40 853 резултата
Правилата на живота. Житейски максими за всички поколения. Автор Хорас Джаксън Браун.
Те бяха повече, но аз избрах само няколко, които на мен ми се видяха много важни.
Всеки ден прави комплимент на трима души.
Помня татко, когато в нас идваха приятелки на майка на гости, как се държеше любезно с тях ...
  2204  35 
В съботно-дъждовен следобед, ах, колко прекрасен дъждовен следобед! Когато си станал малко преди обед, а сега е малко след обед и ужасно ти се спи. Сгушен на любимото легло под прозореца, завит със зеленото пухкаво одеало, замислен за утрешните планове, затоплен от вчерашните прегръдки, затваряш очи ...
  1120 
Цял живот
дишам-въздишам
и само това!!!
Губя се в нищото....
в празната стая... ...
  1255 
Не бе го виждала от доста време и нямаше търпение да го зърне отново. Стоеше на стола без да помръдне и се опитваше да решава задачи. Мислите ù бяха другаде. Не спираше да се обръща и да поглежда към часовника. Някой извика силно името ù. Този вик върна мислите ù в реалността. Но не издаде онова, ко ...
  683 
- Ела, ела да видиш какво има тук! - провикна се от гробницата Станой и аз, естествено, зарязвайки почистването на една амфора, се втурнах към него.
- Такава красота не е намирана преди! - развълнувано бъбреше той и ме поглеждаше изпод вежди. - Виж, Яворе, това ще бъде поставено в Националния истори ...
  946 
На tili
Защо ли се издавам колко съм остарял. Но Бърнард Шоу е казал, единственият начин да живеем дълго, е да остаряваме. Все пак го искаме!
Когато за пръв път живях в Лозенец, бях много малък. Писал съм за това няколко разказа. Достатъчни са. Ще разкажа за трите улици, по които всеки ден минавах о ...
  856 
Безкрайната нощ е осветена от милиарди звезди.
Извън пределите на времето се реем из бездната.
Не давайки си сметка за скрития мотив зад сцената.
Черно платно, увиснало пред изумените очи.
Падаме в илюзията на живота, че сме някъде, ...
  571 
Казваха, че зимата си отива, но вихрушката, която играеше навън, обвиваше всичко в пустата си прегръдка, убивайки, превръщайки го в пустиня от самота и белота. Тя, зимата, обичаше. Нейната обич бе нежна и ласкава, като усмивка на дете, топлеща с безпощадните си ласки, погубвайки всичко, което обича. ...
  874 
Седмица след Великденския празник православната църква отбелязва т.н. великденска задушница. Този път шарените яйца и козунаците са предназначени не за здраве, а се раздават за „бог да прости” починалите ни близки.
Преди да загубя най-скъпите на сърцето ми хора, никога не бях се замисляла за светост ...
  11324 
Когато се завръщам, ме посрещай. Не ми обръщай гръб и не затваряй вратата. Отвори я широко и ми позволи да вляза в онзи дом, който някога наричахме наш. Не се опитвай да ме спираш, защото дори и да искаш, не можеш. Живеехме си прекрасно, докато ти не реши да сложиш край. Помисли си, че с думите си щ ...
  991 
Когато влюбените се разделят, когато кажат "Сбогом" за последен път на една пламенна любов, не защото искат, а защото трябва, когато целият им свят умира и те не искат отново да го вдигнат - питах се защо го правят?
Как намират смелост да знаят, че докосват за последен път най-близкия човек и да сто ...
  4126 
Второ следствие от метода на Ръмжачът за преподаване на Вълчата Истина
- Хей - сръчка спящия той. - Събуди се!
- Хм - изхъмка Ръмжачът няколко мига по-късно. - Нещо тук не ми се връзва.
Вълкът старателно разрови завивките, но вътре сянки нямаше.
- Хм - отново изхъмка той. - Странно, не трябваше ли д ...
  879 
- Виж луната, не е ли красива?
Погледнах. Беше червена и по-скоро беше плашеща.
- Почти стигнахме – каза приятелят ми, с когото бяхме тръгнали да търсим нещо. След като се събудих веднага забравих какво, но в съня си знаех.
Повървяхме още малко през полето, огряно от червена светлина и скоро стигнах ...
  1303 
Тези истории се случиха през 93-та. Тогава бях на 41 години, обяснимо е заглавието на това, което ще разкажа. Сега нещата са по-различни, желанието го има, но 55 е по-друго нещо, за съжаление откъм възможности. Да не се оплаквам, защото след време, дай Боже и тази възраст ще считам за почти младежка ...
  745 
Седнахме с Любовта да проведем един диалог и да се разберем най-накрая - коя от нас е правата. Започнах аз:
- Добре, Любов, кажи ми защо винаги трябва да правиш нещата толкова сложни?
- Ами аз съм затова – учуди се тя.
- Ама как така. Искаш да ми кажеш, че се гордееш с това, което правиш с хората и ...
  1244 
... Първият кораб на "Тексим"! Кораб в кораб. Шведска постройка. Мощни помпи - парни. Мостик - изнесен напред в кула... Еееех, че красота! Да не говоря, че и екипажът беше страхотия. Хайде сега да не изброявам, щото все нещо се изтърва, а и трябва да кажа, че 90% бяха от Бургас и наоколо... хора нав ...
  2248 
Пробуждане
Откога не си шептял нежни думи,
откога не си потъвал в две мили очи,
откога не си заспивал като дете до любим човек,
откога не си се любувал на изгревите, ...
  1291 
- Всеки, който може да гледа - каза една вечер Дърт Пън - може да гледа нещата такива, каквито изглеждат.
- Ахъм - потвърди събеседникът му с пълна уста.
- Но само наблюдателният, този, който може да вижда - продължи премъдрият - може да види нещата такива, каквито са.
- Хъм хъм - даде своя принос к ...
  656 
- Исках да ти кажа, че без теб няма музика, Ади.
- Мина много време, Дейв.
- Знам, знам... Но всяка вечер се измъчвам, всяка вечер се чудя как можах да те оставя сама в тъмната стая, та нали ти обещах да бъда винаги с теб и да те пазя!
- Дейви, вината беше моя...
- И как можах да не ти кажа всичко, ...
  891 
До теб съм, да!
До всичко свято съм сега...
Ето, падна черна пак нощта...
Живей, бори се, имаш право на това... се чува от съседната врата...
Очите ми сълзят... ...
  1029 
Легенди се носеха как две години преди мен, в неделя на караул пред главния портал трима се чудели как да им мине времето. Трамвайната спирка беше срещу караулката, покрай трамвая имаше алея, пясъчна с дребен филц, оградена от розови храсти и кестени. Пролетта засилваха бая брома, миризмата на цъфте ...
  586 
Не винаги заспивам от умора. Понякога заспивам от тъга. Тя така е обзела сърцето ми, душата ми, всичко мое. Не винаги мога да я победя или да я изолирам. Когато успявам, тя просто се скрива зад ъгъла и ме чака… Чака пак да стана малкото и уязвимо момиченце, за да ме залее отново, с нова непозната си ...
  6508 
Не те искам, отивай си!
... Обичам да се самозалъгвам, докато оная Черната не хвърли камък по мен... докато не ме събори, Тя, Грозната, с раззината паст, с раздвоени езици... и не ме затвори в дома си... В ума си. В безбройните пори на остарялата си кожа. От толкова цигарен дим. Страх ме е... да не ...
  1415 
Приятел имам си сега, но защо ли чувствам празнота? Защо ли не усещам любовта... Защо ли не усещам дори мъничко страстта, онази неуписуемата, нежната, желаната, къде е тя?
Пак сама си мисля за онази пропиляната мечта. Защо сравнявам всичко с онзи другия?
Нима раната не заздравя? Защо не усещам любов ...
  847 
Съвършената и почти съвършената
Раждаш се... Порастваш... И сякаш изведнъж те питат: "Какви са ти мечтите? Какво искаш да правиш с живота си?"... И иди ги разбери какво искат да кажат с това. С напредването на възрастта тези въпроси започват да се повтарят и повтарят... като деветте кръга на Данте. ...
  896 
Лазаринка бе склонила глава пред Дамян, синът на хаджи Иван. Продадоха я.... Сякаш някой бе окрал нарцисите от градината ù... Краищата на червената кърпа на главата ù висяха някак уморени от тъга. Листата на явора посърнали мълчаха. Паднеше ли нощта, совата жаловито привикваше Лазаринка.
Душата на м ...
  1636  28 
Къде отиде?
- Защо постъпи така с мен.
Какво направих ти - Кажи ми!
Заслужих ли си го това,
да страдам за теб сега. ...
  967 
Един зимен ден, беше след обед, се появи на вратата усмихната и свежа. Очите ù искряха, лицето ù пламтеше... Веднага се досетих, че има радостно събитие, което иска да сподели. Събрах книжата на бюрото и без да давам обяснения на учудените си колеги, излязох от стаята. Мислех, че ще се скатаем в няк ...
  1408 
Учил беше, че животните на корабите са забранени от всякакви там власти, а не дай боже да си в Англия или пък страна с по-стриктно законодателство, тогаз да му мислят и животинките, и стопаните им, и тези, които са ги допуснали на борда. Никакви хартийки (документи), печати, паспорти и т.н. не спася ...
  1103 
- Дейв, виж, спряло е да вали!
- Да, но пак е мрачно.
Ейдриън направи намръщена физиономия и това накара Дейви да се засмее.
- Искаш ли още едно? - той посочи към празните им чаши.
- Искам кафе. ...
  951 
Колеги, няма да е пресилено, ако подчертая, че днешният ден е тържествен и изключителен. Събрали сме се, за да зарадваме нашия колега Николаев. Известно ви е, че ръководството му гласува голямо доверие. Качва го на нова кола. Нова, съвременна кола, която той ще има щастието да пропуска по пътищата н ...
  1208 
„Превърната в спомен”
Излезе от къщата и закрачи по улицата. „Господи – помисили си – чувам стъпки зад себе си.” Хвърли крадешком поглед през рамо. На два-три метра разстояние видя висок смугъл младеж, беше забързан, а втораченият му поглед прониза гърба ù. Тръпки я побиха. Ускори крачка и се запъти ...
  789 
На Наско
Наближаваше полунощ, когато излезе от апартамента. Качи се на колата, след няколко метра зави на ляво. По голямата улица, която беше цялата в зелено от готовите да разтворят цветовете си големи кестенови дървета. Пътуваше като в арка, ниско по оградените с плочи градинки от тротоара го позд ...
  811  14 
- Хей - някой отново ме сръчка в ребрата. - Събуди се!
Без да казвам нищо, седнах в леглото, като същевременно изпълних със замах едно много специфично движение с възглавницата, този път се чу задоволителен звук - "ТУП".
- Ама защо?! - Ра седеше объркано на пода и мигаше замаяно.
- Леле, Ра, извиняв ...
  550 
Когато нещо си отива, всичко покрай теб е незначително. Нищо не те интересува. Всеки един предмет е черно-бял. Седиш в ъгъла на тъмната и мрачна стая, изпълнена със спомени за него. Спомени, които те натъжават и те карат да плачеш. Мислиш си: "ето, дойде денят, който все някога си очаквал, дойде ден ...
  1433 
Скай знаеше. Знаеше какво е да си самотен. Знаеше, че светът е пълен с лицемери. Знаеше и онази прекрасна част от песен, чието име и изпълнител бе забравил „It's better to burn out than to fade away". И все пак избра бавно да тлее, вместо да гори. Забрави всички въображаеми приятели, забрави къде е ...
  2347 
В края на шестдесетте за спортната школа се носеха легенди. Това бяха времена, в които всяко второ момче спортуваше. Да попаднеш там, а не в редовата казарма, беше много трудно. Войнишката служба за повечето спортисти беше само на книга.
В началото на септември вървях по "Графа". На кръстовището с " ...
  987 
- Бабо, знаеш ли нещо за странника, който живее на край село.
- Странникът ли? Онова младото момче?
- Да!
- Спомням си преди години баба му живееше в тази къща, тя бе вдовица. Много хора от селото ходеха при нея да си леят куршум, да им бае, или да им гледа. Но това не се приемаше от всеки. Говореха ...
  681 
Идеята за чичо Гошо
Тъй като повечето ми произведения са за неслуките на чичо Гошо, реших да ви разкажа от кой съм се вдъхновила да пиша за него.
В блока ми има едно малко магазинче за най-различни стоки (боклуци). Там винаги се събира една групичка мъже (включително и баща ми) и пият бира, играят н ...
  1016 
Най-главното, което човек трябва да осъзнае, е откъде е дошъл и къде отива.
Истината е като Гордиев възел, отвържеш ли го, ще победиш.
Когато не умееш да говориш - постарай се с думите си да се добереш до Бога на мълчанието!
Истината иска жертви, а жертвите се броят като птиците наесен.
Когато те по ...
  860 
Предложения
: ??:??