40 852 резултата
Излезе от банята. Направи диря от вода след себе си, а Отчаянието беше чело Хензел и Гретел и бързо се ориентира. Опита с тласък да влезе в нея. За малко беше. Седна на пода и реши, че има време, обикновено душът действа тонизиращо, затова трудността да я похити се бе завишила. Като стигне до 'Оле з ...
  1450 
Пак съм аз, но не знам ти кой си. Искам да си този, който обичам, искам и да си този, който ненавиждам. Искам да си до мен, искам и да си далече от мен. Обичам те и не искам да спра. Боли, но се пристрастих към теб. Не искам да си тръгваш, защото ще си тръгне голяма част от мен. Не знам дали си исти ...
  1009 
СОБСТВЕН ИЗБОР
Паркът беше слабо осветен, но това не му пречеше да се движи бързо. Знаеше мястото наизуст, а и лунната светлина му помагаше да се ориентира безпогрешно. От десет години насам това беше неговият дом. Той доста се различаваше от предишното му жилище в тихия квартал, предназначен за хор ...
  1062 
Циркът винаги пристигаше в градчето по едно и също време. Това беше онзи вълшебен сезон, когато натежалото лято носеше предесенна сладост и отвсякъде от китните дворчета ухаеше на пъпеши и дюли. Жените приготвяха всевъзможни сладка и конфитюри под увисналите от грозде асми, мъжете вечер се събираха ...
  1437 
Момичето се прибра от университета. Предстояха и пет дълги часа до срещата. Не й се стоеше вкъщи. На кого да се обадя - тя прехвърли през ума си няколко телефонни номера. Сети се за Веселин. Отдавна не съм се виждала с него. Сигурно ще се зарадва. Вдигна слушалката и набра номера.
- Ало, ало! - дочу ...
  1215  11 
Двайсетината мъже се движеха едва-едва под палещите лъчи на слънцето. Дори сламените им шапки не можеха да ги спасят от горещината. Всичките бяха облечени в мръсни дрехи, отдавна изгубили белия си цвят. Четиримата надзиратели яздеха около тях и от време на време им подвикваха грубо. До плантацията н ...
  2629  38 
Нощта беше прохладна и влажна. Улиците пустееха - тук-таме минаваше някое бездомно куче, замръкнал пияница или ловуваща котка. Чуваха се падащите капки от улуците, тихото шумолене от поклащащите се и натежали от следобедния дъжд листа. На безлюдната улица се чуваше тих, аматьорски джаз, идващ от отв ...
  3694 
Огънче
Мъж, над трийсетте, беше излезнал пред входа на многоетажния си блок и спокойно пушеше, зяпайки в залязващото небе. В градинката пред блока на полусчупена пейка седеше младеж с уморен и напрегнат вид. Нещо странно в начина, по който момчето поглеждаше от време на време кьм входа, привлече вни ...
  917 
Скалата се издигаше високо, високо, погледнах нагоре, слънцето ме заслепяваше и сякаш върхът й бе забит високо в облаците. Приличаше на айсберг забит в ситния морски пясък. Вълните се опитваха безрезултатно да стигнат до нея. Блъскаха се в пясъка, оттегляха се и отново неуморно се втурваха към нея. ...
  1156 
Както сакрифициумите са огнища на злото, които трябва да бъдат очиствани, така малките братя са убежища на доброто, които трябва да бъдат привличани и поощрявани.
При първото изпитание малкият брат се поставя в ситуация, противоречива, объркваща, изискваща творческо въображение и оригинална реакция. ...
  1011 
Беше мръсно и студено. Автобусът беше пълен с хора, още малко и щеше да се пръсне и всички да полетим нанякъде от ударната вълна. Стоях на последната седалка, слушах Моби и се бях зазяпала в момчето пред мен. Стоеше прав и също слушаше нещо. Миришеше на бира и цигари. Ръцете му бяха изцапани с масти ...
  1500 
Мрачно, навъсено небе, покрито с облаци... Дъжд... Пронизващ леден вятър... Вали... и вън... и вътре... в мен... Сковаващ студ... сърчицето чак се е свило и едва потрепва... Мразовит ден... Очите сълзят...
Хм... от вятъра трябва да е... А защо тогава очите сълзяха и през топлите дни? Сълзите замръзв ...
  1906 
В неговия свят всичко беше различно и пъстро. Беше студент и живееше в малка таванска стаичка. Беше самостоятелен, но не и сам. До него винаги стоеше най-вярната му другарка - Музата. Когато той спеше, тя беше будна и кръжеше около съня му, за да не я забрави.
Сутрин, когато слънчевите лъчи пронизва ...
  1001 
Една вечер, просто докато си лежах в леглото сама в тъмното, ти дойде... Ти дойде и повече не си тръгна. Остана вътре в мен и сякаш в този миг открих липсващата част от себе си. Влюбих се! Влюбих се в теб, в красивите ти сини очи, в ангелската ти усмивка. В душата ти. Влюбих се във всяка част от теб ...
  807 
Преди малко се събудих - малко следобеден сън. Ако трябва да бъдем точни, събуди ме телефонът... и вече половин час не мога да спра да се мръщя. Не, не защото не си доспах. Просто се сетих за нещо... Имаше време, в което спях всеки следобед и знаех, че в определения час ти ще ми се обадиш, за да изл ...
  891 
Неизмеримо
Докато вървеше по улиците, хората я гледаха странно, защото валеше като из ведро, а пък тя не беше разперила чедъра да я пази, а го държеше в ръка. Сега градът, приветлив и слънчев през деня, и се струваше черен, плашещ и депресиращ в тази тъмна нощ. Всички млади хора и тинейджъри вече бя ...
  994 
Дядо Георги седеше в парка пред Народния театър и гледаше тъжно в наредените шахматни фигурки, които чакаха да бъдат преместени. Извърна уморения си поглед и огледа скования от ноемврийския студ парк. Зимата убиваше радостта в хората и опразваше парковете. Георги нямаше с кой да играе шах. Постоя ощ ...
  1567 
Обичам да ходя на пазар. За кооперативния става дума. Чувствам се някак изгубена измежду многото хора, сергиите, плодовете, зеленчуците... и в същия момент и някак специална. Ами да. Нали аз съм този, който избира, а не се налага да го избират... Обикновено фиксирам с погледа си само това, което ме ...
  855 
ФИЛМЪТ
Спомняше си чудесно времето, когато беше дребно хлапе, въпреки, че доста вода беше изтекла от тогава. В съзнанието му ясно изплуваха неделите, в които баща му го водеше на детски филми в градското кино, недели, които с нетърпение чакаше. Не беше забравил за прекрасните летни дни в малкото сел ...
  831 
СЕЛОТО
Този ден слънцето процеждаше лъчите си през две отметнати дъски на прогнилия вече покрив. Тази щърба усмивка от ден на ден ставаше все по-голяма и сякаш старата плевня се надсмиваше над времето, макар че то не даваше прошка на никой и по никакъв повод.
Големият куп сено беше разстлал златни к ...
  1084  10 
Изваляха се последните жълти капки на листопада. Голотата завърза знамена по клоните. Самотата се просмука в душите със северния вятър. Изцъклените улици - сякаш слепи очи - не виждаха посоки около себе си. Възел от не сбъдване се оплете в сърцето ми.
Ръцетe, като махала на часовник, се клатеха и от ...
  954 
Отварям очи. Поглеждам света. Различен е. Нещо се е случило, нещо витае във въздуха. Някакво нежно докосване, някакво ухание, една усмивка, две очи, две звездички.
Твоите очи, твоята усмивка ме гали. Закача се и ме кара да се чувствам щастлив. Витае обичта и нежното й докосване. Сякаш гали с хиляди ...
  2060 
Вървя по надолнището, взирайки се във всяко камъче.
Не съм сигурен, че ще намеря подходящото, но съм убеден, че ще харесам някое...
И ето, че то се появява почти на края на пътеката - обикновено, червеникаво, подритвано хиляди години, мъниче...
Навеждам се, пръстите ми опипват внимателно грапавините ...
  1477 
О, неразгадани, любими мои лебеди,
прикриващи своята очарователна красота!
Вечерта е вече при вас и ви гали нежно по белите шии.
Насекомите умират тази вечер под тихата мелодия
на среднощната песен. ...
  931 
... Ето, че и последният лист от това дърво падна. Падаше плавно, докато не се приземи на земята. И последната капчица живот от него си отиде. Цялата алея във парка бе посипана от есенни пъстри листа. Беше като един красив килим. Децата често идваха да си играят, но в този следобед той бе пуст. Тук- ...
  977 
Доменът на братята “Бели сърца” е основан в ранната пролет на 1985 година в Русе от местен учител, чиито инициали са У. И. Предполага се, че зад съкращението У. се крие не някое име, а прозвището “учител”. Учителят И. съзнателно е скрил името си, защото е счел, че в началото, неговото начинание е из ...
  999 
Eдин миг и любовта отмина. Спрях се и се замислих... Задавах си въпроси,
а отговорите не открих. Разбрах едно: нещата просто се случват...
Не можем да контролираме всичко, не можем да знаем винаги
Но можем да се пуснем на течението, плувайки в океана от случки и хора
и да се учим от всичко, ...
  1082 
За да се съчини музика, е необходимо преди всичко да има музика в душата.
(Верди)
Лекокрили като като пегаси, пръстите му препускаха в упоение по чернобелите клавиши на пианото. Душата му бе полетяла, сякаш с крилете на божествената мелодия... Лееше се като звезден дъжд „Лунната соната". Нощта беше ...
  1139  13 
Взех моя четиригодишен син от детската.
- Тати, ще ми купиш ли една пръчка и кибрит и като я запаля, тя да гръмне? – невинно ме попита той.
Младият пироман отново беше гледал образователни анимационни филмчета на Уолт Дисни. Доста се обезпокоих. Утехата ми бе, че все пак желанието му не беше толкова ...
  1308 
Беще преди 3 години, когато я видях за първи път. Красива двадесетгодишна девойка. Очите й бяха поразително сини, косите й с огромни къдрици, падащи като вълни под кръста й, сияеха на яркото слънце, бузите й розови, бели като сняг зъби и леко мургав тен. Беше толкова идеална. До нея крачеше красиво ...
  2520 
Размисли и страсти на една единадесетокласничка по темата "Моят живот в училище и след това"
ДЕЙСТВИЕ ПЪРВО:
В училище, Междучасие
- Нека ви разкажа за моят нов приятел! - каза Мимето - Днес...
- Не! -прекъсаа я Гери. - Писна ми да слушаме за него! Да поговорим за новите ми дънки... Правят ли ме деб ...
  1670 
Намерих ли те?
Намерих ли ръцете?
Намерих ли това, което търся - призрак в мрака?
Принцесата, която не съм виждал. Или отново е илюзия, игра на светлина. Игра на черна магия, решила да се полюбува на хвърлените стремглаво напред надежди и желания.
Не искам да се лъжа. Не искам да те лъжа. Какво ще н ...
  1851 
... Като те гледам, боли ме като ти слушам гласа, боли ме като те докосвам, боли ме като говориш, боли ме като ми мълчиш, боли ме като се усмихваш, боли ме като си тъжна, боли ме като ме прегръщаш, боли ме като ме целуваш, боли ме като се натискаме, боли ме като не се натискаме, боли ме като свирим ...
  1454 
- Ела на портала! Има доставка за теб и... а честит Рожден ден!
- Благодаря ти! Идвам.
Доставка. Някак служебно звучи и студено... като в хладилна камера. Имам бегъл спомен за една хладилна камера.
Момчето от фирмата се усмихва официално. Поздравява ме и подава огромен букет от хризантеми. Не ги бро ...
  1081 
Брат Натома беше оставил следното съобщение на Васил:
“Брате, Лотсоппа, в низините на обществото се срещат души, побягнали от този свят. Вечер площадът е място на мечти; той е със сърце широко, но с ум, потънал в блян. На ръст е среден, дрипав като теб, крачи бавно, поклаща се и куца. Едни побягват ...
  1062 
Една нощ
Той:
- Искам те.
Тя:
- Хубаво е да се чувствам част от живота ти... ...
  1591 
Вървя по лъскава централна улица. Витрините блестят. Рекламите светят лъскаво, но безлично. Безлично поне за мен. Наоколо минават лъскави къси полички, с лъскави крачета и ботушки. Гримирани мъже с женски походки си говорят нещо, твърде разлигавено. От лъскавите кафенета се чува силна чалга. Влязох ...
  1116 
Добре, че са ми приятелките, иначе ще изпуша тотално. Трите гледаме да се виждаме поне по веднъж седмично, иначе депресията ни е в къпра вързана. Нали всеки си мисли, че неговите проблеми са най-гадните. И си оплювахме мъжете, нали те за всичко са ни виновни. И понеже се караме чий мъж е най-гаден, ...
  1645  32 
Да спра и да погледам
Вече не знам какво е мързелът. Наричаш ме мързелива, но аз даже не знам какво значи това? Забрави го. По-ужасно е, че съм забравила какво е почивката. Да поседя на едно място и да си клатя краката, както съм виждала хората да го правят. Не мога дори да се опъна на леглото и да ...
  978 
Решението му беше категорично. Петите, а после пръстите се отделиха от парапета. Тялото му се понесе от осмия етаж. Все надолу.
Първото колебание се появи на седмия етаж. Не трябваше да скача.
На шестия, напълно разубеден, реши да се откаже от падането и да се завърне отново горе.
На петия етаж разб ...
  1045 
Предложения
: ??:??