20 515 резултата
Чувствувам се призрачно размита
като пейзажите на Пол Сезан.
Една сълза търси Вселената
в колибите на африканското Хадзапи,
прескача праговете ...
  407 
Погледнах към камъка,
но не прогледнах през него.
Той бе толкова малък,
ала виждаше мен
и във мен ...
  516 
Смъртта не споменавай и веднъж
пред онзи, който всеки ден умира.
Родината ми е нашир и длъж.
Триъгълният камък на Всемира.
Възнесоха се дивите ята ...
  883  18 
Страст.
Върховният двубой.
О, тази буйна, огнена стихия!
Развява в мене парещи коси!
Препуска със замах и в орисия ...
  425 
Клепачите му лепкави светлината разтвори.
Отваря, затваря, примига във страх и говори:
Къде съм, какво става, дръпнете тези щори!
Но Господ е мъртъв
и тази гледка грозна, непосилна ...
  548 
Плачеш, защото искаш да
отмиеш всичката им омраза?
Плачеш, за да запълниш
пукнатините между тях?
Ти плачеш, за да избистриш ...
  549 
Ех, приятелю, приятелю!
Безбройни са кръговратностите човешки,
в които лутаща се нашата душа
търси радостта някъде из света.
Ех, приятелю! ...
  379 
Нощи
Понякога нощта е толкова самотна!
Танцуващ черен лебед в езеро от мрак.
Небе безлунно и беззвездно.
И безпощадна тишина... ...
  873 
Втора младост
Под очите ми осъмват сини облаци,
а в зениците се стича чернозема.
Висят над челото като стари просяци
бели преспи, сякаш откъс от поема. ...
  688 
Над мен отеква синьото небе,
забулено от дълго разстояние...
и облаците - ледени грамади,
осъдени от ветровете на изгнание.
... Живот безсмислен! - Няма сън ...
  693 
В памет на моя приятел Едоардо Денчев
Смъртта ще се разшета някой ден...
И не заради друг – заради мен!
За моето последно пиршество,
за моето последно тържество, ...
  1345 
Животът ми вирее в пясъчен часовник.
Затворник, блъскащ по отблъскващо стъкло.
Объркал времето си конник,
залепнал здраво за старинното седло.
Оградите не мога да прескачам. ...
  875 
Душата ми навярно е вълчица
и скита се сега сред пустошта,
тя вие тихомълком през нощта
и иска да намери свойта пролет...
Една лети като бездомна птица, ...
  577 
Нещо в мене ме изгаря.
Там отвътре ме дълбай.
Нещо в мозъкът човърка...
Не ми дава мира, знай.
Знам за нещо отреден съм. ...
  359 
Пеят птичките и тази сутрин.
Сякаш нищо не се е променило.
Светъл ден навън блещи
аз очите си сниших –
колко пъти съм била така – ...
  496 
Мрак скова душите.
Мрак невиждан от очите.
Той дойде с него в този час,
тук при нас.
Не се страхувай! ...
  407 
Стремглавост
05.05.2014г.
Ето ме - танцувам сама
и пак блуждаят мислите...
Чувственост - разбита, ...
  495 
Прашинка в окото,
пясък във зъбите,
камъче малко в обувката...
Помръкват челата -
на дребно излъгани, ...
  1139  18 
Глухоняма обич
Шумът от чувствата несподелени
се слива с градската среда.
И хората вървят изпепелени,
невиждащи към някаква следа. ...
  749 
Ноември – плитки небеса.
Дълбок, бакърен хребет.
В тревожно-мътни дървеса –
потайно-бистър трепет.
Ноември – низ от чудеса ...
  394 
Ти и тя сте то!
То е размножаващо се мекотело.
Вие сте различни,
като две капки вода,
които не могат да отмият ...
  511 
Сега сме само трима. Или четири.
Мълчанието, думите и аз,
оглеждаща се в диска на сърцето.
Или пък в позабравен стар компас,
затворен между рафтове от време ...
  405 
Така ми се иска да ида
на онзи свещен небосвод.
Където водата е бяла
и има вкуса на кокос.
Навярно там някой ме чака, ...
  440 
И всеки миг, във който
обмисляш бъдещето си,
убиваш част от него!
Ще трябва да се случи
Непредвиденото, ...
  802 
СВЕЩЕНИЯТ ПЛОД
Присядам близо до реката,
безгласно шептиш ми слова.
И слушам: ромол обикаля,
споделя речта си едва. ...
  1447  22 
Човек се търси цял живот
и все не се намира.
Накрая – не намерил брод
към себе си – умира.
Но въпреки че е така, ...
  465 
Помогни ми, Богородице Пресвята,
и на мен помогни!
На разсъмване, в тихата стая,
да угаснат очи!
Слушай! Дъждът ми разказва. ...
  776 
Половината от живота ни отива –
да тласкаме нагоре своя камък,
към билото, което все прикрива
на щастието трепкащия пламък.
Когато стигнем билото, разбираме, ...
  526 
И пак съм на тази измислена сцена,
създадена от разни студове...
Животът свирепо крещи във лицата,
аз крия видът си смутен...
Мечтите отново са тъжни завеси, ...
  707 
И стъпка по стъпка,
и крачка след крачка
животът ни води напред.
И тръпка след тръпка,
закачка и плачка, ...
  516 
*****
Дано да се познаят!
*****
Кацнал Бухал на дърво,
и започнал да се хвали... ...
  473 
След Големия взрви
Унитарната Чиста Душа,
попиляна на части,
се понася с космическа скорост
в различни страни, ...
  460 
Надеждата за
После
После стана Утре
Утре
Утре стана Никога ...
  537 
Сбогуване
Море съм... Не предвидих сушата.
Вградих вълните си в мозайка.
Изгубена сребриста чайка
в очите ми заспива сгушена. ...
  823 
Изгрев
Е, роди се бебето ти, майко!
Гледаш и не можеш да повярваш -
мокро жабче, сбръчкано и жалко,
рита със крачета, вдига врява. ...
  1098 
Изгубихме се в редовете на живота
като читател между страници на книга,
прочетена, но някак неразбрана
и изтълкувана в погрешната посока
със болката, че нещо не достига... ...
  723 
Сред баладични висоти
Сред звънки мисли и предели
кипи пространствената тишина,
а Слънцето до облаците бели
разбулва вековечната земя. ...
  434 
Истинската любов не се купува,
дори в изобилие да имаме пари.
Продадената – любов няма да дари,
а за нея постоянно се гласува.
С високо вдигнати ръце ...
  543 
Последният Поет не се е раждал,
защото Истината идва най-последна!
В небето на Живота липсва залез,
за който красотата е Поема...
Милиарди светила над нас догарят, ...
  927  17 
Вървял ли си през нощните треви,
когато юни е въздишка лунна?
Щурчето се превръща във очи.
И всичкото останало е струна!
Със звездните си чанове нощта ...
  613  12 
Предложения
: ??:??