6 659 резултата
Стоя на една пейка в един просторен и уютен, но не много поддържан двор. Погледа ми се рее небрежно от лазурната синева в небето към живото зелено в короните на дърветата и към сякаш препускащата мравка нарамила доста по-голямо от себе си зрънце. Стоя докато убивам времето и се опитвам да прогоня те ...
  897 
Тиха, прохладна утрин.
Присъствах, не, участвах в едно велико тайнство – тайнството на кръщението. Свещенодействие на видимо и невидимо, на физическо и духовно раждане, в което жрец бе самият Бог, храм - малка точка от вселената – Земята, а кръщелник бе Слънцето.
Храмът спеше притихнал. Запалени све ...
  969 
Преди много Уиндоус версии, през девет дънни платки в десета, живеело малко момиченце, ползващо никнейм "Червената шапчица", което всички юзъри в Нета наричали така заради червения калъф на таблета му. Един ден майката на "Червената шапчица" помолила дъщеря си да се кънектне с нейната баба, която жи ...
  2540 
Синьо кадифе. Тъмно синьо. Цвят на ирис, перуника, горска теменужка. Наситен, същевременно и бистър. Цвят на скъпоценен камък лазурит или сапфир. Дълбоко, като горски кладенец. Като черни, проницателни очи. Студено, като северното ледено море. Излъчване за тайнственост и мистика. Като жена, която но ...
  1387 
Гледаме един свят, виждаме различни неща
Въведение
Здравей, драги читателю! Вероятно за пръв път срещаш такова начало на произведение. Е, винаги има първи път. „Гледаме един свят, виждаме различни неща“ е проект, върху който от дълго време мислех. Докато се разхождах по улиците или докато киснех в н ...
  620 
Не бързах да отварям очите си, защото знаех че ако го направя отново ще се сблъскам с познатият свят. За мен това беше също толкова мъчително, колкото и кошмарите, измъчващи ме всяка нощ.
Изминалата нощ не беше изключение, но аз не бързах да се върна в реалният свят. Харесваше ми да седя така – межд ...
  1903 
Отиде си и след себе си остави студена януарска температура в душата ми. Болката се пропи във вените като отрова, убивайки всеки сантиметър надежда, че някога всичко ще се оправи. В съзнанието ми заседнаха всички онези красиви спомени, които обилно поливам със сълзи напоследък и за неопределен перио ...
  598 
"Случвало ли ти се е някога да изпиташ нужда от нечие присъствие? Сякаш би могъл да бъдеш щастлив буквално просто стоейки до него, в пълна тишина..."
Колко познато...
Автобус. Случайност. Среща. Очите ми не можеха да се откъснат от теб. Криех се зад очилата. Последвах те. Цялото ми същество се слива ...
  1084 
В есенната тъжна утрин тополите безпомощно размахваха ръце. Те сякаш молеха за още малко време, преди да изпаднат в зимното вцепенение. Някъде се долавяше слабият звук на уморена гугутка, която смирено изпраща лятото. До огромната зелена порта на скромна, провинциална къща стоеше малко момиченце. То ...
  501 
От малка все ми се случваше да се влюбвам. Било то ежедневно в някого или в занимание, което осмисля живота ми. Но този път влюбването беше различно, наподобяващо процес на падаща звезда. Навлизането на частица или тяло от междупланетното пространство в земната атмосфера с голяма скорост, предизвикв ...
  687 
Тъмнината му приканваше да го докоснеш, да го опиташ... Да видиш в него отражението на вселената. По хоризонта, упоритото слънце оставяше отпечатъци, разкривайки картина - небесното царство на звездите, и постелята им от безгрижни облаци. На места, те, гражданите на небето, с блещукането си приличах ...
  1014 
Един бял лист хартия... Или просто едно начало.
Някак си това винаги е било моето любимо изречение. Всеки един живот може да бъде разписан върху бялото поле. Думи, преплетени в красиви изречения. Десетилетия, години, месеци, дни, часове, минути, секунди... разстлани върху една хартия.
Седнах днес съ ...
  654 
ЕДИН БЕЗУМЕЦ СТИГА
Трето действие на Едноактна пиеса в едно или още няколко действия и Завръщането на пророка.
Действащи лица:
ПРОРОК
БЕЗУМЕЦ ...
  637 
Как искам да ме носи в тъмнината
Самолета на крилете си огромни
Да срещна пак над Англия зората
И да се рея над Балканите вековни
В далечината Витоша да зърна ...
  1482 
Времето си тече...
Ровех се из записките си от университета, когато попаднах на рисунка с пропукан пясъчен часовник. По принцип аз не рисувам. В редките изключения, когато това се случва не мисля много, просто оставям молива сам да си върши работата. Сега, няколко седмици по-късно се замислям за тов ...
  1116 
Просто Мария
Срещата продължи по дълго от очакваното време. Клиентът се беше запънал и не желаеше да продава на тази цена. Употреби всички начини за убеждаване, но и това не помогна. „Мисли! Мисли по-бързо! Нямаш никаква време! Тази нощ всичко ще се реши! Спасяваш се или оставаш на улицата“
„Ти си с ...
  1000 
(категория кратко-странна)
Мъничък красавец, аз съм болно тяло,
мъничък безумец, дали си ме видял...
Да, аз съм сладък сън. Сънувам се сама...
Прощавай, че оплитам мисли в бяло, чувства ...
  570 
И след мен
светът ще съществува!
И след мен
ще има светлина,
но аз не ще усещам ...
  758 
Времето, необятната частица прекарана от нас на земята. Забързана в делата си, невиждаща очите на хората, вперила поглед надолу, животът ми протичаше между ежедневието и поставените норми, в които "трябваше" да се вписвам. Мислих много за разбъркания си живот, поглеждах се и се питах накъде съм тръг ...
  802 
Скъпи завършващи, не отдавна и аз самата бях като вас. Е, определено не толкова щастлива и в пълна еуфория, но абитуриентка. От мен да знаете, всеки след бала ще изрече следните думи „Мина толкова бързо...“ и „Толкова подготовка само за няколко часа...“. Искам да ви кажа, че тази вечер най-вероятно ...
  855 
Видяха го да стои там в следобедната мараня, изправен в сянката на дъба, който растеше над гробовете в задния двор на църквата. Целият бе в черно, а дрехите му бяха повече от необичайни – дълго палто падаше до прасците му, а кожените му ботуши стигаха до коленете. Около врата му се точеше тежка брое ...
  910 
Всеки ден ужасно много хора се разминават. Не просто буквално. Разминават се душите им, сърцата им си обръщат гръб. Защо? Може би просто има нещо във водата или е от химикалите, с които ни пръскат доматите, обаче е факт, че хората се превръщаме в страхливци.
В ежедневието ни колко често се случва да ...
  1063 
Валеше ситно, неприятно, вятърът духаше в различни посоки, но въпреки недружелюбната прегръдка на времето хората продължаваха да сноват напред-назад по главната улица. Обувките ми пропускаха и джвакаха на всяка крачка, не носех чадър, бях забравила за тази мимолетна подробност. Облаците се купчеха в ...
  830 
Обичам те - сега, в тази секунда, в този миг! Обичах те и преди да се родя! Още тогава знаех, че и след като се родя ще те обичам с цялото си сърце и душа.. Познавах те. Възхищавах се на очите ти, таящи в себе си цветни градини. На нежни, но ранените ти ръце и на топлото ти сърце. Чаках те толкова м ...
  731 
Мълчанието е злато. – Липсата на речева артикулация е стойностно еквивалентна на благороден метал.
Глас в пустиня. – Звукова артикулация на гласните струни и устната кухина, изпълнена в условията на географска област с липсваща растителност, пясък и високи дневни температури.
Вълкът козината си мени ...
  745 
Имахме мечти.
Онези, с привкус на канела, цитрусови плодове и току-що окосена трева. На коледни сладки с кокос. На задушевен следобед, когато слънчевите лъчи спокойно се отделят; на врящия чай с билки; стените са олющени, а детските игри и надежди се стопяват безследно.
Искахме да обиколим света - п ...
  576 
Среща в океана
От скоро и аз, обикновенният български емигрант, избягалият от трудностите, нехаещ за Родината чуждопоклонник, разбрах, че си имам "водачи", или казано с милата на сърцето ми чуждица - "лидери".
Да ви кажа зарадвах се. Досега бях някакъв безроден самотник, един нещастен Робинзон, на р ...
  1042 
"Изтанцувай го този живот, човече!" - Ивайло Диманов
Танго или валс, изтанцувай го! Завърти се, и оттук, и оттук! Подгъни коленете си, развей косата си, освободи оковите на срама! Намигни закачливо! (Знам, че обичаш). Слушай мелодията на вятъра, как шепти нежно с ритъма на танца. Недей да му мислиш, ...
  1125 
Патентът на дяда Груя
(пиеса за ученически театър в четири действия)
Дянко Мадемов
Действащи лица:
Старец ...
  961 
По калдaръмния и прашния път,
в малко, незнайно селце,
уморена старица вървеше,
прегъната от болка - на две!
Облечена в скъсани дрехи, ...
  906 
- Ти си луда! Как се гледат пет деца в днешно време!? Ще можеш ли да се справиш? То не е само да ги нахраниш и облечеш. Трябва да успееш и да ги възпиташ. Не се захващай с това. Гледай си живота. Те са ви роднини (децата са на брата на съпруга ми), но който е раждал деца да си ги гледа… Имаш хубаво ...
  903 
От вчера има толкова много облачета. Бели като овчиците на дядо. Но си нямат овчар. Дали да не отида да ги подкарам?
Ей, ей, ти от къде се взе? Вятърът ме изпревари. Засвири и ги подгони. А те са толкова послушни! Събраха се и полека, лека тръгнаха. Къде ли е кошарата?
Небесните овчици дали дават мл ...
  450 
Толкова е глупава... Глупава, но същевременно затрогваща и вдъхновяваща е емоционалността на хората.
Те нямат представа защо са на този свят, не знаят какво и търсят. Лутат се ли, лутат, правят грешка, после две, три... Падат, нараняват се и ги боли.
Плачат, самообвиняват се и се отказват от живота. ...
  823 
Чакането
И то си отиде – моето “чакане” – каза ми сбогом.
– Къде отиваш, как така се сбогуваш, спри, какво хортуваш..?
– Напускам те – завинаги! Не се сърди - от мене ти се умори, виждам - чакането ти вреди и все не ти върви
– Значи… от обич ме напускаш? ...
  729 
***
***
Кой е?!
Коя е ?
Кое е?
Кои са? ...
  539 
Реших! Ще отида да изведа Слънцето. Всяка сутрин ме събужда. Качва се над прозореца и ме щипе по носа. Утре аз ще направя това!
Баба казва, че ти подсещаш слънцето кога да става. Ще ме събудиш по рано от него за да отида да го изкарам навън. Сега, като се замислих, може да тръгна с него. То през цел ...
  504 
Този свят е толкова шарен. Най-шарени станаха яйцата. Но те не са живи и няма да оживеят. Защо ли боядисват мъртви яйца?
А ти защо снасях само бели яйца? Да, знам. Защото си бяла. Ако си пъстра ще снасяш пъстри яйца. И те ще се люпят, живи, и ще красят двора.
А от шарените яйца не се люпят пиленца. ...
  554 
Знам как се чувстваш вътре. И аз понякога съм така. Вчера изрисувах двете стени. Взех жълтото на глухарчето и червеното на мака. Теменужката сама дойде. Стените се разтлаха. Станаха слънчеви.
Другите две....не, за тях още не мога да говоря.
Имам и врата. Мога да изляза когато си поискам.
Ти никога л ...
  529 
Няма какво да се лъжем, завърших толкова елитен университет за филмово изкуство, че само при споменаването му монахини са били склонни да напуснат манастирите, а девственици да се продадат за една нощ с мен.
За радост това никога не се случи.
Най-голямото ми щастие е, че работя това което обичам, бе ...
  680 
Днес ще пиша за любов, отново. Тази не е като другите, много по-различна е! В нея няма място за омраза, гняв, предателство, ругатни и безсмислени спорове. Тя е истинска, взаимна и вечна. Звучи нереално, нали? Всички сте я чувствали, но не сте я оценили, тъй като не сте я загубили. А аз.. аз я загуби ...
  1834 
Предложения
: ??:??