40 858 резултата
Хей, приятели, знаете ли колко съм щастлива и богата? Преливам от обич и цялата сияя. В момента е късна вечер, а на мен сърцето ми тупти и прелива от енергия - и ако това не е богатство, здраве му кажи. Какво сме се завайкали за нашите проблеми, за всяка болест има лек, особено когато имаш истински ...
1965
15
Изведнъж чана Пена се сепна. Споменът беше оживял. А над гробето той придоби оная свежа струя, която я накара като сапунен мехур да политне нагоре и да се притисне в топлата тейкова прегръдка. Тя все още помнеше образа му, който изплува с невидима лодка, за да донесе утеха в душата и. Той все още бе ...
644
1
- Не разбирам! Кое те кара да се колебаеш? Нали чакаше подобна възможност? Толкова дълго се подготвяше за нея? Защо сега се колебаеш? – лицето на Пит рядко имаше такъв израз, защото той винаги всичко знаеше и всичко разбираше. А когато се отнасяше до Мел, идваше от края на света, за да я подкрепи ил ...
1179
5
Игровò Безвремие
Имаш една минута безвремие,
за да стигнеш до мен с цялата истина или …
всичко ще си продължи, където му е мястото!
Буквално. ...
Имаш една минута безвремие,
за да стигнеш до мен с цялата истина или …
всичко ще си продължи, където му е мястото!
Буквално. ...
609
3
Завчера ми се обади от София приятелят ми д-р Г, където бил на някаква разпивка в СБП* и ме помоли да пусна обява от негово име във вестник Мариченска правда, че си търси медицинска сестра за приемната, понеже сестрата му забягнала към Германия и се видял в чудо какво да ги прави сам тия бабички, де ...
1051
9
Крадецът на сънища
През пердета от пранета наднича крадецът на сънища. Душата му е бяла и светла. Очите му са затворени, но той никога не спи, защото е зает да броди в съня на минувачите. Ръцете му са леки като сламки, а краката му са две фиданки, здраво вкоренени в земята. Може би това е единствени ...
През пердета от пранета наднича крадецът на сънища. Душата му е бяла и светла. Очите му са затворени, но той никога не спи, защото е зает да броди в съня на минувачите. Ръцете му са леки като сламки, а краката му са две фиданки, здраво вкоренени в земята. Може би това е единствени ...
1718
3
Тихо е. Призрачно светло. Светлината не иде от зората, макар да е ясно, че тя е приседнала вече на източния хълм и челото й хвърля отбясъци по западното бърдо. Липен е кръгло село. Намерило си е гнездо между няколко хълма и е клекнало да мъти, като кокошка в полог. Затова, докато се катери по Балчев ...
906
5
Прогнозите бяха за четиридесетградусови температури. И утрото показваше,че този път, синоптиците не бяха сбъркали. Свежото настроение, с което тръгна на път, започна да се топи. Жълтата рокля, която си купи специално за случая, заприлепва по тялото й. Беше тръгнала рано, за да избегне горещините, но ...
770
2
Една сутрин отворих мързеливо едното си око. Видях, че навън вали така, сякаш съседът ми отново ме наводняваше и реших, че това е добър знак от съдбата, който може да бъде разчетен по един-единствен начин – време е за почивка. Обърнах се на другата страна, за да поспя, когато го видях. Моят Муз беше ...
2042
26
Никога човек не може да се мери с любовта. Тя е по-силна и от вечността. Когато двама се обичат няма нужда от трети, който да затваря кръга. Било то и приятел. Тъжно е, когато нещата се променят, а не знаеш защо. В теб ли е вината или не? Въпросът те измъчва, а няма отговор, няма и да има, защото ня ...
608
… Крачех бавно, а есенното слънце огряваше лицето ми. Забила поглед в кафявата земя, вървях без посока - просто вървях към безкрайният простор от самота. Натежалият въздух изпълваше дробовете ми и всяка клетка от тялото ми. Чувах глухия плач на остарелите клечки и опадали листа, задушени от стъпките ...
1184
3
Здравейте,
Става въпрос за един приятел, който има сериозни проблеми. Изпращам това писмо тук, защото се надявам, че ще попадна на хора, които са достатъчно начетени и ще ми дадат съвет. Не е нужно да са професионалисти в тази област, просто се надявам, че ще ме насочат в правилната посока. Твърдо с ...
Става въпрос за един приятел, който има сериозни проблеми. Изпращам това писмо тук, защото се надявам, че ще попадна на хора, които са достатъчно начетени и ще ми дадат съвет. Не е нужно да са професионалисти в тази област, просто се надявам, че ще ме насочат в правилната посока. Твърдо с ...
2059
6
6.
Лора се сблъска с него на излизане от кафенето. Дори нямаше да го забележи, ако не беше онова типично за тийнеджърите „Ей, маце, по-полека!” Разминаха се - но тя усети изучаващия поглед, който ù хвърли младежът.
Седна уморено на масата отвън и извади почти смачкания кроасан на масата. Колежките ù ...
Лора се сблъска с него на излизане от кафенето. Дори нямаше да го забележи, ако не беше онова типично за тийнеджърите „Ей, маце, по-полека!” Разминаха се - но тя усети изучаващия поглед, който ù хвърли младежът.
Седна уморено на масата отвън и извади почти смачкания кроасан на масата. Колежките ù ...
1356
3
Беше студен юнски ден. Дъждът валеше като из ведро и гърмеше толкова силно, сякаш на небето се водеше война.
Госпожица Лили се прибираше с лимузината си от урок по изобразително изкуство.
- Тони, спри! – изкрещя на шофьора си тя. На една пейка в градската градинка седеше момченце със скъсани дрехи, ...
Госпожица Лили се прибираше с лимузината си от урок по изобразително изкуство.
- Тони, спри! – изкрещя на шофьора си тя. На една пейка в градската градинка седеше момченце със скъсани дрехи, ...
993
2
В закъснял поглед догаря пак димът от поредната цигара...
Жаркото слънце вече се бе скрило някъде зад перестите черни облаци
и надничаше срамежливо. Те поглъщаха лъчите му и отнемаха жарката му мощ. Вятърът пееше своята тъжна песен.
Небето ронеше черни сълзи... зашумя. След миг настана тишина.
Чуха ...
Жаркото слънце вече се бе скрило някъде зад перестите черни облаци
и надничаше срамежливо. Те поглъщаха лъчите му и отнемаха жарката му мощ. Вятърът пееше своята тъжна песен.
Небето ронеше черни сълзи... зашумя. След миг настана тишина.
Чуха ...
1020
Не мога да си спомня датата, когато се случи, но ясно в съзнанието ми се е запечатало съобщението, което получих.
Казваше,че бил впечатлен от стиховете, които пиша. Стилът ми го вдъхновявал. Все още не разбирам какво толкова красиво намираше в тях, но в онзи момент почувствах някаква непозната топли ...
Казваше,че бил впечатлен от стиховете, които пиша. Стилът ми го вдъхновявал. Все още не разбирам какво толкова красиво намираше в тях, но в онзи момент почувствах някаква непозната топли ...
881
6
Да устоиш на самотата...
phantom: Тук ли си?
larkspur: Да
Защо ми трябваше да му отговарям? Сякаш не е достатъчно, че до сега бяхме заедно. Вярно, че не бяхме сами, ама все пак... Знам за какво ще иска да говорим - за онази нощ, когато бяхме на вилата на Бряновщица... Ммм, беше хубаво! Беше много ху ...
phantom: Тук ли си?
larkspur: Да
Защо ми трябваше да му отговарям? Сякаш не е достатъчно, че до сега бяхме заедно. Вярно, че не бяхме сами, ама все пак... Знам за какво ще иска да говорим - за онази нощ, когато бяхме на вилата на Бряновщица... Ммм, беше хубаво! Беше много ху ...
1232
9
На кръстопът
Маруся се беше отпуснала на задната седалката в автобуса. Успя да го хване в последния момент и това я наведе на мисълта, че не всичко е свършено.Каква душевна борба се разиграваше в нея, чувства на гняв, обида, възмущение, отмъщение, съжаление и какво ли още не, главата ù не побираше т ...
Маруся се беше отпуснала на задната седалката в автобуса. Успя да го хване в последния момент и това я наведе на мисълта, че не всичко е свършено.Каква душевна борба се разиграваше в нея, чувства на гняв, обида, възмущение, отмъщение, съжаление и какво ли още не, главата ù не побираше т ...
1317
11
Живееш без желание да имаш.
Живееш ден за ден и мислиш си... Защо живея?
Защо съм аз на този свят?
Посрещаш всеки ден с досада и огромна пустота.
Пустота, която изпълва те докрая, пустота, която ти ограбва надежда всяка за промяна и неволно питаш се отново: Защо живея? ...
Живееш ден за ден и мислиш си... Защо живея?
Защо съм аз на този свят?
Посрещаш всеки ден с досада и огромна пустота.
Пустота, която изпълва те докрая, пустота, която ти ограбва надежда всяка за промяна и неволно питаш се отново: Защо живея? ...
1109
~Глава четвърта~
Предател
Кайлън почука три пъти по вратата и натисна дръжката, влизайки вътре. Стрелна с един бегъл поглед Кейтлин, която стоеше със скръстени ръце до прозореца и се насочи към леглото си, заемайки се да събира малкото си вещи.
- Какво правиш? – попита тя с нотка на учудване в гласа ...
Предател
Кайлън почука три пъти по вратата и натисна дръжката, влизайки вътре. Стрелна с един бегъл поглед Кейтлин, която стоеше със скръстени ръце до прозореца и се насочи към леглото си, заемайки се да събира малкото си вещи.
- Какво правиш? – попита тя с нотка на учудване в гласа ...
601
Тъмно... Студено... Зловещо... Викам те... Крещя твоето име... Къде си ти?... Имам нужда от теб сега...
Тичам, моля се... Моля се да те видя, макар и за миг... Като че ли съм в лабиринт - лутам се безцелно и не мога да те открия... Къде си ти??
Няма те...
Тичам, моля се... Моля се да те видя, макар и за миг... Като че ли съм в лабиринт - лутам се безцелно и не мога да те открия... Къде си ти??
Няма те...
1249
7
На ръба вятърът вее косите ми, огън изгаря сърцето ми, а аз се колебая. Надвесвам се за миг, само да погледна. Какво ли им е долу на малките хора? Там, където парите и властта не важат? Дали живеят по-добре в свойта нищета? За момент се колебая дали да скоча и да бъда щастлив, но бързо се отдръпвам. ...
839
3
Изведнъж чана Пена се сепна. Споменът беше оживял. А тук, над гробето, той придоби оная свежа струя, която я накара като сапунен мехур да политне нагоре и да се притисни в топлата тейкова прегръдка. Тя все още помнеше образа му, който изплува с невидимата лодка, за да донесе утеха в душата ù. Той вс ...
954
3
- Но - обърна се онзи ден към вълка Сянка. - Ще правим ли крос в гората днес?
- Ох - тежко въздъхна Но Щен Вълк, който блажно се беше излегнал на дивана. - Мързи ме.
- Радвам се да го чуя - ухили се Сянка. - Защото и мен много ме мързи.
- Добре тогава - махна с лапа вълкът. - Хайде да тръгваме.
- ОК ...
- Ох - тежко въздъхна Но Щен Вълк, който блажно се беше излегнал на дивана. - Мързи ме.
- Радвам се да го чуя - ухили се Сянка. - Защото и мен много ме мързи.
- Добре тогава - махна с лапа вълкът. - Хайде да тръгваме.
- ОК ...
492
Каруцата спря на площадчето в непознато село. Като котенца, двете със сестра ми се притиснахме една в друга. Плашеше ни намръщеният човек, който говореше ядосано с мама и размахваше ръце като перки на вятърна мелница. Тя притискаше пръсти към лицето си и отстъпваше ту крачка напред, ту назад.
- Как ...
- Как ...
1199
23
Този следобед е различен. По-горещ и по–влажен. Дори и погледът ми е такъв.
Само мислите ми потъват все по-дълбоко в горещия пясък.
Изплува образ на нестинарка и невероятен танц върху жарта. Опитва се да вземе дете, да го понесе през огнения свят на неразгаданост и божествена сила. За здраве. То про ...
Само мислите ми потъват все по-дълбоко в горещия пясък.
Изплува образ на нестинарка и невероятен танц върху жарта. Опитва се да вземе дете, да го понесе през огнения свят на неразгаданост и божествена сила. За здраве. То про ...
2528
30
5.
- Да, Лора, ще прибера детето от училище! - едва простена Филип, триейки избилата по челото му пот.
Беше едва началото на работния ден, а вече се чувстваше смазан от умора... Тепърва му предстояха задачи за изпълнение.
Вече няколко дни този проект му убягваше, не се получаваше, чертаеше детайл сл ...
- Да, Лора, ще прибера детето от училище! - едва простена Филип, триейки избилата по челото му пот.
Беше едва началото на работния ден, а вече се чувстваше смазан от умора... Тепърва му предстояха задачи за изпълнение.
Вече няколко дни този проект му убягваше, не се получаваше, чертаеше детайл сл ...
1115
2
Катя се прибра в огромния си апартамент, където нямаше кой да я посрещне. Тук тя се чувстваше сигурна. Да, беше чувала за нападения, влизане с взлом и т.н., но по някакъв странен начин не се чувстваше застрашена. Вярваше, че беше обезопасила жилището си по възможно най-добрия начин – съответно и себ ...
924
17
- Жалко! Успя да се скараш с мен заради една непозната, която така и няма да разбере колко мъжки си я защитил и да ти благодари.
След това Дара напълно изгуби желание да приказва, дори съжаляваше, че изобщо си бе отворила устата, защото Здравко, за разлика от другите мъже, беше отчайващо предвидим. ...
След това Дара напълно изгуби желание да приказва, дори съжаляваше, че изобщо си бе отворила устата, защото Здравко, за разлика от другите мъже, беше отчайващо предвидим. ...
1077
9
КЪСА СИНЯ ПОЛА
(Из цикъла "Неочаквано тропически нощи")
Часът бе 9 вечерта, но времето не даваше никакви признаци за разхлаждане. Душният тропически ден бе преминал в душна тропическа нощ, която обвиваше като плътна пелена разхождащите си по Кокусай-доори – главната улица на Наха, най-големия град н ...
(Из цикъла "Неочаквано тропически нощи")
Часът бе 9 вечерта, но времето не даваше никакви признаци за разхлаждане. Душният тропически ден бе преминал в душна тропическа нощ, която обвиваше като плътна пелена разхождащите си по Кокусай-доори – главната улица на Наха, най-големия град н ...
1141
3
Беше слънчево юлско утро. Аз (Франсоа Бурде - обикновен собственик на малък автомобилен сервиз), заедно с жена ми Мишел (стюардеса в известна авиокомпания), решихме да направим малко пътешествие до Хаваите. Без много-много да се чудим - заминахме. С нас бяха и децата ни- Катрин (на 21 години) и Люк ...
672
7
Да бъдем истински
История по действителен случай...
Нека ви разкажа за едно момиче, което толкова обичаше да пише, че оставяше думите да я оплитат в красиви словосъчетания, оставяше живота настрана и беше истински щастлива само когато пише.
Пишеше само заради себе си, пишеше всеки ден - стихове, раз ...
История по действителен случай...
Нека ви разкажа за едно момиче, което толкова обичаше да пише, че оставяше думите да я оплитат в красиви словосъчетания, оставяше живота настрана и беше истински щастлива само когато пише.
Пишеше само заради себе си, пишеше всеки ден - стихове, раз ...
1870
5
Да пътуваш далече, толкова далече отвъд времето и пространството, и да се озовеш там, където толкова силно желаеш, че би било трудно и необяснимо за другите, които не те разбират. Да вземеш машината на времето и да преминеш през много светове, а времето да бъде относително, даже да не съществува, за ...
873
1
Стояхме от часове в мълчание. Беше обичайно удобно да се обвиним един друг за несполучливата среща. А в мълчанието и двамата си признавахме собствената безкомпромисност и егоистична нагласа.
***
Бяхме от породата "вълк единак" и тайно се възмущавахме на противоположната ни порода - "социално зависим ...
***
Бяхме от породата "вълк единак" и тайно се възмущавахме на противоположната ни порода - "социално зависим ...
1600
5
… Денят беше мрачен. Слънцето, което жареше кожата ми предния ден, днес се инатеше и отказваше да изгрее. Дъждът биеше с жестока ярост по напуканата от топлина земя, а студен вятър брулеше клоните и откъсваше зелените листа от родният им дом. През нощта почти не спах, както и предната нощ, както и п ...
927
2
Беше Април. Прохладен и студен ден се очертаваше. Едно момиче седеше на леглото и размишляваше. Косите му бяха сресани и добре прибрани, като прилежно бяха сплетени в красива плитка. Очите ù гледаха към земята. Сякаш беше потисната или наранена от нещо. С никой не ù се говореше. Погледът ù беше съср ...
1032
1
Вятърът се заиграваше с косите ù, снежинките бясно танцуваха около врата ù, босите ù стъпала стъпваха бавно по напуканата земя. Сякаш не ходеше, а се носеше. Плавно, гладко, досущ като самодивите от приказките. Но в нея нямаше нищо приказно. Бяла дантелена рокля, стигаща до глезените ù, се влачеше п ...
917
4
Появяването му разбуди духовете в градчето. Беше един от известните, по онова време, артисти. Отдавна е излязъл от тук. Завръщаше се рядко, по за ден, два и пак заминаваше. Играеше в най-големия театър и от неговата сцена беше стигнал висините. Стана легенда. Сега се задържа тук по-дълго. Заживя в н ...
583
- Не може да бъде! - възкликна Но Щен Вълк и невярващо разтърка очите си, а после отново се взря в летящия розов слон, който жизнерадостно пърхаше с уши над главата му. - Все се чудех, кога ли съвсем ще откача...
След това пак разтърка очи, но невероятното зрелище си остана там.
- Хъм - замислено из ...
След това пак разтърка очи, но невероятното зрелище си остана там.
- Хъм - замислено из ...
716
2
Тримата мъже пред вратата имаха заплашителен вид. Женицата за миг се поколеба, но после се отлепи от шпионката и отвори.
- Ние сме от ВиК – каза брадясалият.
От представянето нямаше нужда. И тримата носеха сини фанелки с надпис “ВиК” на гърдите си.
- Трябва да ви спрем водата – с известно неудобство ...
- Ние сме от ВиК – каза брадясалият.
От представянето нямаше нужда. И тримата носеха сини фанелки с надпис “ВиК” на гърдите си.
- Трябва да ви спрем водата – с известно неудобство ...
895
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
