249 025 резултата
страхуваш се да не бъдеш наранена
страхуваш се от ръката студена
страхуваш се от поглед като камък
страхуваш се от ледения замък
не се страхувай, любовта е красива ...
  745 
Костенурката
Бавно ходи баба костенурка,
щото носи на гърба къщурка.
Тя във къщи никой не приема,
че е много, много изморена. ...
  1056 
Песента на сърцето
"Тежко, тежко, вино дайте!" –
казал някога поетът.
Чуйте всички и узнайте:
Тя открадна ми сърцето! ...
  742  11 
Вървеше той самотен в мрака
и питаше: - Къде сгреших?
Поспря се, мъничко почака
и пак пое по пътя, тих.
А спомените в него се разхождат, ...
  714  14 
Безоблачно мълчание
тече във вените на тъгата,
а старото изстрадано познание
се усмихва в нозете на съдбата.
И когато сутрин прогледна, ...
  841 
От балкона ми се чуваха трамваите,
приковани към металните си прежди,
а кънтенето надничаше във стаите,
преоблечени в нощните одежди.
От балкона ми се виждаха улиците ...
  799 
Обичам те,
спри и ме погледни!
Виж ме,
защото това са последните ми дни!
Лежа и вехна, ...
  1176 
Белонога,на пръсти стъпва утринта,
разрошила перчема на лехите цветни,
прокарала ръце по росните чела,
с усмивка поздравява ги.Суетни,
колоритни,със засмени личица, ...
  786  12 
Животът, казват, свършвал със смърт.
Нямало никакво друго решение.
От край-време така е устроен светът-
факт, неподлежащ на съмнение.
Денят, казват също така, умирал с нощта. ...
  1156  11 
След ураган, връхлетял ни изведнаж,
останахме дърво без корен-
обрулено и унищожено.
на него не остана лист,
дори и малко зрънце от плода му . ...
  765 
Някога ще бъде само спомен
дните гдето с тебе имаме
Някога минутите неволни
ще се връщат в мислите със сълзи
Някога ще бъде спомен само ...
  705 
Нещо се срива
Градено с години
Нещо изгнива
Далечно,незримо
Бавно изгасва ...
  1039 
Не мога да опиша как боли !
Сърцето ми във лед е то сковано
и няма никога да може да тупти,
както от любов е то туптяло !
Във вените,кръвта не иска да тече! ...
  914 
Мрак
и пустота...
Една звезда без блясък
Стон и Самота...
Едно сърце в рани ...
  768 
Но аз помня...
Синята връзка
и червената
кръв,
която ни набивахте в ...
  1044  17 
Бавно...
познато пристигам
при теб.
Миг подир стъпка
и ето... ...
  867  14 
Около кръга
Монотонно
Подпалени криле
Навлизат в дробовете ми
Като в джобове ...
  633 
  644 
Чуй как се полюшва звука
От тази китара
Как брои тоновете вятъра
И как почти ни няма
Защото трябва да е пусто ...
  684 
удари нашият час,
птиците надушиха това,
с алкохол бе залята и тази улица,
пяни младежи ,
бягаха голи, ...
  635 
той избяга от
среднощното клане.
вече беше свободен
дъх стоманено леден
в неговия врат се втриваше. ...
  642 
Странен град
със странни хора,
със странен сняг,
със странни кучета,
със странен аз. ...
  646 
Потърси ме в сутрeшната роса,
в която всеки ден се галят твоите сетива.
Ранно утро е, приятно ти е, макар да изпитваш студенина,
но това мога да ти го простя...
Потърси ме в дъха на лято, ...
  935 
Защо?
Не се наситиха…Тялото ми
все да го обсебват.
Ръцете ми да връзват.
Назад да ги извиват. ...
  975  14 
Толкова бе "лесно" там - в ъгъла свита на кълбо за теб да страдам, а ти да нехаеш, да се радваш, не оцени, какво за тебе правех - себе си докрай раздавах и пак от себе си се отричах, ако се налагше - за да е всичко както трябва, за да е "по мед и масло". В душата тежък камък ти ми сложи, закотви ме ...
  625 
С теб се чувствам толкова сама,
А в мен душата леденее,
Мираж ли се оказа любовтта?
Обичам те, очите плачат -
Така ли ще бъде до края? ...
  592 
Аз не мога да мразя- това чувство убива бавно, но сигурно душата. Аз не мога да съм горда, затова ме тъпчат често, за човек не ме признават... Аз не съм егоистка, затова на другите давам - предимство в магазина или във влака... Аз не мога да бъда критична, /освен към себе си, разбира се/, а мен ме к ...
  744 
Дишам вече все по-трудно И мисля си - дошъл е края... Мечтая "напук", дерзая, В очите ти да се позная - същата. От страха да избягам, Че вече късно е да сме двама И любовта възможна да направя, Така, че всичко лошо да забравя. Е, трудно би било пак в тебе да повярвам...
  620 
Звезден път
Само момиче гледа жълтата луна,
пролива поредна кървава сълза..
Потъва и се спира в тишина,
а плува в дълбоката река ...
  803 
Той я чакаше и тази вечер...
Потропваше нервно с крак,
но не знаеше, че е обречен
да не целува устните и пак.
Към виното с ръка посегна, ...
  876  13 
Последен спомен тук ще ти напиша,
върху купчина измачкани листа:
приятелството ни във нея вече диша,
затворено в мастилена следа.
Да, помня светлото ни време ...
  948 
Аз искам да ти вярвам, златоока есен,
владетелко на дъжд и на мъгла,
че усмивката ти ведра
ще грее вечно над света.
Листопадът в цветен вихър ...
  1337 
Един решил да бъде Господ,
а другият отвърнал: - Бог съм аз.
И в своята лудешка надпревара,
не чували измъчения хорски глас.
Изправили се хора срещу хора, ...
  695  20 
Душата ми прегазва небесата
и хуква някъде след вените на вятъра.
Увисва, срязана на две, луната,
като завеси на театър.
Нощта на декорираната сцена ...
  664 
Залезът разплака боговете
и видях
как слънчев лъч се счупи в тротоара...
Прозорците от блясък ослепяха,
дъждът се сля с червени светофари... - ...
  788 
Аз идвам като огнена орлица,
от пламъка си цяла изтъкана.
Една могъща, неразбрана жрица,
понесла на крилете си вулкани...
И пак ще пеят пламъци край мене, ...
  1517 
Листа шарени
и бузи алени,
и вятър студен,
който шава около мен -
есенен ден, ...
  805 
Красиво е... Най-синьото небе милувката си топла ни дарява, косите на брезите позлатени разпуснати са в трепет и очакване... В душите ни е тихо, като в храм. В очите ти се виждам отразена – красива ли съм, като есента, от слънце и от нежност сътворена? Земята още диша с топла гръд от тежък плод и дъ ...
  584  10 
Неизбежно
Получаваме си уроци –
до втръсване,
докато научим това,
което съдбата е кодирала в тях. ...
  672  14 
Загърбих
и поезия и проза.
Ежедневието
изяжда времето ми.
Кръвожадна богомолка, ...
  775 
Предложения
: ??:??