Време заспало на хора забързани, 

загубили смисъла в един пълен с илюзии

свят...

Време на всеки трепет, слънчев лъч ,

миг на смях и тъга .

Всяка стъпка е в един полуживнал

свят с искри безутешни , слънца ,

облаци тежки , но крехки.

Сякаш живеем, летейки в една

черна и бяла мечта без болка ,без

радост, без усет , без чувства и миг

на тъга.

В една черна и бяла магия,

дърпаща ни в една чужда

за нас самота, ала самота

на фалша и примамлива

красота.