40 856 резултата
Беше изправена право нагоре. Не виждах. Нямаше как да видя в пълната тъмнина. Усещаше се с гравитацията, която беше в своята максимална сила.
Невиждането играеше своята благотворна роля върху сетивата и силите ми, като им спестяваше вероятната истина. Въображението пък, обратно, тушираше този ефект. ...
Невиждането играеше своята благотворна роля върху сетивата и силите ми, като им спестяваше вероятната истина. Въображението пък, обратно, тушираше този ефект. ...
1188
2
6.00 сутринта е.
Тъкмо небето посреща любимото и така чакано слънце и изпраща вече изморената луна. След няколко часа тя отново ще се върне и така е всеки ден.
Вятърът подухва леко и листата на дърветата потрепват като струни, докоснати от ръцете на талантлив музикант.
Птичките току-що отварят очите ...
Тъкмо небето посреща любимото и така чакано слънце и изпраща вече изморената луна. След няколко часа тя отново ще се върне и така е всеки ден.
Вятърът подухва леко и листата на дърветата потрепват като струни, докоснати от ръцете на талантлив музикант.
Птичките току-що отварят очите ...
1119
1
ДВАМА СТАРИ ПРИЯТЕЛИ
Бе началото на дъждовния сезон. Тази вечер не валеше, но въздухът бе натежал от лепкава влага, която се просмуква във всяка пора на тялото и не дава на потта да се изпарява. Владееше онази задуха, която кара кротките селяни в този край на света да изпадат в „амок” и да търчат об ...
Бе началото на дъждовния сезон. Тази вечер не валеше, но въздухът бе натежал от лепкава влага, която се просмуква във всяка пора на тялото и не дава на потта да се изпарява. Владееше онази задуха, която кара кротките селяни в този край на света да изпадат в „амок” и да търчат об ...
1389
3
Подарък от сърце
Здравейте! Дълго се чудих и най-накрая се реших да ви споделя какво точно стана онзи ден. Е, ако започна да пиша и за вчера, извинете ме, но просто като започна да пиша и забравям, че има човек или може би повече от един човек, който, или които, трябва да четат това, което съм напис ...
Здравейте! Дълго се чудих и най-накрая се реших да ви споделя какво точно стана онзи ден. Е, ако започна да пиша и за вчера, извинете ме, но просто като започна да пиша и забравям, че има човек или може би повече от един човек, който, или които, трябва да четат това, което съм напис ...
1802
4
Ядосана съм, тъжна съм и ми е супер гадно. Защо ли? Защото Гаро ми се разсърди и си отиде. Той ми е гадже. Тъй де, поне беше допреди малко. И защо ми се разсърди? Да беше нещо важно, а то...
Всичко е заради тъпата Мария. За всичко ми завижда. И за Гаро също. И непрекъснато ми се подиграва. Онази веч ...
Всичко е заради тъпата Мария. За всичко ми завижда. И за Гаро също. И непрекъснато ми се подиграва. Онази веч ...
1855
16
Ивета беше тъжна и замислена. Отношението на мъжа й я разстрои. На следващия ден, след като се прибраха от най-ужасната почивка, тя искаше да се разсее. Първо си помисли да се обади на Филип, но после реши да го остави за по-късно. Обади се на няколко приятелки, но всички бяха заети – коя на работа, ...
1142
11
Втора и последна част
- Настани се удобно и избери какво ще пием.
- Аз не съм много по пиенето.
- Тогава позволи на мен.
- С удоволствие. ...
- Настани се удобно и избери какво ще пием.
- Аз не съм много по пиенето.
- Тогава позволи на мен.
- С удоволствие. ...
951
15
1. Тъмно е!
2. Зазорява се!
3. Слънцето блести в перлено розово!
4. Всичко е перлено розово!
5. Нощта леко повдига пелената си и открива гледката на още димящите тела. Разхвърляни почти на еднакво разстояние едно от друго около овъглените останки на къщата. Някъде в пустото на замръзналите от ужас д ...
2. Зазорява се!
3. Слънцето блести в перлено розово!
4. Всичко е перлено розово!
5. Нощта леко повдига пелената си и открива гледката на още димящите тела. Разхвърляни почти на еднакво разстояние едно от друго около овъглените останки на къщата. Някъде в пустото на замръзналите от ужас д ...
911
14
Бай Митьо беше нощен пазач в малката фирма за строителни материали на своя приятел Кольо. На служба там от години бе вярното куче на шефа, чиято къщичка той бе поставил близо до вратата, точно под прозореца на едноетажната сграда.
Обикновено старият пес полайваше, когато стане време за закуска или в ...
Обикновено старият пес полайваше, когато стане време за закуска или в ...
635
1
В дължината на светлинната отдалеченост се губят хиляди малки, зелено-звездни планети. Ширнали в безбрежността си гори, смели просветления на морета, понесли в малкото си обаяние – голямото съприкосновение с всемира и мисълта. На слабите си плещи понесли философското раздвоение на микроживота и макр ...
688
1
Картинка.
Тъмночервено небе, почти черно. Не се вижда нито луна, нито слънце, само няколко тъмносини, почти черни облака. Океан. В далечината отляво остри, назъбени и стръмни скали, над тях кръжи малко ято мършояди. В средата отпред връх на риф, подаващ се на около метър над водата. На рифа седнало ...
Тъмночервено небе, почти черно. Не се вижда нито луна, нито слънце, само няколко тъмносини, почти черни облака. Океан. В далечината отляво остри, назъбени и стръмни скали, над тях кръжи малко ято мършояди. В средата отпред връх на риф, подаващ се на около метър над водата. На рифа седнало ...
766
Една вечер.
Едно щурче нареждаше щастлива песен.
Една луна се беше разсъблякла, беше хубава и кръгла.
Едно момиче се прибираше вкъщи самичко. По–красиво от луната.
Едно бездомно куче виеше от глад и злоба срещу нея. ...
Едно щурче нареждаше щастлива песен.
Една луна се беше разсъблякла, беше хубава и кръгла.
Едно момиче се прибираше вкъщи самичко. По–красиво от луната.
Едно бездомно куче виеше от глад и злоба срещу нея. ...
781
10
Имало някъде едни хора, те си мислели, че били много далече от едно село, но всъщност били жители на селото. Понеже стоели винаги с гръб към селото и понеже Земята е кръгла, тези хора мислели, че селото се намира толкова далеч, че, ако тръгнат напред към селото, щял да им трябва цял живот, за да сти ...
2032
17
Хората са лицемерни, като змии... увиват се около шията ти и те облизват, а след това пускат отровата си... Усмихват се, а зад усмивката е завистта... Но нека не замърсявам себе си с неща нисши... Нека мракът не навлиза към онази светлина, която Бог е дал на всеки един... Нека не замръзне сърцето, к ...
1006
1
Ето, че най-накрая научих дългоочакваните резултати - вече съм приета в Първа Английска Езикова гимназия в София. Вярно, в началото се зарадвах, сега също се радвам, но усещам в сърцето си една особена тежест и студ. Навън е доста топло, около 30 градуса, но на мен ми е студено. Ведно с радостта ми, ...
749
2
СВАТБА НА ПОГРЕБЕНИЕ
На Коледа бяха насрочени две погребения. Душите на Пенка и Христо неспокойно, но мълчаливо чакаха мига, в който близките им ще си вземат с тях “последно сбогом”. И, за да не скучаят, решиха пак да понаобиколят любимите си места и хора.
Приживе Пенка демонстрираше весел и безобид ...
На Коледа бяха насрочени две погребения. Душите на Пенка и Христо неспокойно, но мълчаливо чакаха мига, в който близките им ще си вземат с тях “последно сбогом”. И, за да не скучаят, решиха пак да понаобиколят любимите си места и хора.
Приживе Пенка демонстрираше весел и безобид ...
1053
8
Не си до мен. Така ми липсваш. Обичам те. Не ти го казах. Копнея с теб да бъда, любими, в бели и в черни дни. Душата ми теб жадува, тялото ми усеща още твоите ласки. Сърцето ми нашепва без глас, че имам теб и любовта ти.
Обичам те! Иска ми се да го извикам – нека целият свят да разбере за нас, не ме ...
Обичам те! Иска ми се да го извикам – нека целият свят да разбере за нас, не ме ...
1475
1
Спомен - ”Искам да бъдеме заедно, каквото и да ми струва” - чува своите думи. ”Какво искаш от мен, за какво съм ти? Аз нямам нищо, остави ме на мира! - отекват и неговите - Искаш ли да се любим?” ”А ти, само това ли искаш?”. Той свива надолу устни. ”Не, искам и ти да го искаш!” ”Обичаш ли ме?” - пак ...
1087
9
Николай – така се казваше мъжът, който караше сърцето на Мая да бие по-бързо. Той беше това, което тя търсеше – и като външност, и като характер, и като разсъждения. Само за едно нещо трябваше да си затвори очите – беше по-малък; не много, но все пак... Но тя каза майната му и на това. И се впусна в ...
919
10
Кошмар или жестока реалност?
Един ден той си замина и аз останах сама. Дълго гледах след него и исках да викна "ела". Край мен минаваха хора, забързани за свойте дела. Никой не осъзнаваше, че аз се чувствам сама. Заобиколена от толкова много хора, но сякаш бях съвсем сама. Все едно нямаше никой.
Цар ...
Един ден той си замина и аз останах сама. Дълго гледах след него и исках да викна "ела". Край мен минаваха хора, забързани за свойте дела. Никой не осъзнаваше, че аз се чувствам сама. Заобиколена от толкова много хора, но сякаш бях съвсем сама. Все едно нямаше никой.
Цар ...
755
2
Обичам тишината... Помага ми да чуя себе си...
А всичко в мен крещи неистово...
Не се разбирам.
Не зная какво искам.
Не знам какво трябва да направя. ...
А всичко в мен крещи неистово...
Не се разбирам.
Не зная какво искам.
Не знам какво трябва да направя. ...
1272
4
- Какво е пък това чудо "логика"? - попита една вечер Ко Та Рак, който четеше някаква книжка.
- Сега ще ти дам пример за логика - отговори му Гар Ван. - Хей, Но, колко мишки хвана днес?
- Хъм - изхъмка Но Щен Вълк. - Аз не ловя мишки, защото не съм котка.
- Разбра ли? - попита котака сенчестата. - Е ...
- Сега ще ти дам пример за логика - отговори му Гар Ван. - Хей, Но, колко мишки хвана днес?
- Хъм - изхъмка Но Щен Вълк. - Аз не ловя мишки, защото не съм котка.
- Разбра ли? - попита котака сенчестата. - Е ...
739
1
Преместихме се в нова квартира през лятото. Слънцето напичаше жестоко малкия южен таван и прозорците стояха денонощно отворени, с надежда вятърът да се влюби за малко в тънките дантелени пердета и да ни разхлади. Климатик нямахме, нито имахме пари да си купим. Кризата се усещаше в семейния бюджет ка ...
1714
11
Руска е жена, която наближава петдесетте. Независимо от това, тя е по детски жизнерадостна и енергична. Ето защо вратите на приятелите и съседите ù са винаги отворени за нея. Желанието им да я виждат често се подсилва и от паранормалните ù способности. Неведнъж Руска се е раздавала до пълно изтощени ...
836
9
Глава 3
Нощта сменяше деня. Луната - слънцето. Мракът - светлината.
Време беше маската да бъде свалена. Време беше истината да излезе наяве. Ясната луна огря стария кладенец, погали го със студената си светлина, а после отново го обгърна в мрака и студенината си.
- Здравей, Браян, радвам се да те ви ...
Нощта сменяше деня. Луната - слънцето. Мракът - светлината.
Време беше маската да бъде свалена. Време беше истината да излезе наяве. Ясната луна огря стария кладенец, погали го със студената си светлина, а после отново го обгърна в мрака и студенината си.
- Здравей, Браян, радвам се да те ви ...
922
4
Някъде много далече... толкова далече, че никой не знаел как се стига до там, а този, който стигал, забравял откъде е тръгнал, там имало една омагьосана гора. Всъщност, гората не била омагьосана, в нея живеели наколко вещици, самите те се били омагьосали, но магиите им били толкова силни, че плъзнал ...
1276
12
Стъкло.
„Искам да съм прозорец.”
Мхм. Хората винаги си отиват.
Дървена рамка.
„Искам да ми сложат алуминиева дограма.” ...
„Искам да съм прозорец.”
Мхм. Хората винаги си отиват.
Дървена рамка.
„Искам да ми сложат алуминиева дограма.” ...
995
1
А той ми каза: Според моята безгрешна преценка не ви остава дълго време заедно... Все едно дойде с най-страшната си диагноза и ми каза "това е краят". Повярвах му. Минах през няколко състояния. Първо отричах, след това почнах да се замислям дали навярно е прав, оспорвах, плаках и накрая пак отричах. ...
1043
2
Картинка.
Маса, дълга дървена маса (20 метра); около масата дървени столове, много столове; на масата дървени чинии, много чинии; около чиниите - дървени прибори, много прибори; в чиниите месо - свинско... в едни чинии цели глиганчета, в други - части от глигани; около глиганите в чиниите - вино... ...
Маса, дълга дървена маса (20 метра); около масата дървени столове, много столове; на масата дървени чинии, много чинии; около чиниите - дървени прибори, много прибори; в чиниите месо - свинско... в едни чинии цели глиганчета, в други - части от глигани; около глиганите в чиниите - вино... ...
929
Златни хризантеми пламтяха по ралото. Марко бутна леко двата вола и ги подкара към ливадата. Неразорани, браздите чакаха оплождане божие. Вдигнала бели поли, Велика припна босонога след Марко. Стомната с водата в торбата забрави. А пътят към нивата бе дълъг, покрай стръмни урви минаваше.
- Приказка ...
- Приказка ...
1521
1
47
Един непораснал романтик (9)
- Е, как си? Настояваше да се видим.
- Не съм добре. Не мога да спя. Нямам настроение. Не знам какво ми става.
- Ти пак си влюбен! – трапчинките по бузите на жената, с която сме имали „луда фиеста”, играят закачливо, но не мога да разбера дали ми се присмива или ме съжал ...
- Е, как си? Настояваше да се видим.
- Не съм добре. Не мога да спя. Нямам настроение. Не знам какво ми става.
- Ти пак си влюбен! – трапчинките по бузите на жената, с която сме имали „луда фиеста”, играят закачливо, но не мога да разбера дали ми се присмива или ме съжал ...
852
3
Лунен спомен в две части
Първа част
Вече пета година отсядах при баба Цеца през лятото за по един месец. Всяка година идвам на палатка на язовира. Събираме се голяма компания. Къпем се, ловим риба, печем се, играем карти. Страхотно е! Язовир, гора, планина – истински Рай! Селото е съвсем близо. Слиз ...
Първа част
Вече пета година отсядах при баба Цеца през лятото за по един месец. Всяка година идвам на палатка на язовира. Събираме се голяма компания. Къпем се, ловим риба, печем се, играем карти. Страхотно е! Язовир, гора, планина – истински Рай! Селото е съвсем близо. Слиз ...
1232
18
Глава VI
Рождение и смърт
Как беше успял да достигне Йоан до тях не помнеше. Нямаше и грам спомен от това как за малко, на няколко път на връщане към брега на езерото, бе се свличал във водите му, как в агония и болка се беше борил за живота си, без да използва ръцете си, едната, в която държеше дра ...
Рождение и смърт
Как беше успял да достигне Йоан до тях не помнеше. Нямаше и грам спомен от това как за малко, на няколко път на връщане към брега на езерото, бе се свличал във водите му, как в агония и болка се беше борил за живота си, без да използва ръцете си, едната, в която държеше дра ...
1557
5
- Неееееееееее! – това беше последното, което си спомням, че изревах насън и първото, което чух, събуждайки се. Бях цялата плувнала в пот, от очите ми се стичаха сълзи, а детето долетя с трета космическа скорост от съседната стая.
Като видя, че съм будна, уплашено ме попита какво става.
- Ааааа, нищ ...
Като видя, че съм будна, уплашено ме попита какво става.
- Ааааа, нищ ...
2162
27
Глава 1
Като малка ходех там. При този стар, изсъхнал кладенец. Стоях с часове и се взирах в тъмното му дъно. Тогава, обаче, не знаех. Не знаех, че тази тъмница, която намирах за толкова тайнствена и интересна, ще се пренесе в живота ми и ще го завладее напълно.
Казвам се Амелия Келерман, на 36 годи ...
Като малка ходех там. При този стар, изсъхнал кладенец. Стоях с часове и се взирах в тъмното му дъно. Тогава, обаче, не знаех. Не знаех, че тази тъмница, която намирах за толкова тайнствена и интересна, ще се пренесе в живота ми и ще го завладее напълно.
Казвам се Амелия Келерман, на 36 годи ...
1177
4
Най-добрият Ви приятел на света често може да се превърне в най-лошия враг. Синът, или дъщеря Ви, които сте отгледали с любов и грижи, могат да се окажат неблагодарни. Тези, на които се осланяме и вярваме, безрезервно могат да предадат доверието ни. Тези, които ни се кланят, когато щастието ни се ус ...
1378
13
"Мила мамо,
Прости ми, че си тръгвам! Обичам те!"
Твоя Елена
Подпечата го с целувка, а сълзите не спираха да се стичат по страните й. Искаше й се да разкаже всичко на майка си, искаше й се да има сили да го напише. Искаше й се всичко да бъде като преди и него да го няма. Но той бе тук и майка й се п ...
Прости ми, че си тръгвам! Обичам те!"
Твоя Елена
Подпечата го с целувка, а сълзите не спираха да се стичат по страните й. Искаше й се да разкаже всичко на майка си, искаше й се да има сили да го напише. Искаше й се всичко да бъде като преди и него да го няма. Но той бе тук и майка й се п ...
606
2
И така, мили деца, след като дядо Фикри не успява да получи инфаркт заради инфантилните си внуци, днес е доста по-добре здравословно след успеха на Инджи с новата колекция, даже, мисля, беше леко накъркан, но това сценаристите умишлено пропускат, поради факта, че той е главна патриархална фигура, на ...
2071
4
Дойде събота. В Иен махала срещу църквата Света Петка, сума ти милет (народ)
от Пловдив и селата прииждаше на мейдънлъка.
В църквата беше тихо. На пангала близо до колоната, баба Митра с треперещи ръце отброяваше пара по пара и подаваше лоените свещички. Презвитер Грую с дълъг филон бавно и тържеств ...
от Пловдив и селата прииждаше на мейдънлъка.
В църквата беше тихо. На пангала близо до колоната, баба Митра с треперещи ръце отброяваше пара по пара и подаваше лоените свещички. Презвитер Грую с дълъг филон бавно и тържеств ...
705
1
Ивета и Филип не пропускаха възможност да се видят. Насаме. Продължиха да се събират с приятели и се правеха, че нещата си вървят по стария начин. И явно добре се справяха, защото никой не заподозря промяната. Само някой от време на време подхвърляше дежурните закачки към Филип, че очите му светят и ...
735
7
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
