40 853 резултата
Още с влизането в класната стая на другия ден, Криси вече усещаше събраните погледи върху себе си.
Звънецът би. Учителката влезе в стаята и часът започна.
– Клас стани, клас мирно! – рапортуваха дежурните ученици.
– Седнете. А сега е време да ви представя новото ни попълнение...
„Ново попълнение”? С ...
  1230 
- Хей - чудя се, дали не ми е излязла някоя синка вече от сръчкване, трябва да проверя. - Събуди се, този път е важно!
- Хъм, а да не би да предишните пъти да не беше?! - просто се почувствах длъжен да попитам.
- Както много добре знаеш, всичко зависи от гледната точка на гледащия - отговори на жалк ...
  589 
О, Велики Боже, който си на небето и на земята! Спасителю на всяка твар. Чуй молбата на твоя покорен слуга - Морският дракон! "Разбушувай, развълнувай морските вълни! Нека тая дървена бутилка се гърчи в прегръдките на пенливия ти гняв! И ти, малка вещице, ще стоиш затворена вътре! Нека твоята снага ...
  639 
Сияна беше завършила архитектура. Пътуваше от близкото градче, не ми стана ясно каква работа свърши за двете години, които работехме заедно. Не, че ние бяхме отрупани със задачи и проекти. Имах усещане, че бюрото за проектиране е създадено за жените и дъщерите на големите началници от централата. Вс ...
  705 
Тя бавно влезе в банята и затвори вратата след себе си. Завъртя кранчето и остави хладката вода да отмие тъгата, проблемите и сълзите ù. Беше ù омръзнало да се съобразява с всичко и всеки, да изглежда винаги перфектно и усмихната до уши, при положение, че ù се плаче. Това, че е една от най-известнит ...
  879 
Камен бряг *
Последните думи на Камен накараха всички до един от компанията да изтръпнат от изненада. Вятърът - и той невярващ - ги поде, отнесе ги надолу към прибоя, блъсна ги в студените морски води и скалите, вдигна ги нагоре към студеното нощно небе, завихри ги в яростен танц и с отчаяна сила ги ...
  1325  10 
Forever*
Елиз наведе тъжно глава. Тежките ù руси къдри безредно се разпиляха по бледите рамене.
- Не искам нищо друго. Само да разкажа историята. Виждаш, аз умирам, времето ми изтича. Трябва да разкажа историята.
По онова време аз не я разбирах. Мислех, че е полудяла от болките си и от лекарствата, ...
  1084 
Бяха насядали, чистички в новите си дрешки, а пред тях пластмасови чинийки с парчета студена баница. Чай и кафе бяха сервирани също в такива чашки, използвани преди това по друг повод. Няколко букета във вази, от бог знае какви клонки, шишарки и други растения, заместваха поскъпналите цветя на пазар ...
  1341 
Дойде време и прозрях...
Моите мисли са свързани само с теб.
И макар че е тъжно, е истина, нищо и никой друг нямат значение...
искам да сме двама с тебе в добро и зло...
Има ли някакъв начин да остана в ръцете ти? ...
  1291 
Новодошлият влиза в кръчмата и оглежда внимателно всички посетители, които са си обичайната пасмина любители на чашката. Явно знае кого точно търси, защото щом съзира Дърт Пън, който вече стабилно е напреднал с материала, веднага се насочва към масата му.
- Казвам се Тър Сач - представя се странникъ ...
  738 
Криси се заключи отново в мислите си...
Напоследък усещаше, че само тях има. Чувстваше се душевно празна. Откакто се преместиха в това ново градче всичко беше напълно различно. Нови хора, ново училище(макар и едно от най-добрите тук!), нова обстановка. Всичко това я плашеше до определена степен, въп ...
  1016 
Господи, всичко се объркваше все повече. Можеше да се закълне, че това е най-отвратителния ден в живота му. Погледна за пореден път часовника си и установи, че Сам – най-добрият му приятел, с когото трябваше да обсъдят важна сделка, пак закъсняваше. Какво ли правеше сега? Най-вероятно нищо свързано ...
  860 
Наричаха я странна. Наричаха я луда. Страхуваха се от нея, избягваха я. За тях тя беше нещо забранено, нещо грешно и тъй желано. Искаха я. Искаха да я притежават, да я разкъсат, да я завладеят и управляват. Те я желаеха толкова силно, че я мразеха заради себе си. Тя нямаше право да бъде такава. Няма ...
  769 
***
Пътувам, но без път. Сънувам, но без сън. Затварям очи и виждам нищото… черното нищо. Отварям ги и пак виждам черното нищо, мракът на живота. Не, не съм сляп. Аз съм просто един човек, избрал слепотата… избрал да бъде наркоман. Здравейте, не, не ме гледайте със съжаление, сам го избрах. В момента ме ...
  736 
Обстоятелствата се стекоха така, че Мартин остана вкъщи по празниците. По-точно в къщата на родителите си. Беше хванал някаква настинка, която въпреки че не беше кой знае колко тежка, му създаваше доста неприятности. Дори мисълта, че не страда от свински грип, не го караше да се чувства по-добре. Бе ...
  735 
ПРИКАЗКА ЗА КРИЗАТА (И НЕ САМО ЗА НЕЯ)
Кризата се събуди след дългогодишен сън с мисълта, че е дошло времето да направи някаква мизерия на няколкото милиарда човекомравки, пъплещи по планетата. Стана от леглото и се огледа в голямото огледало, най-ценената от нея вещ в жилището ù на „Уолстрийт”. Не ...
  918 
Аз не мога да живея повече в родния си град. Аз не мога да живея повече, където и да било. Вдъхновен може би от мъжа на спирката, който говореше какъв бил животът преди. Как днешните слагали "пиринги", как се държали в училище. Вглъбен от душевните си терзания напоследък, бях оставил проблемите на с ...
  994 
Погледнах днес твоята снимка остаряла от преди...
Очите ти зелени блестяха като звезди! Бяха тъй зелени, искрящи, втренчени нежно, в този миг гледаха мен. Както преди ме гледаше влюбено ти, и изписваха думите ,,Обичам те’’. В този миг се напълниха очите ми с виновните горчиви сълзи, как успях да те ...
  1100 
Денят беше от шантав, по-шантав. Събуди се неочаквано рано, свари кафе и реши, че трябва да хване първия влак за морето. В края на май няма нищо по-желано от настъпващия морски сезон. Плажът е съблякъл зимната си дреха, чадърите са разперили пауновата си окраска, масите със застлани цветни покривки ...
  1092 
(Беше един от онези дни, когато просто се чудех с кого да се заям. Ако не ви се чете оцененото ми като "Лишено от стойност" мнение, сега е момента да цъкнете върху "Назад" или "Х")
Гадно ми е, нервно ми е, тъпо ми е, скучно ми е, леко депресивно (ако изобщо има такава дума). Знаете как е. И как боли ...
  856 
Живея в подножието на Витоша. Често се прибирам пеша. Откъдето и да е. Твърде често. Поне два-три пъти седмично. Отнема с около половин час повече време от това да си хвана градски транспорт. Или с около час повече от това да си хвана такси. За сметка на това се раздвижвам, изтрезнявам (ако се налаг ...
  909 
- Хей - събуди ме вече познатото сръчкване в ребрата. - Събуди се!
- Събудих се - дори без да се намуся обявих. - И целия съм в слух... за сега.
- Хм - изхъмка Ръмжачът. - Остани още малко буден.
- Слушам - изкозирувах с възглавницата в ръка.
- Днешният урок - започна вълкът: - Гласи следното - "Не ...
  777 
Когато всичко е грешно
и като че ли никога няма да спреш дъжда,
няма да чакаш прекалено дълго,
защото аз ще дойда и ще спра болката!
Тогава, когато всичко е наред, ...
  1472 
Поглеждам към земята,
докосвам я с ръка,
топла е и е кафява,
разпукнала е като в пролет.
Поглеждам към полята, ...
  961 
Вече започнах да се обърквам... Бях в просъница и сънувах нещо... нещо хубаво, нещо мооого хубаво. Отворих очи и хубавото го нямаше... Опитах се да се върна, но не успях. Лежах, въртях се и псувах хубавия сън, който вече дори не помнех. Станах, теглих една и на реалността, но нямах избор и останах в ...
  1198 
Отрова
Деян Апостолов
Чувството беше съвсем ново. Тялото му се наслаждаваше плахо, объркано от десетките противоречиви усещания, които достигаха посредством милионите рецептори и нерви до мозъка, където рисуваха един нов свят. Той беше объркан. Страшно объркан! Имаше нужда от почивка – личеше си, но ...
  1684 
Един скъп спомен
Има летни нощи, които остават незабравими. Обичам топлите вечери с лек прохладен ветрец, и шума от поклащаща се крехка тревичка. Обичам и миризмата на дим от огнище, и на сладко от смокини.
Отново е лято. Ние с баба правим сладко от смокини. Огънят припламва с пленително оранжев цвя ...
  1724 
Очаквам дъжда
Очаквам дъжда. Въздухът е кристално чист. Вятърът донася аромата на първите капки… Листата на дърветата потреперват в очакване… Небето все още синее. Перести облачета в далечината загатват за промяната… Усещам топлината на земята… В мен жадно настръхват всички ъгълчета със забранени ми ...
  1269 
Mисля си, че колкото повече знаеш за някого, толкоз по-голяма е вероятността да го познаваш, предвидиш, предугадиш, да допуснеш правилно, как се очаква да реагира, кой е печелившият му ход и кой ще го забави прекалено, накъде гледа сега и какво би го вълнувало по-дълго, кое му прави впечатление и би ...
  1442 
31.
Касим изхвърча навън бързешката. Преди да затвори вратата дочух приглушена шумотевица и викове из коридорите. “Какво беше това по дяволите?!”. Много шумно и много навреме подплати поизтърканата ми легенда, но и аз си нямах никаква представа какво е. Още ми пищяха ушите от гърмежа, въпреки че тов ...
  869 
ТАЛАНТЪТ И ТЪЛПАТА
Търсеха Таланта. Ожесточено и неистово, под дърво и камък. Организираха конкурси от всякакъв характер. Тълпата ревеше така, както само тя си може. И си искаше таланта. Толкова силно, че се наложи някой да заеме неговото място. Тогава се появи някакъв шут, от тези дето обичат да се ...
  1055 
Сънувах отново онази жена, облечена в черно. Беше близо и виждах зениците ú, отразени в моите. Беше като любене с погледи. Събудих се възбуден и отидох да си взема душ. Топлата вода, редувана с хладна, успокои тялото ми донякъде. От няколко дни не бях ходил при Савчева, не ми се и ходеше вече. Сексъ ...
  1448  12 
- Просто трябва да свърши. - чух го да казва с въздишка.
От известно време насам знаех, че си мисли за това. И аз си мислех. Подготвях се дори. Но беше по- болезнено, отколкото очаквах. Сякаш някой с остър скалпел изряза част от сърцето ми. Онази част, която можеше да чувства. Която беше моя.
- Не т ...
  1022 
Вчера към 4 следобед влезе Бърни. Бърни е кротък човек на 58, но изглежда на 75. Завършил е история в Оксфорд, знае перфектно 8 езика и винаги говори много и интересно. Бърни е слаб. Бърни е циник и скептик. Бърни е с люто чувство за хумор. Бърни е болен от рак на стомаха. Останал му е 1/ 3 от него. ...
  1068 
Слънцето напук на отминалата зима се отдаваше с все сили с надеждата да разтопи и последната частица лед, да осигури светлина и топлина на едва разпукало почвата зюмбюлче, приканващо всички към настъпващата пролет.
Всяка една частица от природата бе в удовлетворение, всяка една малка зелена тревица, ...
  1712 
Тя вървеше по тънката жица на живота. Обрулена от ветровете. Очукана от голите чукари. Погледът и се промени. Нямаше я вече оная веселост. Изчезна и тръпката в гърдитеú. Това ли трябваше да се случи с нея? Остана без ничия подкрепа в живота. Къде изчезна оная жизненост, която я караше на лети, вмест ...
  656 
- Ще ти се обадя след половин час, като се прибера.
- Добре.
- Айде чао, че ме чакат. Обичам те!
- И аз те обичам!
Мина половин час, мина един час... Телефонът стоеше все така безшумен. ...
  1120 
Организацията на товаренето си беше стандартна, макар и с повишени изисквания за сигурност, които щяха да продължат и в следващите 2 седмици, докато не се освободим от зелените каси. И на докерите, и на голяма част от екипажа не им бе за първи път, но се чувстваше как са някак по-стегнати и по-бързи ...
  1070 
Към небето...
Бъди моите очи и уши, когато не мога да гледам и слушам... Бъди моите ръце, когато нямам сили да ги протегна към теб и да те докосна... Бъди усмивката на лицето ми, когато не мога да се усмихвам... Бъди красотата на мечтите, които не можах да имам... Бъди всичко, което аз някога съм би ...
  1582 
18+
Още щом я видя, Кристофър изтръпна. Един странен импулс премина по тялото му, желание да я вкуси.
Вечерта беше студена и мъглива, чудесна за брутален животински секс в някоя старовремска тъмница.
Кристофър си падаше по мрачната страна на живота, плашещи самотни места, гробища. Тя също.
Нямаше ка ...
  2878 
Предложения
: ??:??