40 832 резултата
В памет на Тоше Проески
Роди се ангел,
слезе от небето,
тук при нас,
да пее, да топли сърцата. ...
  1500 
У наше село, дека е у врачанско, почти секи цъка: ц-ц-ц-ц-ц, при среща с комшията си, или с некой друг съселянин, по най-разни поводи. Е така е! Буля Кина - жена на средна възраст, стройна кат фиданка и обгоряло тяло, от слънчевите бани на къра, е убавицата у село. Почти сички прилежащи у нас казува ...
  1226 
Вечер, когато улиците са напълно пусти и единственият звук, който се чува е този на щурчетата аз заставам на своят прозорец. Гледам към небето, а звездите образуват лицето ти, така както го зърнах за последен път, винаги опитващо се да надникне в мен, в мислите ми. Преди проклинах неочакваните ни ср ...
  2091 
Беше влюбена в него още като дете. Не помнеше точно от кога, само някакви моменти, в които е подскачало сърцето и заради него. Например, когато в малкото квартално училище тя се качваше по стълбите, а той се плъзгаше по парапета и профуча покрай нея викайки. Тя беше четвърти клас, а той може би седм ...
  1452 
Размисъл върху една приказка
Величествено и семпло, вдъхващо респект, но и често презирано, познаваемо и необяснимо, времето е провокирало не един мислител да се впусне в безкрайни и противоречиви размисли в желанието си да го натъпче в рамките на собствените си човешки възприятия. Дългата стрелка о ...
  3571 
Понеделник е, отивам на работа. Колегите вече са там. Казвам добро утро. Те мълчат. Да не би… Пия си кафето и се опитвам да завържа разговор.
- Как минаха почивните дни?
Колежката ме гледа, усмихва ми се, но нито дума.
- Нещо пропуснал ли съм? Някакъв бас? Бъзикате ли ме? – обръщам се към колегата о ...
  1327 
Гара Кюстендил. Качвам се на влака. Сърцето ми тупти ускорено. Взимам стълбите на две, на три, сякаш искам да избягам. Остават две минути до тръгването на влака. Две минути. Вече нервно гриза ноктите си и краката ми разтрисат купето. Две минути. Толкова малко, но ми се струват вечност.
Часовникът на ...
  1103 
С едната ръка подпираше натежалата си глава, а другата свиваше в юмрук с все сила, че чак кръв се стичаше по дланта й. Бе се втренчила в монитора на компютъра си и не отделяше поглед от отворения прозорец със стари снимки. Гледаше, а всъщност нищо не виждаше. Тя плачеше. Черни капки от грима й се ра ...
  1040 
"Силни думи"
- Обичаш ли ме?
- Разбира се, скъпи.
Джесика Парис погледна годеника си с онзи типичен за нея омайващ поглед, който караше всеки мъж да повярва на думите й. Вече във възрастта на завяхващата младост, тя имаше зад гърба си един провален брак и още двайсет по толкова разтрогнати връзки. В ...
  3728 
Драги читатели,
Апелирам към Вас да приветствате появата на това уникално издание! Всеки брой ще Ви поднася по един необикновен пътепис, от който ще ви заболява корем. Ще се убедите, че не Ви заблуждавам. Историите са съвсем истински, с минимална художествена украса и са толкова информативни, че ако ...
  1538 
Съдията обходи със сърдит поглед залата. Намести дебелите очила на носа си. Изкашля се и каза високо:
- Адела Маркес, осъждам ви на пет години! След първата имате право да настоявате за помилване.
Младата мексиканка не вярваше на ушите си. Пет години? За какво? Че беше си позволи да обича не когото ...
  1466  22 
Срещах хора всякакви. Търсих и мислех, че съм намерила...
Доверявах се и се раздавах... Пусках в сърцето си всеки, който мислех за приятел. Споделях живота си - радостите, болките, съкровените си тайни.
После винаги идваше ден, в който се събуждах. Оглеждах се наоколо и виждах само лъжи, фалшиви усм ...
  1689 
Пия сутрешното си кафе.
О, не, пак ли ме занимаваш със себе си? Още е едва началото на деня. Не ми се говори с теб. Принуждаваш ме да те изпия набързо.
Знаете колко е досадно кафето, понякога просто не млъква!
Хайде, говори си, нали това искаш? Постоянно си търсиш слушатели.
Пак започна с глупавите ...
  1844 
Толкова бързо минаха дните, след като той й каза, че ще заминава.
Първоначално тя не взе на сериозно думите му, мислеше, че е поредната приумица, на болния му мозък... но въпреки това плака цяла нощ, само при мисълта за това.
Не можеше да си го представи дори.
Да се събужда без този човек, който е с ...
  1083 
Тежко е когато след дълго отсъствие се завърнеш в родния град. Така, както стана с мен... Всъщност, нека първо ви се представя - казвам се Нели, а историята която ще ви разкажа се случи преди десетина години, когато нямаше все още нито мобилни, нито компютри, и когато най-често срещаните коли по път ...
  1197 
Архангелова Задушница
- Диий! - Гено замахна леко с камшика към воловете. Те ускориха крачка по буренясалия коларски път. Товарната талига заскрибуца малко по-учестено.
- Хайде, батювите, че и връщане ни чака! А още не знаем къде сме... - мъжът започваше да се тревожи. Уж беше минавал от тук, а мест ...
  2324 
Болката прекалено много си личи и прозира през пръстите, по лицата и по очите на хората, които крачат из самотните улици и няма кой да ги прибере, няма кой да ги сгъне и утеши, да зашие раните им, защото кръчмите отдавна са препълнени с техните приятели, а очакванията им за Деня – отлетели в топлите ...
  923 
- Историята се нарича ‘Овалният портрет'. - започна Дейви - Разказва се за един художник и неговата прекрасна съпруга. Тя била страшно красива и винаги весела. Той пък винаги бил затворен в себе си, не й обръщал внимание и в по-голямата часто от времето си рисувал. Жената много го обичала и накрая с ...
  1592 
“Извън нощта, която ме скрива
Училищният двор винаги е бил сред любимите ми места. Толкова различни характери, обединени в едно, като палитра на художник, изобилстваща от смесени, експериментални цветове. Можеш да видиш каквото си поискаш, от бъдещи изобретатели, учени, преуспели бизнесмени до пропа ...
  1239 
ПЕРЦА
Небето още беше пусто...
От едната страна на черния път се простираха зрелите житни поля. Класовете бяха наедрели и свели поглед надолу, сякаш бяха умислени за нещо. Всъщност май брояха върволицата мравки, които пренасяха отрудено падналите вече зърна. Свежият вятър си играеше със златистите к ...
  1128  17 
КРЕПОСТТА "КЪРВАВАТА ВОДЕНИЦА"
Яро­с­тен ку­че­ш­ки лай ог­ла­ся­ше го­ра­та. Бе­г­ле­цът про­дъл­жа­ва­ше да ти­ча по мал­ка­та гор­с­ка пъ­те­ка, но бе­ше явно, че си­ли­те му го на­пу­с­кат. Са­мо да ус­пе­е­ше да пре­х­вър­ли ри­да! От дру­га­та стра­на на пла­ни­на­та бе­ше сво­бо­дата. Бе­г­ле ...
  2072 
Рускини
Свекърчо, този мил човек, ама друг път, все повтаряше на децата ми, докато бяха малки: „Майка ви е рускиня, майка ви е рускиня!" Но с такъв тон, сякаш им казваше: "Майка ви е вампир!" Един ден май попрекали и децата ревнаха: "Майка не е рускиня, тя е добричка!" Вярвате ли ми, че ми е идело в ...
  3471  28 
Момичето, слизащо по стълбите на скъпото частно училище, бе като излязло от „розовите романчета" - високо, слабо, русо, синеоко, с бяла порцеланова кожа и със спираща дъха красота. Леко намръщеното и замислено изражение не разваляше цялостната визия ала „кукла Барби". Личният й шофьор, назначен от б ...
  1770 
Слушаше. Беше се затворил в стаята си и слушаше Моцарт... Музиката беше пропила съзнанието му, беше из цялата стая - в книгите му, в тефтерите, подредени на бюрото му, всичко беше пропито от музиката, завърташе се в някакъв вихър, в лудешки танц на фавни...
Животът му беше преминал сред безсмислени ...
  894 
Като въведение бих искала да кажа само няколко неща. Истинска почитателка съм на криминалния литературен жанр. Автори като Агата Кристи, сър Артър Конан Дойл и Мери Хигинс Кларк са мои идоли. Преди няколко месеца ми хрумна и аз да се пробвам и да напиша криминален разказ. Доколко съм успяла- е, зато ...
  1454 
Докато снимаха черно-бял филм сред гората, в него се хвана една пъстроцветна пеперуда. Тя просто влетя във филма и неусетно стана един от неговите герои, неразделна част от него.
Пеперудата си летеше безгрижно из черно-белите полянки, прехвърчаше от черно-бял на черно-бял цветец. Заиграваше се с чер ...
  2127 
Да избягаш от миналото
Когато за пръв път дойде в този край, Стефан беше очарован. Чистият планински въздух, зеленината, която го обгръщаше отвсякъде, тишината и снежните планински хребети го караха да се чувства спокоен. Беше открил своето място, тук щеше да бъде неговият нов дом, в който да започн ...
  977 
Една жена без име скита сама, без спомен, без душа... Търсейки отговор за миналото, за бъдещето, за настоящето... Опитвайки се да разбере какво му става на света около нея! Заглеждайки се в лицата на хората Тя осъзнава, че там са скрити много тайни, тъмни петна... Пита себе си:
- Надежда за мен може ...
  1178 
Черният капитан. ( Военният затвор, 3 )
Тъмничарят се заслуша отново. Той направи няколко крачки напред в полумрачния коридор и се спря. Като че ли идваха шумове от килията отдясно. Той извади радиостанцията и се обади на своите колеги. Откакто затворниците се бяха разбунтували и убили 2 тъмничаря, ...
  3322 
Есента е много красива тази година, забелязахте ли? Дори в сивия град е успяла да вдъхне онова нежно, носталгично усещане. Напомня ми за едно място, което обичам. Въпреки, че там няма есен, то няма време.
Там е погребана моята баба. Отидох за първи път с неприятното чувство на тъга, на загуба, на не ...
  1183 
Музика, тълпа, писъци, слава, блясък...
Аз на сцената.
Музика, тълпа, писъци, слава, блясък, пънк...
Аз пред телевизора.
Гледам чалга концерт. ...
  1422 
Напоследък нещо не ми върви. Нищо ново не мога да измисля! Дори най-малкото и трогателно нещенце! НИЩИЧКО! А да тръгна да ви разправям неща, които някой вече е казал, ще е подло и гадно, ще изглеждам отчаяна. Ще е кражба на идеи. Но... аз всъщност съм една подла, гадна и отчаяна до корените на косат ...
  821 
Лудостта те обзема и чувстваш как кръвта ти кипи. Обземат те топли и студени вълни и ти си някъде извън реалността, ти си в еуфорията на своята душа, погълнат от любовтта и страстта, завладян от нечия красота. ПОГЛЕДЪТ ТИ ТЪРСИ ЖАДНО, търси поглед жаден... Ти отново ме обземаш с онова странно излъчв ...
  1216 
Помниш ли, любими?
Снегът искреше в слънчевата светлина, той тичаше с лудориите ни, с твоя смях. Криеницата сред боровете, малкото дървено мостче... А вечерта? Премръзнали в блъскащата виелица, ти и аз, в прогизналата пустош, в излъсканото небе на нощта. Помниш ли как се търкулна по склона, как изви ...
  1036 
Беше вечер - студена, мрачна и неприветлива, както всяка една през зимата. И нищо, че беше Коледа, хората също бяха толкова студени, мрачни и неприветливи. Ясно беше, че не им се празнува, както и на мен. Кой би се чувствал щастлив, било то и за една-единствена вечер, когато около него се въртят сам ...
  1537 
Беше слънчев майски ден. Едно момиче с руси коси и сини очи стоеше сама и чакаше на спирката своя любим. Той и беше обещал, че ще бъдат заедно през целия и живот. Автобусът дойде. От него слязоха няколко мъже, стройни и красиви, но нейното момче все още го нямаше. Ето го и него! Красив както винаги. ...
  1292 
Уф! Госпожо, не зная Питагоровата теорема, но зная, че най-добрата ми приятелка май е бременна.
Не! Госпожо, не зная какво е тактонско езеро. Май нещо свързано с Байкал. Не, госпожо, разбрах, че кака избягала с приятеля си.
Съжалявам, госпожо, не зная какво е схизма, макар че вярвам в Дядо Боже. Ама ...
  1744 
Беше събота... Момичето се събуди рано, за да може да се подготви за училище. Когато се събуди, усети странно чувство, но не обърна много внимание на това, беше заета. Учеше. Часовникът удари 13 часът. Беше време тя да тръгне. Една от най-добрите й приятелки я чакаше пред блока. Както обикновено Мом ...
  948 
ИГРАТА
Кафето беше гадно, нещо нормално за автомат, ароматната цигара донякъде правеше комбинацията приемлива. Мартин беше обут в изтъркани сини джинси и евтини кецове, отдавна изпълнили своята мисия, да търкат прашните улици. Черното му палто беше свидетел на много зими и дъждове. Мартин хвърли пла ...
  938 
Обграждайте се с приятели и ги наричайте ангели!
Зимата бе настъпила. Студ оковаваше стъклата на прозорците... Дърветата, превити под тежестта на снега, мрачно очакваха своето възкресение...!
Тишината на една от страшните зимни нощи бе разкъсана от звук, подобен на човешки плач...
Появи се на бял св ...
  1092 
Предложения
: ??:??