42 053 резултата
Даже утре... мен да ме няма...
ще съм скрита... някъде... тук.
Откровена... До глупост ли пряма...?
Но оставих... към мен... има път.
В грешни рими, объркани строфи ...
  226  12 
Червено като безразборно разпиляни на чиния зрънца от нар. Проблясващи като гарафа вино при запалена клечка кибрит..
Червено като страна на лицето му, на която е спал доверчиво цяла нощ. С отпечатъци деликатно оставени от калъфката на мека възглавница..
Червено като следи от нейно червило по огледал ...
  121 
След полунощ
Съдбата спи и ангели сънува,
докато аз душата ѝ държа
и в мислите си като в златна люлка
нежно я издигам над света. ...
  121 
Long ago there was a powerful king,
He was generous, just and defined.
But there was on the Earth a thing
That was from him declined:
Although he loved his wife a lot, ...
  134 
В старото злато на вчерашен ден
търся утеха, но няма те с мен!
Сянка ли, спомен ли трепна с крила?
Ангел в сърцето ми вае кивот,
пише с писец бял: „Добро естъ животъ“. ...
  109 
(по Рей Бредбъри)
Вещица съм, знам една магия,
в шепите си крия чудеса.
Нощем се превръщам във стихия,
сутрин съм по-нежна от сълза. ...
  184  18 
Из сънните площади
се лута вятър тих,
пилее листопади,
рисува щрих след щрих
от есен невъзможна – ...
  136 
Once two hunters found a trail,
It looked like left from lion's paws.
Imagining the lion's nails,
They felt some fear, I suppose.
The first proceeded though his fear, ...
  103 
На среща ме покани
Дяволът
и каза ми ,
че трябва да съм точна
други също чакали . ...
  102 
Once a cat gathered all the mice
And said it goes on pilgrim mission
From now it would be kind and nice
And it would change all its nutrition.
Their forgiveness was all it needed, ...
  109 
Всяко лято тук се завръщам,
вечер паля звездите в небето
още помни ме старата къща,
още вижда в мене детето.
И отново съм с боси крачета ...
  169  13 
„И на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца.“
Евангелие от Лука
Иде слънцето над нас –
нищо, че е късна есен!
„Късна есен – ранен час!“, ...
  109 
Не мразя,
просто лазя
без чувства
из мястото пусто,
което е моя живот. ...
  121 
Морето спомени реди,
заплита им запенени
дантелени албуми,
и тайно под вълните
скрива с нежност ...
  83 
Цвете мърда на стената –
слънце, вятър и листа.
Зад пердето, зад стъклата
мержелеят се лета.
Пролетеят се брезички ...
  121 
Once a peasant decided to send
His oldest son to bring some wood.
The peasant showed the forest end
And taught his son for his own good
To take an axe and the old cart ...
  125 
Кътче вълшебно ми дари есента
с пейка, слънце и дюли уханни,
с кехлибарено грозде и цветни листа,
с хризантеми, светлината събрали.
През клоните пъстри, протегна лъчи ...
  172  10 
Отрупан с цветове е здрачът –
градът запалва светлини,
лукаво мами минувачи:
„Не стой зад къщните стени,
излез на въздух, погледни – ...
  134 
Другата страна на стената
“От другата страна на стената ?”
Тук стои вързан бял кон.
Бял кон с освободени очи.
Има прах, шум деца и мухи по земята. ...
  69 
Поскърцва вехтата каруца
край килнатия, прашен плет.
Кобилата с взор сведен куца –
мъгла, униние навред.
Млад – каруцарят, с черна шапка ...
  274 
Крадци крадат ме всеки божи ден.
Безбожници.
Всичко крадат: песните, дрехите,
коня с каруцата, пътищата, земята,
водата и занаята. ...
  68 
Зад ъгъл на уличка тиха
стаила се, чака депресия.
Макар недовършила стѝха,
извика ме за фотосесия.
Октомври довя я с листата ...
  168 
Посвещавам на майка ми
и на светлата памет на баща ми
Потрепна синият воал,
покрил върха на планината.
Над хълма в риган прегорял ...
  261  27 
Легнах снощи,
във сълзи,
причинени от снимки стари.
Колко нощи,
колко дни ...
  114 
It
Its answers are so much in details,
It's capable to do all our tasks.
It makes the best in services and sales,
Imprudent questions it would never ask
It leads statistics of all our searches ...
  137 
Изтече времето ти с мене
като дъждовен плач в олука.
Нима сме вече примирени
и праведна скова ни скука?
Защо не мога да протегна ...
  149 
Децата са нашите будители!
Те от край време са най-мъдрите ни учители!
Вместо тях да възпитаваме, себе си трябва повече да изкусуряваме.
Децата най-верните другари, най-будните мъдреци - те даряват ни неизбужни тревоги и най-светли дни.
Будител най-голям е всяко дете! ...
  115 
Събудих се! Нищо, че навън е още тъмно.
Наоколо аз виждам вече светлите лъчи.
Обединени заедно будители сме! Светим!
Човеко! Събуди се! Започни да светиш ти!
  90 
Да си го кажем честно
и аз не съм прекрасна ,
ама и вие не сте ,
точно обратното е .
То моите слабости ...
  244 
Изпратена съм свише -
за изпитание.
Валя поройно върху теб.
Не беше просто дъжд -
калта се молеше ...
  166 
Достигнах до края на мрака.
Не бе ли той всъщност безкрай?
Не ме ли накара да чакам
в градината Земния рай?
Отхапах от ябълка дива - ...
  137 
Once a jester wanted to expose
In front of the almighty king of land
The hidden thoughts of those, who are supposed
With their loyalty to outstand.
The king hid himself from the sights, ...
  178 
Спуска се вън нощта студена
над града печален и самотен
и пенсионерка бедна, натъжена
спира се до човек многоимотен.
Казва му:"Дай малко, чадо, ...
  171 
На малкия ми син Боби
Весел гълъб появи се
във очите чисти на детето.
То се втурна, на юздите
скъса дните, литна - ето: ...
  115 
I wonder if it was you that was afraid
of the light
Or the light in you has completely faded
You chose chaos amongst the fight
And the fields of fire you've created ...
  155 
Прегаря живота, есенен лист, полюшван от вятъра…
Душата - цялата в белези все още търси себе си,
кървави трънчета дълбоко в нея забити изтръгва
и дири зàвет, слънчево място, да поспре, да се стопли.
Сред лабиринти от страсти и чувства, от болки, нерадост, ...
  270  11 
Комета в сноп от светлина
покрай земята мина.
Но там не бях, не бях,
и да я видя се разминах.
Не видях небесна светлина, ...
  92 
Те са ѝ едничкото имане.
От сърце ги дава, не тъжи.
В този свят, обръгнал на лъжи,
нещо и след нея да остане.
Колко нощи, на кълбенце свита, ...
  111 
Вървя по моята ранна есен
с уморени крачки в дъжда.
Нима животът е така лесен?
Нима любовта хваща ръжда?
В косите с пожълтели листа, ...
  187  10 
И се отказах да блестя ,
защото блясъкът ми дразнел .
Приемах сивотата на деня ,
общувах с хора без души ,
със хора празни . ...
  94 
Предложения
: ??:??