HariMarSui
210 results
В зеленчуковата градина растеше боб. Шушулките растяха. Растяха в тях и бобчетата.
В една голяма шушулка имаше четири бобени зърна. Надпреварваха се кое по-голямо да стане. Все се побутваха и кое повече място да заеме.
- Стига сте се блъскали - им казвала майката шушулка - бъдете внимателни един към ...
  842 
Днес семейството беше заедно на пазар. Тук се продаваха най-хубавите коледни дръвчета. Малките елхички, борчета с остри иглички, очакваха децата да си изберат едно от тях. Всички бяха от изкуствена материя. Можеха да се сглобяват и разглобяват лесно. Родителите чакаха децата да решат.
Ето голяма, кр ...
  836 
Царете на две царства били приятели. Единият имал син, а другият дъщеря. Двамата винаги казвали, че ще оженят децата си , когато пораснат.
Момичето растяло добро, любознателно и много трудолюбиво. Обичало да се грижи за голямата цветна градина в двореца. Там цъфтели най-красивите рози в царството. Н ...
  804 
Много малка беше пчеличката. Току-що се излюпи и литна. Измори се. Крилцата й още не бяха укрепнали. Стигна до реката.
- Ти коя си? Мога ли да пия от водата ти? - попита.
- Аз ли? Аз съм реката. Водите ми са бързи. Ще те отнесат.
- О, о, страшно е.
- Ей, ела насам. На листенцата ми има още капки от ...
  2672 
Момичето вървеше край морето. Вървеше бавно, бавно. Мислеше за какво ли не. За това, че ваканцията свършва, че е скучно без сестричките от съседния апартамент. За какво ли не мислеше. И тогава видя рибката. Една малка рибка. Вълните сигурно са я донесли и изхвърлили на брега. Момичето взе рибката и ...
  1835 
Малкото делфинче обичаше този залив. Малък, скалист залив с тихо разбиващи се вълни. Тук не идваха летовници. Ходеха по-долу на топлия жълт пясък.
И днес делфинчето играеше тук. Беше по-различно. Деца бяха на камъните, обливани от вълните. Делфинчето гледаше. Едното се подхлъзна, падна и вълните го ...
  1642 
Дядо Коледа беше доволен. Празникът мина. Подаръците бяха раздадени. Елените вече сънуваха полета над Земята. Джуджетата спяха. Вече можеше и той да се приготви за заслужена почивка. Тогава чу чукане на прозорчето. Имаше някой отвън. Кой ли ще е в този късен час?
Дядо Коледа отвори и на ръката му ка ...
  1012 
- Ей ти, птичко ранобудна,
пак си пееш песен чудна.
Аз завиждам ти, за гдето
волно хвъркаш си в небето.
- Учи се, детенце! Много чети ...
  1683 
Къртицата имала малки къртичета от скоро. Една нощ, като излязла от дупката си, видяла малко телце.
- Не е на къртиче, - си казала - но е живичко. Как да го оставя да загине?
И го прибрала при своите къртичета. Не го деляла от тях. Хранела ги еднакво. Учела ги еднакво. Но това малкото си било различ ...
  719 
Хубав човек е -
всеки говори -
небюрократен
и акуратен.
Хубав човек е. ...
  376 
На белия лист
с молив във ръка
драсвам първата
плаха черта.
После овала - ...
  494 
Часовникът ми спря.
И аз загубих, представете си,
загубих за времето
всякаква представа.
Часовникът ...
  430 
Творбата ми беше
от осем куплета
с думи и рими,
точки, тирета.
Редактор, обаче, ...
  353 
Е...
Образа ти свиден
Близо до сърцето
Исках да запазя.
Чаках те и тичах, ...
  540 
Явих се на ТЕЛК.
След трите години
комисия трябваше
пак да се мине.
Министерството здравно ...
  1087 
Детето имаше много играчки. Възрастните подаряваха само играчки. Играчки, играчки... Но дали защото бяха толкова много, детето ги повреждаше веднага. Толкова много и нито една здрава.
Един ден, след като се прибраха от гости в приятелско семейство, детето отиде при родителите си.
- Видяхте ли децата ...
  1159 
Един щурец
голям свирец,
две калинки
с бръмбарчета три
тръгнали в зори ...
  930 
Вятърът духна,
изчисти боклука.
Облак докара.
Дъждът му зачука.
Ведра и чиста ...
  392 
Времето сменя
дати на листи.
Вятърът духва
земята да чисти.
Гали я с обич ...
  325 
Мразя да гледам
телевизионни игрички,
в които раздават
големи парички.
Ходих да моля ...
  356 
Мъглата измамил,
лъчyt се прокрадна.
Някак съзря ме
и... ме открадна.
Понесе ме нежно ...
  450 
Красиво градче е нашето. С горичка наблизо. С рекичка. С чист въздух. От няколко години със съпруга ми живеем тук и ни е хубаво. А градчето познаваме и двамата от детските години. Сега ни е на гости внучката. Едно пораснало вече умно момиче, което, за жалост, живее много далеч от нас. Виждаме се ряд ...
  1232 
Стаила в гърдите
любов, топлина,
ласка и нежност,
сила, светлина
вървиш през живота ...
  421 
Небрежно преметнала
чанта през рамо,
бързаш през времето.
Не спирай се само!
Усмивката сложила ...
  396 
Седях на пейката, когато дойдоха майката и момченцето. Малкият караше колело, но когато майката седна, слезе от колелото. Искаше да седне при нас. Тогава чух първото - не.
- Не слизай от колелото! Нали плака за него и се връщах да го взема? Не се качвай тук!
Започнаха многото не-та. Бях започнала да ...
  724 
Интересни птици са тези гларуси. Красиви, със силни криле и клюн са. От зоркия им поглед не убягнва нищо. Но и при тях има разделение. Интелигентни и клошари има.
Интелигентните не цапат перата си къде да е. От високо набелязват целта и я захапват. Устремно и безотказно. А клошарите са край контейне ...
  552 
Времето минаваше. Младият мъж вече живееше в собствен дом. Създаде семейство.
Кучето обичаше да ляга в краката на младата стопанка. Обичаше пръстите и да го галят. Абе, хубаво му беше с тези хора. Знаеше, че го обичат.
Посрещна новия член на семейството с любопитство. Гледаше как го хранят или къпят ...
  624 
Кучето пак беше център на внимание. Всички говореха само за него. Как се хвърлило във водите на реката. Как спасило детето. Много говореха, а то, ако разбираше нещо, това беше, че му поднасяха за ядене все вкусни неща. Беше си само едно куче.
Времето минаваше. Сменяха се сезони. Майк ата на момчето ...
  724 
Кучето не знаеше, че лежа няколко дена упоено. Раната се затвори и го освободиха. Направи първите крачки. После пак и пак. Грижеха се за него и скоро укрепна. Сега при него идваха много хора. Носеха му лакомства. Най-много се радваше на децата. С тях беше весело.
Времето се затопли и децата го взема ...
  1603 
Дните минаваха бързо. Кучето знаеше всяка команда, даже жест на момчето. Очите му не го изпускаха, толкова предано беше. Но лятото отмина. Ваканцията свърши. Момчето трябваше да започне училище и една сутрин замина.
Кучето усети болка от раздялата. Знаеше, че момчето ще се върне някой ден. Усещаше г ...
  715 
Беше градско куче. Живееше в дом. Имаше добри стопани, които се грижеха за него. Живееше добре, даже щастливо живееше. Беше като член на семейството. Беше, докато един след друг стопаните му си отидоха от този свят и то остана само. Само и на улицата. Тя беше непозната за него. Забързаните коли с те ...
  1233 
Днес беше нейният рожден ден. Никой в залата не знаеше това. Зрителите бяха тук по случай последното ù явяване на сцената. Щеше да танцува за последен път - лебеда. Лебедът, който с нея се раждаше и умираше на сцената. Сега щеше да умре за последен път. Беше ù тъжно.
Залата - вече тъмна - я очакваше ...
  666 
Дворецът се издигаше на брега на морето. Когато принцесата отваряше прозореца си, виждаше синьото небе и синьото море. Винаги това синьо я изпълваше с щастие.
Царят изпълняваше и най-глупавите прищявки на дъщеря си. Но сега беше решил да я омъжи и не отстъпваше. Не искаше да чуе протестите ù.
Принце ...
  742 
Вечерта се изви буря. Вятърът беше силен. Издуха покрива на Зайовата къщичка. Мама Зайка стоеше на поляната пред нея и плачеше.
- Какво ще правя сега? Къде ще подслоня зайчетата си?
Долетя кълвачът.
- Не плачи! Всичко ще се оправи. Ще видиш. Отиди да намериш къртицата и я доведи тук!
Скоро Зайка се ...
  740 
Едно малко цвете беше цъфнало в полето. Жълто беше като слънцето. Много се гордееше с това. Все гледаше нагоре. Завиждаше на птиците, че летят. Даже на носеното от вятъра листо завиждаше.
- И аз ще полетя. Знам, че ще полетя. - мислеше си цветето и разперваше листенца към небето.
Една сутрин се събу ...
  607 
Вятърът подухна, залюля камбаната и тя зазвуча силно, силно. Нали беше голяма, звукът ù се чуваше надалеч. Тя беше горда, доволна от положението, което заемаше сред другите камбани. По-малки бяха. Е, и гласчетата им бяха по-слаби и с по-високи тонове звучаха. От вятърът разлюляни - запяха и те. Така ...
  901 
Родителите на близначките купуваха всичко по две. Две блузки, две полички, абе всичко по две им купуваха. Но купиха само една топка. И как само скара двете деца тази топка.
- Моя е.
- Не, не е твоя. Моя е.
Дърпаха я, Блъскаха я и топката, нали е пълна с въздух, се пръсна от яд. Изпусна въздуха си.
- ...
  732 
- Какво съм аз? Растение някакво, невзрачно, ненужно. Поне листата ми да бяха листа, или цвят някакъв да имах, а то... Срам ме е даже да се покажа над земята - оплакваше се морковчето. На картофа се оплакваше.
- Виж боба - какъв цвят има. А пипера и домата? А аз цвят имам ли? Все по-дълбоко в земята ...
  746 
Гледах облаците. Такива не бях виждала до сега.
Девойка с развяна от вятърът коса. Лети, лети. Облечена е в дълга рокля. Ръката и е протегната напред и на нея е кацнало птиче. (Е, птичето си е истинско, но като че ли е кацнало.) Лети, лети девойката, а след нея - колесница с впрегнати два коня. В ко ...
  650 
В зеленчуковата градина, грижлив стопанин зася семената на зелето и морковите. Едно до друго ги зася и те започнаха да растат. Дъжд ги поливаше, слънце ги огряваше и те растяха ли, растяха.
Морковите надигнаха рошави глави. Гледаха около себе си и все мърмореха:
- Това ли е зелето? Нали на топка тря ...
  1502 
Random works
: ??:??