Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3 244 резултата
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го:
– Какво ти е?
Въздъхна тежко и наведе глава:
– Тухларят иска слънце, градинарят – дъжд. На кого да угодя?
Казах Му: ...
– Какво ти е?
Въздъхна тежко и наведе глава:
– Тухларят иска слънце, градинарят – дъжд. На кого да угодя?
Казах Му: ...
3081
13
10
Много често в живота ми се случват събития за които нямам обяснение...По някой път дори си задавам въпроса "Защо трябва да преминавам през тези преживявания?"
Но също така вярвам че всяко едно нещо се случва поради определена причина, която аз по някой път не мога да видя и осъзная в момента.
Тази п ...
Но също така вярвам че всяко едно нещо се случва поради определена причина, която аз по някой път не мога да видя и осъзная в момента.
Тази п ...
4758
12
11
2599
6
6
"Тази вечер жена му избяга -
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!..."
Из стихотворението "Ребро над сърцето" ...
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!..."
Из стихотворението "Ребро над сърцето" ...
1408
16
35
3320
11
11
1637
9
7
От сквернотата на живота неопазена,
преследвах щастието… Исках да го хвана!
Свистеше ласото… Но щракваше капанът.
И все на дявола робиня се оказвах…
А как мечтаех да съм чиста като тебе! ...
преследвах щастието… Исках да го хвана!
Свистеше ласото… Но щракваше капанът.
И все на дявола робиня се оказвах…
А как мечтаех да съм чиста като тебе! ...
1101
15
32
Когато те обичах – беше пак
такава бяла, снежнобяла зима...
Навън прехвърчаше измислен сняг.
А аз почти не вярвах... че те има.
Топеше се под стъпките ни – тих... ...
такава бяла, снежнобяла зима...
Навън прехвърчаше измислен сняг.
А аз почти не вярвах... че те има.
Топеше се под стъпките ни – тих... ...
2915
31
26
Тази вечер жена му избяга -
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!
Тя не знаеше сладките приказки - ...
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!
Тя не знаеше сладките приказки - ...
3699
37
57
2196
3
3
1174
6
7
999
4
4
Посади ни в полета от вяра.
Няма плевел и няма поквара
за израснала в стройна редица
и от слънце огряна пшеница.
Всяко зрънце калéна надежда ...
Няма плевел и няма поквара
за израснала в стройна редица
и от слънце огряна пшеница.
Всяко зрънце калéна надежда ...
4524
9
7
3935
23
23
1735
12
11
И днес очите ти приличат на прозорци
към най-зеленото небе, в които косо
един разплакан месец, гол и безпризорен,
почуква есенно в стъклата им... с въпроси.
Не го допускаш в погледа си изумруден. ...
към най-зеленото небе, в които косо
един разплакан месец, гол и безпризорен,
почуква есенно в стъклата им... с въпроси.
Не го допускаш в погледа си изумруден. ...
3234
32
36
6221
21
17
1773
3
7
Сонетен венец
1.
Спотайват се и обич, и омраза,
завесата е вдигната със стон.
Свободните столове, както язви, ...
1.
Спотайват се и обич, и омраза,
завесата е вдигната със стон.
Свободните столове, както язви, ...
2699
20
22
1453
3
1825
4
6
1607
4
10
5349
16
38
1557
2
9
2163
2
8
Във люлката човек е най-голям,
а сетне почва той да се смалява.
Спаска Гацева
Не ги броих, когато качвах се по тях.
Голяма бях за люлчената пазва. ...
а сетне почва той да се смалява.
Спаска Гацева
Не ги броих, когато качвах се по тях.
Голяма бях за люлчената пазва. ...
1088
13
12
987
6
7
4389
6
7
4831
6
13
3117
3
8
4858
20
30
Когато този свят за чувствата е тесен,
открадвам си от охлюва черупка.
Приятел тръгва с мен, прегърнал песен.
Боли сърцето. Тихичко, но тупка.
Когато облак сив за мене тихо плаче, ...
открадвам си от охлюва черупка.
Приятел тръгва с мен, прегърнал песен.
Боли сърцето. Тихичко, но тупка.
Когато облак сив за мене тихо плаче, ...
2201
23
31
1557
1
5
1650
3
18
4152
7
16
1713
4
12
1547
3
17
Ах, тези четири лúста!
Кой вятър пак ме подгони?
Люшка листá и клони.
В цвете калинка се спряла –
мисли. ...
Кой вятър пак ме подгони?
Люшка листá и клони.
В цвете калинка се спряла –
мисли. ...
758
1
16
1322
5
8
И лятото ни все е куково,
все нещо малко не достига.
Живот от думи, мисли, звукове,
корица има, няма книга.
И есента седи на прага ни, ...
все нещо малко не достига.
Живот от думи, мисли, звукове,
корица има, няма книга.
И есента седи на прага ни, ...
966
18
37
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
