42 255 резултата
Каква пролет вече вън цъфти…
А като слънца момичета -
сутрин тъй рано, нагиздени,
тръгват – най-нежни, срамежливи,
с кошничките, с цветя красиви, ...
 
Боли.
Тежко боли.
Като в мрак непрогледен
сякаш се давя - не мога
да дишам. ...
  16 
Птичките в простора ще пеят,
от светлина милвани ще са очи!
Хората в хармония ще живеят,
дяволът ще бяга и ще си мълчи!
Правда свята ще стопли сърцата нам, ...
  44 
Ще дойде Пролетта. Ще се разлисти
Надеждата под преспите тъга.
Ще се стопят съмнения и липси.
Ще си проправи пътя Любовта.
Ще овдовеят всички страхове ...
  46 
Какви благородни души, безмерно чисти,
близките ми – живи, или Там отлитнали…
В тях и в приятели се взирам, помощ искам,
слава Богу – и в спомени дори откликват…
Най-безкористни, почтени и с дух тъй силен, ...
  48 
📝
Пощенска кутия и писмо.
Пътека. Пустош. Двор.
Адрес. Подател и клеймо.
Църква. Изповед. Амвон. ...
  38 
Един онемял апарат телефонен,
бавни стъпки по морския пясък,
дълъг, дъждовен, неделен следобед
и тишина, боляща до крясък.
Чаша една, на масата сложена, ...
  150  14 
Стоеше сам — със гръб към здрача,
в ръце държеше тишина.
Лицето му не молеше, не плачеше —
беше лице, а не душа.
А в мен — душата кърви без име, ...
  101 
Зимата, със ледени копита,
обикаля сгушеното село,
а виелиците, лютата й свита,
танцуват диво, като полудели.
Драска с нокти, ятагани зли, ...
  122 
Нощта разпуска черните си къдри,
потъва всичко в тишина мрак,
звездите като очите мъдри,
бдят над утихналия град.
А някъде шуми Марица ...
  88 
Губя се. Изгубих се
Не ще се намеря
Губя се. Търся се
Ще се намеря ли.
Губя се. Търсят ли ме ...
  62 
Облак плаче над цвете,
натъжен от една драма!
Отиде си невинно дете,
в сърца ни - тежка рана!
Нека душата и пази Бог, ...
  132 
Поетеса една самородна,
от малък планински градец,
дипли римички скромни
за своя поетичен кръжец.
От думи, изпрани прилежно, ...
  50 
Рисувам пролет с мисли мои.
Платното става красота!
Зелено слагам и на клони,
шумят зелените листа.
Над тях синее се небето, ...
  57 
  78 
Натрупа ми се много напоследък, месеци минават!
А изходът все е един и същ, но разминава се пред мен.
От решения грешни в моят живот все рани остават!
И май все по - често се чувствам депресирана и с мрачни мисли
Раздавам със шепи на хората любов и радост.! ...
  71 
Аз влизам в този ад непредсказуем
с объркан ум, с помръкнало лице,
животът е назад неописуем,
смъртта протяга кървави ръце.
Назад не може никой да се върне, ...
  65 
Страннико, пое вселенските пътеки,
изгуби се във мрака на нощта.
Няма те. И няма да ме топлиш вече,
не ще отвориш пътната врата.
Не си мисли, че те забравих, ...
  131 
Всички сме много начетени,
надарени с прозрения,
въпреки скромните знания,
изправени пред всякакви мнения.
Всеки е в своята идентичност, ...
  63 
Вече зелен е прозорецът,
беше до вчера хлад сив.
Пролет е, пролет е, пролет е!
Пролет, все още съм жив!
  104 
Куп книжни жерави
на стените ми
под стените ми
на полиците
сбират прах. ...
  81 
Така се случи, животът раздели ни
и всеки тръгна си по своя път.
Звездите гонихме безименни,
нозете уморени все напред вървят.
Но спомени запазихме в сърцата, ...
  188  14 
  84 
Качваш се в колата,
палиш,
усилваш музиката
и тръгваш. Караш, а не знаеш накъде.
Хванал волана ...
  89 
Чуваш ли мойта въздишка привечер,
дето потъва в мрак, тишина…
Чуваш ли шепот от спомен далечен -
шепне за светла, трептяща искра.
„Не пали свещите“ – казал Бетховен, ...
  60 
Не ме мисли, когато си отида.
Животът ми ще бъде друг.
Ще срещна самодива.
Или съседен труп.
Не ме мисли. Сега е важно ...
  128 
В последните 15 минути от залеза
разказвам на неродените си деца
за красотата на този свят,
за тъгите и радостите,
за хората , които се обичат, ...
  88 
Дребните душици са непрестанно объркани,
злословят и нищят с умовете си сбъркани.
Опити правят да бъдат значителни,
но самите пропадат в капаните мнителни.
Откровението, камшик на жестокост ...
  58 
… където Ветровете хвърлят зарове,
залози правят – на кого му стиска,
да дойде, да получи най - прекрасни дарове
и всичко друго, що добро е
и Душата му поиска. ...
  195  12 
Не можах да разбера каква е тази съдба-
обречен бях да моля, да ми я върне земята.
Това даваше смисъл на тихата ми борба
да се съберем пак, нейде в небесата.
Колко години аз чаках и за нея копнях... ...
  123 
*
Животът е спомен,
написан в хайку.
Смъртта – безкраен роман.
* ...
  107 
Като пуканка денят се пукна.
Утрото е с корона светлина.
Слънчев лъч през двори хукна.
Гълъб с крилете дава доброта.
Във водата лилиум разпъпи. ...
  95 
Мисля си за цветята, които не получих.
Мисля си за децата, които не родих.
Мисля си за розата,
която измъчих с фантазии...
Вкорених я в болката на сърцето си. ...
  89 
Още не бяхме разбрали
колко гибелно в Живота
е мъртвото вълнение.
В изкуството да хитрувам
не умеех да продавам, ...
  89 
сълзите
по миглите ми
изсъхнаха до захар
по клепките ми
днес жужат пчели ...
  109 
Безкрайна шир – звезди недостижими.
И път от стъпки – в грешки незабравени.
Руини в прах, опушени килими.
В неясен брод сълзите са удавени.
В тъгата на нощта звезди угасват ...
  177 
Да знаеш – няма да те гоня.
Не съм приготвила и клетка
нито от злато, ни от клони –
не влизаш, зная, сред решетки.
Ще се престоря на заспала, ...
  155  10 
Не отхвърляй зелената свежест!
Оня вятър сахарски ленив
обещава ту страсти, ту нежност,
а е просто нахалник бъбрив.
Нека казва, че пак те обсипва ...
  136 
на майка ми 19.03.1953-18.02. 2001
Стоя сама потънала във мрака
в прегръдките на кротка тишина.
За теб си мисля и да дойдеш чакам,
в миг да отвориш входната врата. ...
  145 
между паяжини тънки –
маймунка
гледа мрежата, притаила дъх
18.03.2025
https://www.youtube.com/watch?v=pXTIT_Nd46A Моментът, който ме вдъхнови за миниатюрата – на 3:30.
  111 
Предложения
: ??:??