4 247 резултата
Отдавна не ù беше вървяло на клиенти, както този ден, а толкова искаше да остане сама, да си почине и наспи като хората след бурната нощ. Но не можеше да ги върне. Женицата се беше отчаяла, че синът ù, който бил много добро момче, е изчезнал от няколко дни и не ù се обаждал. Търсела го по всички нег ...
997
15
Когато излязоха от водата, усетиха студа, предизвикан от лекия ветрец. Те легнаха и започнаха да се припичат на следобедното слънце.
- Досега не се бях забавлявал толкова - каза усмихнато Анди.
- Значи ти е забавно с мен, така ли? - отвърна Лиса.
- Да, и то много забавно.
Двамата се гледаха известно ...
- Досега не се бях забавлявал толкова - каза усмихнато Анди.
- Значи ти е забавно с мен, така ли? - отвърна Лиса.
- Да, и то много забавно.
Двамата се гледаха известно ...
746
Щото кълките ù бяха дебели. По това време бяха на мода дебелите кълки и заоблени задници. За такива жени мъжете примираха от удоволствие. Мъжът на Парашкева беше невзрачен човечец и тя не можеш да му прости, дето я беше оставил без дете. Влачеше се все с чужи мъже, та да му го върнеше тъпкано, така ...
697
1
РОМАНЪТ НЕ Е ДОВЪРШЕН! ОСТАВА ОЩЕ ДОСТА РАБОТА ОТ НЕГО, НО ВАШЕТО МНЕНИЕ ЩЕ МИ ПОМОГНЕ ДА ГО ЗАВЪРША!
I
Името ми е Джони Саба. Но не е необходимо да ви разказвам биографията си, тъй като нямам особено добри черти, с които да се похваля. Все пак ще научите част от моята история; поводите, поради коит ...
I
Името ми е Джони Саба. Но не е необходимо да ви разказвам биографията си, тъй като нямам особено добри черти, с които да се похваля. Все пак ще научите част от моята история; поводите, поради коит ...
893
Част 1
Борис
Август неусетно се търкулна към септември, който за един миг премина в октомври, придвижвайки със себе си черните северни облаци, които развалиха хубавото време в иначе постоянно слънчевата Варна. Дъждът унищожи последните спомени от летния сезон, а в последно време започна да се просму ...
Борис
Август неусетно се търкулна към септември, който за един миг премина в октомври, придвижвайки със себе си черните северни облаци, които развалиха хубавото време в иначе постоянно слънчевата Варна. Дъждът унищожи последните спомени от летния сезон, а в последно време започна да се просму ...
838
2
Отново се върна към предишната вечер. На отрезняла глава умът ú започна трескаво да работи. За какво ù беше да ходи на тази тъпа кръчма и да олеква за едното ядене и пиене? Специалното предложение? Ще я правят духовна наследница на Ванга?! Че то такива наследници днес взеха да се люпят като пилци. Т ...
1067
15
Но сега, на сутринта, се чудеше кой всъщност беше този господин, който така сладко хъркаше, та чак се давеше в леглото. Вчера го беше видяла за първи път. Чул за дарбата ú и я помоли да му гледа. Разпитваше я за бизнеса си, за любовницата си, а после ú предложи да отидат на заведение, защото имал ня ...
1485
13
В очите им се появиха пламъчета, които засияха, заподскачаха игриво и се скриха в тишината на бездънното, синьо езеро на зениците им. На връщане към къщи срещнаха Мустафата, накандилкан до пети. По занаят беше папукчия, голям майстор от еминиите. Кефеше го мастиката. Към сакъз адасъ имаше особено пр ...
686
1
Към края на вечерта тя вече нямаше нищо напротив да бъде Маг Навона. Добрият човек я черпеше с уискита, морски салати, тънки мезета, кашута, соди. Появи се и някакво шампанско, от което тя не можа да отпие и глътка. Спомни си още, че той дълго пъхаше вътре в бикините на една от кючекчийките, качила ...
1077
15
Пред тях се появиха три бавно движещи се файтона. Карата стоеше изпънат на седалката на единия. Килнал шапка настрани, беше облечен с обикновени черни панталони, шантиклер, със срязани под малък ъгъл параменти от вътрешната им страна, а над ъгълчетата, копчета от същия плат. Обущата му бяха с високи ...
637
1
-Спри! - извика Джак с цяло гърло. Жрецът бавно се обърна и го погледна.
-Кой си ти?
- Аз съм избраният! - извика Джак.
- И какво от това? – жрецът замахна с кинжала.
-Не е девица! - ножът спря на сантиметри от сърцето на Ники! ...
-Кой си ти?
- Аз съм избраният! - извика Джак.
- И какво от това? – жрецът замахна с кинжала.
-Не е девица! - ножът спря на сантиметри от сърцето на Ники! ...
701
Селена се събуди с мисълта: „Какво ще си кажем днес на работа?”. А втората мисъл беше: „Господи, гърлото ми гори”. Изтича до кухнята, пусна силно водата от чешмата да тече и започна да пие направо така, без чаша. След като утоли алкохолната си жажда, унесена отново в мислите си, се запъти към банята ...
726
3
- Георги, всички хора, които обичаха Ана, си отидоха. Първо учителката ù по френски, от чийто злополучен балкон падна Ана. После – съпругът ми. След това, онзи инцидент с нейните съученици – рейсът, който катастрофира. Останах само аз. Дали ако не си отида, тя няма да се събуди?
- Стига, стига! Умор ...
- Стига, стига! Умор ...
1486
8
Невена се събуди с главоболие и в чуждо легло. Какво правеше тук и кой беше тоя орангутан до нея?! Ужас! Даа, снощи се беше оляла! Отдавна не се беше оливала по този начин. Непознатият господин в леглото, щеше да й помогне в кариерата на ясновидка, щеше да й дава пари, много пари и не само пари, ами ...
2359
1
28
С Вяра трябваше да се срещнат при лодките в цар Симеоновата градина, в шест часа следобед. Време беше да се приготви. Чувстваше се някак си неопределено. Подобно, когато искаш нещо, но не знаеш какво. Приближи се до рафта, взе библията, отгърна произволно една страница и зачете на глас: “Притчи Соло ...
591
- Айде, чедо, време е да си починеш, че та чака цял концерт. А и требва да са облечеш прилично, та да та ареса момата.
Павлето сведе глава. Когато думаха за Вяра, нещо трепкаше под лъжичката му и свиваше корема му. Сега той тръгна към одаята си.
Часовете бавно се редяха. Малкият часовник в гърдите м ...
Павлето сведе глава. Когато думаха за Вяра, нещо трепкаше под лъжичката му и свиваше корема му. Сега той тръгна към одаята си.
Часовете бавно се редяха. Малкият часовник в гърдите м ...
514
000000000000000000000000000000000
Джулио тичаше като обезумял. Стигна в къщата и извика баща си.
- Влез, момче, кажи какво стана? Къде е Джак?
- Джак влезе в храма. Намира се в забранените пещери. Ще трябва да повикаме полиция!
- Ще се справим сами. ...
Джулио тичаше като обезумял. Стигна в къщата и извика баща си.
- Влез, момче, кажи какво стана? Къде е Джак?
- Джак влезе в храма. Намира се в забранените пещери. Ще трябва да повикаме полиция!
- Ще се справим сами. ...
734
1
- До кога ше е така, мале? Няма ли за тях някой по-якичък, па да ги подпретне с една дряновица, та да видат тогаз?
- Ей, ей, по-тихичко, че ако на чуят, живи няма да сме!
- А бе и сега сме кат мъртъвци. Живейм и едвам дишаме.
- Недей да рачиш така, сине! Нъл знайш? Търпиш, търпиш и накрай не мойш. О ...
- Ей, ей, по-тихичко, че ако на чуят, живи няма да сме!
- А бе и сега сме кат мъртъвци. Живейм и едвам дишаме.
- Недей да рачиш така, сине! Нъл знайш? Търпиш, търпиш и накрай не мойш. О ...
569
2
Ана избърса сълзите си. Пред нея се изправяше неизвестно откъде появил се замък. Кулата му беше паднала и той изглеждаше обрулен, самотен, рушащ се. Искаше ù се да го прегърне. Да го утеши. Влезе в него, защото вратата зееше широко отворена, но сякаш присъствието ù по никакъв начин не беше усетено о ...
1388
5
Джак пое въздух и излезе от скривалището си. Влезе в тесния проход и тръгна по него. След процепа, пещерата се разширяваше. Проходът водеше навътре в скалите. Внезапно чу стъпки зад гърба си. Намали ход.
- Май закъсняхме, друже. Да побързаме. Церемонията ще започне всеки момент. - Джак само кимна и ...
- Май закъсняхме, друже. Да побързаме. Церемонията ще започне всеки момент. - Джак само кимна и ...
708
2
- Докторе, докторе! Тя плаче...
Млада жена със стройна фигура, дълга до кръста къдрава, но вече леко прошарена коса и огромни очи, пълни със странна смес от тъга и надежда, нахлу в кабинета на дежурния лекар – доктор Хаджипетров.
- Успокойте се. Нормално е да плаче. Тя е жива. Само не е в съзнание.
...
Млада жена със стройна фигура, дълга до кръста къдрава, но вече леко прошарена коса и огромни очи, пълни със странна смес от тъга и надежда, нахлу в кабинета на дежурния лекар – доктор Хаджипетров.
- Успокойте се. Нормално е да плаче. Тя е жива. Само не е в съзнание.
...
1955
6
Екстаз
Старият орех се разлисти. Опъна едни листа, като огромна мъжка длан. Опря прозореца ни. А повей, и той вкарва в стаята ни аромата си на орех.
Понякога шуми, понякога не, но винаги мирише. И тази нощ беше такава. Ухаеща на орех. Малко на йод, малко на зелено и прясно, малко на тъмно, черно, ар ...
Старият орех се разлисти. Опъна едни листа, като огромна мъжка длан. Опря прозореца ни. А повей, и той вкарва в стаята ни аромата си на орех.
Понякога шуми, понякога не, но винаги мирише. И тази нощ беше такава. Ухаеща на орех. Малко на йод, малко на зелено и прясно, малко на тъмно, черно, ар ...
727
1
I
Тежката травма, която бях получил в Кербала, за дълго време ме прикова вкъщи.Часовете ми през деня течаха тягостно, а нощем ме стряскаха кошмари. Все пак четенето, особено на житието на Доброслав, понякога ми доставяше голямо удоволствие. Сега се бях заел да адаптирам, доколкото е възможно, остаре ...
Тежката травма, която бях получил в Кербала, за дълго време ме прикова вкъщи.Часовете ми през деня течаха тягостно, а нощем ме стряскаха кошмари. Все пак четенето, особено на житието на Доброслав, понякога ми доставяше голямо удоволствие. Сега се бях заел да адаптирам, доколкото е възможно, остаре ...
754
4
0000000000000000000000000000000000000
Следващият ден дойде забързан. Вълнението на Джак бе голямо. Хиляди мисли минаваха през главата му. Дали тя е добре, дали не е късно… как ще я освободи… дали тази жена ще го заведе на точното място? Не хапна нищо през целия ден.
И ето, че вечерта се спускаше лек ...
Следващият ден дойде забързан. Вълнението на Джак бе голямо. Хиляди мисли минаваха през главата му. Дали тя е добре, дали не е късно… как ще я освободи… дали тази жена ще го заведе на точното място? Не хапна нищо през целия ден.
И ето, че вечерта се спускаше лек ...
736
Едно – седнал зад едно бюро;
Две – Рено пише и чете;
Три – Рено пък се умори;
Четири – „Рено, ти прочете ли
Пет – онзи стар сонет?” ...
Две – Рено пише и чете;
Три – Рено пък се умори;
Четири – „Рено, ти прочете ли
Пет – онзи стар сонет?” ...
2042
11
Цер не се зема през тая седмица и не берат се никакви бурени, освен в събота срещу Задушница, която се случва през тази седмица: още и цвете не се бере, и никакъв разсад не правят, защото се бил изресявал. През русалската седмица всички българи отиват на място с водоизточник, където водата не е теча ...
639
00000000000000000000000000000000000000000
Лодката акостира на брега. Мъжете скочиха и я издърпаха.
- Кейт?! - извика Пол. - Кейт, там ли си? - от къщата се показа стопанката.
- Върнаха се! - извика тя и двамата възрастни мъже се показаха отвътре.
- Имаме нужда от помощ! Гонзало, ще ни трябват куките ...
Лодката акостира на брега. Мъжете скочиха и я издърпаха.
- Кейт?! - извика Пол. - Кейт, там ли си? - от къщата се показа стопанката.
- Върнаха се! - извика тя и двамата възрастни мъже се показаха отвътре.
- Имаме нужда от помощ! Гонзало, ще ни трябват куките ...
1292
1
Водата бе топла и приятна. Виждаше се флората и фауната. Морският живот кипеше. Малки рибки се гонеха около красивите корали и бягаха подплашени от Джак. Той се стрелна нагоре. Изплува и шумно си пое въздух. Поуспокои се и отново се гмурна. Плуваше около рифа и изучаваше дъното. Отново се показа.
-Е ...
-Е ...
775
Павлето се спрял пред портата на Аджемовото кафене. Огромните брястове стояха величествено и приканваха людете да поседнат и да послушат игривата и нестихваща песен на бликащата и струяща бистра като извор вода на големия шадраван и шепота на листата. Той постоя дълго омаян и зашеметен от гледката. ...
619
Джак стана, облече се набързо, изми се, грабна чантата си, сложи шапката си и погледна Чичо Никос.
- Върви, момче, и нека Бог да е с теб! - пожела му успех той.
- Благодаря.
- Джак, да те питам… спа много неспокойно. Какво сънува? – попита го Пол.
- Не сънувах нищо… Много ли се въртях? ...
- Върви, момче, и нека Бог да е с теб! - пожела му успех той.
- Благодаря.
- Джак, да те питам… спа много неспокойно. Какво сънува? – попита го Пол.
- Не сънувах нищо… Много ли се въртях? ...
788
XLVII
По неволя за десетина дни се залежах в дома на Тодор Балина. Много пъти правех усилия да преодолея болката и да се движа, но ми причерняваше и падах. Сега пак се надигнах и не ми се зави свят. Направих успешно няколко крачки, огледах се и продължих. Обиколих не само одаята, но и целия двор. На ...
По неволя за десетина дни се залежах в дома на Тодор Балина. Много пъти правех усилия да преодолея болката и да се движа, но ми причерняваше и падах. Сега пак се надигнах и не ми се зави свят. Направих успешно няколко крачки, огледах се и продължих. Обиколих не само одаята, но и целия двор. На ...
861
15
Павлето често се срещаше с три имами, които идваха в кафенето. На главите си носеха големи чалми, а раменете им бяха покрити с дълги наметала. На всеки две педи върху тях се виждаха надве-натри зашити стари парчета плат, а дъждовете и ветровете така бяха ги прали, че цветовте им не можеха да се разл ...
687
- Напротив… зная… преподавател съм по история в университет и знам това-онова за този Бог…
-Но не знаеш всичко! Ще те заведа при гмуркачите на бисери. Те ще ти разкажат нещо. Да вървим! - старецът нави набързо неизчистената мрежа и я заряза в лодката. Тръгнаха покрай брега. Вървяха около половин час ...
-Но не знаеш всичко! Ще те заведа при гмуркачите на бисери. Те ще ти разкажат нещо. Да вървим! - старецът нави набързо неизчистената мрежа и я заряза в лодката. Тръгнаха покрай брега. Вървяха около половин час ...
824
1
Двамата мъже се настаниха в самолета, но не забелязаха, че две седалки назад седна мъж, със среден ръст, кестенява коса, кафяви очи, облечен в тъмносин костюм. Той определено се интересуваше от тях!
Самолетът излетя.
- Как смяташ да я открием?
- Не зная, чичо Никос, не зная, но все ще измислим нещо! ...
Самолетът излетя.
- Как смяташ да я открием?
- Не зная, чичо Никос, не зная, но все ще измислим нещо! ...
691
Нощта беше като извадена от приказките - чуваха се щурци, небето беше пробито от безброй звезди и светлините на града самотно допълваха пейзажа. В 4 часа след полунощ е единственото уединение в този пулсиращ от бързащи хора град. През останалото време хората все летят нанякъде - към работа, към учил ...
692
4
Джак се опомни след няколко часа. Главата му щеше да се пръсне от болка!
- Ники! Ники?! Ники... къде си?! Какво стана?... По дяволите! Главата ми... Ще се пръсне от болка!! - отиде до кухнята. Там... каната за кафе бе строшена на земята, а Ники... я нямаше! По дяволите! Трябва да я намеря, преди да ...
- Ники! Ники?! Ники... къде си?! Какво стана?... По дяволите! Главата ми... Ще се пръсне от болка!! - отиде до кухнята. Там... каната за кафе бе строшена на земята, а Ники... я нямаше! По дяволите! Трябва да я намеря, преди да ...
680
- Може да излезете от там. Вечерята дойде. Надявам се, че харесвате пица.
- Все е нещо. Не съм хапвала от сутринта нищо! Ще съм благодарна и на парче хляб.
Двамата седнаха и започнаха да вечерят.
- Малко вино?
- Не… ...
- Все е нещо. Не съм хапвала от сутринта нищо! Ще съм благодарна и на парче хляб.
Двамата седнаха и започнаха да вечерят.
- Малко вино?
- Не… ...
698
Вървеше бавно към дома си и си мислеше за какво ли не. Влезе вътре и стаите му се сториха някак празни. Остави чантата си до дивана, поосвежи се и си облече удобен анцуг и тениска. Поръча си пица за вечеря и седна пред компютъра да посъбере малко информация за бога Оро. В този момент се позвъни нерв ...
671
Беше изминал месец от убийството в заведение „Сид”. Четирите приятелки все така водеха децата си там, но много рядко споменаваха случая на убийство. Той беше променил живота им. Самите те, до скоро, деца, израснаха много. Все по-рядко обсъждаха някого и все по-често размишляваха над това колко пъстъ ...
1394
9
Бутна вратата и влезе. Чичо Никос бършеше някакъв стар часовник зад тезгяха и не обърна много внимание кой влиза. За сметка на другите антикварни магазинчета, тук постоянно влизаше и излизаше някой. Работа имаше. И ако някой искаше да купи нещо, тогава се обръщаше към чичо Никос. Никой не крадеше от ...
672
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
