3 079 резултата
По сцените ми
много се изплакаха,
а ти бе режисиран
да се смееш.
Часовниците ...
  784 
Седнала сама в нощта прекрасна
девойка обречена на лъжа,
тя пее своята песен за любовта,
тъжна и до болка позната...
Животът редом до нея пише стихове, а тя ги пее, ...
  788 
Не на един се е налагало
гръб да обръща на миналото
и после пак да се завръща.
С бягството докъде я докара?
Край, митница, бариера, ...
  889 
... Из дневника на един луд
Ужасени парченца от мъртво време,
страховити в своята живост,
болезнени поради своята преходност,
разпокъсаността и безизходицата си... ...
  1464 
Аз съм творец на фалш и гротеск.
Нямало е момент, в който да не
разрушавам красотата. Това е протест
срещу баналността, разберете поне,
че съвършенността не е ценна, ...
  658 
Ще те понося още много в себе си
със спомен за красива песен.
По устните ми сетне ще замлъкне
неказаното в стих във късна есен.
Ще пазя още в тънкото мълчание ...
  860  25 
Беше сън, беше рай,
беше скъпоценност и наслада.
Беше топящо и сладко като пай.
Беше неочаквана награда.
Беше летяща пеперуда, ...
  1167 
КОГАТО МЕН МЕ НЯМА
Те ще ме потопят в снега,
те ще обърнат ръце обратно
и ще сложат корона на главата ми...
Когато мен ме няма. ...
  1777 
"Откровения" е рай
В сайта аз попаднах
в нов и чуден свят.
Там няма злоба, завист,
на обич е богат. ...
  640 
Любовта е опряла студения си
метален пистолет в сърцето ми.
Не ме заплашва, а се налага.
Като черен тиранин ме натиска
към стените на тялото ти, ...
  1280 
Някой ден ще се събудиш
и аз няма да съм до теб.
Сигурно ще плачеш, знам,
но аз нищо не ще направя.
Ще се престоря, че нищо няма ...
  780 
***
Стенание
Мрак. Вълнение. И страх.
Звук. Искра проблясва. Трясък.
Остър писък. Тишина. ...
  1154 
Подгонени от вятъра мисли.
Мирис на зелени водорасли,
подронен пясък под краката
и кацнал гларус върху рамото на лятото.
Безумната логичност на нещата, ...
  1087 
Неспособности
Мога да пиша
само за любов.
Мога да дишам
само в бял стих. ...
  981 
Зима е
и всичко пак е бяло,
магично и насищащо, и вяло.
Красиво е, и тихо, и спокойно,
приятно, нежно, от студа усойно. ...
  1919  15 
Отново се давя в дим...
Даже едвам виждам бутилката с неясен произход,
която се търкаля по пода.
И тъй като в празната задушна стая
няма прозорец, който да отворя, ...
  966 
Вървя по пътеката на самотата и знам,
че няма край тя.
Не виждам хора - само силуети,
не чувствам болка - вкочани се моята душа.
Стъпвам, без да оставам следи, ...
  658 
Връщаш се да вземеш последния ми дъх,
но не очакваше, че от мене вече нищо не остана -
само няколко атрофирали мечти и едно
парализирано сърце.
В мене бушува море от болка ...
  751 
Начало
Всичко красиво трябва да умре,
бе казал някога един поет.
Да, наистина, светът не е това, което очаквахме.
Грижим се за празните си домове ...
  565 
Смъртта е винаги внезапна
и е нелепа като смърт,
поколеба се и не капна
сълзата, тръгнала на път.
Поколеба се и се върна, ...
  965 
Intuition
Не знам къде съм.
Нито как се казвам.
Там съм,
където избухват звезди. ...
  1547 
Към ласките
не съм ти безразлична
и ме побърква
оня луд копнеж,
когато със финес ...
  975  41 
Хризантеми
Цъфтят хризантеми,
есенни цветя,
червени, жълти, бели,
букет от красота. ...
  3546 
Виж гнойните рани
по цялото ми тяло,
изсъхналите разкривени крайници,
сякаш са кукли на конци,
дърпани от смахнат кукловод. ...
  752 
В лилавите пясъчни тайни
на сенките
прикрити от плътната липса
на светлото
откривах косите със цвят ...
  851 
Като камикадзе в живота си се движех.
Не признавах думи: НЕ, НЯМА и НЕ МОГА.
Живях, за да искам, а после настървено след мечтите си да тичам.
Склонна бях да се самобичувам до ненормална за човека степен.
Но знаех крайната си цел. ...
  517 
Сълзата ми безмълвна
върху думите ти капна.
Дали езикът на сърцето ти солта усети...
  1004 
Мислиш, че ми е лесно?
Мислиш, че не знам какво ти е?
Наистина знам какво ти е, знам как
ми вярваше, знам как правеше всичко за мен!
Знам колко доверие ми бе гласувал, а аз те ...
  1111 
Прокудихме си свидните поети,
да църкат като мишки
във кибритени кутийки,
да, вярно, че душата хляб не иска,
но сърцето? ...
  1021 
Самотник в нощта по тъмните улици скита,
пътеводна звезда той дири -
щастие нейде да открие.
Самотен и тъжен,
живота чужд наблюдава... ...
  690 
Пристъпвам плахо в тази стая.
Тежък въздух сетивата ми души.
Предметите край мен са, но
чувствам, че в пространството витая.
Уж наясно съм коя съм, ала ...
  533 
Равновесието губя
Циганка стара
гледа на ръка,
по линии извити
гадае тя съдба. ...
  620 
Ще умра за теб.
Искам да умра за теб.
Дори за да те усещам...
Да знам, че си моя.
Ще плача за теб. ...
  1415 
***
Още малко и... ще стигна Слънцето.
Почти докосвам фините органзени лъчи с ръце.
А там, от мекото си облачно кресло,
Слънцето намига на малкото размазано човече,
протегнало ръце към него. ...
  788 
Аз търся времето, в което сме общували,
в което сме разисквали нещата, това,
в което ние сме жадували,
за това, където е горяла любовта.
Но всеки път, пак, се повтаря, първо ...
  1553  10 
Вълните си играят и ме викат
приятели или предатели...
Вълните си игратя и ме викат
към синята мечта или към смъртта
Слънцето ме гали и ме пари... ...
  1235 
Днес листата са безкрайно мълчаливи.
А от думи даже няма нужда -
поглед впит им стига, за да разберат, че вятърът се кани да ги изостави.
Идва да открадне своето последно „сбогом".
Обеща да им изпрати ...
  1521 
Изгревът закъсня,
още по-красиво
от предишния...
Тъмните ни страни
избледняват на светлото. ...
  822 
Един въпрос
Как ще се почувстваш ти,
ако усетиш острието на
предателството в гърба си,
ако всичко, за което ти ...
  626 
Времето минава...
Още преди да те срещна, знаех,
че ще дойде ден и ти ще (ме) изоставиш.
Не знам кога ще бъде - но ще бъде скоро.
Ах, как не искам да идва този ден... ...
  790 
Предложения
: ??:??