Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3 244 резултата
Изгревът –
разлят фреш
от розов грейпфрут
по отсрещните къщи.
Две чаши кафе. ...
разлят фреш
от розов грейпфрут
по отсрещните къщи.
Две чаши кафе. ...
1492
5
10
2308
1
Тъмно е. Вятърът брули безмилостно.
Мракът стремглаво нахлува в душата.
Някакъв спомен пак плува в незримото,
влачещ след себе си болка позната.
Тихо е. Чувствам се толкова мъничка. ...
Мракът стремглаво нахлува в душата.
Някакъв спомен пак плува в незримото,
влачещ след себе си болка позната.
Тихо е. Чувствам се толкова мъничка. ...
3104
24
30
969
4
11
Разбра ли вече - мълнията пари,
ако я гушнеш кротко под юргана.
И виждат в звездобройците кравари,
не с жезъл, а със гега на мегдана.
А щом си друг, за тях е грях безбожен. ...
ако я гушнеш кротко под юргана.
И виждат в звездобройците кравари,
не с жезъл, а със гега на мегдана.
А щом си друг, за тях е грях безбожен. ...
953
8
17
Понякога си мисля, че съм сбъркал.
Че някак си сгрешил съм ти адреса.
Че в нечие легло съм се намърдал,
и гол се крия, срамно зад завесите...
Понякога се лъжа, за да вярвам, ...
Че някак си сгрешил съм ти адреса.
Че в нечие легло съм се намърдал,
и гол се крия, срамно зад завесите...
Понякога се лъжа, за да вярвам, ...
1119
16
12
2928
2
3
2556
10
9
2079
8
7
Исполинът раздвижи зеления ореол за поздрав към утрото. Капчици роса се търкулнаха и посипаха като бисери около дънера. Кълвачът подаде главичка, заслуша се в пеещите изгревни лъчи (от тях улавяше ритъма) и изтрака с пет тържествени удара.
Вълшебникът се протегна с щастлива усмивка и скочи енергично ...
Вълшебникът се протегна с щастлива усмивка и скочи енергично ...
1605
7
11
Мълчи сега, не дишай, не ме буди от сън.
Най-истински се пише, щом зазори навън.
И сенките се стапят – в браздичка от сълза,
и в злато по листата на есенна бреза.
Тънее, изумруден, изпръхващият здрач, ...
Най-истински се пише, щом зазори навън.
И сенките се стапят – в браздичка от сълза,
и в злато по листата на есенна бреза.
Тънее, изумруден, изпръхващият здрач, ...
1713
12
20
/ Посветено на майките, загубили своите рожби/
Oт памтивек метях след ветровете,
но двор, метла и скромен завет имах.
От толкова случайности несретни,
ръцете ми скова насрещна зима. ...
Oт памтивек метях след ветровете,
но двор, метла и скромен завет имах.
От толкова случайности несретни,
ръцете ми скова насрещна зима. ...
1952
24
41
Дълбоко времето. Библейско.
Прибягват кадрите. Всемирът
(светът) на бял екран е днеска.
Очите ти го прожектират.
Виж облачето: дъх издишан ...
Прибягват кадрите. Всемирът
(светът) на бял екран е днеска.
Очите ти го прожектират.
Виж облачето: дъх издишан ...
1118
9
11
1127
2
8
1425
2
8
1532
8
10
Нощта разтвори черната си рана.
Съзвездието Лира звънна тихо,
небесната божествена камбана
изплака стари, непотребни стихове.
Небето носи брошката си лунна. ...
Съзвездието Лира звънна тихо,
небесната божествена камбана
изплака стари, непотребни стихове.
Небето носи брошката си лунна. ...
2733
21
25
Очите й са сложни. По тях ще я познаеш.
По мислите тревожни, които ти не знаеш.
По капчицата сол търкулнала се тихо,
когато те изпраща, а тя преглъща глухо,
защото пази свято, зрънце добра надежда, ...
По мислите тревожни, които ти не знаеш.
По капчицата сол търкулнала се тихо,
когато те изпраща, а тя преглъща глухо,
защото пази свято, зрънце добра надежда, ...
2928
20
18
1265
5
11
Различен съм от твоите любови.
От знайните и тези - анонимните.
Тестото ми замесено с отрова е.
Убивам с лекотата на намигване.
Различен съм от другите мъже, ...
От знайните и тези - анонимните.
Тестото ми замесено с отрова е.
Убивам с лекотата на намигване.
Различен съм от другите мъже, ...
2593
25
15
> ...а дъщеря ми – само петгодишна,
> шепти: "Сняг, прости ми, че стъпвам по теб!"
>
> Елица Кръстева
По невръстния сняг, ако можете, стъпвайте леко! ...
> шепти: "Сняг, прости ми, че стъпвам по теб!"
>
> Елица Кръстева
По невръстния сняг, ако можете, стъпвайте леко! ...
2812
23
17
4723
3
7
1936
4
8
2136
10
11
909
3
3
Ако днес се родиш, рождеството Ти пак ще е същото –
ще блести като синя снежинка в пустинния мрак.
Ще затворят вратите си всички. Насъщните къшеи
ще прекръстват надежди с усмивка, горчиво-добра.
Поминуваме тъй. И светът ни не е за обичане. ...
ще блести като синя снежинка в пустинния мрак.
Ще затворят вратите си всички. Насъщните къшеи
ще прекръстват надежди с усмивка, горчиво-добра.
Поминуваме тъй. И светът ни не е за обичане. ...
1676
12
18
На Игнажден е много важно кой пръв ще влезе в дома ти!
Добър човек за полазник се търси!
И понеже друг няма като мене такъв,
ще изляза за мъничко от дома си,
за да си вляза след това пръв. :)))
Добър човек за полазник се търси!
И понеже друг няма като мене такъв,
ще изляза за мъничко от дома си,
за да си вляза след това пръв. :)))
1163
5
10
Ето, че денят догаря
ала мисъл ме яде:
Кой, пролази ми дуваря,
кой бе първи въобще?
Всеки ден, едни и същи. ...
ала мисъл ме яде:
Кой, пролази ми дуваря,
кой бе първи въобще?
Всеки ден, едни и същи. ...
696
1
3
Колко малко ни трябва да бъдем добри!
Уж е малко, а все не достига –
десет бели повели нам Бог повери,
само десет в Свещената книга.
Изкорубваме своите слаби души ...
Уж е малко, а все не достига –
десет бели повели нам Бог повери,
само десет в Свещената книга.
Изкорубваме своите слаби души ...
2181
27
69
Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза
на райе от ребра, през които тревата расте.
Със Адамова кост небосводът е вечно пронизан
и звездите му дават на всяка минута отчет.
Ех, живот! Ти къде без сърцето ми пламнало беше? ...
на райе от ребра, през които тревата расте.
Със Адамова кост небосводът е вечно пронизан
и звездите му дават на всяка минута отчет.
Ех, живот! Ти къде без сърцето ми пламнало беше? ...
2981
23
22
1361
2
12
2483
9
5
Много празници – помня – в живота ми бяха безмълвни,
приютени под мократа, хлъзгава ципа на здрача.
От солта им разбрах колко бързо след тихото мръква.
Но човек съвършен е, защото умее да плаче.
Ние с теб си говорихме – може би – чужди езици. ...
приютени под мократа, хлъзгава ципа на здрача.
От солта им разбрах колко бързо след тихото мръква.
Но човек съвършен е, защото умее да плаче.
Ние с теб си говорихме – може би – чужди езици. ...
1477
23
34
Тя стъпи на прага – ефирна и лека,
и в кръчмата стана по-тихо от храм.
Как зяпаха всички! И питаше всеки:
"Коя е?" – отвръщаше хорът: "Не знам."
Премина напряко и бавно размести ...
и в кръчмата стана по-тихо от храм.
Как зяпаха всички! И питаше всеки:
"Коя е?" – отвръщаше хорът: "Не знам."
Премина напряко и бавно размести ...
3490
72
70
Търпението облаци събира,
смирението – ежедневна смърт.
Живуркайки душата ми умира.
Човек съм, а човеците грешат.
Затворени широко са очите. ...
смирението – ежедневна смърт.
Живуркайки душата ми умира.
Човек съм, а човеците грешат.
Затворени широко са очите. ...
3327
35
39
на Миро
Душата ми – олющена,
подобно стара къща.
С очи, помръкнали –
прозорци замъглени. ...
Душата ми – олющена,
подобно стара къща.
С очи, помръкнали –
прозорци замъглени. ...
3263
3
54
3481
9
13
В теб пламнах и във тебе ще угасна!
Родино! Мое бащино огнище!
В прегръдката ти топла аз пораснах
и няма от сърцето ти да литна.
От Ботевия бряг и вечна Шипка ...
Родино! Мое бащино огнище!
В прегръдката ти топла аз пораснах
и няма от сърцето ти да литна.
От Ботевия бряг и вечна Шипка ...
1221
8
14
2494
1
2
1345
2
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
