40 853 резултата
Пределът на зеленото е достигнал мъхчетата на брадичката ú.
Понякога се чудя... Дали наистина е толкова зелена, колкото изглежда. Или... Но... Да. Зелена е. И ако я докосна, знам, че ще се изцапам. И знам, че зеленото ú е по-естествено и от цвета на кожата ú. Тя е зелена и истинска. Също както стени ...
  1068 
Мрачен ден навън е днес. Пак дъждец се лее, от намръщено небе! Капчиците падат една след друга безмилостно на плочките на двора... Небето нервно се разцепва от светкавици, грамотевици зловещи. Но пък въздухът е свеж, приятен влажно студен...
Мислите ми малко навяват мрачни, може би от времето е, каз ...
  943 
Той вървеше по тънката жица на живота, която всеки момент можеше да се скъса и да полети в пропастта. Бе неразговорчив и странен. Изобщо от хората, които трудно можеш да провокираш с думи.
Един ден се разхождаше в гората, трудно проходима и дива като джунгла. В дъното се чу весело подсвиркване с уст ...
  679 
Хари много си падаше по заведенията. Нещо повече, не можеше да живее без тях. Любимото заведение му беше сладкарница " Феята". Там той беше у дома си. Живееше на триста метра наблизо, поне през ден беше там. Всички сервитьорки го познаваха. Той пък им знаеше малките имена, много го уважаваха. Лятото ...
  939 
И така ли свършва всичко?!
Бил си влюбен в мен и нямало време да консумираме нашата любов. Не, че искам да я консумирам с теб, просто ми е криво за всичко хубаво, отминало и незабравено. Нима ще ме забравиш като ми изтриеш номера? Думата "Delete" лекува рани в 21 век!!! Прости, не знаех! Аз съм стар ...
  902 
Арон протегна ръка и се опита да сграбчи въздуха. Не се разочарова, защото малка частичка в самия него го убеждаваше, че няма да стане, но той не й повярва тогава. А сега се рееше сам из тези самотни земи и търсеше себе си. Умът му се бунтуваше и отказваше да отвори очите му за реалността, а вместо ...
  863 
Когато коленичих в онзи храм на омразата, в който се бе превърнал домът ми, вече бях стигнал предела на силите си. Този жалък свят ме задушаваше, аз търсех любов, но срещах само омраза, презрение и лицемерие отвсякъде. И Гласът ми проговори, както беше правил винаги преди това:
- Здравей, тъжно дете ...
  1523 
Има ли живот безгрижен, изпълнен с усмивки и радост. Без бoлка, без страх... Живот, в който всичко да е цветно, пъстро като подаващата се дъга след пролятия пролетен дъжд... и погалена от слънцето нежно!!! Живот без отчаяния, без сълзи. Да няма разбити мечти и пропилени надежди! И какво ли още не... ...
  987 
Сега си с нея
Сега пламъка запали отново да гори
и остави го сам да пламти,
няма кой да ме прегръща
и с любов да ме обгръща. ...
  1379 
За началото…
За края…
За кое да пиша в този стих?
За двете може би…
Едното вече е далечно, но другото ще дойде скоро… ...
  1295 
С Хари се срещнахме в осма гимназия. Аз бях в десети, той - в девети клас. На Националната математическа паралелка. Беше в двора на училището, на "Шишман". Дойде при мен и каза: "Ти си онзи, който ни мачкаше на спринт и препятствия на републиканското." Не го помнех, аз тези след мен никога не можах ...
  722 
Интернет любов
Историята как намерих сродната си душа...
Датата беше 10-ти февруари. Доста напрегнат ден, предавахме доклади, есета, проекти. Общо взето един от онези дни в даскало, заради които намразваш половината учители, съученици и почти всеки, който видиш.
На връщане, в градския транспорт, вид ...
  1404  10 
Грешно „Приятелство”
Живота е като кадрите на филмова лента. Хората са актьорите, които правят сюжета. Всеки играе различна роля във „филма”. А каква е твоята роля? Това избираш ти. Избираш приятели. Работа. Дом. Избираш кой филм да гледаш късно вечер. Избираш каква музика да звучи на компютъра ти. ...
  1374 
Глава 1
Новите съседи
Бледите слънчевите лъчи галеха необятните гори. На места проблясваше снежнобелия сняг, който напомняше за отминалата тежка зима. Все още нямаше зеленина и това придаваше на пейзажа самотен вид. Студеният вятър брулеше клоните на голите дървета. Трябваше да бъде пролет. Но не бе ...
  1299 
Обичате ли спиращи дъха истории? Разкази, изпълнени с нестихваща динамика, напрежение, красив романс и неочакван край. Иска ли ви се отново да прочетете за някоя от онези славни личности, идващи от много далеч, отвъд хоризонта, от приказната страна на детското въображение. Герои, чиято съдба е прикл ...
  790 
Живял на земята бог. Наричали го Тот. Т значи тяло, О - обич и още едно Т - тяло.
Т+ Т= О. Две тела, свързани с Обич.
Могъщ и силен бил бог Тот. Владеел всички души на Вселената. Притежавал силата на Доброто и мъдростта. Имал любимо цвете РООЗ (роза) и животно РООГ (коза). Славел се бог Тот със своя ...
  1425 
Ламбо-Сайгон ....когато човек е млад и кръвта му ври, всичко изглежда достижимо. Тогаз и сили се намират за какво ли не. Корабът беше тъкмо разработен и командата от млади хора основно, действаше безотказно
============================================
Погледът му поглъщаше всяко движение, всеки пейз ...
  998 
- Не сочи с пръстче, малка моя.
- Но... бабче, дядото ходи смешно - край високата, слаба жена с чисто бяла, сплетена в дебела плитка коса и малкото човече, облечено в пъстра рокличка с къдрици вместо ръкави, минаваше възрастен мъж, чийто десен крак бе видимо по-къс и походката му приличаше повече на ...
  1174 
Севдалин беше много странно момче. Или поне така ми се струваше, когато се запознах с него. Висок, с почти жълта кожа, слаби дълги ръце, права черна коса и бели зъби, наредени нестройно зад вечната усмивка. Не можеше да бъде сериозен. Дори в повечето случаи ми изглеждаше грозен. Но много обаятелно г ...
  859 
30.
Непознатият беше висок, слаб, възчерничък и имаше изсечено като от гранит лице със заострени вежди. Такъв характерен фейс трудно се забравя, но в главата ми не изплуваха никакви спомени от досиетата. Кой е този, за Бога?...
- Точно тя е. – отговори някой зад гърба му и излезе напред. Беше един о ...
  705 
Малка капчица отражение, на спомена и болката, на едни изстрадали души; на едни повехнали цветя. Отмит спомен и дупчици минаващи през тебе, надникнеш ли, само клоуна ще ти се усмихне със сълзи на очи. А ти не плачеш, защото знаеш, че ако заплачеш, мъката ще си отиде така както ще си отидат и сълзите ...
  1750 
Всичко започна, когато бях на шест.
Една вечер се събудих, защото ми беше студено. Посегнах за завивката си, но вместо нея напипах нещо мокро. Изправих се и осъзнах, че лежа на улицата.
Не в леглото си.
В кой знае колко часа посред нощ.
Страх ме беше дори да изпищя. Пижамата ми беше влажна. Умирах о ...
  1279  13 
Потъващ кораб?
Стояхме си на двора на даскалото, на една пейка с Миро, мой съученик. Имахме свободен и понеже времето беше хубаво, бяхме решили, вместо да се забиваме в някое от до болка познатите ни кафета, да си вземем кафе от машината и да си лафим на чист въздух.
Аз му споделих за тази моя после ...
  918 
Чорлава Мара и Мангал Станю
Юлски истории
- Хайде, сваляй сутиена и идвай, че вместо да погаля нежен, красив бюст и кадифено дупе, почти станах транзистор да гледам този течен силиций по тивито. Натръскали едни бомби, тежки и издути като трансформатори. Ей сега ще стане късо съединение и ще експлоди ...
  2135  10 
29.
В крайна сметка изгубих броя на ударите за деня. Старателно ме удряха само по лицето – първо, за да ме накарат да млъкна и второ – явно бяха получили инструкции да пазят плода. Аз обаче успях да затрудня опитите им да ме укротят дотолкова, че да извикам името и прякора на Ленц поне десет пъти и ...
  737 
Усещаш как друг я е докосвал, усещаш нещо ново, непознато в нея.
Имаш я сега, за момента, но вече не е твоя, вече не я притежаваш - друга е, чужда е. Не те приема вече тя, ти си играчка в нейните ръце - независими и силни.
В миг приемаш, че всичко е както преди, в следващия виждаш, че всичко се е пр ...
  952 
- Хей - някой го сръчка в ребрата. - Събуди се!
- Ммннммнф - измуча спящият и се обърна на другата страна.
- Събуди се, де! - явно ръчкащият не мислеше да се отказва току така.
- Оф! - изофка спящият и закри очите си с лапа.
- Събуди се! - настояваше натрапникът. - Искам да ти кажа нещо. ...
  538 
В квартала построиха нов, модерен блок. На седем етажа, скосяванията нагоре извисиха още два мансардни. А от източния му край, срещу парка на нивото на тротоара се изправиха големи витрини на магазини и офиси. Напълниха се още преди хората да се нанесат. Един магазин за дървена многопластова дограма ...
  805 
„Божията сълза”
И заплакал Бог... И плакал дълго... Защо и как... няма да кажа.
Но един ден той просто заплакал... Една негова сълза се търкулнала в току-що роден лотосов цвят.
Свряла се на топло между нежните му листенца и зачакала... Какво... няма да кажа. Просто... зачакала.
Минавали дни и нощи, ...
  1001 
Беше мразовита и декемврийска нощ. Снежна буря вилнееше, а снежинките се гонеха в приказен танц, описвайки фигури, непознати досега на човешката фантазия. Всички къщи бяха почти сравнени със земята, като покрити от дебела кадифена завивка. Цялото градче беше потънало в тъмнина и заспало дълбок зимен ...
  1001 
Хвани ритъма
Някога. Много отдавна. На края на света. На края на съзнанието. В началото на живота ни. Имаше една сръбска поп група „Парни валяк. Най-големият ù хит бе „Ухвати ритъм". На български „Хвани ритъма" Това беше химна на нашата невъздържана, буйна и всепомитаща младост. В онези времена на б ...
  1582  13 
Имаше и такива, които по онова време им казвахме "дървени философи". Не щото наистина бяха, а за да им покажем, че и ний, като другите, ги оценяваме като празнодумци. А дали беше така? Всъщност те казваха нещо различно и не дотам познато, ама бяха многословни и си личеше, че искат да ги чуят повече ...
  974 
Наскоро, моята най-добра приятелка Гери, се върна от Америка с прекрасна картина.
Като я гледах се наслаждавах от мисли, така че слюнката весело подскачаше в гърлото ми. Накара ме да се изправя с краката нагоре, след това да се обърна както си бях и да подсвирна оптимистично с уста.
На бледожълтият ...
  742 
~ АРАПЯ ~
На Дани
Беше решил да тръгне от Варна в късния следобед. По новините предната вечер предадоха, че времето ще се развали. При попътен вятър преди вечеря трябваше да стигне до Арапя. Надяваше се да избегне бурята. Боян вече няколко пъти му бе звънил по телефона и бе обяснил, че днес са извад ...
  2659 
И да! Косата ми е рошава а в нея има пясък и цветя. И да! Те бързо ще увехнат, но пък са най-блестящите и най-зелените от всички. И да! Кожата ми е червена, но солта по нея свети повече от звездите в небето. И да! Ръцете ми са издрани, а мидите от гривната наръбени, но са най-бялата украса за ръката ...
  766 
Илюзия
Стоях си на дивана. Бях спокоен. Знаех, че всички около мен са щастливи. Усмивките им - нестихващи и някак си неусетно заразни. Наистина нетипично силен смях се носеше из цялата стая. Бирата се разливаше навсякъде. В интерес на истината, по-голямата част се изливаше на масата, на пода или вър ...
  1750 
Последните думи, които ти казах:
- Хубаво ми е с теб.
Думите, които не посмях да ти кажа:
- Искам да бъда само твоя.
Думите, които ти никога не ми каза: ...
  699 
Трета Колело " Турист", руско, с четири скорости
Винаги съм искал да имам колело. Като малък карах само лятото, на село. Започнах късно. Направо на голямо, под рамка или на дамско. Карали ли сте под рамка, защото сте дребни все още. Емоция, караш изкривен, но караш.
Така на около четиридесет отидох ...
  794 
Under the shadow
(of the days)
Под сянката (на дните)
Звънецът би... „Най-накрая”, помисли си тя...
Беше в училище 40 минути преди началото на часовете и се чудеше какво да прави. Не ù се слизаше сама до двора, и без това мразеше да е сред хора с много пари и малко мозък. Гледаха я тъпо и надменно, ...
  1117 
Продължи, не ме мисли, сърцето свикнало е да губи.
Сълзите пак ще рукнат - душата пак ще заболи.
Дните и нощите в кошмар се превръщат...
докато накрая спре да боли !
Ранявах и са ме ранявали. ...
  1374 
Предложения
: ??:??