40 853 резултата
Уютно е да чувам разплакания ти глас в телефонната слушалка.
В два след полунощ.
Точно когато сънят е станал
отчайващо
преплетен и с предполагаем писък в края. ...
  1117 
Имаше в нашата махала един ресторант, който все си стоеше затворен. То всъщност не беше ресторант, а ресторант-градина. Чувал съм от баба ми, че още нейната прабаба ù казвала, че си стоял все така. Минавал съм аз понякога покрай него. Има една табела -"Затворено поради ремонт!". Какво толкова поправ ...
  1153 
Наскоро си купих прекрасен натюрморт, от неизвестен холандски художник.
На бледожълтия фон на картината - три огромни домата. Гледам ги и подсвирквам оптимистично с уста. "Какви грамадни домати! - мисля си. Тъкмо за моята изобилна трапеза. Изобилна трапеза, ха... Само в света на приказките."
Един де ...
  705 
А времето... то няма да избяга...
В първи клас аз вече бях стара... после малко по малко умрях... сега бездушна вървя нацапана от пръстта... Запознах се с времето и то не ме хареса... пречупи всичко детско и всичко детско днес е спомен... И играх си само няколко години... после остарях... защо ме на ...
  1152 
ОЩЕ ЕДИН ДЕН В АДА
Беше скапан ден. Един от онези, в края на които започваш да си задаваш въпроса защо живееш. Още от сутринта не започнах добре. Докато се бръснех в банята направих няколкократен опит за самоубийство, в резултат на което излязох от нея целият в лепенки. Приличах на човек, който е им ...
  1481  20 
Слънцето грееше кротко в есенния следобед, времето все още беше топло, но листата пъстрееха и тук-там вече окапваха. Далече, много далече напред се виждаха гърбовете на последната планина. Някъде оттам започваше тесния път към това място, който рядко биваше използван и още по-рядко можеше да бъде на ...
  855 
Сняг. Отпред. Отзад. От двете страни. Само сняг. Изглежда така, сякаш земята го бълва към небето. А то, горкото, цяло е прашасало от уродливо-грамадните снежини. Едри, мокри трохи. И вятър, който ги насипва с космическа бързина на грамадни преспи точно върху пътя. С отчаяние оглеждам грозното бяло п ...
  1336 
Казвали хората някога имало добър свят, а къде е сега, питам, като все едно живеем в ад.
Не, ние не живеем в пъкъла, по-скоро живеем в един свят на материалното, където парите са най-важната част от нашия живот. Те изместват дори и семейството, а за любовта има ли смисъл да говорим?
Всеки трезво раз ...
  1027 
Вдъхновено от едно друго „И сякаш...”
Посветено на Вени...
И сякаш ти си крилете, с които политам между сградите... и сякаш ти ми направи хартиени ръце, които се подчиняват само на твоята воля... и сякаш падам всеки път, когато си далеч... и сякаш ти си цялото ми вдъхновение и цялата сила в душата м ...
  1098 
Картините се сменяха пред очите ми, а образите бяха едни и същи. Всичко бе снежно и бяло. Дърветата бяха свели ниско клоните си, сякаш ридаеха безмълвно. Снегът като че бе затрупал и грижи, и проблеми, и болки.
А напролет? Когато слънцето мъчително го разтопи с лъчите си? Борбата започва отначало. З ...
  840 
- Здравейте - бодро поздрави Ко Те двамата си братя - Как е?
- Бълбук - отговори му Мър Мър, като изкара сапунен мехур от устата си.
- Бълбук - омърлушено избълбука едно балонче и Мър Мяу.
- Ъ?! - възкликна Ко Те - Какво става тук?!
- Бълбук - обясни му Мър. ...
  787 
Антон затвори папката със сценария и я тръшна в полунатрошеното бюро на кабинета си. Той бе ядосан. Бе свил устни и челото му бе като плисирано. Когато го поотпусна, се отличиха дълбоки бръчки. Режисьорът сега не мислеше. Цял ден се опитваше да прочете този отвратителен сценарий, който привидно не х ...
  966 
.... и мрак ще облее земята, за да скрие страха в сърцата на тези, които ще бъдат изгубени в мрака завинаги...
* * *
Кристина отвори прозореца и седна на широкия му перваз. Свеж океански въздух нахлу в стаята и леко развя косите й. Нощния хлад я погали и тя настръхна, но й стана приятно от допира му ...
  819 
Мащабни открития, политизирано мислене, забравена връзка с природата и човекът-робот. Такава е нашата действителност.
Ограничил се в рамките на пашкула си, ти не виждаш и не чуваш. Това неминуемо води до твоето духовно падение. А Любовта, онази космическа сила, която те кара да летиш към незнайни ви ...
  1152 
Всички жени търсят Единствения. Някои от нас го намират, други не. Още от деца ние имаме представа за това какъв точно трябва да бъде той и макар че не винаги си го признаваме, ние търсим неговите черти в нашата половинка. Като започнем от външния вид, преминем през дребните неща, които ни карат да ...
  971 
Всичко ми се върти. Попрекалих с водката и с глупостите. Много глупости правя напоследък. Емо много ми липсва. Опитвам се да не се замислям много, много, но... уви. Ще взема да се видя с момичетата. Да поизлезем някъде, да удавим мъката в алкохол. Не ми се излиза много. Поне да мине времето.
Телефон ...
  884 
Тъмно е. Е, не чак толкова. Въпреки плътните завеси, силуетите на познатите мебели изплуват тук-там в топлата тишина на стаята. Другите спят. Не трябва да шавам много, много, защото щом ги събудя ще стане тя една. Ще ме питат боли ли ме нещо, пие ли ми се вода, ходи ли ми се до тоалетната, лош сън л ...
  1101 
Знаеш ли колко много прилика има между хората и кучетата?!
При женските кучета била вродена повече агресия и доминантност и били по-хитри от мъжките. При нас да не е по-различно! То мъжете са си все под нечий чехъл - стоят си там на сянка - мирни, тихи, кротки - не смеят да шават, че развихри ли се ...
  794 
- Слушай, дядо, сънувах странен сън - каза момчето.
- Ъхъ - безучастно каза старецът, кърпейки рибарска мрежа пред малката си хижа на брега.
- Не, не, слушай! Този сън е хубав. Сякаш беше наистина! - възкликна то и заразказва бързо, преди споменът да е избледнял заедно с настъпването на зората.
Дядо ...
  935 
Казах им да не ходим там, но те не ме послушаха. Беше в средата на ноеври и целият ден бях прекарала сама в нас. Реших, че трябва да изляза. Обадих се на най-добрата си приятелка Ива, тя ми каза, че с Вили и някакво момче щели да излизат, ако съм искала - да се присъединя. Никак не ми се стоеше в на ...
  1198 
Денят, в който установи, че е бременна, я хвърли в ужас и отчаяние... Каква ирония на съдбата. Стотици жени копнеят да станат майки и бременността за тях е най-големият божи дар, а при нея истински кошмар. Та тя имаше голям син, вече тинейджър, а сега тази бременност. Само това и трябваше... Защо Го ...
  1274 
ЧУДО
Миг преди да стовари секирата, лъч светлина озари тила и. Кафявата къдрица, самотна върху бялата кожа, припламна и палачът потръпна. Не усети как ръката му се отпусна, но усети тишината. Огледа се - тълпата я нямаше, цялата тази гмеж, лъхаща на немити тела и прогнили души. Зелено... всичко беше ...
  824 
- Ало, ремонтната?
- Да, ние сме.
- Мъжът ми каза, че има нужда от ремонт.
- Кой има нужда?
- Веднага го вземете за ремонт! ...
  627 
Беше дъждовна ноемврийска сутрин. Заедно със едно съседско момиче бяхме се запътили към къщата на една съученичка.
Когато стигнахме, видяхме баща ù, който трескаво подреждаше документите на колата си, защото явно вече закъсняваше за работа. Щом го видя, нашата приятелка му извика:
- Тате-е-е, закара ...
  858 
Младият Микеле дълго се любуваше на изгряващите зари над родната Флоренция. Избледняващият мастилен цвят на утринта, просветването на първите искри, величественият възход над земята на огнения оранжев слънчев диск. Първите затанцували сенки...
Юношата се вълнуваше от красотата на творението, величие ...
  640 
Ако походите около една сухопътна миля на изток от последната къща на Околийската Околия, ще стигнете до една поредица склонове и хълмове, които зимно време, като натрупа снегът, се използват за пързаляне със ски, шейни и какво ли още не.
Гарван се събуди късно сутринта и първата й работа бе да слож ...
  745 
Най-ужасният мъж на света е моят
- Вие мислите, че аз живея добре?! Не, лъжете се. Може и аз да съм ви подвела, с моите тъпи „Милото, муцито"... Ама аз, за да не се излагам. Но вече няма какво да крия от вас, вие сте ми най-добрите приятелки.
- Защо говориш така, мъжът ти не е лош?
- А, така ли?! Не ...
  2765  14 
На този свят сме, за да се събудим сутрин, приели фактите за константи...
за да усетим душевните емоции - дадени ни като дар,
за да видим материята, но и криещото се във въздуха,
за да се заслушаме в шепота на миризмата и гласа на глухарчето,
за да проникнем в плиткото и да се загубим, ...
  1432 
Имало едно време... една гъсеница. Тя си живеела както всяка друга гъсеница, хапвала листа и пълзяла, стремейки се да опознае света около себе си. Било ден като всеки друг и гъсеницата решила да направи своята ежедневна разходка... Както си пълзяла по ствола на едно дърво, тя съзряла необикновена св ...
  1393 
... В средата на седмицата
при всеки здрач си спомням за теб
и се измъчвам...
Вървейки към брега, аз виждах само теб
и спомена... ...
  1155 
ГЛАВА ШЕСТА
Вечерята в далечното царство
Държа да се знае, че приказката е писана през 2006 година, когато още не знаех за съществуването на този сайт и подвизаващите се в него, крале, принцове, котараци, вълци, птици, вампири, канибали и други герои. Затова приликата с всеки "разпознал" себе си е н ...
  891 
Едно незнайно как появило се приятелство. В унисон с падналата гъста мъгла, тъжна с навлажнени, червени очи маймунката стоеше примирено свита в скута му. Явно тук се чувстваше защитена след поредната кошмарна нощ. С приповдигнато самочувствие и изпълнено със съчувствие и доброта човешко сърце, заста ...
  1804 
Надявам се, че ще прочетете откъса до края и ще коментирате, за да знам дали да публикувам и продължение. (:
Улицата на Художниците
По-страшни и призрачни от занемарените къщи са само и единствено изоставените улици, където все още личат хорските стъпки, а глъчката отеква във въздуха като далечно ех ...
  941 
И пада сняг.
И обичта се рони,
но късчета остават по снега...
А снежинките любовта не гонят -
остава вечността... ...
  1435 
8 часа вечерта. Какво виждам? Нищо. Морето се разбива уморено под прозореца. А аз съм никой. Просто едно размито момичешко лице, устремено към звездите. Слушам John Surman. Много подходяща за обстановката музика. Отнася ме. Трябва да сляза долу на брега, да се отдам малко на морето. Но след малко, н ...
  726 
- Не може да бъде! - намръщи се Ко Та Рак - Някой ми е изпил паничката с мляко!
- Хм - изхъмка замислено Но Щен Вълк.
- Хей, някой да е виждал черпак №2? - извика от кухнята Гар Ван - Нещо не мога да го намеря.
- Хм - изхъмка отново Вълк.
- Кой ми цапцароса газта?! - провикна се от двора Сянка - Ток ...
  741 
Тази нощ, пълната луна пак изгря. Обградена от звезди, тя никога не е сама. Тя не знае що е самота. Винаги има до себе си все една звезда, която да ú прави компания в тъмната нощ. Никога не върви своя път сама. Никога не чувства що е болка. Всеки път, щом я погледна, виждам теб. Твоите очи не могат ...
  1015 
Просто замълчи...
Спри! Не говори! Нито думичка повече... Не!
Млъкни или си върви...
Къде тръгна? Спри! Стой...
До мен бъди. ...
  752 
История на познанието
Някога... както във всички приказки Великият Социолог не знаеше какво са хората, племената, даже и тоягата, която все пак му служеше.
Той ловуваше както всички останали, за да се храни, но не беше сит като Големия Камък. Неговите жертви все избягваха, стрелите му бяха лоши.
Неу ...
  2469 
Събрали се горските животни около един полузагнил пън. Нов господар им трябва. Старият лъв вече е на път за онзи свят. И седнали те да умуват.
- Ако изберете мен - обадила се мечката, от която дори и човекът се страхува, ще ви бъда вярна, ще изпълнявам всички ваши желания, ще ви избавям от трудности ...
  991 
Предложения
: ??:??