40 855 резултата
Ако се повдигна на пръсти, почти ще мога да видя през малкото прозорче, тип корабно, заплющалата стихия навън. Капките се пльосват някак сърдито по стъклото и бързо се сливат в широка вадичка по острия край на прозореца. В малкото кафене няколко съселяни коментират дъжда, сушата допреди малко и мест ...
975
1
Тъпанара винаги вършеше противоположното на това, което беше общоприето. Затова и го смятаха за тъпанар. Времената бяха такива, че скандалното беше станало норма, мекушавостта се приемаше за изява на твърд характер, лицемерието за честност и откритост, а проявите на алтруизъм за абсолютна глупост. Т ...
1246
13
Нещастникът
Омерзението му нямаше граници. Селото му беше тясно. Хората му изглеждаха грозни и тъпи, каквито си и бяха, дори на селското хоро. Танцуваха сериозно-съсредоточени. Не забелязваха съседната девойка или момък, камо ли цветята по поляната. Казанът с курбана задържаше погледите им. Миризмат ...
Омерзението му нямаше граници. Селото му беше тясно. Хората му изглеждаха грозни и тъпи, каквито си и бяха, дори на селското хоро. Танцуваха сериозно-съсредоточени. Не забелязваха съседната девойка или момък, камо ли цветята по поляната. Казанът с курбана задържаше погледите им. Миризмат ...
1234
7
- Влизай, влизай де! Белким да е за добро - подкани кака Кина. И на късмет да е!
- Кой е тоз мър, Кино? Кат зарекли, идел чак от Пловдив. Надушвам нещо! Май тъдява сватба ше става ?
- Затуй ли си дошла мър, Маро? Чуждите дертища да оправяш. Оправи първом твойта Елка, па тогаз мисли за другите!
- Ти ...
- Кой е тоз мър, Кино? Кат зарекли, идел чак от Пловдив. Надушвам нещо! Май тъдява сватба ше става ?
- Затуй ли си дошла мър, Маро? Чуждите дертища да оправяш. Оправи първом твойта Елка, па тогаз мисли за другите!
- Ти ...
782
1
Понякога животът ни среща с някого...
Един ден, докато сме с този човек разбираме, че той вече е част от живота ни...
Вярваме в това, щастливи сме че сме с него...
Така е всеки ден... всеки час... всяка минута...
Минават седмици... месеци... години... но всичко е както обикновено... ...
Един ден, докато сме с този човек разбираме, че той вече е част от живота ни...
Вярваме в това, щастливи сме че сме с него...
Така е всеки ден... всеки час... всяка минута...
Минават седмици... месеци... години... но всичко е както обикновено... ...
1045
1
- Но... - заекна Но Щен Вълк, като ги видя.
- Давай да си ходим – опита се да го избута Черната Пантера.
- Обаче... - възмутено размаха лапи вълкът.
- Нищо – методично го избутваше Ра. - Нека да не се караме с тези.
- Знаеш ли колко време събирах билките за ваната?! - мърмореше Вълк. ...
- Давай да си ходим – опита се да го избута Черната Пантера.
- Обаче... - възмутено размаха лапи вълкът.
- Нищо – методично го избутваше Ра. - Нека да не се караме с тези.
- Знаеш ли колко време събирах билките за ваната?! - мърмореше Вълк. ...
2270
2
Очите…
Те отново я гледаха – тези странни очи, които искаха да пробудят у нея един заспал и обрулен от годините блян…
Очите…
Те имаха цвят на пустинен оазис и гласът им беше тих и нежен като на икона в
свещен храм. ...
Те отново я гледаха – тези странни очи, които искаха да пробудят у нея един заспал и обрулен от годините блян…
Очите…
Те имаха цвят на пустинен оазис и гласът им беше тих и нежен като на икона в
свещен храм. ...
1034
17
В живота си човек се изправя пред много трудности.
Великият Могал
Аз съм Индия. Хималаите пазят границите ми, Ганг е свидетел на моята непорочност. От зората на времето съм приятел на Мрака и Светлината. Тези мраморни сгради казват на света: - деспоти ме ограбваха и унищожаваха, доброжелатели ме пре ...
Великият Могал
Аз съм Индия. Хималаите пазят границите ми, Ганг е свидетел на моята непорочност. От зората на времето съм приятел на Мрака и Светлината. Тези мраморни сгради казват на света: - деспоти ме ограбваха и унищожаваха, доброжелатели ме пре ...
1262
23
Сефте
Седя си спокойно в кабината, зад бюрото, подпрял глава в шепа, бос и по шорти и с разкопчана риза (топло ми е). Дойде един спомен, гдето не съм го викал много, но той си пристига сам винаги, когато нещо в подсъзнанието ме е човъркало тайно, че не съм преценил всичко, че съм пропуснал нещо да з ...
Седя си спокойно в кабината, зад бюрото, подпрял глава в шепа, бос и по шорти и с разкопчана риза (топло ми е). Дойде един спомен, гдето не съм го викал много, но той си пристига сам винаги, когато нещо в подсъзнанието ме е човъркало тайно, че не съм преценил всичко, че съм пропуснал нещо да з ...
2523
5
Нощта, подобно на желана блудница, сваляше воалите си един по един. Колкото по-бавно се разголваше тя, толкова повече ставаха тези, които копнееха за нея.
Първите, усетили изгарящия копнеж по тази красавица, бяха влюбените. Мощните удари на сърцата им ги бяха направили изключително чувствителни към ...
Първите, усетили изгарящия копнеж по тази красавица, бяха влюбените. Мощните удари на сърцата им ги бяха направили изключително чувствителни към ...
777
19
Изгубена
Деян Апостолов
„ Anybody seen my baby
Anybody seen her around
If I just close my eyes ...
Деян Апостолов
„ Anybody seen my baby
Anybody seen her around
If I just close my eyes ...
1234
4
Предполагам знаете, че нищо не знам. Иначе нямаше да сте тук поне. Нямаше да ми се смеете, пък аз нямаше да ви се блещя. Нямаше да пиша и странно защо, вие нямаше да ме четете. Днес е ден за размисъл. Всъщност всички са такива, стига да не пие човек или пък да пие много. Средно положение няма. По ср ...
912
5
Всеки от нас има в живота си хора или събития, книги или филми, които ни въздействат по такъв начин, че остават своя отпечатък за цял живот или поне за една голяма част от него. Разбира се, в повечето случаи това няма как да го знаем в момента, но след време непременно нещо в живота ни напомня и ни ...
809
9
Валерия не знаеше за красотата на леда. Тя единствено бе чувала как хората му са се радвали по безброй разнообразни начини. И сега тя гледаше жадно картината на стената в музея. Как й се прииска всичко да е така истинско, да избяга от реалността и да скочи в снежната картина и тя да я покори, да я з ...
663
2
Интересен човек бе той. Притежаваше онова качество да разказва историите си толкова увлекателно и същевременно да ги пази толкова ревностно в себе си, сякаш бяха най-ценното му нещо на света. Спомените.
Веднъж го накарах да ми разкаже за хобито си да рисува. Съвсем случайно се изпусна пред мен, че у ...
Веднъж го накарах да ми разкаже за хобито си да рисува. Съвсем случайно се изпусна пред мен, че у ...
1146
2
Имаше една къщурка на хълма, отдалечена от многото други, разположени в подножието. В тази къщурка живя Мария с двете си останали живи деца. Мъжът ù - Стоян, обущаря на селото, както и Ивайло - тяхното бебе, загинаха при инцидента с изсичането на дърветата в горичката, където цялото петчленно семейс ...
755
1
ТРОП... ТРОП... ТРОП... Разнесе се тропане в притихналата лятна нощ.
- Хърмн? - въпросително изломоти в просъницата си Но Щен Вълк.
- Хей! - извика някой. - Вратата се заключи и останах навън. Пусни ме вътре!
- Кой е? - за кратко успя да се пребори със съня вълкът, колкото да зададе този донякъде см ...
- Хърмн? - въпросително изломоти в просъницата си Но Щен Вълк.
- Хей! - извика някой. - Вратата се заключи и останах навън. Пусни ме вътре!
- Кой е? - за кратко успя да се пребори със съня вълкът, колкото да зададе този донякъде см ...
737
8
Моят първи спомен от детството - баща ми, пиян, бие мама. В детското креватче сме аз и брат ми, крещим и плачем, защото и мама плаче. Тогава влиза той, моят герой, най-малкият брат на мама. Блъсва вратата и я спасява, извлича баща ми навън и в стаята отново е тихо. До сутринта, когато баща ми отново ...
3176
18
Кака Кина подхвана наново разговора. Керана стана и рипна към другата одая. Сърцето и примираше. Притвори леко капията и нададе ухо. Майка ù подкани Колю:
- Рачи, момче, не са срамувай!
- Дошел съм - и погледна Сандо плахо. Да искам ръката на Керана.
"Брей, туй момче и името на щерка му знай!" - учу ...
- Рачи, момче, не са срамувай!
- Дошел съм - и погледна Сандо плахо. Да искам ръката на Керана.
"Брей, туй момче и името на щерка му знай!" - учу ...
761
2
Красивата февруарска нощ бе съпроводена от лиричния глас на вятъра, носещ кристалночисти снежинки. Бялата постеля обгръщаше всичко. Красиво бе за онези, които наблюдаваха от домовете си. Красиво бе навън в този миг на нощта. Луната се отразяваше в белотата на снега. Сливаше се със снежните фигури, и ...
1338
15
Ела на време, или времето ще те предаде.
Сърцето копнее да рискува живота си.
Не познаваш, нито миналото си, нито бъдещето.
Във въздуха витае усещане за щастие.
Отношенията се менят само за миг. ...
Сърцето копнее да рискува живота си.
Не познаваш, нито миналото си, нито бъдещето.
Във въздуха витае усещане за щастие.
Отношенията се менят само за миг. ...
733
19
Плътният, намусен облак над главата ù се разпръсна на рехави парцалчета. Дъждът се размина, но въздухът беше все така напрегнат. Тия приклекна до тухлената ограда, където си беше направила леха, надяна ръкавиците и зачопли пръстта.
Бяха купили къщата преди две години и все не оставаше ред да се напр ...
Бяха купили къщата преди две години и все не оставаше ред да се напр ...
1388
9
Речник на футболните термини за дами или по какво си падат мъжете
Един ден, докато гледах поредния важен мач, от който зависеше животът ми, жената несъобразително ме запита: „Е, какво толкова си зяпнал в телевизора да ги гледаш тия как тичат по терена?” Теглих ù една дълга наум, а после подбрах и вр ...
Един ден, докато гледах поредния важен мач, от който зависеше животът ми, жената несъобразително ме запита: „Е, какво толкова си зяпнал в телевизора да ги гледаш тия как тичат по терена?” Теглих ù една дълга наум, а после подбрах и вр ...
1984
21
Внимание! Някои от репликите съдържат нецензурни изрази, използвани единствено с художествена цел!
ПАПАГАЛЪТ
(из цикъла "Неочаквано тропически нощи"*)
Нощта падна бързо – сочна и мека като звън на хавайска китара. И нямаше как да не бъде така – в знаменития Уайкики, Хонолулу, Хавай. На това място до ...
ПАПАГАЛЪТ
(из цикъла "Неочаквано тропически нощи"*)
Нощта падна бързо – сочна и мека като звън на хавайска китара. И нямаше как да не бъде така – в знаменития Уайкики, Хонолулу, Хавай. На това място до ...
628
2
Нещо хлопна!
В гората животните се разбягаха, дърветата спряха да танцуват, замлъкна вятърът и всички се втренчиха в едно пухкаво вълче, застреляно от някого, някак си... факт- мъртво. Хлапета, ловци или страхлив овчар...
Няколко мухи се въртяха около трупа. Мухите - тези нагли твари пееха безмилост ...
В гората животните се разбягаха, дърветата спряха да танцуват, замлъкна вятърът и всички се втренчиха в едно пухкаво вълче, застреляно от някого, някак си... факт- мъртво. Хлапета, ловци или страхлив овчар...
Няколко мухи се въртяха около трупа. Мухите - тези нагли твари пееха безмилост ...
829
1
Ив остана още известно време в къщата. Продължаваше де се грижи за децата, но избягваше да общува с майка им. Разминаваха се, почти не си говореха. Началникът по цял ден беше на работа и не знаеше за новите им взаимоотношения. Той почти нищо не знаеше и за старите. След известно време, което беше до ...
871
11
Нека си поговорим за есенните листа. Или за звездите, блещукащи в клоните на изсъхнало дърво. Нека поговорим за кораба в морето, който няма да намери своя пристан. За войникът, който никога няма да се върне у дома. Или за девойката, която ще го чака вечно.
Нека помълчим за просяка без крака, танцува ...
Нека помълчим за просяка без крака, танцува ...
1644
3
Първата ми най-добра приятелка, хлапета, деца, в детскта градина... мъжкараните...
Първото разочарование... тя ме разкара, бях непотребното другарче, при големите...
Първата ми любов... учих го да сваля една приятелка...
Първото ми детско парти... дори не бях поканена на него. Заведох втората си най ...
Първото разочарование... тя ме разкара, бях непотребното другарче, при големите...
Първата ми любов... учих го да сваля една приятелка...
Първото ми детско парти... дори не бях поканена на него. Заведох втората си най ...
1084
1
Дойде един от мното понеделници. Натъкмен с бяла кенарена риза и кармазян пояс, Колю подкара двата яки ата към Брестник. Когато стигнаха там, прекосиха мегдана и той придърпа поводите. Атовете спряха. Наоколо се виждаха селяни,
които оживено разговаряха. Момъкът се обърна към един от тях и попита за ...
които оживено разговаряха. Момъкът се обърна към един от тях и попита за ...
686
1
Капките напират през стъклото, сякаш вятърът ми праща сълзите ти. Да ги докосна с дантелени пръсти, да усетя дълбините на тази мъка, която пречиства облаците на душата ти. Има те! В мен. Има те…по мен. "Има те" е единственото сигурно нещо в ден като днешния, в който хора без лица ходят по уморените ...
901
2
Имало едно време - никой не казва кога точно - една безгрижна хубавица. Каквото и да се опитват да кажат за красотата, тя си остава красота и пред нея можем само да поспрем и да й се възхищаваме. Ако Тя благоволи да ни забележи, ние се превръщаме в щастливци, които казват, че са били докоснати от Съ ...
775
13
/из "Хрониките на Звяра"/
- Това какво е? - попита Звярът.
- Метафора. - отговори му Човекът.
- Ахам... - кимна първият и любопитно се огледа наоколо. Пейзаж като пейзаж, нищо особено... почти... Все пак реши да пита: - Тази река каква е?
- Тя е Границата между нормалността и лудостта, между разумно ...
- Това какво е? - попита Звярът.
- Метафора. - отговори му Човекът.
- Ахам... - кимна първият и любопитно се огледа наоколо. Пейзаж като пейзаж, нищо особено... почти... Все пак реши да пита: - Тази река каква е?
- Тя е Границата между нормалността и лудостта, между разумно ...
785
4
ПРОЛЕТ -
Пеперудестите мъхове на тополите волно и доволно се въртяха около крехките си осички, подобно на ефирен захарен памук. Бледорозови, погледнати през призмата на скептичното пролетно слънце, което на всичкото отгоре имаше самочувствието, че вече може да грее и топли. Хиляди конюктивитни очичк ...
Пеперудестите мъхове на тополите волно и доволно се въртяха около крехките си осички, подобно на ефирен захарен памук. Бледорозови, погледнати през призмата на скептичното пролетно слънце, което на всичкото отгоре имаше самочувствието, че вече може да грее и топли. Хиляди конюктивитни очичк ...
747
6
- Развеждам се.
- Но защо, скъпа сестричке? Та вие сте младоженци? Нима толкова бързо си омръзнахте?
- Не издържам повече! Той мисли само за секс.
- Тогава и аз трябва да се разведа. Моят пък въобще не се сеща. Живея с него вече три години и ако не го закача, няма и да ме пипне.
- А ти знаеш ли какв ...
- Но защо, скъпа сестричке? Та вие сте младоженци? Нима толкова бързо си омръзнахте?
- Не издържам повече! Той мисли само за секс.
- Тогава и аз трябва да се разведа. Моят пък въобще не се сеща. Живея с него вече три години и ако не го закача, няма и да ме пипне.
- А ти знаеш ли какв ...
7273
1
39
Те се разхождаха в квартала и обсъждаха изпълненията в цирка, които гледаха снощи. Григор бе смаян от онези, които вървяха по въже на десет метра над земята. Не спираше да му обяснява как искал да се научи на това, а от своя страна Герасим само го изчакваше да свърши. Когато това стана, Герасим захв ...
832
Пролог
Не можеше да опише усещането си, когато попадна в чудната сага “Митарствата на любовта”. Беше невероятно, че все още можеше да се сравни с такива велики хитове на семейните “сапунки” като проточващатата се доскоро “Дързост и красота”, а защо не – “Отнесени от вихъра”, “Птиците умират сами” ил ...
Не можеше да опише усещането си, когато попадна в чудната сага “Митарствата на любовта”. Беше невероятно, че все още можеше да се сравни с такива велики хитове на семейните “сапунки” като проточващатата се доскоро “Дързост и красота”, а защо не – “Отнесени от вихъра”, “Птиците умират сами” ил ...
988
Филип се прибра в България и първото нещо, което направи беше да се обади на Мила:
- Здравей! Как си? – Фил толкова тихо говореше, че едва сам
се чуваше.
- Здравей! Кой се обажда? – с известна досада попита на свой
ред Мила. В последно време, като че ли целият свят разбираше, че нещо в личния й живо ...
- Здравей! Как си? – Фил толкова тихо говореше, че едва сам
се чуваше.
- Здравей! Кой се обажда? – с известна досада попита на свой
ред Мила. В последно време, като че ли целият свят разбираше, че нещо в личния й живо ...
700
12
Драсканици
Деян Апостолов
„Писател съм!”
Колко често чувате някой да го казва?
На мен ми се е случва постоянно, защото самият аз съм и обичам да се хваля. Особено пред жени. Особено пред красиви... ...
Деян Апостолов
„Писател съм!”
Колко често чувате някой да го казва?
На мен ми се е случва постоянно, защото самият аз съм и обичам да се хваля. Особено пред жени. Особено пред красиви... ...
1246
10
След като се събудих, сладко се протегнах и чак тогава още по-сладко се прозях.
- Радвам се, че най-сетне се събуди. - току до ухото ми прозвуча познат глас.
- Здравей, Шира! - пак се прозях аз. - Какво те води насам?
- Време е да научиш за Шестата стъпка. - заяви учителят ми. - Това е много важен у ...
- Радвам се, че най-сетне се събуди. - току до ухото ми прозвуча познат глас.
- Здравей, Шира! - пак се прозях аз. - Какво те води насам?
- Време е да научиш за Шестата стъпка. - заяви учителят ми. - Това е много важен у ...
696
Перфектно помня този ден.
Аз бях
спокоен, лек...
... в мир със себе си...
... на прага на стаята, която на никой не прости. ...
Аз бях
спокоен, лек...
... в мир със себе си...
... на прага на стаята, която на никой не прости. ...
814
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
