40 832 резултата
Откакто ме удари в главата музата, животът здраво ми се промени. Дали от минус към плюс или обратно, всеки сам да си го изтълкува. Преди какво беше! Работа и после пред телевизора: мачове, филми. На заведение с жената и приятели. Дежурната изневяра с поредната появила се в живота ми жена (слабост ми ...
1657
27
Стоя си вчера на спирката на автобус №73, горе до Нов Български университет. Стоя - вече (час - по една песен) 40 минути. Отсреща преди 15 минути тържествено минаха два, един след друг, в противоположната посока. Стоя и си казвам: Не, няма да се кача на маршрутка! Ей я №29!... Не! Няма! Ще дойде 73, ...
1325
Военният затвор беше построен върху останките на древна римска крепост. През римско време крепостта беше използвана за убежище от римските легиони. Дивите варвари прерязваха гърлото на всеки войник, който се осмеляваше да покаже носа си вън от крепостта. Няколко века по-късно турските пълчища заляха ...
1495
1
Някои го наричат "болката отляво", други "страдание", трети "мъка" и така нататък, и така нататък. Какво е това? Как можеш да наречеш момента, когато нищо вече няма смисъл?! Когато не се усмихваш, когато не говориш, когато не възрприемаш нищо? Храниш се и не усещаш вкуса на храната. Стоиш пред огъня ...
2324
5
Никой от тях не обичаше неделята. Дейви и Джейд знаеха, че на другия ден ще имат поредния концерт в Берлин. Крис и Ейдриън пък щяха да се върнат към сивото си ежедневие, мислейки за следващия път, когато ще се срещнат с момчетата. А това вероятно щеше да се случи след доста време. Но сега все още бя ...
1646
1
Това е една реална и поучителна история, за това, че ако нещо се обърка, се обърква всичко. Беше 02.06.2007 година, приятелката ми имаше рожден ден, ставаше на 18. Както всички, които стават пълнолетни, така и тя спретна купон. Понеже освен, че сме много добри приятелки, сме и съученички, и съкварти ...
1983
Братовчедът на Юда или цената на предателството
Двете момчета седяха в тъмния край на парка и се оглеждаха. Не се виждаше жива душа в парка.
- Какво ще кажеш? - попита Дани своя приятел.
Момчето намести очилата си и разгърна внимателно листа.
- Ох, страхотна е! Кой я нарисува? ...
Двете момчета седяха в тъмния край на парка и се оглеждаха. Не се виждаше жива душа в парка.
- Какво ще кажеш? - попита Дани своя приятел.
Момчето намести очилата си и разгърна внимателно листа.
- Ох, страхотна е! Кой я нарисува? ...
1684
3
Беше пълнолуние. Луната бавно проправяше своя път по небесния склон, а заедно с това цветът й постепенно премина от кърваво червен до искрящо бял. Светлината й се отразяваше върху кристалната повърхност на езерото, украсявайки вълничките, предизвикани от лекия ветрец. Беше влажно и задушно, а из въз ...
817
- Свободно ли е мястото? - мъжът беше около черидесетте. Блясъците от плешивината на голото му теме се отразяваха в почти виждащите го очи на жена, толкова отегчена, колкото и останалите посетители на долнопробната дупка “Бар”.
- Зависи дали ще ме черпиш едно.
- Текила?
- Два пъти водка на сметката ...
- Зависи дали ще ме черпиш едно.
- Текила?
- Два пъти водка на сметката ...
1566
5
КОЛИЗИЯ
«Мълчанието е злато», но пък алчността е порок.
ВЪЛЧИ МАЙСТОРЛЪК
Да си смениш кожата без козината и агнето да не блее.
ГАТАНКА ...
«Мълчанието е злато», но пък алчността е порок.
ВЪЛЧИ МАЙСТОРЛЪК
Да си смениш кожата без козината и агнето да не блее.
ГАТАНКА ...
1202
2
Детски шегички
В Надето сме на кафе. Краси е довела двете си дъщери да си играят с Боби. Ние сме в хола, децата в детската стая. По едно време се чува рев. Боби влита при нас и реди през сълзи:
- Няма пък все аз да съм Пепеляшка. Искам да съм една от доведените сестри, та само да си лежа и да се кон ...
В Надето сме на кафе. Краси е довела двете си дъщери да си играят с Боби. Ние сме в хола, децата в детската стая. По едно време се чува рев. Боби влита при нас и реди през сълзи:
- Няма пък все аз да съм Пепеляшка. Искам да съм една от доведените сестри, та само да си лежа и да се кон ...
2816
27
... Човек вижда себе си, през погледа на своите приятели...
1181
1
Сами сърцата като крепостни стени крият страдащите ни души. Но от кого ли? От другите незавладяни, или от другите самотно борещи се срещу своя плен...
Десетки крепостни сърца не ме допуснаха, десетки скриха се зад собствения си критичен страх. Никога нямаше да си сама, ако заместиш това, което чакаш ...
Десетки крепостни сърца не ме допуснаха, десетки скриха се зад собствения си критичен страх. Никога нямаше да си сама, ако заместиш това, което чакаш ...
1261
1
Отварям очите ти, поглеждам през тях. И какво виждам ли? Ами нищо, влезе прашинка в едното и то се насълзи. С мъка повдигам ледените ти пръсти и го разтърквам. Миглите се мокрят и слепват. Нищо.
Поглеждам отново. Отначало неясно изплуват очертанията на малкото ти слабо тяло. Постепенно се оформят по ...
Поглеждам отново. Отначало неясно изплуват очертанията на малкото ти слабо тяло. Постепенно се оформят по ...
1179
2
Отивам един ден със семейството си на пазара в Илиянци да търсим яке за дъщеря ми. Влизаме и наблизо до входа виждам Господ, застанал на една сергия да се провиква:
- Талант за писане, талант за рисуване, талант за пеене, таланти предлагам...
Обаче, кой да му обърне внимание. Есен е и всеки бърза да ...
- Талант за писане, талант за рисуване, талант за пеене, таланти предлагам...
Обаче, кой да му обърне внимание. Есен е и всеки бърза да ...
1376
2
на моята миличка нежна Деси ;)
Десита тъкмо влезе в кабинета си, когато при опита да затвори вратата зад себе си, не успя. Усети някакво съпротивление в дръжката, обърна се и видя причинителя, създаващ съпротивлението. Антон се опитваше да влезе след нея.
- Ей, Деси, не ме карай да влизам с взлом.
Т ...
Десита тъкмо влезе в кабинета си, когато при опита да затвори вратата зад себе си, не успя. Усети някакво съпротивление в дръжката, обърна се и видя причинителя, създаващ съпротивлението. Антон се опитваше да влезе след нея.
- Ей, Деси, не ме карай да влизам с взлом.
Т ...
2664
9
С жена ми дълги години не можехме да имаме деца. Какво ли не опитвахме, къде ли не ходихме. Не зная как се наричаше точно, но всеки път, малко след забременяването, организмът на жената отказваше да задържи плода. Почти се бяхме отчаяли. Но по едно време си казахме.
„Майната му! Насила няма да го мъ ...
„Майната му! Насила няма да го мъ ...
1883
35
ПОНЯКОГА ДОРИ И ГЕРОИТЕ ИМАТ НУЖДА ДА ИМ ПОДАДЕШ РЪКА!
И тази нощ не бях мигнала изобщо. Като черни сенки преследваха ме страховете и не ми позволяваха да затворя очи. Сякаш тихо нашепваха името ми в пълният мрак. Смразяващи тръпки полазваха тялото ми. Но аз не трябваше да се страхувам! Аз трябваше ...
И тази нощ не бях мигнала изобщо. Като черни сенки преследваха ме страховете и не ми позволяваха да затворя очи. Сякаш тихо нашепваха името ми в пълният мрак. Смразяващи тръпки полазваха тялото ми. Но аз не трябваше да се страхувам! Аз трябваше ...
1569
3
Партииният секретар затвори вратата и посочи стола до вратата.
- Седни! Имаме сериозен разговор да проведем!
Иван свали очилата си и почисти изпотените стъкла.
- Ъ... ъ... ъ... - запелтечи се той. - За какво да си говорим, др. партиен секретар?
- Ти... - той се спря за секунда, за да изучи лицето му ...
- Седни! Имаме сериозен разговор да проведем!
Иван свали очилата си и почисти изпотените стъкла.
- Ъ... ъ... ъ... - запелтечи се той. - За какво да си говорим, др. партиен секретар?
- Ти... - той се спря за секунда, за да изучи лицето му ...
1985
4
Беше призори и върху хоризонта се появяваха леки розови петънца. Изгряващото слънце осветяваше далечни облаци в нежни и топли цветове.
Прозорецът на стаята му бе отворен, а той самият спеше по корем. Бузите му бяха зачервени, а устата леко отворена. На пода бе съборено едно плюшено мече…
На прозорец ...
Прозорецът на стаята му бе отворен, а той самият спеше по корем. Бузите му бяха зачервени, а устата леко отворена. На пода бе съборено едно плюшено мече…
На прозорец ...
685
Говоря за себе си, Харолд, говоря за глупостите, които говоря...
Говоря за мен и за теб, говоря за облаците, които наквасено кръжат над главата ми и не ми позволяват да се усмихвам,
за ножовете от кухнята, с които не се самоубивам,
гласовете, които се изгубиха някъде в миналото,
защото който чува гл ...
Говоря за мен и за теб, говоря за облаците, които наквасено кръжат над главата ми и не ми позволяват да се усмихвам,
за ножовете от кухнята, с които не се самоубивам,
гласовете, които се изгубиха някъде в миналото,
защото който чува гл ...
948
3
Търсех те цял живот. Плавах по реки от моите сълзи, гребях из своята печал и те съзирах в далечината да изчезваш нежна в крайбрежната мъгла. Бродех по върхове, издигнати от моята скръб и виждах отражението ти в светлината на звездите, на които ти придаваше блясък. Слизах надолу покрусен, завивайки с ...
1647
4
Стоях на една автобусна спирка, чакайки с отегчение. Беше поредната задушаваща лятна вечер в столицата. До скоро валеше дъжд, а сега нямаше и спомен от него. Беше ми адски уморено и ми беше втръснало от живота.
Стоях на автобусната спирка и за пореден път се питах „има ли смисъл?" Всеки ден, всеки ч ...
Стоях на автобусната спирка и за пореден път се питах „има ли смисъл?" Всеки ден, всеки ч ...
1442
1
Ади се беше загледала в здравите татуирани ръце на Дейвид, които я изумяваха всеки път, когато ги погледне, въпреки че за толкова време трябваше вече да е свикнала с тях. Те бяха в пълен контраст на нежната му личност, но пък и бяха неразделна част от същността му.
- Спри да си гризеш ноктите, Ади. ...
- Спри да си гризеш ноктите, Ади. ...
1352
2
...
Когато ми казаха, че обикалял около кофите за боклук... не повярвах. Казах си: Припознали са се!
Йосиф Костов... един от най-лъскавите мъже, които съм срещала в живота си. Беше главен счетоводител във фирмата около шест години. Авторитет. Не директорът, а той колеше и бесеше, така да се каже... ...
Когато ми казаха, че обикалял около кофите за боклук... не повярвах. Казах си: Припознали са се!
Йосиф Костов... един от най-лъскавите мъже, които съм срещала в живота си. Беше главен счетоводител във фирмата около шест години. Авторитет. Не директорът, а той колеше и бесеше, така да се каже... ...
1002
1
Той седеше на стола в кухнята, ядеше кофти полуфабрикатите, които си приготвяше всеки ден. Беше 19 и 30, време за новините, време за поредната бира... Време... 19 и 31... Тръпки в тялото, и изведнъж, просто така, тук и сега се появи нещо, загнезди се близо до сърцето му, в най-закътания ъгъл, нещо м ...
982
5
"О, майко моя, какво сторих?! - мислеше си Очилаткото и тичаше по брега на морето. Вълните се разбиваха на брега и заливаха голите му крака. "О, Боже мили, ами ако съм го убил?!"
Тийнейджърът се спря и падна на колене. Горещи сълзи се стичаха по бузите му, а устните му шепнеха страстно молитви. "Зап ...
Тийнейджърът се спря и падна на колене. Горещи сълзи се стичаха по бузите му, а устните му шепнеха страстно молитви. "Зап ...
2306
3
Сънувам милиони сънища... Но като този за първи път... Той беше различен... Той беше цветен... Около мен чувах само писъци и шумът на падащи сълзи... И не само това. Всичко гореше, а хората се бяха превърнали в плачещи марионетки... Всичко беше започнало ощe преди моя сън... Някъде там, в главата ми ...
1572
1
Днес ме определиха, като не добър човек. То аз действително обидих този, който ме определи. Но ако не бях обидила него, щях много жестоко да обидя себе си. Можеше да ме нарече инфантилна, тъпа овца, идиотка, но той е културен - не е някой простак и затова ми написа, че не съм добър човек. Сигурно вс ...
1359
1
Дъждът се сипеше на отчайващи талази. Сякаш цял порой се изливаше от небето. И то беше едно такова сиво и мрачно, сякаш скърбящо за всичките полумъртви, изнурени от вечни битки за душите си жалки подобия на човешки създания. И светът беше един такъв мръсен и унищожителен, сякаш желаеше да погълне и ...
864
... Понякога мислите ни, породени от свършването на дадена работа,
са по сложни и объркани от свършването на самата работа...
са по сложни и объркани от свършването на самата работа...
1218
1
Здравей!
Ти помниш ли когато пътищата ни се сляха? Когато зимата хладно и злобно щипеше бузите ни? Когато съдбата реши да бъдем приятели? Здравей, Приятелю! Аз не помня как се казваш, не помня от къде си и как си долетял до мен. Аз усещам, че и ти не знаеш коя съм аз, но запомни: "Очите знаят всичко ...
Ти помниш ли когато пътищата ни се сляха? Когато зимата хладно и злобно щипеше бузите ни? Когато съдбата реши да бъдем приятели? Здравей, Приятелю! Аз не помня как се казваш, не помня от къде си и как си долетял до мен. Аз усещам, че и ти не знаеш коя съм аз, но запомни: "Очите знаят всичко ...
1568
1
5
В свистенето на есенния вятър
Има нещо уникално в есенния вятър. Загадъчно тъжен и мъдър, сякаш се опитва да каже толкова много неща на всеки, който има смелостта да го чуе. Заслушах се. Говореше ми, но все още езикът му бе непознат за мен.
* * *
Идеята да напиша нещо за любовта се въртеше в главата ...
Има нещо уникално в есенния вятър. Загадъчно тъжен и мъдър, сякаш се опитва да каже толкова много неща на всеки, който има смелостта да го чуе. Заслушах се. Говореше ми, но все още езикът му бе непознат за мен.
* * *
Идеята да напиша нещо за любовта се въртеше в главата ...
914
Беше й трудно на майка ми, в една къща с трима мъже. Същинско изпитание за горката мама.
Та, значи, аз, брат ми (или батко) и баща ми. Шантаво си беше. Двамата млади мъже срещу стареца. Не, че беше стар, ама...
Ама аз не си спомням много добре семейните моменти. В смисъл, че той ходеше все на работа ...
Та, значи, аз, брат ми (или батко) и баща ми. Шантаво си беше. Двамата млади мъже срещу стареца. Не, че беше стар, ама...
Ама аз не си спомням много добре семейните моменти. В смисъл, че той ходеше все на работа ...
1638
2
Един ден в Рая
Габриел стоеше на един облак и умираше от скука, пак беше наказан заради непослушание. Никой не искаше да разбере младия ангел, чувстваше се толкова самотен сред висшата хармония на Рая. Всичко тук беше убийствено спокойно. На всичкото отгоре никой не го слушаше на общите събрания – к ...
Габриел стоеше на един облак и умираше от скука, пак беше наказан заради непослушание. Никой не искаше да разбере младия ангел, чувстваше се толкова самотен сред висшата хармония на Рая. Всичко тук беше убийствено спокойно. На всичкото отгоре никой не го слушаше на общите събрания – к ...
1335
1
Казваше се Пешо. След дните, прекарани заедно, Кити не спираше да мисли за него. Не се поинтересува дори Петър или Петко - важното е, че лудешката и страст вече си имаше име... Не бяха минали няколко дни, а тя изгаряше да го види отново, да я потопи пак в онова, типично негово едновременно брутално ...
2609
1
25
(По мотиви от разказ на Светлана Лажова "Свекърчо")
Седим си с дъщеря ми в кухнята и баба й минава покрай нас да си вземе нещо от хладилника. Обговорваме две-три думи, ама мило, кротко.
- Мамо, лошо! - казва дъщеря ми като излезе баба й. - Когато с баба сте в добри отношения нямам полза!
- Какво? - ...
Седим си с дъщеря ми в кухнята и баба й минава покрай нас да си вземе нещо от хладилника. Обговорваме две-три думи, ама мило, кротко.
- Мамо, лошо! - казва дъщеря ми като излезе баба й. - Когато с баба сте в добри отношения нямам полза!
- Какво? - ...
1103
9
Прозорецът в стаята на партийния секретар светеше. "Какво ли прави старият женкар?" - запита се тийнейджърът и се намръщи.
Той се приближи към малкото прозорче, стъпвайки като котка.
- ... ти не знаеш колко те обичам! - прошепна страстно партийният секретар. - Всяка нощ си в съня ми, скъпа Ана! - то ...
Той се приближи към малкото прозорче, стъпвайки като котка.
- ... ти не знаеш колко те обичам! - прошепна страстно партийният секретар. - Всяка нощ си в съня ми, скъпа Ана! - то ...
2884
6
На всички, които търсят този път!
Нека го намерят и бъдат щастливи!
Къде е слънцето? Кой скри светлината? Някак страшничко бе станало наоколо. Мрак обгръщаше всичко. Мрак затули очите и. Когато се случи това, тя бе на седем години, едно невръстно дете с хиляди мечти, живеещо във вълшебни светове. Се ...
Нека го намерят и бъдат щастливи!
Къде е слънцето? Кой скри светлината? Някак страшничко бе станало наоколо. Мрак обгръщаше всичко. Мрак затули очите и. Когато се случи това, тя бе на седем години, едно невръстно дете с хиляди мечти, живеещо във вълшебни светове. Се ...
1925
3
Телефонът звъни - смс. От нея е: "Липсваш ми много. Искам да те видя скоро:)". Замисляш се, дали да не гледаш мача или пък да си легнеш по-рано, че утре ще е тежък ден. Не, тази вечер не ти се ходи. След около седмица. Пак същото, телефонът, смс със подобен текст. Да, може и да отидеш днес. Отговаря ...
1431
8
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
