9 556 резултата
Мога в мисъл и глас да сгреша,
но от древните мъдрост ме учи.
Във парите ви няма душа.
Само дух, който съвести смуче.
От сърцата ви гледа Нерон. ...
  455 
Показна тайна
Луната в облачни одежди
скрила последните надежди.
правдиво ли към всичко беше?
Вярата в безсилие звучеше. ...
  385 
Дали от възрастта си остарях
или дете душата ми остана?
Не помня миг с безгрижния си смях
през болките от всяка нова рана.
Натрупах своя бурен летопис ...
  577 
НА ВСИЧКИ КОННИЦИ
Всеки яхнал своя кон
и го шпори безпощадно
с брони, никел и клаксòн
бори чувство стадно. ...
  510 
По брулените хълмове на залеза
в дуел се срещат силни ветрове.
Сковано от невидима парализа
над тях мълчи изстрадало небе.
И в мълниите бляскави на сблъсъка ...
  770  17 
ИЗВЪН ОБХВАТ
Преситихме се
от злоба и лицемерие.
Удивихме се
от човешко недоверие. ...
  414 
Молец
във гардероб,
крадец
копае гроб...
Живот ...
  571 
Преди да се родя, не съм избирал родно място,
родителите си и родната страна,
но в сто процента съм заквасен с българското тeсто.
Изникнал съм от наши семена!
Родил съм се и раснал, в страната на тракийци, ...
  315 
Мълчи, когато шумен и себичен,
светът въздига своя Вавилон,
а гнусният, от червеи привличан,
преследва мимолетния си трон.
Реки от кръв за него ще проточи ...
  456 
Сатира за нас българите (2)
Приличаме на онзи шоп,
за Вуте "който пръст заложи".
Макар и той да не е топ...
но Вуте, страшно да изложи. ...
  335 
Налазено от хиляди бълхѝ,
изпосталяло, кучето умира.
- А какво с бълхѝте ще се случи?
- Те ще си намерят друго куче.
Кое е кучето, кои - бълхѝте, ...
  739 
(разговор с българската аристокрация)
Аз, госпожо, не съм от елита!
Нямам ценз и добри маниери.
По бунища душата ми скита
и се храни с каквото намери. ...
  536  11 
Творба - информация
Аз мислех, че съм куражлия...
За кожата си нямах страх.
Но днеска вече аз не крия,
страхувам се, че остарях! ...
  305 
Родино
Родино моя, мила и свидна,
ти си толкова горда и красива.
Моя майчице, скъпа, родна,
аз съм българка щастлива. ...
  394 
Всичко е погазено -
тишина, та смърт.
Бродят само лешояди
и кълват навръст.
Селото - оглозгано, ...
  849 
БАНАЛНА ПЕСЕН
Отлитат птиците наесен
и аз потеглих подир тях
да търся оня рай чудесен,
за който цял живот копнях. ...
  349 
Защо махленски се делим:
на фили чужди и на фоби;
и зад избраника стоим,
поддържаме го, като роби!
Заставаме зад своя "чужд" ...
  356 
Ще се боря
Притиска ме времето и ме връща
към стръмното минало на живота.
Тъжен спомен неохотно ме прегръща
оставя ме самотна и в дните сирота. ...
  454 
Пред теб стоя, о, мой човек,
написан с главна, или в скоби.
Ти властваш тук, от памтивек,
роден от демони и роби...
Палач на себе си! Зевзек! ...
  345 
Защо забравихме, кажи ми,
дъха природен на земята,
света на родните градини,
копнежа светъл на цветята?...
Кажи, защо са бетонирани ...
  287 
Как зачука тука попа*
толкова напреде?
Да не мога да закотвя
върху гредореда
знамето ни с китка есен ...
  379 
Т Е С Е Н Е А Д Ъ Т
Бог търси място за провинени...
Ада ще трябва да разширява.
Ако сте още непроменени,
не ще се скрийте в Божия Слава. ...
  499 
По улицата ходят боси
бедни деца, всяко проси.
За тях и за сираците забравяме,
само на някакви мутри се кланяме.
Отечеството ни е в опасност, ...
  385 
Все повече от туй ми става тъжно,
по-точно казано, сърцето ме боли!
Преди прекарвах дните безметежно,
но видях сняг в косата ми да завали!
Не бях се спирал, за да се огледам, ...
  276 
Аз съм вятърът, който те връща
в незабравени стари лета.
Там, където кирпичена къща
се е сгушила в пъстри цветя.
И лозницата с крехки ластуни ...
  560  14 
Огледало огромно на тавана във спалнята,
огледало на всяка стена...
Дизайнер дори за тоалетната в банята,
първо място на всяка цена...
Гримът сложен от най-добрия гримьор, ...
  585 
Конче мое! В трепети събудено!
Светлия ми порив утоли!
Вече те възсядам, изумрудено,
в утрото, при първите петли.
Пак летим към изгрева, двамината. ...
  644  17 
Живей
Морето живия обича,
мъртвия изхвърля на брега.
И всеки с охота изрича -
човекът къде е сега? ...
  364 
НЕБИТИЕ
Гъмжилото от мравки -
безразсъдно -
безропотно снове - насам-натам...
Трошици сбира... ...
  524 
СИВА РЕАЛНОСТ
Месата ти гният, народе мой,
на позорен стълб в свещена земя.
Гладът те завърза сред грозният вой
с политико-всеядната злобна ламя. ...
  535 
/откъс№1/
/ ПОЕМА/
Замисля ли се за живота
си правя изводи така:
за мен той е една Голгота, ...
  420 
Човеците с сърца големи,
аз винаги съм уважавал!
От тях аз примери съм вземал,
и фен, до края съм им ставал.
И щом ги срещна по света, ...
  320 
Прощавайте, но аз съм второкласен!
И няма да достигна до Америка...
Мнозина ще умрем - сами, в Омразия...
Злодеи ли мечтите ни застреляха?...
Светът върви напред - като "Титаник"... ...
  283 
Земя и клетва
Да бях се врекла в теб, земя,
когато стъпваха по тебе малките детски крака.
Когато раните по пръстите кървяха.
Когато се свиваше стомахът от глад. ...
  361 
Оловен мрак
(Надежда за Родината)
Омръзна ни да бъдем българите бедни,
да бъде тук животът тежък и горчив,
на континента да сме винаги последни!... ...
  412 
Съдба
Разделям те на късове големи
ирония, усмивка и любов.
редуват се в живота ми на смени,
буря, слънце, студ суров. ...
  305 
Ето - душата ми страда
за жена осакатена, млада,
че причинителят на злото
изглежда метър ще мине,
боли ме от на нея теглото, ...
  437 
Не чувам вече звънките камбани.
Не паля вече в църквата и свещ.
А виждам хора на площад събрани
със поглед мрачен, празен и зловещ.
И всеки поглед - мълния във здрача. ...
  324 
- Как ще завърши старецът на село?
- Ще го затрият циганите смело.
Ще влезе циганин
в дома му през нощта,
и с брадва “ще му угаси свещта”. ...
  713 
Генка Богданова
Самотна като кукувица
угасва бедната вдовица,
като по чудо оцеляла,
в селцето – глухо, запустяло. ...
  339 
Предложения
: ??:??