6 678 резултата
Има една такава порода хора - сурови, мъчни, с тежък характер, мълчаливи, чворести, корави.
Понякога са диви и яростни, друг път са самата нежност - Огън и лед.
Не заобикалят, не се крият, те къртят стените. Силни хора.
Това обаче е само черупка.
Тяхната същност е доброта, човечност, вярност. ...
  519 
- А, ето го и него.
- Шефе. Ще ни закараш ли на "Освобождение"?
- А, бе, ние все още сме свободни, но карай да върви. На кой номер?
- Номерът е ясен, но портфейлът ми остана в приятелката - пошегува се Ася.
- Аз пък забравих кафето си в моята - продължи шегата младият човек. ...
  690 
Влизах през прозореца на едните си чувства, точно когато вратата към другите,з а които така привързано копнеех, ми беше затръшвана в лицето.
Нямаше нищо по-сладострастно за мен от болката. Тя беше това, което ме държеше на крака, маркирайки сякаш с невидима линия пътя към изхода и след това входа къ ...
  687 
Понякога животът е страхотен. Летиш, сияеш и т.н. А понякога... Е, понякога просто е гадно. ‘’Човешко, твърде човешко’’, както би озаглавил книгата си един луд германец. Естественият начин на природата да ни кара да се развиваме чрез трудности, изпитания и страдание. Фундаментални елементи от човешк ...
  740 
Доброто започва там, където свършва останалото...
За да се радваш истински на малките и простите неща, трябва да ги държиш надалече от малките и прости хора...
Най-добрият избор е този, който Те прави по-добър...
Трябва да вярваш, че отговор съществува. Въпросът ще дойде сам...
Смъртта е просто бял ...
  1120 
О, не! Не може да бъде! Пак ли съм влюбена? За кой ли път сама се обричам на болка и сълзи? И за кой пореден път си казвам, че е било за последно и че повече няма да повторя тази грешка? За последно, до следващия път. Тогава пак ще е за последно. Един мъж, а значи толкова много и съдбата ме е завърз ...
  662 
Отново не заспивам, но не се и съпротивлявам. Намирам покой в думите, в буквите, в красивите нежно изплетени изречения, тихо нашепнати от душата.. Наслаждавах се на естетическата красота на родния език, който пълнеше сърцето ми с толкова широка гама от емоции. Отново намирам покой в тихата прохладна ...
  1070 
Скъпа птицо пред полет,
ето ни сега нас, младите врабчета...
Седим пред тебе и се усмихваме...
Тихи сме, както никога...
Не знаем какво да ти кажем... ...
  746 
Любовни пролуки
напипваш ли у хората любовните пролуки
които пречат на душите им да са еднакви
не следваш стъпките на собствените звуци
не ти е невъзможно в сътвореното да вярваш ...
  747 
Какво искаш от мен? Все още ме обичаш, така ли?
И искаш да съм щастлива? Помниш ли тази ваза?
Ако сега я счупя, няма да намериш дори парчетата,
нали?! Няма какво да се поправя. Да, каквото и
да се случи, ти винаги ще си останеш „моят (…)”! За ...
  554 
Oчакваме зората. Жадно, с трепет. Сякаш тя ще ни даде отговор на въпросите. Дори на незададените. Сякаш тя е отговорът, който искаме да чуем, сякаш тя е спасението, което очакваме. По-скоро, на което се надяваме.
Утрото е нашето спасение. Спасение от самите нас и нашите страхове. Спасение от мислите ...
  638 
Истинската пролет идва със събуждането на природата.
С упоителния мирис на люляка.
С огнено червеното на божура.
Със зелената свила на гори и поля.
Със златния дъжд, който ...
  678 
Отново е пълнолуние.
През прозореца сребърни снопчета се спускаха върху лицето на сина ми.
Това малко създание бе глътките ми въздух в дробовете. Целият ми живот. Вдъхновението върху празната страница на монитора.
,,Имате съобщение в пощата''
Разсея ме малкото пликче, примигащо на екрана. ...
  1259  24 
Помниш ли дните, когато беше влюбен в мен?
Ти беше единственият, когото обичах! Първият
мъж, в когото се влюбих! Мечтаех за един свят с теб!
Преди да се запознаем, избягвах любовта. След това
ти се появи… Като луда се привързах към теб! ...
  599 
Чувам. Виждам. Дишам.
Не чувствам нищо.
Изправям се.
Те ме гледат. Те шептят.
Има нотка на тревога в гласовете им. ...
  568 
Нервно приглаждаше брадата си, докато ме слушаше. Аз говорех и говорех през сълзи - не можех да спра! Сякаш като изрека, цялата мъка, болката ще спре. И сякаш повтарянето на събитията ще заличи спомена, оставен от тях. Не успях да привлека вниманието му нито с разказите за семейството ми, нито с раз ...
  524 
Има чувства, за които не говорим. Неща, които никога не изричаме на глас, но това не означава, че не ги изпитваме или че не ни разяждат... или че не са силни. Понякога даже адски силни и истински. Скриваме тези чувства някъде там под фалшивите усмивки, евтиния етилов алкохол, безсмислените нощи в ба ...
  3319 
Корабокрушението при островъ Антикитера, Гърция
Прѣзъ 1900-та година, по време на Великдень, два кораба на ловци на сюнгери, чиито капитанъ билъ Димитриосъ Кондосъ, пуснали котва на единъ малъкъ гръцки островъ – Антикитера. Той се намира между островъ Китера, до южния брѣгъ на Пелопонесъ, и островъ ...
  742 
Сами избираме кои да сме, всъщност все еднакви. И да си никой възможно ли е? А струва ли си да си някой? А когато никой си, нима не можеш ти да бъдеш всеки? Въпроси все без отговор, а струва ли си и да отговаряш? В този свят да си някой значи всичко, а реално те са някои с ничии лица. Прикрита същно ...
  569 
Идва ред на моята изповед. Тя е отправена към теб.. и се надявам някой ден да можеш да разбереш, осъзнаеш и оцениш всичко това.
Ще започна с двете думи, които не казвам никак лесно, които, когато изрека, това е сякаш давам сърцето си, буквално. Обичам те. Наистина те обичам, както никой друг до сега ...
  2602 
Видях го, докато чаках колежката си. Май бях и подранила, та запалих една цигара... Стоеше на не повече от метър, бръкнал в джобовете си гледаше нанякъде. Погледът му беше някак празен, озлобен. Какво ли беше преживял този младеж? Беше на не повече от 22 години, но изглеждаше някак на доста повече. ...
  1160 
В превратностите на времето, някъде във фантастичните представи, човекът-книга. Пристрастията определят дните. Личните особености и характерни черти, другарувайки с чувствата обхващат изразеното, писано слово. Слово, търсено, прозряно. Откровение, мрачна прокоба. Обособило времена, философия, наука. ...
  851 
Започвам, евентуално, дълбоко да се съмнявам съществуват ли наистина всичките тези проблеми и лоши неща, които се случват през живота на всеки един. Дали истината за това, че съдбата има много по-големи планове за нас, не е просто много добре прикрита. Убийства и кражби. Изнасилвания и наркомания. В ...
  608 
Април е странен месец, редува лятото със зима. Променлив е и непредсказуем. Напомня ми на мен самата.
Този април имам по-малко възможност да излизам и да бъда свободна. Сега като прекарвам доста време затворена вкъщи, това което много ми се е приискало е да се заровя в някоя книжарница, но не за да ...
  1076 
Снощи до късно разглеждах обяви за работа. Бях легнал с лаптопа в ръце и неусетно съм заспал. Но и в съня си продължих да чета обяви за работа. Така попаднах на следната обява: "Небесното царство набира ангели пазители". Ха!? Отворих обявата и зачетох..." Небесното царство е една от най-големите ком ...
  567 
Не ми харесва кабинетът ти. Тъмен е и мирише на мухъл.
Знам, че го избрахте, защото е на пъпа на София, ама човек като влезе в него, и му става мрачно и неуютно. Сигурно от надвисналия балкон от горния етаж. Или от буйната растителност пред прозореца. Само един от трима ви пуши, а въздуха - с нож да ...
  559 
Нямах време за Теб, но не съжалявам!
Мога и без Теб – щом се замисля за Него. Дори не се сещах за Теб, защото Той беше до мен. Никога не бих избрала Теб, въпреки че имах нужда и от... Теб. Ако ти се отдам, Той ще страда много...
Не бих се замислила и за миг, ако трябва да Го последвам, защото само с ...
  1284 
От месеци не съм писала. Сякаш вместо думи на
белият лист щях да излея душата си, написаното
щеше да стане действителност и нямаше да остане
нищо, в което да вярвам. Страхувах се, че любимият
ми щеше да остане заключен в тези страници и никога ...
  527 
Паля третата цигара. Или е осма, не знам. Спрях да ги броя. Сядам на ръба на моста и провесвам крака през парапета. Взирам се във водата. Толкова е красива! Мръсна, мътна, воняща на клозет, обаче красива. Колите зад гърба ми фучат напред-назад. Бързат за някъде. За къде? Да трупат пари, имоти, скъпи ...
  1045 
Всяка кола минава на годишен технически преглед. Проверяват ù състоянието на спирачките, фаровете, стоповете, предното, задното окачване, работата на двигателя, състава на изгорелите газове... Това всеки шофьор го знае. Мислех си, ако душата ми мине подобно на колите на годишен технически преглед, к ...
  807 
Сигурно съм хищник, помисли си Зара, докато разбъркваше кафето си. Ненужно - липсваше му захар, не понасяше сладко кафе.
Ставаше ù блудкаво, блудкаво, като киша.
Киша... и в главата ми е киша.
Не можеше да го изхвърли от там.
Тривиална история - някакъв мъж. Не е кой знае какво. Някакъв мъж, преобър ...
  1209 
Ден първи:
Днес завърших школата за архангели, със специалност "душевадец" - заедно с дипломата ми връчиха и първото назначение на Земята. Отворих го с треперещи от вълнение ръце и криле. Чия ли душа щях да извадя за начало!?... Душата на duffmckagan - някакъв наглед добродушен шишко от България. Пр ...
  639 
Тя беше момичето с най-топлите очи, момичето, което се смееше на всичко, което помагаше на хората - те ù споделяха всичко, независимо дали я познаваха, тя беше най-лъчезарният човек, който познавах; опора в живота на всеки, докоснал се до душата ù. Тя беше момичето без проблеми, момичето, за чийто ж ...
  508 
Когато дойде да ме искаш, пак ли не знаеше? Ами
когато се сгодихме, пак ли не знаеше? А когато плачех
на рамото ти, защото знаех, че в живота ти има
друга жена? Как можа да ме предадеш по толкова
долен начин? Нямаш право да плачеш! Сам си си ...
  612 
Нима всеки, който има необятно въображение е луд?
Онзи, който има талант, не може да избяга от съдбата си да пише, да тръгне по пътеката на оная луда страст, където утоляваш жаждата си, подреждайки разпилени мисли. Този безумен порив да подредим себе си, ни кара да опознаем вътрешните си светове. То ...
  742 
Подозирам, че от доста време Любовта - тази, която е имала за задачата персонално да отговаря за мен, се беше разболяла от заушка. Нали го знаете онова заболяване, при което се подуват слюнчените жлези пред ушите? То може да доведе до импотентност, но също и до загуба на слуха. Как иначе да си обясн ...
  637 
Веднъж, на един лов, излязохме една по-малка група. Всички други трябваше да се разположат на пусия, а моята задача беше да отида през няколко долчини по-нататък и там да пусна кучето.
След което и сам да вървя през гората към пусията, та ако мога и аз да подплаша някакъв дивеч към тях.
Отидох на мя ...
  637 
Денят, в който се родих, нямах нищо. В деня, в който се родих, видях Земята. Малките човечета, които търсеха смисъла на живота си, човешките въпроси и това, което ги връщаше обратно към душевната смърт, нещото, което те кара да гниеш в тялото си, което влачеш всеки ден, о, да, това беше човешката ом ...
  784 
... Много години чаках и се надявах. Мислех и премислях, търсех причина, за да простя, исках да чуя една единствена дума... или по-точно две. Търсех теб, а не парите ти... търсех сърцето ти, а не обвивката, търсех емоцията в очите ти, а не страха в гласа ти, търсех трепета в сърцето, а не камъка в г ...
  990 
И на лова на следващата година пак бях гонач. Вървях през гората и си декламирах. Наближавахме пусията. Навлязох в един букак с големи, обрасли с мъх камъни.
И един от тях толкова ми заприлича на прасе, че си помислих: този камък ако някой го види, ще си помисли, че е свиня.
А защо не очаквах, че мо ...
  710 
Предложения