40 832 резултата
Беше изминало доста дълго време от първата им среща. Тя беше кратка, непринудена и интересна. Времето летеше и ги променяше – почти до неузнаваемост. Но животът е такъв – радост, усмивки, понякога тъга и сълзи – но все пак - живот. Разменяха мисли и идеи, чуваха се по телефона, понякога си пишеха. Е ...
  1061 
Я КАМИЛАТА, Я КАМИЛАРЯ
Тази привечер, както се случваше понякога, баща ми и неговия приятел Кольо се черпеха на терасата на хола и обсъждаха нещо. Макар че бях с тях на малката масичка, почти не вземах участие в техния разговор. Пък и какво разбирах аз от коли, защото те двамата, всъщност, говореха ...
  5136 
Минават дни, седмици, месеци, години, но си спомням още за нея. Чета вестника и си и я зървам там. Мисля си: същата хубавица е, дори и по-стара външно, от онзи ден, в който я видях за първи път, на онази премиера. Отхапвам от сандвича, който сам приготвих - прекалено горчив - и отпих от чая в термос ...
  1120 
Навън е нощ - тъмна и непрогледна. Сетивата са изострени. Търсят нещо в мрака. Може би това е инстинкта на звяра, търсещ плячка. Преминал през вековете. Останал в нас, някъде много дълбоко стаен, потаен.
Може би не е звяр, а просто е желание за близост. За нежна ръка, която да докосва едно тяло, коп ...
  1861 
Чета тия дни разни списания, защото няма какво да правя. Едни глупости в тях и нищо интересно. Трябвало да се сменя спалнята поне на десет години. Мойта е от двайсет и да я изхвърля ли, че не ми стана ясно? Не, че не мога да си купя нова, не. Просто са големи разправии. Да ходя по магазини, да избир ...
  1580  31 
ТОВА ЧУДО "КАФЕТО"
Предизвикано от едно: "За" кафето",
което пък било придизвикано от друго "За кафето"!
Аз също обичам кафе! И не само по три пъти на ден. В същност, не зная по колко пъти, но зная, че го пия с четири "Г"- та! И веднага обяснявам:
І-во "Г" - ГОЛЯМО! Пия го така, защото някои хора, к ...
  1109 
- Дай ми ръка... - гласът му я накара да потрепери.
Слабичката й, трепереща ръка с прозиращи през бледата кожа сини вени, се изгуби между дългите му слаби пръсти.
Вятърът сякаш можеше да пречупи и двама им. Духаше силно, духаше пронизващо, духаше безцелно...
Само за да извива голите клони да дървета ...
  1972 
Разобличавам целта на жестовете.
Аз знам.
Иска да се предпази... от мен.
Аз знам.
На никого не са достатъчни погледите и усмивките ми, за да ми повярва, че съм истински. ...
  1013 
ОЛИО
Обичам да готвя. Не! Обожавам да готвя. Когато бях малък, а майка ми - между живите, все се въртях около нея когато готвеше. Още звучат в ушите ми нейните думи:
- Я вземи, мама, са научи да готвиш, че кой знай ква ша та олепа...
Сигурно е било в лош час казано, защото взе че се случи.
Прибирам ...
  2759  24 
Това са Те - нашите лудо влюбени герои !Отново усамотени, за да олицетворят своето време, като се отдадат единствено на пламенната си и чиста любов...
... Искаше им се да избягат и да забравят за всичко и всички. Проблеми имаше безкрайно много, създавани от някои, които им се пишеха за добри приятел ...
  1255 
Последно поклащане и автобусът спира. Чува се нещо като въздишка на човек, на уморен човек или... Знам ли. Няма значение. Изчаквам няколкото други пътници. Не бързам за никъде. Дори и не знам защо отивам. Всъщност знам, но... не знам как ще бъда приета. Подчиних се на импулса и желанието си, а сега ...
  1454 
Навън заваля сняг. Не знам защо, но ми навя малко тъжни мисли. Надявам се, че няма с написаното по долу да направя същото с теб. Приеми, че расъждавам на глас. Така е по-лесно, а и не се знае дали някой някога ще го прочете. Може да се изгуби по пътя и да остане вечно в мрежата да обикаля, както нав ...
  1228 
Докато новоизлюпеното еврейче слушаше тъжната приказка за Вълшебният долар, в офиса се развиваше първата част от балета "Измаменият брадатко". Ролята на Отело изпълняваше дядо Торбалан, а ролята на Дездемона - красивата аржентинка Франческа де Силва.
- Обииичааам теееее! - пееше Отело и подскачаше к ...
  2493 
През есента на 1988 година ни наградиха с екскурзия до град Толиати. Да посетим завода на „Lada”. Награда за отличната подготовка на техниката за зимата. Бяха ни проверили от КАТ – България и от СССР и останали доволни. Отиваме цялата бригада. С отбивка през град Куйбишев (сега Самара). Красиви град ...
  2994  31 
Влюбена съм.
Видях го при едно пътуване до Бачковския манастир. Отначало не го забелязах, а после, когато погледът ми падна върху него...
Омагьоса ме!
Не можех да откъсна очи от красотата му. Всъщност, не беше толкова красив, малко поостаряващ, но с благородно излъчване и много топло изражение. Стоя ...
  1264  10 
Помахах му за сбогом и си отидох. Той стоя там дълго, взирайки се след мен, без да има някаква причина да си тръгне. На мен също ми беше трудно.
Той пъхна ръце в джобовете си, както правят истинските мъже, но дългата му вълниста коса, прилепналите му тъмни дрехи и черния молив на очите му можеха ясн ...
  1418 
Движенията му бяха резки, но сигурни. Почти отвесната скала не представляваше особена пречка за него. Копието и щитът на гърба му сякаш бяха част от тялото му и следваха всеки негов отскок, всяко едно движение, докато тъмночервеното му наметало, развяващо се свободно на брулещия вятър, сякаш бе отра ...
  3056 
По мотиви от разказа "На кафе" на Христо Костов - Романтик
Много обичам кафе. Пия кафе по три пъти на ден. Всъщност - така беше на рекламата... А аз пия кафе най-малко по пет пъти на ден. Понякога, от толкова много кафе ми писва, главата започва да ме боли, но... нито мога да откажа поканата, нито п ...
  1968  58 
- Би трябвало да съм щастлива. Нали? - тя замълча за миг. - В смисъл такъв - вече го получих. Взех това, което исках.
Умислена, тя започна да си играе с покривката на леглото. Беше се излегнала на една страна, с дълга гарваново-черна коса, която беше разпиляна около нея, глава, подпряна на ръката и ...
  1612 
Изоставен - чувството е жестоко. Прониква във всяка пора на тялото ти, бавно и постепенно. Притиска всяка клетчица от него. Смачква го, започвайки от самочувствието. С него се преборва най-лесно. Като борец по сумо го хваща и хвърля на земята, после с нескрито удоволствие бавно, сякаш наслаждавайки ...
  2005 
Огромният селски стадион "Великият болярин" се простираше в левия край на селото. Преди около 20-30 години той процъфтяваше и селският отбор беше във "В" футболна група, на границата между професионалисти и аматьори. Футболистите работеха в близката мина по три часа на ден, после се връщаха и тренир ...
  1544 
Не беше късно, но се чувстваше уморена. Очите й пареха. Май трябваше и да поспи малко. Не се поколеба - излезе от банята, и си легна. Затвори очи и реши да помечтае, ей така, докато... сънят й я завладее, цяла... Отдавна не беше мечтала. Но... съзнанието й се замъгли, мислите й бяха разпокъсани и ра ...
  1132  12 
ДЕСЕТ ДНИ, КОИТО МЕ РАЗТЪРСИХА
На моите безкрайно скъпи приятели
Едно шеметно преживяване няма как да не остави трайни спомени у този, който ги е преживял.
Така стана и с мене.
Само като си помисля, че не исках да ходя във Вършец. Мислех си, че ще ми бъде тъпо, че няма да има с кого лаф да обеля, че ...
  1200 
- Бързо, бе копеле! Не мога да те чакам още сто години. - изсумтя някой в тъмното.
- Какви сто години, бе! Това ще го говориш на Спящата красавица. - Аз не съм спящ.
- Ма и жив не си! Като стана дума... какво прави тая кучка Спящата красавица? Тоя принц треа да е некой некрофил. И докато спи ли, бе ...
  1397 
Започнах да пиша нещо като роман. Не знам какво ще излезе, но ви пращам първата глава. Ако Ви хареса, ще Ви пращам и следващите... :)
...........................................................................................................................................................
"Жените см ...
  1460 
Монолитната фигура на Дядо Коледа във въображението на дъщеря ми се разклати още миналата година.
- Мамо, Вики днес каза, че Дядо Коледа няма! - ме посрещна детето ми на вратата, когато се върнах от работа.
- Ех, тази Вики! - казах аз. - Ами че тя казваше и че всички момичета имат пишки!
- Мамо, тов ...
  1621 
Кажете ми, че не е истина, че сънувам. Искам да усетя как той леко ме целува и ме гали, за да ме събуди от този кошмар. Искам да отовря очи и да видя лицето му, надвесено над моето. Вместо това, отварям очи и виждам празната стая. Сълзите капят, не спират. Звук няма - само сълзи. Знам, че мога да жи ...
  1191 
С този разказ не визирам никой конкретен професионален слой от обществото. Той изобразява само отделни типове хора, поддали се на властта на парите!
Пред лекарския кабинет стояха трима души... Нищо не ги свързваше. Може би само потребността от лекарска помощ.
Една от тези трима, беше 75 годишната да ...
  1542 
Към края на май 1988 година (само 23 годишен) заминах да работя в Русия(тогава се наричаше СССР или накратко Съветски съюз). Много нерви ми костваше това заминаване. На първо място, скарах се гаджето си (отивах все пак в страната на многото жени), после и родителите ми бяха против (сестра ми се ожен ...
  3695  31 
"Бууум!" - чул се страховит взрив и миражът изчезнал. Тогава птицата, както летяла над пустинята към един оазис, изгаряща от жажда, тупнала в още по-горещия пясък. И започнала да бере душа. До нея се приближил един бедуин, пътуващ в същата пустиня.
- Какво се е случило с теб? - попитал бедуинът.
- Е ...
  1227 
Мрачна английска понеделнишка сутрин. Дейви, Ейдриън, Кристина и Джейд изобщо не искаха да стават. Всеки от тях се преструваше, че спи, въпреки че отдавна бяха будни. Бледи лъчи светлина се процеждаха пред плътните пердета. Слънцето грееше силно, но беше сиво и студено. Будилникът звънна и Крис с ус ...
  1315 
Някои от вас знаят, че мъжът ми не е българин. Африканче е, взех си го от Африка. От страната на Зулусите, Кхоза, Тцуана и още много такива. Обаче ме лъже, не е от там, та той е по-бял и от мен. Има нещо гнило в Африка! Ще разбера аз! Ако исках бял, щях ли чак в Африка да ходя, да го търся. Милото, ...
  1816  32 
Това е историята на всеки един човек. История, която всеки иска сам да напише за себе си. Всеки, който държи на себе си. Всеки, който държи на свободата и независимостта си. Всеки, който държи на своята чест, на своето достойнство.
Всичко започва с раждането, минава през израстването и завършва със ...
  1290 
Това е 6 разказ от поредицата "Първите години след войната"
Те следват както:
1. Първите дни на новия живот.
2. Кулакът.
3. Крадецът на кокошки. ...
  2037 
Ще ме довърши тоя моя. Помолих го да ми оправи простора. Нарочно ли го прави? За втори път го моля да забие един пирон и за втори път е със счупен палец на лявата ръка.
Първият път беше след сватбата. Помолих го да забие пирон над леглото в спалнята, за да закача сватбената ни снимка. На нея сме с м ...
  2814  50 
Жива съм. Не се страхувам да кажа, че желая, че харесвам, че обичам. Не ме е страх. Kогато съм жадна - пия. Единствена ли съм? Нима само аз съм жива в този нереален, измислен и лицемерен свят. Разхождам се сред гробище, само моята кръв ли е топла, само моят ли поглед гори? Алеите - сиви, покрити с п ...
  1261 
Всички знаят колко е важно да имаш сигурен човек до себе си. И когато изпаднем в трудна ситуация, да ни подкрепи. Дори с една усмивка или дума. Но май необходимо е за жените. Защо мисля така ли? Ами...
Подготвяме се да излизаме с жената. Аз да плащам сметки, а тя на шопинг терапия. Докато извади дре ...
  1529  26 
Ема беше един от най-добрите фотографи в града. Това освен, че и беше любимото занимание, беше и начина й на живот, и работата й. Както писателите пишеха и по този начин изразяваха себе си, така и Ема, чрез своите снимки изразяваше възгледите си. Работата й, позволяваше да пътува много и да се запоз ...
  1247 
Отново черно петно... не помня какво съм правил, не помня къде съм бил, нито с кого. След като се съвзех целия ми свят се обърна. Не съм същия. Не съм човека, който бях преди. Промених се по начин, който не разбирам. Хората, които обичам и които ценя, започват един по един да ме напускат... не искат ...
  1801 
Човек за човека е вълк или добро куче.
Гладният на сития повярва и го избра за кмет.
В пасивно общество активният индивид не преуспява.
Границите на мизерията са широко отворени за всички българи.
Натрупан е богат опит за присвояване на народната пара. ...
  1538 
Предложения
: ??:??