42 108 резултата
Като крадец не искам да надничам...
Завесата е спусната и тихо
на чакане аз дните си обричам.
На сцената, отвъд, сега е лихо -
като крадец не искам да надничам. ...
  1090 
На моята прекрасна дъщеря.
На моето завършено творение.
За всяка малка, кактусна сълза,
пролята от виновно отчаяние.
За всяка болка свита във юмрук, ...
  1036 
Стъпвам бавно –
по стълбица слизам,
(а дали пък не качвам върха?)
Откак родих се
по малко умирам. ...
  404  22 
Зачева вечерта.
Чашата е празна,
но космодрум не е –
разхвърляни са мигове...
и не, не търся бисери, ...
  374 
Виждам се в онова,
от което винаги бягам.
Вероятно ми е съдба.
Не ще я надбягам.
Всъщност й вярвам, ...
  487 
***
На улицата вишните презряха
и тихо зашепнаха листата в самота.
Лъчите есенни за сетен път огряха
потъналата в цветност тишина.
Нахлу вечерницата неудържимо ...
  255 
Стрелата ти е плам, с вълшебен връх
и мигом в моето сърце прониква.
Дори не чул и полета й в лъх,
а ето и душата те обиква.
И мигом в моето сърце прониква ...
  550 
Разказват, в древни времена,
живяла Ева сам сама,
сред блясъка на райския разкош,
за огнен ден копняла всяка нощ.
Била тя млада и красива, ...
  652 
Боже, тъмен, неморален е светът!
Към бездната води неговият път!
Пази ни от такива грешни хора,
докога ще търпим злото и позора,
пази достойнството на тези деца, ...
  539 
Не бих оставил словото да мръзне
в забравата на зимата, отвън.
От моето сърце не ще откъсне
мълчанието влюбеният звън.
И в блянове, в химери и във сън ...
  867 
Исках нещо малотрайно,
мигът да стане малко шик
и във мрежата случайно
срещнах аз примамлив ник.
Пратих поздравче и май ...
  371 
Страданието изисква самота.
Егоистично те затваря в себе си -
нехаеш как развива се света,
но тежестта му цяла е на раменете ти.
Не търси лек, но носи облекчение, ...
  399 
В очите й пътуват дъждове
и съхне сол по кожите им вехти.
Поронени листенца две по две
под крехкото мушкато сторват цвете.
Насипан сняг в косите й навек, ...
  1230  14  18 
***
розовите пръсти
на зората – меки,
като ръка на дете
спомен за захарен памук ...
  1108 
Спи, мила, спи –
аз няма да те будя.
Не спира този дъжд.
Мърмори по стъклата,
а мен ми се мълчи. ...
  1231  10 
Боите ми открадна Есента
и смеси ги със вятъра суров,
и после ги разпръска по листа,
и по цветята, просто без любов.
И четката ми днес осиротя, ...
  582 
Страхотно е да се събудиш сутрин
в прегръдка на любимия ти мъж
и детска глъч да те засипе
преди да се прокрадне слънчев лъч!
Страхотно е да тичаш боса, ...
  1078 
В рана утрин с изгрев - алено червен
изгрява слънцето над заскрежената
надежда...денят ще бъде мирен и добър
надеждата заскрежените крила разперва.
Полита волно над света, с мир, любов ...
  1171  10 
Декемврийска киша,
живеем по график,
почти не се диша
в този делничен трафик.
Планирани срещи, ...
  646 
Понякога с вълшебната ти същност
се срещам в пъстри, звездни измерения
и в съчетание с ефирна външност
танцува твоят дух към просветления.
Омайващо усмихваш се... В очите ...
  1031  11 
Земята плаче,
когато си тъжна.
Плаче небето със сълзи от сняг.
И стене гората. Вие морето.
Когато си тъжна свлича се бряг. ...
  559 
> Виждам те във къс от старо огледало.
>
> В книгата, която дочитам призори.
>
> В лятото морето солено приласкало, ...
  469 
Аз в този свят съм закъснял,
за следващият подраних.
Макар и в теб любов познал
аз в този свят съм закъснял.
И не напразно плам отдал ...
  838 
Пазителката на квартала
От няколко дни не е яла
Спи навън върху купчина шума
И скоро не е чувала добра дума
Полайва приятелски по някой минаващ ...
  410 
Най - кратката пътека е декември.
По нея тайно детството се връща.
Топят се спомените заскрежени
на капчици в очите и... възкръсва
магията на Коледната вечер! ...
  1058 
Най-вярваща съм след предателство,
когато вадя нож от раната
с пръстите си отмалели.
Най-открита съм след приятелство,
когато отчуждени станем ...
  234 
Просто... днес съм много стар,
не ми достига одеало
и губи зимата ми чар,
и бялото е... избеляло.
Вървя, провлачвайки крака ...
  694 
Щурчо съм, спиране няма!
Целувам снежинки, ами -
мъничка, пухче, голяма,
пък, тази - със сини очи...
  372 
Извинявай, че пиша така, както знам.
Съжалявам, но точно това не завърших
и редактори нямам, сама бера срам
стихосбирки ли, имам си няколко... дръжки!
От Луната ми идва неземния хаос, ...
  630  15 
В душата си пазя светлината
на звездната си същност
и няма нищо, че времето
мрежите отровни си намята
в клетка ме поставя ...
  496 
Наваля сняг, прегърна ни в бяло
и е мека, красива, и приказна зима.
До теб е уютно, сърцето е цяло,
носиш топлината на пламък в камина.
Усмивка прокрадва се и сгрява лицето. ...
  884  13 
И с любовта, която от хората остава,
ще храня Господ,
всяка Негова представа
как се обича,
дарява и дели... ...
  500 
Тя е ослепително красива
във феерична рокля с цветовете на дъгата,
слънчев плащ раменете й обвива,
диамантена корона краси й главата.
Седи в трон от чисто злато, ...
  521 
Минах покрай една река замръзнала, цялата бяла.
Пътеката към нея поръсена със сняг, метна черното
си одеяло. Стопли ме. Изплаках. Всички снежинки се
вляха в тази река и по нея поникна зелена трева.
Минах покрай едно дърво, с величествена бяла ...
  544 
Вървим сега по стъпките на зимата
и сякаш студ сковава ни душите.
От цветно, в бяло се мени картината,
а пламъкът в огнището ни топли дните.
Пропуква бъдникът, дарява светлина, ...
  1400  24 
Чудната приказка има коминче и пуши.
Тя ще се сбъдне, за нея се труди с любов
старецът с роба червена и дълги ботуши.
Господ с десницата своя е дал благослов.
Злото заточил завинаги в ледния замък, ...
  1331  22 
Какво се крие зад реалността?
И в Космоса дали сме само ние?
От малка любознателна раста,
все търся отговори да открия.
Обхождам с поглед хоризонта син, ...
  1247  15 
Пращят дръвцата, шепне старата камина,
капаче вдига малко чайниче за миг,
разказват пламъците как във век отминал,
се влюбил храбрият, оловният войник.
Той бил без крак, кален сред битки ветеран и, ...
  744 
Едно перце от гълъб долетя.
Скри се в ъгълчето на перваза.
Скръцна входната врата.
Капчукът пусна пара.
Вятърът с разперени криле отлетя високо. ...
  584 
Тази нощ съвсем не бе спокойна,
вятърът надуваше кавал,
а дъждът, пробил небесна стомна
пълнеше свещения граал
на земята. Зимата се смръщи, ...
  302  12 
Предложения
: ??:??