~iSkRiCa~
99 results
Пеят петлите - по първа любов.
В кьошетата дремят сенките слепи.
Усмивките - наниз на тъжен живот.
Офицера го взеха с последния ход.
Звездите хапят луната самотна, ...
В кьошетата дремят сенките слепи.
Усмивките - наниз на тъжен живот.
Офицера го взеха с последния ход.
Звездите хапят луната самотна, ...
784
8
Самотен ли си, Господи,
откакто се отказах да те дразня?
Осъдена от огледални образи на мене,
за теб от съдниците други,
не остана време... ...
откакто се отказах да те дразня?
Осъдена от огледални образи на мене,
за теб от съдниците други,
не остана време... ...
766
1
Зазидах вратите си. С прошки.
Убих и думите. Отровените.
Изсуших си сълзите. От снощи.
Заключих раклата. Със спомените.
Дневниците изгорих. Със стихове. ...
Убих и думите. Отровените.
Изсуших си сълзите. От снощи.
Заключих раклата. Със спомените.
Дневниците изгорих. Със стихове. ...
1489
5
От тайнства сътворена,
от дъжд и есенни листа,
на света съм аз родена,
в час на пустота...
Напоена съм с отрова. ...
от дъжд и есенни листа,
на света съм аз родена,
в час на пустота...
Напоена съм с отрова. ...
549
6
Отсенки на бледа реалност,
надгробен камък и мъст,
инфантилна баналност
е черната пръст.
Паметник никому нужен, ...
надгробен камък и мъст,
инфантилна баналност
е черната пръст.
Паметник никому нужен, ...
539
3
Полусънени бродници,
напиращи истини,
кошмари от тъмнина,
всяка лъжа -
последната прошка. ...
напиращи истини,
кошмари от тъмнина,
всяка лъжа -
последната прошка. ...
508
На съд. И Бог ми е свидетел.
Заклех се. В книгата на мъртвите.
И спомените ми ме съдят.
Като въжета виснали
бесилки в мрака светят. ...
Заклех се. В книгата на мъртвите.
И спомените ми ме съдят.
Като въжета виснали
бесилки в мрака светят. ...
513
4
Животът ми е клетка oт вълшебство
със запредени решетки от омразa,
сраснала и закърняла с чиста обич,
както плесен в суха ваза.
Красотата ми повяхва мълком, ...
със запредени решетки от омразa,
сраснала и закърняла с чиста обич,
както плесен в суха ваза.
Красотата ми повяхва мълком, ...
530
1
Времето втъкало в мен илюзии
на векове, години, мигове едни,
които само то
способно е да разруши.
Вятърът погълнал ме е цяла, ...
на векове, години, мигове едни,
които само то
способно е да разруши.
Вятърът погълнал ме е цяла, ...
597
2
Моля те. Прочети ме.
Неизказана, смълчана.
Към мене отведи ме.
Че съм цялата на рана.
Истинска съм. И не съм. ...
Неизказана, смълчана.
Към мене отведи ме.
Че съм цялата на рана.
Истинска съм. И не съм. ...
1402
1
4
Странно как понякога в хората се преплитат толкова много емоции, че изведнъж се чувстваме изгубени във вихъра на собствените си усещания. Как можем да се чувстваме властелини на света и едновременно с това нищожни и незначителни, неспособни да си отговорим на най-обикновени въпроси като "как си" или ...
764
От пречупените залези
в зеници от стъкло
и слепите пориви
на синьото сляпо око е
нарисувана с огнени моливи ...
в зеници от стъкло
и слепите пориви
на синьото сляпо око е
нарисувана с огнени моливи ...
683
4
Обвиняват ме, че любовта ми е цинична,
като свежест във увяхващо лале,
и за света им тя е доста непривична,
ужасяващо гротескна
нетактична... ...
като свежест във увяхващо лале,
и за света им тя е доста непривична,
ужасяващо гротескна
нетактична... ...
665
В пустинните пясъци, поглъщащи тишината,
далече от времето, от фалша, суетата,
една самотна сянка под лунното сияние мълчи,
заслушана далече в музика от падащи звезди.
В притворените нощни двори ...
далече от времето, от фалша, суетата,
една самотна сянка под лунното сияние мълчи,
заслушана далече в музика от падащи звезди.
В притворените нощни двори ...
557
2
Силната жена. Кърви.
Силната жена кърви.
От удара нанесен.
Жената, дето ги роди.
Децата ти - наесен. ...
Силната жена кърви.
От удара нанесен.
Жената, дето ги роди.
Децата ти - наесен. ...
889
6
По дяволите всяко чувство,
всеки трепет и любов...
Една жена - изкуство,
да сетиш последния й зов.
По дяволите мъдростите стари, ...
всеки трепет и любов...
Една жена - изкуство,
да сетиш последния й зов.
По дяволите мъдростите стари, ...
580
6
Късна есен капе във очите,
спомен за отминал грях.
Гъсти завладяват ме мъглите,
ставам цялата на прах.
Ветрове ме разпиляват, ...
спомен за отминал грях.
Гъсти завладяват ме мъглите,
ставам цялата на прах.
Ветрове ме разпиляват, ...
596
2
Не ми отнемай мълчанието.
Не изтръгвай думи насила.
Моята болка, страданието,
е гургулица, обагрено - сива.
Умирам дори, когато се раждам, ...
Не изтръгвай думи насила.
Моята болка, страданието,
е гургулица, обагрено - сива.
Умирам дори, когато се раждам, ...
738
7
Нарисувах името си върху хляба,
като надежда на умиращите се раздадох,
за живите курбан направих,
на мълчаната вода въпрос зададох.
Сянката ми тя посочи, ...
като надежда на умиращите се раздадох,
за живите курбан направих,
на мълчаната вода въпрос зададох.
Сянката ми тя посочи, ...
570
3
Далече...
разпръсна ни живота,
показал хилядите си лица,
падахме и ставахме,
но не загубихме човещината ...
разпръсна ни живота,
показал хилядите си лица,
падахме и ставахме,
но не загубихме човещината ...
651
5
Ти на всичко, мамо, ме научи.
Как да бъда силна и човечна,
показа ми в един живот с постъпки
как мога да остана истинска и вечна.
Ти на всичко, мамо, ме научи, ...
Как да бъда силна и човечна,
показа ми в един живот с постъпки
как мога да остана истинска и вечна.
Ти на всичко, мамо, ме научи, ...
1042
6
Запомни ме, моля те,
такава, каквато съм сега.
Много нежна, много плаха,
една обичаща сълза.
Някой ден ще съм различна - ...
такава, каквато съм сега.
Много нежна, много плаха,
една обичаща сълза.
Някой ден ще съм различна - ...
877
7
А думите са само част от мойте грехове...
Мислите ми са икони,
обладани от гневни ветрове,
и страстите ми потушени
от пролетните дъждове. ...
Мислите ми са икони,
обладани от гневни ветрове,
и страстите ми потушени
от пролетните дъждове. ...
589
9
Ще дойда в съня ти полека
и нежно ще приседна до теб,
безсилна в очи да погледна човека,
от човека, отрекъл се в пет.
Тогава, като по часовник точен, ...
и нежно ще приседна до теб,
безсилна в очи да погледна човека,
от човека, отрекъл се в пет.
Тогава, като по часовник точен, ...
636
4
Дадох ти име и цвят,
а беше безлична картина.
И поканих те в моя свят,
преди към никъдето да замина.
А ти остана там, ...
а беше безлична картина.
И поканих те в моя свят,
преди към никъдето да замина.
А ти остана там, ...
613
2
Не умея...
Да пея не мога,
танцът не ми е стихия
от летенето ме е страх.
Даже понякога сънят ми е ...
Да пея не мога,
танцът не ми е стихия
от летенето ме е страх.
Даже понякога сънят ми е ...
527
5
Шепти ми, поете, шепни...
За изгубената младост,
за пролетни цветя,
за малко тиха радост
в тая сенчеста земя. ...
За изгубената младост,
за пролетни цветя,
за малко тиха радост
в тая сенчеста земя. ...
753
6
Заседнах
във вятърната мелница.
И копието ми се пречупи.
Превърнах себе си в неверница
и молитвите ми - във нечути. ...
във вятърната мелница.
И копието ми се пречупи.
Превърнах себе си в неверница
и молитвите ми - във нечути. ...
852
19
Често ме рисуваш
като спомен,
като дъх
и песен
в този свят безкраен, ...
като спомен,
като дъх
и песен
в този свят безкраен, ...
533
4
Чуй гласа ми, вятърът го изтъни,
глух е като тътен отшумял...
затворена във четири стени,
стихът ми се изгуби занемял...
Не съм създадена да бъда песен, ...
глух е като тътен отшумял...
затворена във четири стени,
стихът ми се изгуби занемял...
Не съм създадена да бъда песен, ...
550
Защо са тъжни очите ти, поете? Привел си взор - преди отправен към звездите. Пристъпваш бавно, уморено, сякаш си понесъл тъгата на целия свят. Нима страхът облада дори теб? Нима нямаш сили да погледнеш към ширналата се, безкрайна синева, изпъстрена с безброй много отражения. С имагинерни светове, ко ...
1319
На дъното на пропаст черна,
в бездната от восъчни криле,
усмивката съзрях неверна,
която във живота ме закле.
Върба заплака вместо мене, ...
в бездната от восъчни криле,
усмивката съзрях неверна,
която във живота ме закле.
Върба заплака вместо мене, ...
992
3
Не мога да понеса твойто щастие.
И не съм готова днеска за признания.
Нямам сили да ти дам последно причастие,
запази греховете си всички в тайна.
Не мога днес да съм щастлива, ...
И не съм готова днеска за признания.
Нямам сили да ти дам последно причастие,
запази греховете си всички в тайна.
Не мога днес да съм щастлива, ...
485
3
За мойте малки, тайни изневери*
Когато тръгнах по пътя към тебе,
разбих един живот на прах и перли.
Когато си отидох от себе си,
събирах парченца жалка гордост. ...
Когато тръгнах по пътя към тебе,
разбих един живот на прах и перли.
Когато си отидох от себе си,
събирах парченца жалка гордост. ...
656
2
Песента на лудите
Всяка вечер под прозорците ми се събират лудите. Устройват си карнавал с маски на нормалност и грим на ужким разум. Нощ е, а те носят жълти балони и се припичат на слънце. Понякога ги наблюдавам от прозореца си, запалила цигара, вперила очи в луната, а песните им са като вой на хил ...
Всяка вечер под прозорците ми се събират лудите. Устройват си карнавал с маски на нормалност и грим на ужким разум. Нощ е, а те носят жълти балони и се припичат на слънце. Понякога ги наблюдавам от прозореца си, запалила цигара, вперила очи в луната, а песните им са като вой на хил ...
1175
3
Не плача вече с нарисувания дъжд,
не заслепява ме невидимото слънце.
А стъпвам в себе си, по залез, не веднъж,
за да полея посятото от тебе зрънце.
И другото от мене си забравих. ...
не заслепява ме невидимото слънце.
А стъпвам в себе си, по залез, не веднъж,
за да полея посятото от тебе зрънце.
И другото от мене си забравих. ...
464
1
Времето ти ме убива.
Твърде често ми го искаш.
И много в мен разкрива.
Какво във себе си подтискаш.
Страхът ти ме погубва. ...
Твърде често ми го искаш.
И много в мен разкрива.
Какво във себе си подтискаш.
Страхът ти ме погубва. ...
513
1
Не ме поглеждай сякаш ме пленяваш.
Не ми отнемай нощния покой.
Душата ми недей да раняваш,
светът ми е изцяло твой.
Не изковавай сянката ми лека, ...
Не ми отнемай нощния покой.
Душата ми недей да раняваш,
светът ми е изцяло твой.
Не изковавай сянката ми лека, ...
528
1
Не ме е страх от самотата. Не ме е страх да бъда забравена, като песен, тиха разливаща се над морета и океани, над планини и гори, която помнят само сирените, която нощем само вятърът нашепва и самодивите танцуват под приказните й акорди. Песните се възраждат и някой, някога докосва тъжна самотна ки ...
859
2
Поделихме със тебе един светофар,
цъфнал като малка роза на улицата наша.
Приютяващ ме сред бурии като фар,
когато съм малка и лесно се плаша.
Поделихме с теб минало неизживяно ...
цъфнал като малка роза на улицата наша.
Приютяващ ме сред бурии като фар,
когато съм малка и лесно се плаша.
Поделихме с теб минало неизживяно ...
721
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
