха от хладния вятър, проникващ през отворената балконска врата. Нощта отдавна бе спуснала своето було върху света и пред мен се разкриваше единствено тъмнината на градината отпред, граничеща на запад с необятни полета. В далечината примигваха, сякаш разлюлени от вятъра ...
825
1
Премеждията на един дух
Аз съм дух. Тежка верига свързва ефирното ми тяло със земните неволи. Докато бях още човек, аз бях затворен в онази ужасна черупка, която наричат "тяло". Когато Косачът на души дойде, той взе онази смешна девет-грамова фукла - душата, а аз полетях свободен. Уви, радостта ми п ...
Аз съм дух. Тежка верига свързва ефирното ми тяло със земните неволи. Докато бях още човек, аз бях затворен в онази ужасна черупка, която наричат "тяло". Когато Косачът на души дойде, той взе онази смешна девет-грамова фукла - душата, а аз полетях свободен. Уви, радостта ми п ...
747
12
Той беше моята малка мръсна тайна. Криех го в прашен кашон на тавана. Тайно, когато те нямаше, му се наслаждавах. Носех вкуса му по устните си с дни, но ти не го усети. Носех аромата му по себе си със седмици, но ти така и не усети. Обичах го цял живот, докато те нямаше, но ти никога не разбра. Защо ...
1135
4
3.
Не издържаше!
Имаше моменти, когато просто искаше да се скрие някъде, да се загуби за седмица или две...
Погледна умореното си, подпухнало лице в широкото огледало и не се позна.
Това леко подпухнало, с позасъхнала кожа лице - не беше нейното. ...
Не издържаше!
Имаше моменти, когато просто искаше да се скрие някъде, да се загуби за седмица или две...
Погледна умореното си, подпухнало лице в широкото огледало и не се позна.
Това леко подпухнало, с позасъхнала кожа лице - не беше нейното. ...
1473
4
- Хей, куче! - извика досадникът.
- Аз съм вълк - не без основание уточни Но Щен Вълк.
- Кучи-кучи-кучи - не обърнаха внимание на уточнението му отсреща.
- Но аз съм вълк! - възмути се Вълк.
- Кученцеее - продължаваше да се лигави досадникът. ...
- Аз съм вълк - не без основание уточни Но Щен Вълк.
- Кучи-кучи-кучи - не обърнаха внимание на уточнението му отсреща.
- Но аз съм вълк! - възмути се Вълк.
- Кученцеее - продължаваше да се лигави досадникът. ...
637
4
Всичко в нея беше толкова влажно, толкова искащо. Нямаше начин той да не го вижда и това дяволски я възбуждаше. Тя искаше всичко, тук, сега, на пода, на дивана. Всякак.
Красиво беше. Страстно и диво като ядосан френски в привечерна мъгла.
След "всичко" тя се отпусна доволна като мъркаща котка и запо ...
Красиво беше. Страстно и диво като ядосан френски в привечерна мъгла.
След "всичко" тя се отпусна доволна като мъркаща котка и запо ...
908
1
На Ивета ù трябваше време – да осмисли какво се е случило и да ревизира собствените чувства и съмнения, които имаше към Мохамед. Възможно ли е да не познавала човека, с когото живееше толкова време? Обзе я съжаление: ами ако той е знаел, че тя се съмнява и страхува? И си е отишъл от този свят с таки ...
896
21
Здравей,
Имам да ти казвам толкова неща, но днес ще ти споделя една тайна...
Знаеш ли...? Не, не знаеш. Няма откъде да го знаеш. Никой не знае. Отдавна.
Но аз... аз съм мила, нежна, добра. Аз вярвам в любовта. Силно. И знам, че я има. Аз мога да обичам. Силно.
Аз обичам хората. Преди всичко тях. Вси ...
Имам да ти казвам толкова неща, но днес ще ти споделя една тайна...
Знаеш ли...? Не, не знаеш. Няма откъде да го знаеш. Никой не знае. Отдавна.
Но аз... аз съм мила, нежна, добра. Аз вярвам в любовта. Силно. И знам, че я има. Аз мога да обичам. Силно.
Аз обичам хората. Преди всичко тях. Вси ...
1214
1
3
Говореше за нея още в мига, в който се запознахме - за онази голяма вила сред борове и тишина. Повтаряше, че през март, съвсем за кратко, ще отидем заедно. Казваше, че това ще е само миг на плътско отдаване, без любов. Ще идем направо на втория етаж, в спалнята и ще се любим. А после - ще забравим. ...
655
3
''Хилядите птици, които летяха заедно с нас'' ( Посветено на Бухтичката с най-добри чувства. Нека този ден в парка не бъде забравен никога.)
Хилядите птици, които летяха заедно с нас.
Да се обвинявам ли? Или да те оставя да ме стовариш.
Да, аз знам, че сгреших. Няма втори шанс за момчето с късмета.
...
Хилядите птици, които летяха заедно с нас.
Да се обвинявам ли? Или да те оставя да ме стовариш.
Да, аз знам, че сгреших. Няма втори шанс за момчето с късмета.
...
959
2
Никълъс Стронг премисли всичко – най-малката подробност, най-дребния детайл за предстоящата среща. Имал бе много такива срещи, за всяка се бе подготвял внимателно и от всяка знаеше какво да очаква, но тази... Тази бе най-внимателно подготвяната и най-неясната. Мелани трябваше да пристигне в ресторан ...
1252
5
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
