3 943 резултата
Търпиш, търпиш, но чашата прелива.
Мълчиш, мълчиш но гневът в теб отново се надига.
И за миг изпълва твоята душа с цялата омраза на света.
И ти се ще с цяло гърло да крещиш и навред омраза да садиш.
Но казваш "Не", няма да съм като тях. ...
  536 
Накъде така, дори без чантичка в ръка?
Къде отидохте сега, защо оставихте ни тук, така?
Плачем ний и молим се, скърбим.
В съня си искам да ви срещна и нещо мъничко да ви прошепна, нещо малко но значимо, едно "Обичам те" неповторимо.
Колко тиха бе сега нощта, сякъш и тя потънала в тъга. ...
  486 
Къде си ти, Звездице Витлеемска!
Защо не светиш на тази тъжна Пасха!
Вечерят идните Апостоли.
Тринадесет дихания и само две ръце,
които разчупват хляба на бъдещето... ...
  495 
Черното небе отвори се и взе ви!
Остави ни сами, остави ни сами да плачем, потънали в безброй сълзи.
Отново спускам черното перде, отново мъка загрози това небе.
Знаем вече, двама сте поне!
  635 
Да живееш, когато си на дъното,
да преживяваш, когато си най-зле,
да обичаш, когато си мразен,
но да се чувстваш добре!
Да тичаш, когато си уморен, ...
  1538 
Издухвам си носа,
отварям Гугъл,
пиша:
Колко бутилки с монтажна пяна
да запълня една междуребрена яма? ...
  452 
Когато си в борова гора, а не усещаш
присъствието на Бог,
когато астралния ти близнак се губи
някъде из лабиринтите
на космоса, ...
  875 
Някой изпра с мен
душата си –
вече е чистичко
и ухае на хубаво.
В снега – ...
  480 
Аз ли съм или не съм –
така тананикаше
някаква песен.
Някакъв отворен прозорец
развяваше скъсано ...
  374 
Прощавам си,
че разсипах морето
извън бреговете
на очите ти,
че всяка крачка ...
  581 
сит в глада
енергичен в умората
щастлив в непостигнатото
освободен в заробващото
социален в самотата ...
  908 
Жената в мен остана мъничко момиче,
запази всеки трепет, всеки светъл спомен
не изостави мъничкото златно птиче
на вярата в доброто из света огромен.
Жената в мен е като просякиня, ...
  624  17 
Да бъдеш или не, това, което си? Ами какво, ако то не се вписва със стандартите? Проблемът не е, че не можеш да приемеш себе си. Проблемът е, че всеки от нас израства с твърди убеждения, с възпитание, дадено му от родителите, базирано на вярванията, които са вкоренени в тях. Какво ако тези вярвания ...
  506 
"Самотата ще те убие"
Нима?
Вярваш ли истински в това?
Самотата, драги,
е единствената избава ...
  573 
Когато жените не умееха да обичат,
все още нямаше тайни.
Планините бяха от памук,
трудни за катерене.
Ветровете шиеха къщички ...
  731  13 
280
Сред
тълпа от
ръце и
погледи,
и ругатни ...
  672 
Като издъхне сънят,
ще му направим аутопсия
и по спомените за него
в очите
ще оценим нещата, ...
  628  13 
След питиетата, които разменихме
опияняващо е в мен дълбокото,
но чувствата си подредихме...
И нетърпимо ще е и жестоко
да ме отхвърлиш…неопитана… ...
  871  12  13 
Колажи от лъчи
прозират измислено
над плътна водна завивка,
изсипваща облачните си
намерения в кални дюшеци, ...
  908 
Животът и смъртта
са абстрактни понятия.
Имам шепа познайници
- дишащи хора,
които отвътре ...
  576 
Свири, гайдарю, свири!
Свири, нищо че не
разбират твойта песен.
Свири, аз ще слушам,
недей да спираш твойта песен.
  506 
Сърцето ти е къща на ужасите,
пред вратата му надпис:
„На своя отговорност влизайте”,
вътре е пълно с призраци
на предишните ти възлюбени, ...
  702 
Път, трън, рана,
не зная що стана.
Гръб, лице, тояга,
напомня ми за баба Яга.
Виждам, чувствам и ухая, ...
  630 
Да се завърнеш в детството щастливо
е мечта на всеки зрял човек,
да обърнеш времето ни диво,
да останеш там за дълъг век.
Да усетиш пак безгрижието леко, ...
  1210 
Виждам тъгата,
скрита дълбоко в очите, в огледалото,
прикритите несъвършенства по тялото.
Виждам истината в детската невинност,
виждам и добротата в нейната първичност. ...
  1228 
Загледан все в безкрая аз се питам,
Колко е това време?
Кому е нужно?
Как да го наричам?
Време ли е или нещо друго, ...
  702 
Понякога умирам, понякога живея.
Мога и да дишам, мога да копнея.
Мога да умувам, мога да заспя.
Мога и да мразя, познал съм също Любовта.
Но във Твойта сянка съществувам ...
  773 
Свободата ме убива,
свободата ми тежи – не е искрена и мила,
носи ми бледозелени, лунени сълзи
В свободата си прегракнал,
в свободата си смутен, ...
  694 
През прозорците грее,
а тази тъмна стая
бива превземана от спомените,
когато усещахме, че сме покорили света.
Бяхме неопитни, ...
  473 
От толкова много удари в гръб
не зная още как съм цяла...
Но въпреки болката - вървя
и душата ще опазя бяла.
Боли ме, че дори луната ...
  706  11 
> Къде са границите и къде е краят
>
> на чувството, достойнството, честта?!
>
> Мариана Бусарова ...
  1166 
Протегнах към тебе ръка
С пръстите си исках твоите да уловя
Две длани преплетени са като крила
Докоснах те плахо: едва-едва
Повярвах... ...
  581 
Като Любовта няма друга сила във света.
Любовта премахва тежестта от сърцето
и го прави по леко от перцето.
Любовта хармонията носи,
прекрасната и дреха никога не ще се износи. ...
  680 
Във вторник
исках да танцувам
сряда е ден за целуване
по средата на мисълта
и в края на действието ...
  814 
Ето тук съм
още жив съм
от любови оглупял
вече малко остарял.
Тук съм ...
  829 
Като преживяла катастрофа
отново зад волана,
като избягала ешафода
пред магазин за въжета,
като бивш алкохолик ...
  814 
Тих е моя живот, като закъсняваща железница, късно.
В буря на много слънца, зелен с разпилени листа
Длани докосващи, ужасяващо невръстно.
Тръпки полазващи, познато като бистра вода.
Неразбиращи погледи, откъсващи мигове на истина. ...
  429 
Харесвам те такъв –
прикрит, ревнив и мрачен.
Харесвам те,
когато си студен и груб,
когато скришно плачеш. ...
  690 
​​​​​​Имам чувството, че не се получи както исках...
​​​​​
  836 
Хайде всички заедно със мен
да се усмихнем на този хубав и прекрасен ден.
Да запеем песен от сърце
да се хванем за ръце.
Да си кажем колко сме красиви, да покажем любовта ...
  870 
Предложения
: ??:??