40 853 резултата
- Тате, в нашия квартал клошарите са много интелигентни - така ми каза една сутрин малката ми дъщеря. Трябва да я водя на училище, все пак времената са малко по-различни от времето, когато батко ù бе в първи клас. Често виждахме край блока как един и същи брадат чичко рови в кофите за боклук. Явно и ...
  997 
Втори януари беше ден, предназначен за екскурзии. Времето беше ясно и студено. Силният вятър с настървеност плющеше по знамената на различните държави, високо веещи се на пилона между нашия и отсрещния хотел. Трябваше да тръгнем точно в 9 и автобусът отдавна бе пълен. Симеон търпеливо ни броеше за п ...
  808 
Бях учителка по руски език. В часовете пеехме, играехме на театър, провеждахме конкурси и викторини... За награда купувах на децата картички от руската книжарница (днес Американски културно-информационен център). Някои предпочитаха картичка пред шестицата. Сега разбирам, че съм използвала „интеракти ...
  1584  30 
Имало едно време... нали така започват всички приказки?! Та някога в едно царство, в едно господарство живяла една принцеса. Тя се казвала Хубавка. Не че била чак толкова хубава, ама нали знаете, нашето гардже си е най-най. Та Хубавка расла като в саксия, без грижи и неволи и вярвала в чудни, смели, ...
  774 
,,Приказка за невъзможността"
- Това е невъзможно! На любовта ти не ù е писано в книгата на Съдбата да стане реалност - казала Причината на Страдащия мъж.
- Това е безразсъдство да си мислиш, че любовта ти някога ще бъде споделена! - посъветвал го Опитът.
- Това е безполезно да се измъчваш и да вярв ...
  1683 
Малките часове… Часовникът на стената беше спрял преди ден – два и когато си го навих, отново не го сверих. Искам да си се чувствам извън времето. Тук, в моята стая, в която премина огромна част от безумно дългия ми и меланхоличен леко скучен живот.
Сега си лежа в леглото, имам половин свита цигара ...
  1963 
Тя се събуди на земята в една стая. В мига, в който отвори очите си, пред нея се появи същият мъж, който я бе омаял, с широка вампирска усмивка на лицето си. Ейми се стресна скочи и побягна към вратата. Стаята беше малка, мрачна без прозорци и каквито и да било предмети. По стените имаше лишеи и мух ...
  909 
- От какво Ви е писнало най-много?
- От евтини хора в скъпите ми чаршафи.
Проницателността в погледа на събеседника ми беше типична само за две същества на тази планета - породистите ротвайлери и кинорежисьорите.
  1027 
ЗАВРЪЩАНЕ В АКРОПОЛА
Денчо Славов
Трета част
След половин час задъхан и изпотен съм в партера на триетажна бяла сграда, в която се намира офисът на хуманитарната организация. Каралайн е висока късо подстригана блондинка, която наскоро е завършила специализация в медицинска академия. Въпреки слабата ...
  1468 
Часовникът удари 12 полунощ. Аз лежах в голямото балдахиново легло, самотна, без да мога да заспя. Изведнъж прозорецът на стаята изскърца. Чух стъпки по дървения под и бледа сянка се промъкна по него... Усетих как леглото ми пое тежестта на друг човек... Странно, но не се уплаших... Този човек, него ...
  1093 
В днешната културна традиция е добре познат мотивът за саможертващия се герой. От екрана и страниците непрекъснато виждаме как понякога от групата приключенци един остава, за да забави злите сили и да спаси приятелите си, а единственото, което ни се показва от тази саможертва, е предсмъртният вик на ...
  960 
Дайра вървеше покрай насипа, превила се срещу силния вятър и се канеше да премине празното пространство между пресечките на двата квартала. Веднъж преминала, стените на отсрещните сгради щяха да ù дадат малко повече защита срещу блъскащия я вятър. Тя се огледа - беше пусто - сниши се и приготви авто ...
  920 
Чаках те,
от толкова време те чаках, че дори не помня от кога, още от времето, когато време не съществуваше и сезоните не бяха четири, а десетки - сезонът на падащите дъждове, когато в локвите танцуваха мехурчета и не знаех, че в оркестъра на жабите някаква принцеса е открила своя омагьосан принц, с ...
  1589 
Люш-люш
Скръц... скръц... Проскърцваше лекичко люлеещият се стол, в който седеше Сянка и четеше книга с Ко Та Рак, дремещ на коленете му. Скръц... скръц... Още по-тихичко поскърцваха въжетата на хамака, в който блажено дремеше Но Щен Вълк. Събота късен следобед е, а времето бе мрачно и дъждовно, вре ...
  587 
То време ли е! Чудо ли е! Животът, казват, бил красив, но все пак това време!...
Днес срещам на спирката един, такъв, бабаитест. Вратът му дебел, та пушек се вдига, а тялото му пращи от сила. Разбира се, че беше от ония, дето пазеха другите без съдържание, а инак супер луксозни. Имаха си всичко, док ...
  1009 
Този ден плуването наистина му вървеше. Водата беше почти топла, медузите пареха само ако им обръщаш внимание, звукът на птиците обикаляше около ушите и това го караше да се чувства пълен с радост. Беше време вече да се връща. Скалите на стръмния бряг с неизменните мидени черупки и овъглени съчки от ...
  1203 
Смяна на предназначението
Всеки кипи в динамичното ежедневие. Старае се да избягва недоразуменията. Дистанцира се от възникнали скандали. Напрежението го залива от всички страни… Хапва на крак. Роптае срещу абсурдите и безумствата на управниците. В службата става все по-мълчалив – да не би случайно ...
  905 
Мълча. Мога да мълча на всички познати езици. На непознатите - също. Мога да мълча жизнерадостно. Мога да мълча и сърцераздирателно. Когато бях малка, помня, че мама видя голям зор да ме накара да проговоря. После й отне години да ме накара да млъкна. И не само на нея.
Всъщност аз не винаги мълча. М ...
  902 
И един ден над поредната грешна пътека ще изгрее слънце...
На Алекс...
- Знаеш ли кое е странното? - казваше Ина, докато допивахме поредните бири в задимения бар.
- Кое? - питам я аз и гледам с помътен поглед в чашата.
- Че всички сме създадени да изпитваме болка. Дори и на сто да станеш, няма да из ...
  1298 
СВЕТИ ВАЛЕНТИН
На най-редовната ми читателка ЕЛИНОТ (Ели) с усмивка
Никога не съм го разбирал този празник. Може би, защото в по-голяма част от съзнателния ми живот той не се празнуваше. Тогава празнувахме Трифон Зарезан. Хубав български празник с много пиене и ядене. Дълги софри и масов героизъм на ...
  2626 
Вървя си аз разсеяно из улиците на едно градче и какъвто съм си заплеснат, без да се усетя, се озовавам на площад, където се води някаква престрелка.
Пооглеждам се и разбирам, че тук снимат епизод от филм-екшън. Забелязвам, че когато попаднат под обстрел, артистите изричат някакви думи, при което за ...
  2015 
Прегръдка
Есен е. Късна есен. Дърветата са вече полуразсъблечени. Само тук-там някое пожълтяло листо се поклаща в такт с песента на вятъра. От време на време някое облаче разкъсва светлината и принуждава прокрадналите се слънчеви лъчи да се вихрят в лудешки танц.
Босоного момиченце се е запътило към ...
  905 
Влязох в тази кръчма, защото друга нямаше наблизо. Бях минал достатъчно път до това забутано градче, само да видя дали ще мога да се моткам по пътищата като едно време. Без цел и посока. С няколко банкноти в джоба, чифт бельо и чорапи в малкия сак. Колата паркирах отвън, алармата чак стресна неколци ...
  690 
„Глупакът просто е човек, който мисли другояче"
(А. и Б. Стругацки „Времето на дъжда")
* * * * *
Плочaта стигна до края и автоматът я върна отначало. Свилия се на големия фотьойл мъж дори не погледна към грамофона, макар да започваше да слуша същата музика за четвърти път днес. Просто продължаваше д ...
  845 
Валят пролетните дъждове и капките им се стичат по покривите на къщите. Превръщат се в множество капкомери, които закаляват нервната ми система. Вървя по калдъръмените улици на стария град и срещам, кого мислите? - моята позната Рени.
- Рени, Рени - викам след нея.
Спира за миг, гледа с прозрачен по ...
  616 
Очите ми са пълни със сълзи,
а неспирно камерата ме следи.
Водещата гледа и мълчи,
защото знае как боли...
Актриса стана в любовта, ...
  1106 
- Всеки ден е празник - заяви една вечер Но Щен Вълк.
- Така ли?! - учуди се Ко Та Рак - И на какво основание?
- Как така на какво основание?! - възкликна Вълк. - Нали е ден... слънцето грее... Сянка, кажи му!
- Ммннмм - изломоти разсеяно запитаният, който в момента се мъчеше над поредната партия ша ...
  1546 
Силните Винаги се усмихват, дори животът да им поднася трудни моменти. Нормално е - животът не може винаги да е розов. Но силните хора не се предават... Те винаги се борят с трудностите и да достигнат своята цел в живота... И обичат истински, а ако са наранени, те изправят гордо глава и продължават ...
  1821 
Братовчедът Данчо се провикна на вратата:
- Хей, тука ли сте?
- Тука сме - отговорих и тръгнах да го посрещна. Весел, с приповдигнато настроение, стегнат като за парад, той отклони поканата ми да влезе вкъщи. Какво ли го носи насам? По всичко личеше, че има нещо радостно в живота му. Мислите ми хвър ...
  1212 
1.
- Иса! Иса, тук ли си? – гласът на дона Октавиа бе с лека нотка на раздразнение, нещо крайно необичайно за нея. – Иса, моля те, идвай по-бързо!
Исабел излезна измежду гъстите клони на храстите, които до преди миг сякаш бяха нереални, обхванати от трептене и странно призрачно избледняване на цвето ...
  1050 
***
Той застана на прага на черната порта и се замисли. Как бе стигнал дотук? Какви небесни сили или човешки приумици го бяха довели тук, на края на света, и го бяха захвърлили сам срещу неизвестното? Зад тази порта се криеше всичко това, за което той бе копнял и се бе борил цял живот. След като я отвор ...
  695 
Напоследък във фирмата Инженеринг-Космос бунгал, ставаха невероятно странни неща. Преди два дни плановичката Глория просто излетя от кабинета на директора Карабойчев и се намери в прегръдките на Янев, който стоеше наблизо. В първия момент тя се уплаши. След това хвана главата си с две ръце и прихна ...
  597 
Тишина. Слухът ми долавя единственo собственото ми дишане. Студено е и виждам как дъхът ми се разтваря като мастилена капка в чаша вода. Правил съм го безброй пъти, правил съм го навсякъде това тренирано откопчаване на колана и разтваряне на ципът на дънките. Механично движение с цел да се освободя ...
  1152 
Какво има зад небето
Денят беше ясен и слънчев, а небето кристално чисто и светлосиньо, обаче времето бе зверски студено и затова Ко Та Рак зяпаше през прозореца, а не припкаше навън.
- Какво ли има зад небето? - помисли си на глас той по някое време.
- Още небе - измърмори в просъница Но Щен Вълк, ...
  682 
Защо постъпваш с мен така?
Защо не мога да се примиря?
Мисълта във моята глава е свързана с теб и само с теб.
Искам да те мразя, искам, но не мога.
В живота ми навлезе като буря и предизвика хаос в моята душа. ...
  1256 
Самотата ме е обгърнала с ръцете си нежни. И не ще да ме пусне, живея всеки ден в една самота, пустота, къде отиде всичко хубаво, приятелството, любовта... Нима ми остана вярна само болезнената самота. Толкова е тъжна и мрачна тази самота. Не я понасям тази самота... Къде отиде всичко хубаво на света?
  1259 
Дъждът навън вали. Сипе се като поточе в планината.
Колко приятно е да седя на прозореца и да го слушам.
Да слушам дъжда. Колко по-голям мир чувствам сега.
По-спокойна съм. Моята утеха сега е шумът на дъжда.
След теб моето спасение е дъждът. ...
  1215 
Да се усмихваш, когато всички потъват в мрак,
да пазиш доброто в сърцето, когато всички дават тласък на злото,
да излъчваш топлина, когато всички са ледено студени,
да пееш без думи, когато всички се озлобяват чрез словото си,
да замълчиш, когато всички те удрят със злобни думи, ...
  1070 
Вятър черни къдели развлача,
вятър нишки дъждовни преде
и край мене в капчуците плаче!
Не дойде!
Не дойде! ...
  2071  18 
- Песента на старата латерна -
* Стиховете са на Р.К.
Не можеше да се каже кой е по-стар, латерната или стария латернаджия.
Всяка пролет той изкарваше инструмента си по калдъръмените улички на стария град, колелата му тупуртяха в тон с леката песен на птиците и така до късна есен. Той бе един старец ...
  1011 
Предложения
: ??:??