40 852 резултата
Бог е любов
Скръц-скръц, скръц-скръц. Снегът хрущи под старите ботуши на жената пред мен. Вървя след нея в тясната пъртина и се ядосвам. Ядосвам се на себе си, че не излязох малко по-рано и сега пак се налага да бързам, ядосвам се на незнайния работник, разривал снега, задето не си е свършил работат ...
Скръц-скръц, скръц-скръц. Снегът хрущи под старите ботуши на жената пред мен. Вървя след нея в тясната пъртина и се ядосвам. Ядосвам се на себе си, че не излязох малко по-рано и сега пак се налага да бързам, ядосвам се на незнайния работник, разривал снега, задето не си е свършил работат ...
1149
6
Чудя се какво ли ни дели, уж сме близо, а така далечни.
Ние, двама непознати, в нощта вървяхме, без дори да подозираме един за друг.
Непознати до вчера сме били, но една нощ и всичко се промени.
Онази нощ, във онзи град сега така далечен, и милион години не ще я заличат.
Не една и две лъжи изрекохме ...
Ние, двама непознати, в нощта вървяхме, без дори да подозираме един за друг.
Непознати до вчера сме били, но една нощ и всичко се промени.
Онази нощ, във онзи град сега така далечен, и милион години не ще я заличат.
Не една и две лъжи изрекохме ...
1121
Тя стоеше бледа и изпита в своята кремава ленена рокля, обувки „Гучи” и леко златно колие. Бе по-мълчалива от обикновено. Погледът и блуждаеше някъде.
- За какво мислиш, Рафаела? – попита я съученичката и. Рафаела се сепна и измънка нещо. Беше денят на дипломирането ù. Навърши пълнолетие преди някол ...
- За какво мислиш, Рафаела? – попита я съученичката и. Рафаела се сепна и измънка нещо. Беше денят на дипломирането ù. Навърши пълнолетие преди някол ...
963
3
Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперу ...
881
1
ЗАВРЪЩАНЕ В АКРОПОЛА
Денчо Славов
Първа част
Самолетът на Ер Италия се спуска плавно към широката писта. След минути прилепва плътно към твърдата настилка и спира. Летище София. Поглеждам часовника, който показва точно дванадесет часа и тридесет минути.
Преминавам през полицейската и митническата пр ...
Денчо Славов
Първа част
Самолетът на Ер Италия се спуска плавно към широката писта. След минути прилепва плътно към твърдата настилка и спира. Летище София. Поглеждам часовника, който показва точно дванадесет часа и тридесет минути.
Преминавам през полицейската и митническата пр ...
1747
2
В фирмата "Клю-клю-сан" се случи невероятно странна история. Един ден директорът Хайлезов излезе от кабинета си с окървавена уста, а секретарката Мони държеше кърпичка под брадата му. В един миг той вдигна заканително юмрук и изведнъж очите му се разшириха. Едно огромно, кърваво петно беше капнало в ...
724
То живееше в него. В кварталния луд. Никой не подозираше за съществуването му. Имаше си всякакви удобства и достатъчно пространство за разходки, защото в душата на лудия беше широко.
Светът на кучето, ревниво пазен от любопитните и жестоки същества, наречени хора, беше един щастлив свят. То бе дълбо ...
Светът на кучето, ревниво пазен от любопитните и жестоки същества, наречени хора, беше един щастлив свят. То бе дълбо ...
1592
3
14-02-2009г. 21:07
да, да, ето, че твоят 'почти обичан' овен има срещу какво да вдига стена; някой път може да разкажеш историята, за да не спамя повече творбата ти за моята си зодия. всички истории горе изглеждат наистина интересни. добър си в прозата, разказвай
- Пак си депресиран.
- Въобразяваш с ...
да, да, ето, че твоят 'почти обичан' овен има срещу какво да вдига стена; някой път може да разкажеш историята, за да не спамя повече творбата ти за моята си зодия. всички истории горе изглеждат наистина интересни. добър си в прозата, разказвай
- Пак си депресиран.
- Въобразяваш с ...
1369
5
- Та...? - попита Ръмжачът.
- Съвършенството на Бойното изкуство ще дойде, когато практикуващият го бъде способен да следва собствения си път на Бойното изкуство, както и да работи за развитието на собствената си техника, като се стреми към онова, което надвишава всяка техника. Защото свободата е по ...
- Съвършенството на Бойното изкуство ще дойде, когато практикуващият го бъде способен да следва собствения си път на Бойното изкуство, както и да работи за развитието на собствената си техника, като се стреми към онова, което надвишава всяка техника. Защото свободата е по ...
808
4
Обичал ли си?... Знаеш ли какво е любовта?... Дали някога ще разбереш, дали някога ще ти се отдаде възможността да изпиташ това, което аз някога изпитвах?... Неописуемо... Неповторимо... Непредсказуемо... Дали някога този лъч надежда може да проблесне и за теб?... Да, болката в гърдите я има... Да, ...
1162
1
„Робът се бори за свобода, свободният – за съвършенство”
VS.
„Преклонена главица сабя не я сече”
Димо е малък. Димо има син слон... това е друга история, но пък в тази Димо наистина има син слон. Димо тъкмо е минал три годинки и вече се бори с всички сили в своя свят – ту къса попаднали му хартии, н ...
VS.
„Преклонена главица сабя не я сече”
Димо е малък. Димо има син слон... това е друга история, но пък в тази Димо наистина има син слон. Димо тъкмо е минал три годинки и вече се бори с всички сили в своя свят – ту къса попаднали му хартии, н ...
1939
3
Имало едно време, много, много отдавна, един принц и една принцеса. Тяхната приказка с щастлив край отдавна била свършила, а те били забравени от всички, дори от слугите си. След така наречения happy end на историята на тяхната любов те се превърнали в същите безлични аристократи, лишени от духовнот ...
822
3
(невиртуална игра)
Помните ли онези ужасни форми на нощните ни кошмари? Помните ли капчиците пот, избили по челата ни в смразяващите зимни нощи? А студената ръка, която сякаш ни стиска за гърлото?
Нашите страхове обсебват иначе здравото ни съзнание и ни правят участници в ужасяващата си игра от няко ...
Помните ли онези ужасни форми на нощните ни кошмари? Помните ли капчиците пот, избили по челата ни в смразяващите зимни нощи? А студената ръка, която сякаш ни стиска за гърлото?
Нашите страхове обсебват иначе здравото ни съзнание и ни правят участници в ужасяващата си игра от няко ...
919
3
Целувката му ме остави без дъх. Толкова нежна, така топла и сладка. Гледаше ме. Очите му ми се усмихваха. Лицето му сияеше. Нямаше нужда да казва каквото и да било - блясъкът в очите му го издаваше. Аз вече знаех. Целуна ме отново. Беше толкова хубаво! Да можеше този миг да продължи вечно! Без излиш ...
1313
2
Писах - ти не отговори на моите вопли.
Звъннах - ти не вдигна телефонната слушалка.
Виках - ти не чу стихийния ми зов.
Шепнех - това, което никога не бих ти казала с глас, но ти не чу.
Плаках - беше далеч за да видиш сълзите ми. ...
Звъннах - ти не вдигна телефонната слушалка.
Виках - ти не чу стихийния ми зов.
Шепнех - това, което никога не бих ти казала с глас, но ти не чу.
Плаках - беше далеч за да видиш сълзите ми. ...
920
Спокойно можеш чертата да преминеш.
Там ще намериш това, което търсиш,
още неутъпкано.
Нищо вече не те задържа тук.
И бенките по кожата ми са ти до болка познати. ...
Там ще намериш това, което търсиш,
още неутъпкано.
Нищо вече не те задържа тук.
И бенките по кожата ми са ти до болка познати. ...
1030
КАК ПРЕБОРИХМЕ СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА
На другия ден се събудих с чувството, че цигански катун си е устроил бивак в главата ми и празнува яко. Взех си душ. Направих си кафе. Запалих цигара и тъпо загледах телевизора. Мина половин час, но все още се чувствах като парцал, опънат на слънце. Кафет ...
На другия ден се събудих с чувството, че цигански катун си е устроил бивак в главата ми и празнува яко. Взех си душ. Направих си кафе. Запалих цигара и тъпо загледах телевизора. Мина половин час, но все още се чувствах като парцал, опънат на слънце. Кафет ...
1259
6
- Пак ли ти?
Пак аз. Пак разстройвам живите с приказките си за смърт.
- Знаеш, че не искам да виждам никого. Защо продължаваш да идваш?
- Защото д-р Надежда няма да дойде.
(мълчание) ...
Пак аз. Пак разстройвам живите с приказките си за смърт.
- Знаеш, че не искам да виждам никого. Защо продължаваш да идваш?
- Защото д-р Надежда няма да дойде.
(мълчание) ...
892
Приятелко, бивша и добра!
Защо той ли ни раздели?
Кажи нали уж бяхме приятели.
Или не, не беше той, а моите постъпки лоши.
Нали приятелят е този, който всичко ще прости?! ...
Защо той ли ни раздели?
Кажи нали уж бяхме приятели.
Или не, не беше той, а моите постъпки лоши.
Нали приятелят е този, който всичко ще прости?! ...
1193
Между двте луни на Елмерх се намираше планетата Арменах. Нейните жители бяха добронамерени и мирни, но всичко това беше преди земляните да се преселят там. След намесата на завоевателите, за жителите на Арменах настанаха смутни времена. Те имаха нужда от някой, който да им помогне... но не очакваха ...
674
1
Човек сам избира пътя, по който да тръгне... Вървях, минах през самотата, която ме убиваше, за да стана по-силна. Минах през тъгата и сълзите, за да ме направят истинска и неповторима. Минах покрай любовта, но тя не ми донесе нищо. От нея сърцето ми се изпразни, разгради се на хиляди власинки и сега ...
2022
1
4
Една изстрадала душа
търси пътя към радостта.
Не искам много неща,
а само една сбъдната мечта.
Да съм волна птичка ...
търси пътя към радостта.
Не искам много неща,
а само една сбъдната мечта.
Да съм волна птичка ...
1048
Не било трудно да пукнеш. То не, че аз съм пуквал хиляди пъти, ама и на мен се случи.
Онзи ден пихме, пихме с комшията и той вика, с един такъв ехиден глас:
- Коле, от толкова пиене ще гиберясаме!
- Щем, друг път! - казвам му.
А то взе, че с мен точно това стана. ...
Онзи ден пихме, пихме с комшията и той вика, с един такъв ехиден глас:
- Коле, от толкова пиене ще гиберясаме!
- Щем, друг път! - казвам му.
А то взе, че с мен точно това стана. ...
950
6
- Защо реши да погледнеш отгоре? - Попита любопитно калинката.
- Ами защото ми се струва, че ако погледна оттам, ще си отговоря на много въпроси, които винаги съм си задавала. - Отговори малката мравка обнадеждена, че най-после една мечта беше на път да се изпълни.
- Добре, качи се и внимавай да не ...
- Ами защото ми се струва, че ако погледна оттам, ще си отговоря на много въпроси, които винаги съм си задавала. - Отговори малката мравка обнадеждена, че най-после една мечта беше на път да се изпълни.
- Добре, качи се и внимавай да не ...
1621
9
Казват, че планината облагородявала човека. И аз, подгонена от лъжливата игра на вятъра, се изкачвам все по-нагоре и по-нагоре. Като весели минувачи покрай мен преминават обсипаните с бял, пухкав сняг дървета и сякаш ми махат с ръце.
Снежният въздух се плъзга по ноздрите и изпълва цялото ми тяло. Пр ...
Снежният въздух се плъзга по ноздрите и изпълва цялото ми тяло. Пр ...
565
Живот неизживян
Един човек прекрасен,
един живот ужасен.
Една добра душа
с нелепа съдба! ...
Един човек прекрасен,
един живот ужасен.
Една добра душа
с нелепа съдба! ...
1270
2
За действието
- Да действаме - размаха вилицата си с набучена на нея кисела краставичка Кух Че Реп - В този свят сме дошли, за да действаме.
- Чудесно - каза Ко Та Рак - Сега остава само да знаем кое действие да изберем и кой модел на действие е най-ефикасен.
- Нищо работа - измърмори Сянка под нос. ...
- Да действаме - размаха вилицата си с набучена на нея кисела краставичка Кух Че Реп - В този свят сме дошли, за да действаме.
- Чудесно - каза Ко Та Рак - Сега остава само да знаем кое действие да изберем и кой модел на действие е най-ефикасен.
- Нищо работа - измърмори Сянка под нос. ...
1241
3
Лъч светлина огря ръцете му... Топлият дъх на Слънцето го обгърна... Очите му се затвориха, а чувствата се преплетоха, падайки в безкрайността на океани – сълзи на щастие. Мъката и агонията обърнаха гръб, опръскани от капчици кръв. Светът се разби като кристална чаша на многобройни мънички парченца, ...
686
Денят обещаваше слънце за всички. Птиците рисуваха с гласовете си надеждата за мир. Синьото на небето примамваше утринната недоразсъненост. Росата по листенцата на градинските цветя искреше. Миришеше на едва започващо лято. Недостроеното все още гнездо на лястовиците пълнеше пространството на открит ...
909
2
25.
„Тим, имаш само няколко минути време, за да прочетеш това писмо, затова ще оставя извиненията за после. Около пет минути след влизането ти в тази стая, аз ще скоча в потока на Диспансера, ВЪВ Диспансера. Ясно ти е какво може да стане, ако ме заловят. Тъй като ти си единственият видим за онези та ...
„Тим, имаш само няколко минути време, за да прочетеш това писмо, затова ще оставя извиненията за после. Около пет минути след влизането ти в тази стая, аз ще скоча в потока на Диспансера, ВЪВ Диспансера. Ясно ти е какво може да стане, ако ме заловят. Тъй като ти си единственият видим за онези та ...
981
Не убивай
- Айде, повдигни от твоята страна.
- Ти внимавай да не изтървеш краката.
- Няма страшно, то, страшното, мина.
Едно ченге се запъти към двамата. Трупът се беше изхлузил от найлона и главата с трогателно синя коса висеше почти до земята. ...
- Айде, повдигни от твоята страна.
- Ти внимавай да не изтървеш краката.
- Няма страшно, то, страшното, мина.
Едно ченге се запъти към двамата. Трупът се беше изхлузил от найлона и главата с трогателно синя коса висеше почти до земята. ...
1307
"Книжка величава" - такова е заглавието на книжката ми със стихотворения за деца, която си издадох през миналата година. В нея няма описания на героични подвизи - но тя е величава заради неподправената си искреност, добротата и благородството, простотата, мъдростта и чувството за хумор на стихотворе ...
1785
6
954
2
Банковият чиновник Еней Мераклийски беше обхванат от някаква апатия. Облегнал глава на бюрото, леко похъркваше в унисон с компютърната клавиатура на Милка - секретарката на директора Стратиев. Изразът на лицето му издаваше привидно спокойствие, признак на някакво благоразположение. То говореше за чо ...
730
Соколът беше роден в планината, там, където скалните пръсти се сплитаха и творяха чудеса. Сърцето му беше покрито с пера и летеше още преди на тялото да му бяха пораснали криле.
Соколът можеше да лети по-високо от всяко друго същество. Той се издигаше нагоре и разкъсваше облачните мрежи, оставяйки н ...
Соколът можеше да лети по-високо от всяко друго същество. Той се издигаше нагоре и разкъсваше облачните мрежи, оставяйки н ...
781
Винаги съм харесвала съчетанието ,,на тавана на тавана’’, романтично е... По-високо от високото... Като памуковите облаци високо, че чак безтегловно.
И съм се чудила защо доста хора няма да намерят красота в това...
И съм се чудила защо не мога да им я покажа... Да я разкажа, да я нарисувам в очите ...
И съм се чудила защо доста хора няма да намерят красота в това...
И съм се чудила защо не мога да им я покажа... Да я разкажа, да я нарисувам в очите ...
935
2
Хайка за смоци - 2глава
Сутринта спах до късно и едва отлепих в 11. Смъкнах се тихо към кухнята. Заварих дядо и баба намръщени. Палачинките, златисти и апетитни, стояха по средата на масата до прозрачно сладко от праскови и аз седнах да ям мълчаливо.
- Няма да дойде с теб – отсече ледено баба.
Бе св ...
Сутринта спах до късно и едва отлепих в 11. Смъкнах се тихо към кухнята. Заварих дядо и баба намръщени. Палачинките, златисти и апетитни, стояха по средата на масата до прозрачно сладко от праскови и аз седнах да ям мълчаливо.
- Няма да дойде с теб – отсече ледено баба.
Бе св ...
1295
14
Тази случка се случи много отдавна с двама влюбени, които много се обичаха. Ето и тяхната история. Надявам се тя да ви хареса.
Преди много години имаше едно момиче на име Роза, което беше на 16 години. Родителите я бяха нарекли така, защото тя много обичаше рози. Роза имаше кафяви очи и кестенява ко ...
Преди много години имаше едно момиче на име Роза, което беше на 16 години. Родителите я бяха нарекли така, защото тя много обичаше рози. Роза имаше кафяви очи и кестенява ко ...
772
1
Огледална подкрепа
Пролетта дойде и първите слънчеви лъчи докоснаха смръзналата се и студена земя. Природата се разбуди и цветовете на дърветата и храстите създадоха нова картина в очите на хората. Наред с това и птиците започнаха да се завръщат и огласят с хубавите си песни всичко наоколо.
Днес, за ...
Пролетта дойде и първите слънчеви лъчи докоснаха смръзналата се и студена земя. Природата се разбуди и цветовете на дърветата и храстите създадоха нова картина в очите на хората. Наред с това и птиците започнаха да се завръщат и огласят с хубавите си песни всичко наоколо.
Днес, за ...
1111
1
Трябва ми всеки път начало, за да започна. Трябва ми малък тласък да подскоча. Засилвам се и не успявам този път да се спъна. Препятствията стават по-големи, но аз няма да им се дам. Упорита съм и съм научена, че по-лесно се живее, когато се трудиш, когато ти е гадно, когато правиш нещо, а не живееш ...
1220
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
